№ 87
гр. гр.Н. , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Административно наказателно дело
№ 20212150200314 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е висящо пред настоящият съд, след като с Разпореждане от 20.04.2021г.,
постановено по АНД № 2038/2021г. по описа на Районен съд – гр.Бургас е прекратено
съдебното производство по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен
съд – гр.Н..
Производството по делото е образувано е по повод жалбата на „Г.Д.“ ООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Н., к-с С.в.*, ет.*, ап.**,
представлявано от управителя М.Д.Ц.,подадена чрез процесуалните им представители
– адв.Н.Д. и мл.адв.И.И., двамата от АК-Бургас против Наказателно постановление №
02-0003217 от 17.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, за административно нарушение на
чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явяват процесуалните им
представители, които поддържат жалбата от името на доверителя си. Ангажират
гласни доказателства. Претендират присъждане на разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 06.01.2021г. в 13.15 часа, в строителен обект:
Жилищна сграда, находяща се в УПИ V-общ., с идентификационен номер
51500.503.308 по КК на гр.Н., ж.к.Черно море, кв.25, изпълняван от „Г.Д.“ ООД,
инспекторите от ДИТ-Бургас установили, че дружеството-жалбоподател, в качеството
на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето И.Х.М. с ЕГН *****, установен в обекта да полага труд при
изграждане на вертикален кофраж на трети етаж на горепосочения обект. Лицето е
декларирало в съставен ва място списък на работещите, че работи в „Г.Д.“ ООД на
длъжност „общ работник“. Нарушението е установено от Началник отдел „АИПО“ Кр.
П. Г. при извършена проверка по документи на 18.01.2021г. и на 22.01.2021г. в ДИТ –
гр.Бургас, във връзка с извършената в процесния обект проверка на 06.01.2021г. За
така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН, въз
основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си, същият твърди, че
установеното на обекта лице И.Х.М. не е бил в трудови отношения с дружеството, а на
гражданскоправни такива.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
2
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за
установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват
на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се потвърждават
от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител К.Г.. Същата сочи
пред съда, че на процесната дата – 06.01.2021г. са извършили проверка на строителен
обект, находящ се в ж.к.Черно море, гр.Н., на който установили 10-15 работника, които
полагали труд – полагали вертикален кофраж на третият етаж от сградата. До
пристигането на представител на строителната фирма, на работниците бил представен
списък, в който същите собственоръчно написали трите си имена, ЕГН, длъжност и се
подписали/л.19/. Един от тях бил И.Х.М., за който при извършената допълнителна
проверка по документи било установено, че няма сключен трудов договор в писмена
форма с „Г.Д.“ ООД, обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател. От
водения от страна на жалбоподателя свидетел Рашко Цеков – технически ръководител
в дружеството-жалбоподател, се установява, че след проверката, на другият ден
дружеството е сключило трудови договори с установените на обекта работници.
При обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, съдът не
кредитира представения с административно-наказателната преписка граждански
договор № 011 от 04.01.2021г. /л.24/. Законът е категоричен и не допуска отклоненения
от установените с императивни норми задължения на работодателя, а именно - да
допусне работника на работното му място, след сключен писмен трудов договор с
него. Прибягването до граждански договор /такъв, какъвто е представен по делото/,
когато с него се цели прикриване на трудово по същността си правоотношение, е
недопустимо и това следва от уредената в чл.1, ал.2 от КТ законна фикция, че
"отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само, като трудови
правоотношения". Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е бил
законосъобразно санкциониран за извършеното от него административно нарушение.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание,
съдът като взе предвид, че същото е определено в предвидения от закона минимум,
счита, че съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното
нарушение, като деяние и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална
степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12
от ЗАНН.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на ДИТ Бургас и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на
наказващия орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско
3
възнаграждение в размер на 80 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като
териториално поделение) – арг. от чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.2, ал.1 и чл.16, ал.1 от
Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр.
пар.1, т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003217 от 17.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на „Г.Д.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.Н., к-с С.в.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя М.Д.Ц., е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева
/хиляда и петстотин лева /, за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2
от КТ.
ОСЪЖДА „Г.Д.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Н.,
к-с С.в.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя М.Д.Ц. да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4