Решение по дело №1950/2020 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……..

гр. Плевен, 27.11.2020г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия - ДЕВЕТИ н.състав, в открито съдебно заседание на трети  ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

при участието на секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1950/2020г. по описа на РС-Плевен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

С наказателно постановление №20-0938-003222/07.08.2020г. на ***Сектор “ПП“ при О.**П.н.******, ЕГН ********** е наложено на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3  от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МП за срок от 6 месеца.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят **, който го обжалва и моли съда да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Акт за установяване на административно нарушение е съставен на 24.07.2020г. от ***в Сектор “ПП” при О.**П. срещу О.Г.**, за това, че на 24.07.2020г., около 21:30 часа в *** в к-с ***,до бл*** с посока на движение към кръгово кръстовище на бензиностанция Шел управлява л.а. ***рег.№***,извършвайки следните нарушения:

1.Управлява МПС,което не е регистрирано по надлежният ред. 2.  Не носи СРМПС, с което е нарушил чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП  и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал  акта без да изложи възражения.

От показанията на свидетелите се  установява, че на отразената в акта  за установяване на административно нарушение дата спрели водача за проверка,при която констатирали,че автомобила е бил с прекратена регистрация и водачът не носел СРМПС.

Жалбоподателят твърди, че не е знаел,че автомобила е бил с прекратена регистация.Той е служебен и бил предоставен на ** от работодателя му .

Същевременно е дадена правилна квалификация с конкретно отразени относими норми, които кореспондират с обстоятелствената част на наказателното постановление. Предвид на това са изпълнени изискванията на ЗАНН от формална страна.

По отношение наказанието за нарушение по чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП регламентира задължение на водачите да носят свидетелство за регистрация на МПС . Не се спори от жалбоподателя,че той не е носел и не е представил на проверяващите този документ.Санкцията за това нарушение е „глоба“ в размер на 10 лв.

Следователно НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

По отношение наказанието за ад** нарушение по чл. 140 ал.1 т.1 от ЗДвП по същество Съдът го намира за недоказано от субективна страна.

   Воденото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП  и  дали е извършено от него виновно.

    Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно наказващия орган, като представител на административно наказателното обвинение.

    Следва да се има предвид също така, че отразеното в акта за констатиране на административното нарушение не се счита за доказано, т. е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 ЗАНН в административно наказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемият (в административно наказателното производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че от обективна страна  има административно нарушение и, че от субективна страна  е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

          Съдът споделя изложените от жалбоподателя съображения обосноваващи извод за  незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Според чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно - било умишлено, било непредпазливо - чл. 7, ал. 1 ЗАНН.

В административно-наказателния процес е налице презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на вината. Съставеният акт няма презумптивна доказателствена сила. Изложените в акта твърдения и обвинения трябва да имат категорични и ясни очертания – кое е лицето нарушител,какви действия е извършил или какво бездействие е налице, съставляват ли те административно нарушение и основание ли са за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота е от важно значение, тъй като отразява кой е нарушителя и субективното му отношение към нарушевието, т. е. неговата вина, и същата следва да е установена в хода на производството, следвайки аргумента на чл. 6 от ЗАНН, че наказуемо е само това административно нарушение, което е извършено виновно.

По делото е  приложено Постановление на РП-Плевен,  за отказ за образуване на  наказателно  производство от 03.08.2020г. относно управляваното от ** нерегистрирано превозно средство. Прокурорът също приел и посочил в постановлението си, че не са налице доказателства за наличие на субективната страна-умисъл за извършване на деяние по чл. 345 ал.2 вр.ал.1 от НК

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0938-003222/ 07.08.2020г. на ***Сектор “ПП“ при О.**П. което на ******, ЕГН ********** е наложено на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МП за срок от 6 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част,по отношение наложеното на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.3  от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 10 лв.,

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: