Решение по дело №2374/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Жалбоподателят Г. М. М., с [ЕГН], от [населено място], [улица], е оспорил заповед №ЧР 141/30.11.2023г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с която на основание чл.107, ал.1, т.6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, изпълняващ длъжността главен секретар в ИАРА, поради възстановяването на работа на служител, заемал същата длъжност.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят заявява, че в условията на безсрочно служебно правоотношение е бил назначен на длъжността „главен секретар“ на 01.08.2022г. след провеждане на конкурс, което означавало, че правоотношението му не може да бъде прекратено на основание чл.107, ал.1, т.6 от ЗДСл. Сочи, че при явяването си на конкурса в документацията на органа по назначаването не било посочено, че предишният служител, заемал длъжността „главен секретар“ е в съдебен спор с ИАРА, който спор е бил висящ към момента на обявяване на конкурса. Счита, че органът е следвало да предвиди, че ще е налице възстановяване на работа на уволнения служител. Според жалбоподателя обявяването на конкурс за длъжност, за която има висящ спор, представлява нарушение на принципа на стабилитет на служебното правоотношение. Иска отмяна на заповедта, претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В представени по делото писмени становища, чрез представител по пълномощие – адв. З., поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта (л.74 и л.123). Претендира присъждане на разноски в размер на 930 лева, като представя договор за правна защита и съдействие (л.75).

Ответникът по оспорването – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуален представител юрисконсулт П., оспорва жалбата като неоснователна и пледира за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л.125-128).

ФАКТИ:

Жалбоподателят Г. М. М. е бил назначен за държавен служител в ИАРА, на длъжност „главен секретар“, с ранг V старши, считано от 01.08.2022г., със заповед №ЧР-189/27.07.2022г. на изпълнителния директор на ИАРА (л.7).

Преди назначаването на жалбоподателя посочената длъжност се е изпълнявала от С. М. К., преназначен със заповед №ЧР 21/19.01.2012г.(л.76). Със заповед №ЧР-39/24.02.2022г., издадена от изпълнителния директор на агенцията, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, служебното правоотношение на С. К., изпълняващ длъжността „главен секретар“, ранг III старши, е прекратено, считано от 25.02.2022г. (л.77). В заповедта е посочена причина за прекратяване на служебното правоотношение на Костадинов – „съкращаване на длъжността“.

На 18.05.2022г. изпълнителният директор на агенцията издал заповед № РД-256/18.05.2022г. за обявяване на конкурс за 1 щатна бройка „главен секретар“ в ИАРА, с място на работа в [населено място] (л.20-22). В заповедта били посочени минималните и специфични изисквания, на които следва да отговарят кандидатите – за степен на образование, минимален ранг, професионален опит, както и на специалните изисквания по чл.7 от ЗДСл.

Уведомление за предстоящия конкурс било изпратено до главния секретар на Министерски съвет с искане да бъде определен член на конкурсната комисия от страна на МС, съгласно чл.13, ал.2 от Наредба за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители и решение №170/27.03.2014г. на Министерски съвет (л.38). В отговор, било получено уведомително писмо вх.№ 03-00- 22/06.06.2022г. от главния секретар на Министерски съвет, в което поименно били посочени служители от администрацията на МС, които да бъдат включени в състава на конкурсната комисия (л.39).

Със заповед №РД-297/09.06.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА била назначена комисия за провеждане на обявения със заповедта от 18.05.2022г. конкурс за процесната длъжност (л.40-41). На 13.06.2022г. обявата за конкурса била поместена на официалната интернет страница на ИАРА, като там били публикувани и документите, които кандидатите следва да попълнят (л.42-45).

Според съставения списък на допуснатите и недопуснатите кандидати до процедурата конкурсната комисия е допуснала до конкурс трима кандидати, сред които и жалбоподателят (л.50-53). Същият бил допълнително уведомен писмено, че следва да се яви за интервю на 15.07.2022г. в сградата на Министерство на земеделието (л.54).

От съставения протокол №2 от 15.07.2022 г. на конкурсната комисия се установява, че на същата дата жалбоподателят се е явил и е защитил концепция за стратегическо управление на агенцията и е бил интервюиран от членовете на комисията (л.55-57). След проведените етапи на конкурса били формирани окончателни резултати, предвид които комисията предложила на първо място да бъде класиран Г. М. М. като кандидат с най-голям брой точки. Протоколът с окончателните резултати бил предоставен на изпълнителния директор на ИАРА с писмо вх.№ Z-5304/18.07.2022г. от председателя на конкурсната комисия (л.61). Крайното класиране било публикувано на официалната страница на агенцията на 19.07.2022г. (л.62-65).

Междувременно, С. К., чието служебно правоотношение е било прекратено със заповед №ЧР-39/24.02.2022г., е оспорил същата пред състав на Административен съд – Бургас, който с решение №638/12.05.2022г. по адм. дело №388/2022г. е отменил заповедта за прекратяване на служебното правоотношение (л.80-82). В мотивите на съдебното решение е посочено, че според събраните доказателства заеманата от К. длъжност не е била съкратена и е съществувала в щатното разписание на агенцията. Посоченият съдебен акт е бил обжалван по реда на касационния контрол пред Върховния административен съд, като с решение №10884/29.11.2022г. по адм. дело №6508/2022г. по описа на ВАС първоинстанционното решение е било оставено в сила (л.78-79).

На 12.12.2022г. С. К. подал заявление вх. №94-00-4103 до изпълнителния директор на ИАРА, в което посочил, че в изпълнение на горецитираните съдебни решения и в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл се явява да заеме длъжността си, за което следва да му бъде осигурен достъп до работното място (л.83). Във връзка с подаденото заявление и в изпълнение на постановените съдебни актове изпълнителният директор на ИАРА е издал заповед №ЧР-326/12.12.2022г., с която К. е бил възстановен на длъжността „главен секретар“, с ранг III – старши, с място на изпълнение на работата – ръководство [населено място], считано от 12.12.2022г. (л.84).

На същата дата била издадена и заповед №ЧР-327/12.12.2022г., с която на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл изпълнителният директор на агенцията отново прекратява служебното правоотношение на С. К., на длъжност „главен секретар“, считано от 12.12.2022г., поради това, че служителят е назначен при неспазване на условията по чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл и нарушението съществувало и към момента на прекратяване на правоотношението (л.85). Посочената заповед също е била обжалвана от К., като с решение №214/01.03.2023г. по адм. дело №2182/2022г. по описа на Административен съд – Бургас заповедта е била отменена като незаконосъобразна. Първоинстанционното решение е било оставено в сила с окончателно решение №11763/29.11.2023г., постановено по адм. дело №5126/2023г. по описа на ВАС (л.11-13).

На 30.11.2023г. К. депозирал в ИАРА заявление вх.рег.№94-00-4489/30.11.2023г., с което приложил влязлото в сила решение на ВАС и заявил желанието си да заеме длъжността „главен секретар“, за което следвало да му се осигури достъп (л.10). Със заявлението било поискано изплащане на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, като освен това поискал при определяне на основната му заплата да бъде съобразено и полагаемото му се увеличение.

По повод подаденото заявление, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл и в изпълнение на влязлото в сила решение №11763/29.11.2023г. по адм. дело №5126/2023г. по описа на ВАС, изпълнителният директор на ИАРА издал заповед №ЧР-142/30.11.2023г. за възстановяване на С. К. на длъжността „главен секретар“, с ранг III старши, в ИАРА, считано от 30.11.2023г. (л.9). В тази заповед е посочено, че служителят е постъпил на работа на 30.11.2023г.

На същата дата изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури издал и оспорената в настоящото производство заповед №ЧР-141/30.11.2023г., с която прекратил служебното правоотношение на Г. М., заемащ длъжността „главен секретар“ в ИАРА, ранг V старши, поради възстановяване на работа на служителя, заемал същата длъжност (л.8). В мотивите на заповедта е посочено, че със заявление вх.№94-00-4489/30.11.2023г. С. К. е представил влязлото в законна сила решение №11763/29.11.2023г. по адм. дело №5126/2023г. по описа на ВАС, по силата на което лицето е възстановено на заеманата от него преди уволнението длъжност – главен секретар в ИАРА и е заявил желание да заеме длъжността.

Екземпляр от оспорената заповед е била връчена на жалбоподателя на 30.11.2023г. Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган по пощата на 14.12.2023г., съгласно поставената на пощенското клеймо дата (л.14).

В хода на производството ответникът представи следните длъжностните характеристики:

• длъжностна характеристика за длъжността „главен секретар“, утвърдена от изпълнителния директор на ИАРА на 24.08.2020 г., като на същата дата тя е била връчена на С. К. (л.95-99); длъжностна характеристика на С. К., утвърдена от изпълнителния директор на ИАРА на 30.11.2023г. (л.91-94), като в същата е вписано изменение в изискванията за заемане на длъжността – „професионален опит“ – от 7 на 6 години и е премахнато изискването „да е заемал ръководни длъжности над 5 години;
• длъжностна характеристика на Г. М., утвърдена от изпълнителния директор на ИАРА на 29.04.2022г. (л.100-104); утвърдена на 12.06.2023г. длъжностна характеристика на жалбоподателя, изменена в частта за изисквания професионален опит, който е намален от 7 години на 6 години, като е премахнато и изискването за заемане на ръководни длъжности над 7 години (л.105-108).

По делото е представен и Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (л.109-122).

П. И.:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Съгласно чл.108, ал.1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Според чл.4, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, а съгласно чл.5, ал.1, т.16 изпълнителният директор упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в агенцията, и определя индивидуалния размер на възнагражденията в съответствие с изискванията на нормативните актове.

Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, с оглед правомощията на изпълнителния директор на ИАРА да упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители, както и предвид обстоятелството, че именно този орган е назначил жалбоподателя със заповед №ЧР-189/27.07.2022г. на длъжността „главен секретар“ в ИАРА, с ранг V старши, считано от 01.08.2022г. (л.7).

Спазено е изискването за писмена форма на административния акт, предвидено в нормата на чл.108, ал.1 от ЗДСл, като освен това в акта се съдържа правното основание за прекратяване на правоотношението, изявление относно дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да предпоставят отмяна.

Съдът намира, че актът е издаден при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

От фактическа страна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е мотивирана с това, че на работа е възстановен друг служител, заемал същата длъжност. Посоченият служител е представил влязло в сила съдебно решение на ВАС, по силата на което е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „главен секретар“ в ИАРА и е заявил изрично желание да заеме длъжността.

Съгласно чл.107, ал.1, т.6 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност.

Съгласно нормата на чл.122, ал.1 от ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Тълкуването на тази разпоредба предпоставя извод, че фактическият състав на възстановяването включва: 1) влязъл в сила съдебен акт за отмяна на акта за прекратяване на служебното правоотношение и 2) явяване на работа на служителя в съответната администрация в определен срок. За да настъпи ефектът на възстановяване на служебното правоотношение, посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, т. е. липсата на която и да било от тях има за последица невъзстановяване на служебното правоотношение.

В процесния случай изискванията на закона са изпълнени.

Прекратеното правоотношение на настоящия жалбоподател е обусловено от отменената от ВАС (с окончателно решение №11763/29.11.2023г. по адм. дело №5126/2023г.) заповед №ЧР-327/12.12.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА за прекратяване служебното правоотношение на С. К. на длъжност „главен секретар“ и заявената в срок воля на посочения служител за възстановяването му на същата длъжност.

Заявлението на К. е предявено в законоустановения двуседмичен срок по чл.122, ал.1 ЗДСл, тъй като съдебното решение е влязло в сила на 29.11.2023г. (л.10). По смисъла на закона „явяването“ трябва да стане в съответната администрация, т.е. необходимо е служителят физически да се яви на мястото, на което е упражнявал дейността си преди уволнението. „Явяването“ се свежда само до определени физически действия, които не игнорират други начини, например уведомяване по телефона или подаване на писмена молба в рамките на законовия срок, както е процедирано в настоящия случай (решение № 12071 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2021 г., V отд.; решение № 12316 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7747/2020 г., V отд. и др.).

При тези обстоятелства съдът намира, че възстановяването е настъпило от датата на явяване на С. К. на работа, по силата на закона, и от този момент за органа по назначаване възниква задължение да го допусне да изпълнява длъжността, на която служителят е възстановен.

По делото е установено, че към датата на издаване на заповедта за възстановяване на работа на К., същата длъжност се е изпълнявала от жалбоподателя М., спрямо когото са предприети действия по прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.6 от ЗДСл.

Анализът на доказателствата по делото предпоставя извод за законосъобразност на действията на органа по назначаването във връзка с възстановяването на служителя К. в изпълнение на съдебното решение. Това е така, защото органът в случая не разполага с дискреционна власт дали да изпълни волята на съда или не. Нормата на чл.122, ал.1, вр. чл.107, ал.1, т.6 е императивна и при осъществяването на предвидените в закона факти, за органа възниква задължението да допусне служителя да изпълнява длъжността, на която е бил възстановен, съответно да прекрати правоотношението на жалбоподателя с цел заеманата длъжност да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнения преди това държавен служител.

Неоснователно е твърдението в писменото становище (л.123) на жалбоподателя за това, че на 30.11.2023г. (когато му е било прекратено правоотношението) са били изменени изискванията в длъжностната характеристика за длъжността „главен секретар“, като това било извършено в услуга на С. К..

Последните утвърдени от изпълнителния директор на ИАРА длъжностни характеристики са от 12.06.2023г. (л.105-108) и 30.11.2023г. (л.91-94), между които е налице пълна идентичност във функциите, преките задължения и изискванията за заемане на длъжността. Различия в изискванията за заемане на длъжността се откриват между двете горепосочени длъжностни характеристики и длъжностната характеристика, утвърдена на 29.04.2022г. (л.100-104). Към 2022г. в раздел X „Изисквания за заемане на длъжността“, в поле „Образование“ е било посочено „висше юридическо, икономическо, публична администрация, електронно управление“, а в длъжностните характеристики от 2023г. – „висше образование“. Освен това през 2023г. професионалният опит е бил изменен от 7 на 6 години, като освен това е отпаднало допълнителното изискване за заемане на ръководни длъжности над 7 години. По делото липсват данни за извършена промяна в длъжностното разписание и създаване на нова длъжност, в който случай съгласно константната съдебна практика неправилно уволненият служител не може да бъде възстановен, тъй като тогава би се касаело за друга новосъздадена длъжност. В случая длъжността е запазена и не са утвърдени промени в длъжностното разписание в тази насока.

Независимо от горното, съдът счита, че посочените факти са ирелевантни относно законосъобразността на процесния административен акт. С отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на К., то се възстановява между същите страни, със същия предмет и съдържание поради отпадане на правопрекратяващия го факт, което означава, че изпълнение на съдебното решение е дължимо безусловно и възстановяването на длъжността следва да е действително. Затова утвърдените длъжностни характеристики преди влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразната заповед за уволнение са неотносими и без последици към задължението на органа по назначението да изпълни задълженията си по чл.122, ал.1 от ЗДСл във връзка с влязлото в законна сила съдебно решение.

По отношение релевираното в жалбата възражение за наличие на нарушение по обявяването на конкурс за длъжност, за която има висящ съдебен спор, съдът отбелязва, че съгласно чл.10 от ЗДСл заемането на длъжностите в държавната администрация се извършва задължително след провеждане на конкурс. В този смисъл изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е бил длъжен да обяви и проведе такъв конкурс за свободната длъжност, независимо от висящия съдебен спор, още повече че към момента на издаване на заповедта за обявяване на конкурса въпросът за законосъобразността на акта за уволнението на предходния служител не е бил решен със сила на присъдено нещо (т.е. липсвало е окончателно съдебно решение). В приложимата законова уредба, вкл. в чл.13 и сл. от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители, където са регламентирани реквизитите на заповедта за обявяване на конкурси, не е предвидено задължение за органа по назначаване да посочва изрично в заповедта дали за обявената длъжност съществуват висящи съдебни производства по спорове относно възникване, съдържание и прекратяване на служебните правоотношения. Затова не може да се приеме, че е налице недобросъвестно упражняване на правомощия при провеждане на конкурса, спечелен от жалбоподателя, което да е довело и до опорочаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, възникнало след провеждане на този конкурс.

При това положение съдът приема за установено, че оспорената заповед е издадена при наличието на фактическо основание за това и без противоречие с материалноправните разпоредби.

Заповедта се явява издадена и в съответствие с целта на закона, която е постигната по единствения законосъобразен начин и е свързана със защита правата на незаконно уволнен държавен служител.

По изложените съображения оспореният акт е законосъобразен по всички критерии на чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд Бургас,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. М. М., с [ЕГН], от [населено място], [улица], против заповед № ЧР 141 от 30.11.2023г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл.107, ал.1, т.6 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение на длъжността главен секретар в ИАРА, поради възстановяването на работа на служител, заемал същата длъжност.

ОСЪЖДА Георги Манолов Манолов, с [ЕГН], от [населено място], [улица]да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.