Р Е Ш Е Н И
Е № 2522
гр. Пловдив, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря
Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14692 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове
с правно основание чл.128, т.2, чл.221, ал.1 и чл.245, ал.1 от Кодекса на труда
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от И.М.С., ЕГН ********** против „МАРМЕТ“ ООД, ЕИК
*********.
Ищецът твърди, че е работил в ответното
дружество „МАРМЕТ’ООД, ЕИК ********* по силата на трудово правоотношение,
обективирано в договор №***** г. на длъжност „*****”. С допълнително
споразумение от ***** към трудов договор № ***** г., месечното възнаграждение е
променено от 560 лева на 650 лева. На **** г. дружеството-работодател „МАРМЕТ”ООД,
ЕИК ********* е преобразувано в „МАРМЕТ”АД ЕИК *********. Ищецът не бил
получавал дължимото му се трудово възнаграждение от месец декември 2018 г. до
31.05.2019 г. Във връзка с горното е депозирал пред ответното дружество
Заявление за прекратяване на трудовия договор по см. на чл. 327, ал.1, т.2 КТ.
Заявлението е получено от работодателя на ***** г. Със заповед № ***** г.
трудовият договор на ищеца е прекратен на осн. чл. 327, ал.1, т.2 КТ. Ответното
дружество не е заплатило на ищеца дължимо му се трудово възнаграждение за
месеците декември 2018 г., януари 2019 г., февруари 2019 г., март 2019 г.,
април 2019 г., май 2019 г. Видно от Удостоверение № ***** г., издадено от
ответното дружество, начисленото трудово възнаграждение на ищеца е както
следва: за месец 12.2018 г. - 700лв. /бруто/ - 543,19 лв. /нетно
възнаграждение/; за месец 01.2019 г.- 710,68 лв. /бруто/ - 551,48 лв.,
/нетно възнаграждение/; за месец 02.2019 г. - 721лв. /бруто/ - 559,48 лв.
/нетно възнаграждение/; за месец 03.2019 г. - 721лв. /бруто/ - 559,48 лв.
/нетно възнаграждение/. Ето защо бил налице правен интерес да предяви съдебно
претенция за неплатеното трудово възнаграждение за месеците от 01.12.2018 г. до
31.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до датата на окончателното погасяване на вземането. По смисъла на
чл. 221, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Счита, че трудовият
договор е безсрочен. Последното брутно трудово възнаграждение, което е
начислено на ищеца, е в размер на 721 лв. Визираният в трудовия договор срок за
предизвестие бил 30 дни. Във връзка с основанието за прекратяване на трудовия
договор, дружеството ответник дължало на ищеца на осн. чл. 221, ал.1 КТ сумата
от 721 лв. под формата на обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
входиране на исковата молба в съда, до окончателното погасяване на вземането. С
оглед изложеното, моли съдът да осъди ответника „МАРМЕТ”АД, ЕИК *********, в
качеството му на правоприемник на „МАРМЕТ”ООД ЕИК *********:
1. да заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1
от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение в размер на 721 лв., ведно
със законната лихва от датата на входиране на исковата молба в съда, до
окончателното погасяване на вземането.
2. да заплати дължимото се трудово
възнаграждение в размер на 3332,59лв. за месеците:
-декември 2018г. - 543,19 лв. /нетно
възнаграждение/;
-януари 2019г. - 551,48 лв. /нетно
възнаграждение/;
-февруари 2019г. - 559,48 лв. /нетно
възнаграждение/;
-март 2019г. - 559,48 лв. /нетно
възнаграждение/;
-април 2019 - 559,48 лв. /нетно
възнаграждение/;
-май 2019 - 559,48 лв. /нетно
възнаграждение/,
ведно със законната лихва от датата на
входиране на исковата молба в съда, до окончателното погасяване на всяко едно
от вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не е
депозирал писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, а от събраните по делото доказателства – трудов договор № ***** г., допълнително споразумение към него от *****г., се установява, че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответното дружество на длъжност *****, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, като срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор бил в размер на 30 дни. С цитираното допълнително споразумение размерът на получаваното от работника месечно трудово възнаграждение бил увеличен от 560 лева на 650 лева. Със заявление от ***** г. работникът е поискал прекратяване на трудовото му правоотношение с ответния работодател на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, - поради забава в изплащането на дължимото трудово възнаграждение от страна на работодателя. Със заповед № ***** г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от ***** г., като със заповедта е разпоредено на работника да бъдат изплатени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, на осн. чл. 224 КТ, в размер на 29 дни.
По делото е изготвено заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът на трудовото възнаграждение за претендирания от ищеца период от 01.12.2018 г. до 31.05.2019 г. възлизало на 3332,59 лева, за размерът на дължимото обезщетение от ответника по чл. 211, ал. 1 от КТ възлизало на 721 лева. Съдът кредитира изготвеното поделото заключение на съдебно-счетоводна експертиза като обективно, подкрепящо се от останалите събрани по делото доказателства, а и неоспорено от страните.
Представено е платежно нареждане за извършен банков превод от ***** г., съгласно което ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сумата от 559,48 лева. От платежно нареждане от **** г. е видно, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2773,11 лева, която видно от записаното основание за плащане представлявала заплата за периода от 12/2018г. до 04/2019г. Приложено е платежно нареждане за касов паричен превод, видно от което в полза на ищеца на ***** г. била преведена сумата от 1080,77 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. По отношение на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ – видно от подадената от ищеца молба вх. № ***** г., същият е заявил, че сумата е платена след иницииране на настоящото гражданско дело. Ето защо предявените искове са неоснователни поради извършено плащане в хода на процеса, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, макар и
предявените искове да се отхвърлиха, право на разноски има ищеца. Следва да се
отбележи, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно
която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да може ответникът да
се екскулпира от отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки
да са налице в своята кумулативна даденост. В случая, ответникът с поведението
си са дали повод за завеждане на делото. Извършеното изпълнение в хода на
делото не се отразява на правото на ищеца на разноски. В този смисъл е
практиката на ВКС – определение №200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. №
1960 по описа за 2016 г., ВКС, III г.о. По общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на правния спор, като
задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за
заплащане на понесените от съответната страна вреди и в духа на закона се
присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато
след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си, изцяло
или отчасти – върнал е дадените му в заем пари – така Тълкувателно решение №
119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС. Предвид изложеното на
основание чл.78, ал.1 ГПК, право на
разноски има ищцовата страна. Доказа се да са сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от **** г. В хода на устните състезания ответникът е въвел
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът намира направеното възражение за неоснователно,
доколкото неговият размер е съобразен с минимално предвидените в Наредба № 1 от
09.04.2004г., съгласно редакцията, действаща към момента на сключване на
процесния договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 76, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна
такса в размер на 133,30 лева по иска за заплащане на трудови възнаграждения и
ДТ в размер на 50 лева по иска за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ или общо 183,31 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.М.С., ЕГН **********,***
против „МАРМЕТ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Изгрев, ЖК Изток, ул. „Антон Чехов“ № 24, ет. 2, ап. 3, представлявано от
В.М.Т. и Г.Г.К. – заедно, искове с правно основание чл.128, т.2, чл.221, ал.1 и
чл.245, ал.1 от Кодекса на труда и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на
„МАРМЕТ“ АД да заплати на И.М.С. сумите от 721
лева – обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 1 от КТ и 3332,69 лева – неплатени трудови
възнаграждения за периода от м. декември 2018 г. до м. май 2019 г. по трудово
правоотношение, на основание трудов договор от ***** г., прекратено по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „МАРМЕТ“ АД, ЕИК ********* на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на И.М.С., ЕГН ********** сумата от 500 лева (петстотин лева) - разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МАРМЕТ“ АД, ЕИК ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив
сумата от 183,31 лева (сто осемдесет
и три лева и тридесет и една стотинки) - държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
КЯ