РЕШЕНИЕ № 144
гр. С., 22. 12. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., в
публично заседание на десети март две
хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кирил Павлов
с участието на секретаря Екатерина Баракова, като
разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 32 по
описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
И.А.А. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 287 от 29. 04.
2020 год., издадено от директора на ОДМВР-С., с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето
В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление и се иска отмяната му, включително и поради съществени
процесуални нарушения.
Пред съда жалбата се поддържа чрез представител
по пълномощие адвокат Г.Г..
Административнонаказващият
орган, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и
не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.
След преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 15. 04. 2020 година
срещу жалбоподателя И.А.А. ЕГН ********** е съставен от С.М.А. младши
полицейски инспектор при ОДМВР С. АУАН с № по регистъра 287, бл. № 735721, в
който при описание на нарушението се твърди, че на 12.04.2020 г. около 10.30ч.
в град С., в храм „Б.ц.“ на улица „Т.“ № 3 нарушава въведеното ограничение за придвижване
на определени места, въведено със заповед № 143/ 2020 година на Министъра на
здравеопазването, както и за събиране на повече от двама човека на едно място
във връзка с обявеното с Решение от 13.
03. 2020 година на НС на Р. България извънредно положение. В нарушение на
чл. 42 ал. 1, т. 4 от ЗАНН съставеният
на жалбоподателя АУАН не съдържа конкретното деяние на жалбоподателя, не
съдържа какво е направил и какво не е
направил за да приеме актосъставителя че е нарушил въведеното
ограничение.
Това за което е съставен описания АУАН не се
установява от събраните по делото доказателства, включително и от показанията
на свидетеля актосъставител С.М.А., както и свидетеля В.П., вписан като
свидетел в АУАН, които видно от показанията им, никой от тях не е възприел
нарушението. Видно от описанието му в
АУАН в него дори не е посочено че жалбоподателят е бил без защитна маска.
Самостоятелно процесуално нарушение е че в АУАН не е посочено от фактическа
страна в какво се изразява деянието за което на жалбоподателят е съставен АУАН.
С обжалваното
наказателно постановление НП, на жалбоподателя И.А.А. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл. 209, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, за
това, че на 12.04.2020 г. около 10.30ч. в град С., на улица „Т.“ № 3 в храм „Б.ц.
България“ нарушава въведеното
ограничение за придвижване на открити обществени места без да има поставена
защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата за периода от
12. 04. 26. 04. 2020 година във връзка с обявеното извънредно положение обявено с решение на Народното събрание от 13.
03. 2020 година, с което в НП е посочено, че е нарушил чл. 63 ал. 1 от Закона
за здравето, във връзка със заповед № РД 01-124/13. 03. 2020 година на
министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД 01 -
197/20. 03. 2020 година.
Като основание за
наложената глоба са посочени разпоредбите на чл. 209 ал. 1 от Закона за
здравето.
Наложеното
административно наказание глоба в размер от 300 лева, предвидено не в
посочената в НП разпоредба на чл. 209 ал. 1 от Закон за здравето, а в
санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето в редакцията
ДВ.бр. 34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление се явяват издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, предвид изричното им овластяване от самия
закон - чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето и издадената в съответствие с
изискването на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ Заповед № 342з-302/27.03.2020 г. на
директора на ОДМВР-С.. Спазени са императивните изисквания досежно давностните
срокове по чл. 34 ЗАНН.
Въпреки това НП подлежи
на отмяна поради поради пороците на АУАН и НП, както и поради това че
доказателствата по делото не установяват жалбоподателят да е извършил
нарушението визирано в АУАН, нито това в НП, като самостоятелно основание за
отмяна на НП е че в него описанието на нарушението е различно от това визирано
в АУАН.
Отразените в
обстоятелствената част на обвинението факти съдържащи се в АУАН не съдържат
точно и ясно описание за каква простъпка се съставя АУАН и се ангажира
отговорност на жалбоподателя. Липсва най-важния признак на административното
нарушение, а именно какво конкретно е направил или не е направил жалбоподателят
за да приеме актосъставителя че нарушава ограниченията, така както са описани в
АУАН. В конкретния случай административно наказващият орган е приел, че е
налице неизпълнение от страна на жалбоподателя на конкретно въведена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. противоепидимична мярка, фиксирана в т. 9 -
да се носи задължително защитна маска на лицето в закрити и на открити
обществени места, като за целите на тази мярка обществени са и местата и
пространствата, които са свободно достъпни и/или са предназначени за обществено
ползване.
Още от съставянето на
АУАН жалбоподателят е лишен от възможност да се защитава по въпроса какво е
направил или не е направил счетено за
нарушаване на ограниченията. Това е накърнило правото на защита на
жалбоподателя по констатациите в АУАН и в частност за най важното, за какво
деяние му е съставен АУАН и за какво деяние да се защитава. Това е съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК, приложим и в настоящото производство на
основание чл. 84 от ЗАНН.
Самостоятелно основание
за отмяната на НП е че визираното в него основание за налагане на глобата, а
именно чл. 209 ал. 1 от Закон за здравето няма нищо общо с процесния случай,
като санкцията предвидена в тази разпоредба е за съвсем друго нарушение, което
не се твърди да е извършено от жалбоподателя.
Самостоятелно основание
за отмяната на НП е че от събраните по делото доказателства не се установява да
е извършил деянието приписано му в НП, за което поради непосочването му в АУАН
не е имал възможност да се защити в цялата процедура по установяване на
административно нарушение – при съставяне на АУАН и чрез възражение в
законоустановения срок след съставяне на АУАН по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.
По изложените
съображения наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид горното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН и чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 287 от 29. 04. 2020 год. , издадено от директора
на ОДМВР -С., с което на И.А.А. ***, ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
300 (триста) лева за нарушение на чл. 209, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето във връзка със Заповед № РД-01-124/13. 03. 2020 год. на министъра на
здравеопазването изменена и допълнена
със Заповед № РД-01-197/20.04.2020 г.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред АС С. област.
Районен съдия: