Решение по дело №3/2019 на Районен съд - Средец

      Р Е Ш Е Н И Е

 

№     24                                                   04.04.2019 г.                                               гр. Средец

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Средец                                                           ІІ-ри  Наказателен състав

На 06 март 2019 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 3 по описа за 2019 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Ф.М. против Наказателно постановление № 989/26.11.2018 г. на Директора на РДГ – гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 200 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ в полза на Държавата са отнети вещите, предмет на нарушението – 14,30 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер /нарязани на 1 м./, както и вещта, послужила за извършване на нарушението – т. а. “Мерцедес 1317” с рег. № А 9146 КК.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на наказателното постановление с твърдение, че отразените в констативната му част факти и обстоятелства не отговарят в пълна степен на действителната фактическа обстановка, в следствие на което НП противоречи на процесуалноправните и материалноправните разпоредби. Сочи се на невиновно поведение от страна на жалбоподателя. Претендира се отмяна на атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Процесуалният му представител доразвива аргументи за опосредено извършителство и липса на умисъл при осъществяване на нарушението. Иска се връщане на отнетите вещи. Останалите допълнително изложени аргументи касаят изпълнително деяние „транспортиране“, поради което не са относими към вменената на жалбоподателя деятелност „товарене“.

Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира за потвърждаване на наказателното постановление в санкционната му част като правилно и законосъобразно. Аргументира се, че от събраните гласни доказателства се установява по безспорен начин извършеното от жалбоподателя нарушение. По отношение на отнетия товарен автомобил предоставя на съда преценката за законосъобразност на НП.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на въззиваемата страна в съдебно заседание, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е съставен АУАН серия ЖОО № 101434/05.11.2018 г. за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2, вр. чл. 211, ал. 3 от ЗГ – за това, че на 05.11.2018 г., в 17,00 ч., в Община Средец, землището на с. Тракийци, имот с идентификатор № 36938.17.26, товари 14,30 пр. куб. м. дърва за огрев с дължина 1 м. от дървесен вид дъб и цер на камион марка „Мерцедес 1317“ с рег. № А 9146 КК, непридружени с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от Кмета на Община Средец. Жалбоподателят е подписал АУАН с писмено обяснение „Нарушението в акта отговаря на истината.“ В допълнително писмено обяснение е посочил, че е товарил дърва на камиона. Не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

С АУАН са иззети дървесината, товарния автомобил, свидетелството за регистрация Част 1 на ППС и 1 бр. комплект ключове, за което е съставена и Разписка серия ЖОО № 002610/05.11.2018 г. за предаване за отговорно пазене на иззетите вещи.

В Констативен протокол серия ЖОО № 025947/05.11.2018 г. е посочен надлежен начин на установяване на кубатурата на натоварената дървесина, възприета и посочена в АУАН.

Административно-наказващият орган е приел фактическите констатации по акта за доказани и е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил на жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ административно наказание глоба в размер на 1 200 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2, вр. чл. 211, ал. 4 от ЗГ. На основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е постановил отнемане в полза на Държавата на вещите, предмет на нарушението – 14,30 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер, нарязани на 1 м., както и на вещта, послужила за извършване на нарушението – „Мерцедес 1317“ с рег. № А 9146 КК. Посоченото в наказателното постановление местоизвършване на нарушението – землището на с. Кирово, се различава от установеното по делото: землище на с. Тракийци в АУАН; според депозираните пред съда свидетелски показания също землище на с. Тракийци, но предвид пълното съвпадение на визирания идентификатор на имота № 36938.17.26 в АУАН и НП съдът възприема за техническа грешка допуснатото частично различие относно мястото на извършване в НП.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.12.2018 г. с писмо с известие за доставяне. Жалбата е депозирана на 03.01.2019 г.

Възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло се установява от приложените към делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите С.С., Л.Б., Я.Л., Д.Г., В. Д..

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства – свидетелство за регистрация, Част 2 на процесния отнет товарен автомобил, пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 757/15.03.2018 г. по описа на Нотариус рег. № 250 на НК, показания на св. М. М., от съвкупния анализ на които се установява, че към момента на нарушението т. а. „Мерцедес 1317“ с рег. № А 9146 КК е собственост на „Фуражна фабрика Медово“ ЕООД, чийто управител Т. М. надлежно е делегирал права на св. М. М. да се разпореди с продажба на МПС, а от своя страна последният е предал МПС във владение на Р. С. по силата на устна предварителна договорка за покупко-продажба на разсрочено изплащане. Изводимо е от така ангажираните доказателства незнанието на Т. М., в качеството му на управител на фирмата – собственик на процесния товарен автомобил, за действията на жалбоподателя, поради което се приема от съда, че нарушението е извършено независимо от волята и знанието му.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.

Съдът намира, че са спазени всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, касателно хипотезата за забрана на товаренето на дървесина, непридружена с превозен билет. Въззивникът не оспорва, че е товарил посоченото в НП количество дърва. Възразява, че не е извършил деятелността умишлено, а по заръка на работодателя си В.Ч., който му е съобщил, че след натоварването на дървата ще дойде компетентно лице да издаде необходимия придружаващ ги документ – превозен билет. Не представя доказателство за трудова заетост при Ч. в подкрепа на твърдяните взаимоотношения на власт и подчинение/работодател-работник. От контекста на изявлението по защитната теза „В.Ч. … работодател на подзащитния ми, е разпоредил извършването на товаро-разтоварна дейност, като им е казал, че в последствие ще дойде компетентно лице, което да издаде превозен билет“ е изводимо знанието на жалбоподателя, че товарената от него дървесина е без превозен билет, който ще бъде издаден след натоварването, т. е. той е участвал в товаренето с информирано съгласие, че не извършва регламентирана от закона дейност. Без значение за ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е дали деятелността е извършена умишлено или непредпазливо, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, каквото изключение ЗГ не предвижда. Формата на вината обаче би имала отношение към индивидуализацията на наказанието.  

Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин факта на извършеното нарушение. Жалбоподателят следва да носи административно-наказателна отговорност за вмененото му нарушение, за което административно-наказателната разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ЗГ регламентира наказание глоба от 50 до 3 000 лева за физическо лице. Административно-наказващият орган е наложил наказанието в рамките на посочения размер, а именно 1 200 лева, но този размер се явява прекомерно определен и несъобразен с изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН – да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, имотното състояние на нарушителя, смекчаващи вината обстоятелства. Наказание глоба към абсолютния минимум от 50 лева би съответствало по вид и тежест на нарушението на жалбоподателя, вземайки предвид най-вече подбудите за извършването му, на които се позовава и които се установяват по делото. Освен това, по делото не са представени доказателства жалбоподателят да е имал преди това друго нарушение по ЗГ, което да се явява отегчаващо обстоятелство, налагащо по-висок от минималния размер наказание. АНО не е изследвал и имотното състояние на жалбоподателя с оглед еквивалентност на санкцията. Налице са основания съдът да упражни правомощието си за изменение на наказателното постановление в тази му част, като намали размера на наказанието глоба в минимално предвидения в закона размер, а именно 50 лева.

Съгласно чл. 273, ал. 1 от ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на Държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. По делото не се установи изключението по цитираната административно-наказателна разпоредба досежно натоварената дървесина без превозен билет, напротив – деятелността е извършена по волята на собственика на дървата Ч., поради което постановеното с обжалваното НП тяхно отнемане като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Цитираната разпоредба на чл. 273, ал. 1 от ЗГ е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В случая, от ангажираните по делото доказателства се установява първата хипотеза от изключенията за отнемане, а именно незнанието на Т. М., в качеството му на управител на фирмата-собственик на отнетия товарен автомобил, за действията на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че при липса на надлежни доказателства в обратната насока, би се получил един крайно неблогоприятен и несправедлив резултат, при който собственикът да бъде лишен от вещ, с която той не е извършил нарушение и за чието извършване не се доказва да е знаел. Липсата на разследване от страна на административно-наказващия орган по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН /в хода на производството по налагане на административно наказание/ във връзка с преценката дали са налице изключенията по чл. 273, ал. 1 от ЗГ, само по себе си е съществено нарушение на административно-производствените правила. Постановеното с обжалваното НП отнемане в полза на Държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – товарен автомобил „Мерцедес 1317“ с рег. № А 9146 КК, следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 989/26.11.2018 г. на Директора на РДГ – гр. Бургас в частта, в която на В.Ф.М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 1 200 лева за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите , като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наказанието глоба от 1 200 лева на 50 лева.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 989/26.11.2018 г. на Директора на РДГ – гр. Бургас в частта, в която на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите в полза на Държавата е отнета вещта, послужила за извършване на нарушението – т. а. “Мерцедес 1317” с рег. № А 9146 КК.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 989/26.11.2018 г. на Директора на РДГ – гр. Бургас в останалата част, в която на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите в полза на Държавата са отнети вещите, предмет на нарушението – 14,30 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер /нарязани на 1 м./.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                           

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: