№ 26179
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110132537 по описа за 2023 година
С искова молба ищцата Й. Т. Й. е предявила положителен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за признаване за установено,
че ответникът ************ дължи сумата от 4460,72 лв., представляваща главница за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.06.2021 г. –
08.12.2022 г., поради незаконосъобразно уволнение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 23.02.2023 г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9721/2023 г. по описа на СРС, 27
състав.
Ищцата твърди, че на 14.09.2020 г. била сключила срочен трудов договор №
344/14.09.2020 г., по силата на който заемала длъжността „Логопед“. На 31.05.2021 г.
със заповед № 314/31.05.2021 г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325,
ал. 1, т. 3 КТ – с изтичане на уговорения срок – 31.05.2021 г. На 06.10.2022 г. с
Решение № 10790/06.10.2022 г. по гр. дело № 40386/2021 г. на СРС, 66 състав
уволнението на ищцата било признато за незаконно и същата е била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност. Твърди, че съгласно съдебното решение,
брутното трудово възнаграждение на ищцата към момента на прекратяване на
трудовия договор било в размер на 1363 лв. Сочи, че на 24.11.2022 г. била получила
съобщението за възстановяване на работа на основание чл. 345, ал. 1 КТ. Сочи, че не се
явила да заеме длъжността, на която била възстановена от съда и трудовото и
правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ на 08.12.2022 г.,
съгласно заповед № 162/23.01.2023 г.
Ищцата твърди, че платеният годишен отпуск съгласно трудов договор №
344/14.09.2020 г. бил в размер на 48 работни дни. От 01.06.2021 г. до 08.12.2022 г. бил
изминал период от 1 година, 6 месеца и 7 дена като за периода се полагали 72 дни
платен годишен отпуск. Твърди, че към настоящия момент, ответникът не бил
1
изплатил дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
4460,72 лв.
Поддържа становище, че съгласно практиката на СЕС, в периода от датата на
незаконното уволнение на работника или служителя, до датата на възстановяването му
на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на това
уволнение със съдебно решение, съответният работник или служител не бил полагал
действително труд за работодателя си, но това се дължало на действията на
работодателя довели до незаконното уволнение, без които работникът щял да може да
работи през посочения период и да упражни правото си на годишен отпуск,
следователно имал право на обезщетение в пълен размер за периода.
Представя под опис 5 бр. писмени доказателства, прави искания по чл. 186 ГПК и
моли за допускане на ССчЕ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който намира иска за частично неоснователен. Поддържа становище, че съгласно
практиката на СЕС, в посочения случай, работникът или служителят няма право на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за целия период, което следвало от
правилата на системното и телеологичното тълкуване на чл. 224 КТ. Счита, че
обезщетението не следва да се присъжда за целия период от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение до датата на влизане в сола на съдебното решение, с което
се отменя уволнението като незаконосъобразно. Поддържа, че процесното обезщетение
следвало да се определи за 6 месечния период, за който се дължи на законово
основание обезщетение за оставане на работника/служителя без работа. Поддържа
становище, че по отношение на дните, попадащи в обхвата на обезщетението за
платения годишен отпуск, следвало да се изчислят на база минимума, а именно 20
работни дни.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявен е положителен установителен иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
2. В тежест на ищцата е да докаже, че е сключила процесния трудов договор №
344/14.09.2020 г. (безспорно), че същият е бил прекратен (безспорно), както и размерът
на дължимото обезщетение за исковия период, т.е. спорът се концентрира относно
размера. В тежест на ответника е да докаже, че е платил.
3. Съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
на 14.09.2020 г. е сключен срочен трудов договор № 344/14.09.2020 г. между страните,
по силата на който ищцата заемала длъжността „Логопед“. На 31.05.2021 г. със заповед
№ 314/31.05.2021 г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3
2
КТ – с изтичане на уговорения срок – 31.05.2021 г. На 06.10.2022 г. с Решение №
10790/06.10.2022 г. по гр. дело № 40386/2021 г. на СРС, 66 състав, уволнението на
ищцата е признато за незаконно и същата е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност при ответника. На 24.11.2022 г. е получено от ищцата
съобщение за възстановяване на работа на основание чл. 345, ал. 1 КТ. Съгласно
заповед № 162/23.01.2023 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ на 08.12.2022 г.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на
правния спор предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност –
същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Следва да се уважи искането за допускане на ССчЕ, както и за снабдяване със
СУ, а останалите доказателствени искания не са необходими с оглед т.3 от доклада.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 26.10.2023 г. от 11.10 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като указва на страните,
че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, подробно
3
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 200лева, вносим от ищцата в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. ****** И. като в призовката до него да бъде
посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица
преди съдебното заседание с преписи за страните
ПРИЛАГА по делото заповедно производство по гражданско дело № 9721/2023
г., което да бъде върнато след приключване на исковото производство с влязъл в сила
съдебен акт.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП –
София, относно обстоятелствата, дали за периода от 01.06.2021г. до 08.12.2022г. Й. Т.
Й., ЕГН: **********, има регистрирани трудови договори.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на този етап останалите искания на ищцата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4