Присъда по дело №1118/2019 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 1 от 09.01.2020 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1118 по описа за 2019 година.

 

 

          Районна прокуратура – Хасково са внесла срещу подсъдимата С.И.Т. *** обвинителен акт, с който на същата ѝ е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 30.10.2017 г. в гр.Хасково, в съдебно заседание, пред Районен съд - Хасково, като свидетел по н.ч.х.д. № 1046/2017 г. по описа на същия съд, устно съзнателно потвърдила неистина, а именно, че на 05.08.2017 г. в часовия диапазон: 09:00 часа - 09:30 часа, лицето А.Д.М. с ЕГН: ********** е била в соларно студио, находящо се в гр.Хасково, бул. „България“ № 160 и срещу подсъдимата А.С.Ч. *** - за това, че на 30.10.2017 г. в гр.Хасково, в съдебно заседание, пред Районен съд - Хасково, като свидетел по н.ч.х.д. №1046/2017 г. по описа на същия съд, устно съзнателно потвърдила неистина, а именно, че на 05.08.2017 г. в часовия диапазон: 09:00 часа - 10:00 часа, лицето А.Д.М. с ЕГН: ********** е била в соларно студио, находящо се в гр.Хасково, бул. „България“ № 160 - престъпление по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подс. С.И.Т. и А.С.Ч. във вида, в който е предявено срещу всяка от тях. Счита, след анализ на  събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че то било доказано по несъмнен начин, като отчита най – напред, че обективната истина по случая, по който двете дали показания пред съда по по н.ч.х.д. №1046/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково била установена с влязъл в сила съдебен акт и тази истина от гледна точка доказаността на събитието на 05.08.2017г. около 09:30 часа не подлежала на оспорване, нито на доказване в настоящото производство и следвало предвид влезлия в сила съдебен акт, да се счита за доказан и безспорно установен. На следващо, място, отбелязва се от представителя на държавното обвинение, че и двете подсъдими по настоящото дело имали качество на свидетели по НЧХД № 1046/2017г. по описа на Районен съд - гр. Хасково и излага подробен анализ относно достоверността на изложеното от тях по цитираното дело, както и в настоящото производство в рамките на проведените разпити в хода на съдебното следствие. От тази гледна точка, счита че показанията им, дадени по процесното наказателно дело от частен характер са недостоверни и не отговаряли на истината. Тоест, с факта на устно потвърждаване на невъзприети факти, подсъдимите били осъществили състава на чл. 290, ал. 1 от НПК. Излага конкретни съображения за субективната страна на деянието и подбудите на всяка от подсъдимите за осъществяването му. От тази гледна точка, счита, че по-скоро превесът бил не на тезата на подбудителство към лъжесвидетелстване, а на осъществена „услуга“ и от тази гледна точка, прокурорът приема, че наказанието и на двете, което било без предвиден специален минимум в конкретния случай, следвало да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, а именно 6 /шест/ месеца „Пробация“ с пробационни мерки за двете подсъдими. Същите били неосъждани, дали били повлияни или не за поведението било отделен въпрос, но счита, че с това си действие същите в този момент не осъзнавали важността на това, което правели и предложеното наказание е за в бъдеще щяло да изиграе ролята да уважават съдебните институции. В направена реплика счита, че свидетелстването по наказателни дела от частен характер в никакъв случай не било по – маловажно от това по наказателни дела от общ характер.

           Защитникът на подсъдимите С.И.Т. и А.С.Ч. – адв. Д.С. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземат под внимание съответните доказателства, обосноваващи извод за невиновност на неговите подзащитни, като излага подробни съображения в подкрепа на наведените доводи и моли същите да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения. Твърди се от защитата, че с оглед събраните по делото доказателства, действително така повдигнатото обвинение съществувал влязъл в сила съдебен акт, в който изрично се казвало, че на посочената дата 05.08.2017г. разпитаната свидетелка А.Д.М. била нанесла обиди на свидетеля К.С.Ч. и този факт, нямало как да бъде оспорван. Събраните по делото доказателства обаче, повдигали някои съществени за преценката въпроси, касаещи мотивите на съда към присъдата по процесното наказателно производство от частен характер и доказателствата, въз основа на които е градил фактическите си изводи, приети от защитата за неубедителни. Още повече, че показанията на двете подсъдими в настоящото производство в наказателното производство от частен характер били приети от съда не като достатъчно достоверни, а доказателствената стойност на направената с мобилния телефон на свид. К.Ч. снимка била отречена, като излага конкретни съображения относно датата на деянието, предмет на съответното наказателно производство. Акцентира и на самото съдържание на процесните свидетелски показания от гледна точка подбраните изразни средства и етимологията на използваните изрази, сочещи на изразяване не на възприятия за факти, а на извод за тяхното осъществяване, като при лъжесвидетелстването нямало как да се приеме, че то се осъществявало по непредпазливост, нито с евентуален умисъла, като излага конкретни доводи по отношение на начина на излагане на твърденията конкретно от подс. С.И.Т. и липсата на умисъл у нея, както и у подс. А.С.Ч. за осъществяване на деянието по чл. 290, ал. 1 НК без да коментира качеството на работа на процесуалните представители на страните по процесното наказателно дело от частен характер. Счита, че извършеният повърхностен разпит, независимо каква е причината, довел до образуване на настоящото наказателно производство. Моли, с оглед на изложеното съдът да приеме, че подзащитните му са невинни дотолкова, доколкото не били умишлено изнесли тези данни, които не били възприети от районния съд и постановяването на процесното негово решение, след като техните показания не се били отразили по някакъв начин при решаването на оплакването на К.Ч. и постановената осъдителна присъда в производството по подадената от него частна тъжба.

          Подсъдимата С.И.Т. заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновна по него. В хода на съдебното следствие дава обяснения за случая, а в своя защита се придържа към изложеното от нейния защитник. В даденото ѝ право на последна дума изразява позицията си, че не се чувства виновна по случая, говорела била истината.

          Подсъдимата А.С.Ч. заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновна по него. В хода на съдебното следствие дава обяснения за случая, а в своя защита също се придържа към изложеното от нейния защитник. В даденото ѝ право на последна дума заявява, че не се чувства виновна по случая, никога не ѝ се било налагало да лъже и никога не била лъгала.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимата С.И.Т. е родена на *** ***, същата е **** и адрес за призоваване: *****

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 790, издадена от Районен съд – Хасково на 06.06.2018 г., подсъдимата С.И.Т. не е осъждана към датата на деянието по повдигнатото ѝ обвинение. От събраните за подсъдимата характеристични данни се установява, че същата няма регистрирани криминални прояви и не е нарушавала обществения ред в района, в който живее. Ползва се с добро име сред съседите си.

          Подсъдимата А.С.Ч. е родена на *** ***, ***** адрес за призоваване: ****.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 789, издадена от Районен съд – Хасково на 06.06.2018 г., подсъдимата А.С.Ч.  не е осъждана към датата на деянието по повдигнатото ѝ обвинение, след като е реабилитирана за осъжданията ѝ по НОХД № 641 по описа на РС – Хасково за 2012 г. за извършеното на 21.02.2012 г. деяние по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, предл. 2 от НК и за осъждането си по НОХД № 294 по описа на РС – Хасково за 2013 г. за извършено на 21.02.2012 г. деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК. От събраните за подсъдимата характеристични данни се установява, че същата има криминални и съдебни регистрации от органите на полицията на територията на страната, включително и за проявите, по отношение на които са водени наказателни производства в съдебна фаза. Същата обаче, не е допускала нарушения на обществения ред и се ползва с добро име сред съседите си.

          Установено на досъдебното производство и в съдебна фаза – в хода на съдебното следствие е, че въз основа на подадена от свид. К.С.Ч. частна тъжба от 31.08.2017 г. против свид. А.Д.М. било образувано НЧХД №1046/2017 г. по описа на Районен съд - гр.Хасково,  а  с Разпореждане № 2130 от 20.09.2017 г. същата била предадена на съд за престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, предл 1-во от НК.

          По искане на защитника на подсъдимата в наказателното производство от частен характер в лицето на А.Д.М. – адв. Д.Н. от АК – Хасково лицата С.И.Т. и А.С.Ч. били допуснати до разпит в качеството на свидетели в проведено на 12.10.2017 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 1046 по описа на РС – Хасково за 2017 г., наред с лицето С.П.М., посочен от частния тъжител, чрез повереника, упълномощен по делото – адв. Г.З. като свидетел, явяващ се очевидец на случилото се. След произнасяне по доказателствата и по исканията за приемане за съвместно разглеждане в наказателното производство на предявен граждански иск, респ. за конституиране на страни, разглеждането на делото било отложено за 30.10.2017 г. В проведено на 30.10.2017 г. открито съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, видно от приобщения като писмено доказателство Протокол от проведено открито съдебно заседание на 30.10.2017 г. пред Районен съд – Хасково по НЧХД № 1046/2017 г., С.И.Т. заявила пред съдебния състав следното: „Познавам А.М.. Ние работим в съседство. Аз работя в магазин за капково напояване, тя работи в солариум, който се намира до магазина.  На 05.08.2017 г., събота, колежката дойде сутринта. Пихме кафе. Пием кафе на задния край на сградата, на нас там ни е складът. А. пристигна с А. с колата. Казахме си няколко думи и после те двете влязоха в соларното студио, а ние влязохме да работим. Не съм видяла и чула друго на 05.08.2017 г. Това беше към 08.20 часа сутринта. Ние отиваме по-рано на работа, пием кафе и в 08.30 ч. влизаме да работим. А. дойде в солариума около 08.20 ч. Около 09.00 ч. - 09.30 ч. А. си беше в солариума. Ние постоянно излизаме на тротоара, пушим цигари. Няма как между 09.20 ч. - 09.30 А. ***“. А.С.Ч., посочила в показанията си пред съда, в същото съдебно заседание, обективирани в съставения протокол от съдебно заседание, в който са отразени направени съответните изявления от участниците и осъществените процесуални действия на съда и страните, следното: „Аз ходех на масажи при А., при нея ходя и на солариум. На 05.08.2017 г. бях при нея на масаж. Всяка сутрин я вземам от тях и ходим в соларното студио. Точен час не мога да кажа, но винаги я взимам между 08.30 - 09.00 часа. Този ден /05.08.2017 г./ беше нормален ден - взех я, отидохме на масаж и в 10.00 часа аз си тръгнах. През цялото време тя беше ангажирана с мен. Няма как да е излизала през това време. Няма как да е излизала и да ми прави масаж едновременно. В продължение на много време ходя на антицелулитни масажи при нея и всяка сутрин забирам А. ***, срещу училище „Иван Рилски“, на пазарчето. Оттам си взимаме кафе, плод и продължаваме. Паркирам колата или на паркинга отпред, или отзад, където има място. В повечето случаи отзад, защото там е безплатно. Категорична съм, че  между 09.20 – 09.30 ч. на 05.08.2017 г. А. е била в солариума“.

          С Присъда № 71/14.12.2017 г., постановена от РС – Хасково по НЧХД № 1046/2017 г., А. Д. М. с ЕГН: ********** ***, била призната за виновна в това, че на 05.08.2017 г. в гр.Хасково, казала нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. с ЕГН: ********** ***, в негово присъствие, като му изкрещяла: „Умирай! Леш! Долен боклук! Умирай!“, като обидата е нанесена публично - на улицата и в присъствието на С.П.М. и случайни минувачи - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1, предл. 1-во от НК, като основание чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, предл. 1-во от НК, вр. чл.78а, ал.1 от НК, А. Д. М. е освободена от наказателна отговорност и ѝ било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв.

          Присъдата на първоинстанционния съд влязла в законна сила на 07.03.2018 г., когато с Решение №34/07.03.2018 г. по ВНЧХД № 13 описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г., първоинстанционната присъда била изменена единствено в гражданско-осъдителната й част, а потвърдена в останалата си част.

          Видно от мотивите на съда към постановената присъда, както и в мотивите на съдебния акт на въззивната инстация била възприета еднопосочно осъществена фактическата обстановка, съвпадаща с фактическата обстановка приета за установена в ход ана съдебното следствие и пред настоящия съдебен състав, съгласно която свидетелите в настоящото производство - К.С.Ч. и А. Д. М. в продължение на дълги години /от почти 25 години/ били в близки и интимни отношения. В началото на 2017 г. двамата прекратили отношенията си. След раздялата отношенията им се влошили, а останали помежду им и неуредени въпроси от материален характер. А. Д. М. била по професия масажист, като през лятото на 2017 г. работела в соларно студио ***, до което се намирал магазин за части и системи за капково напояване, в което работела подсъдимата С.И.Т.. Подсъдимата и свидетел по цитираното наказателно дело от частен характер - А.С.Ч., през лятото на 2017 г. била клиент на А. Д. М. и в периода м.юли 2017 г. - м.август 2017 г. ходела на антицелулитни масажи в соларното студио. Обичайно А.С.Ч. вземала А. Д. М. с автомобила си между 8:30-09:00 часа сутрин, от спирката на бул. „Г.С.Раковски“ срещу училище „Иван Рилски“, от пазарчето под бившия магазин „Валентина“ в гр. Хасково. След това двете отивали в соларното студио и започвали антицелулитни масажи, които обичайно продължавали до около 10:00 часа. Обичайно, всяка сутрин между 8:30 и 9:00 часа и С.И.Т., която работела в магазина за части и системи за капково напояване, намиращ се до соларното студио, излизала и пушела цигари, и пиела кафе, отвън на улицата. На 05.08.2017 г. обаче, събитията не следвали обичайния си гореописан ход - около 9:20-09:30 часа на същата дата, К.С.Ч. се изкачвал по нагорнището на бул. „Патриарх Евтимий“ в гр.Хасково, като се бил запътил към магазинчето за авточасти, намиращо се на ъгъла на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Съединение“. По това време, пред офиса си, находящ се на бул. „Патриарх Евтимий“, стоял и пушел С.П.М., който имал дейност частна детективска агенция, чието седалище се намирало във въпросния офис. Пред офиса на детективската агенция К.С.Ч. се разминал с А. Д. М., която пък слизала надолу от пицария „Престо“ в посока към Областния съвет. М. била облечена в дълга зелена лятна рокля, а косата й била вързана отзад. Носела през рамо чанта и още една чанта в ръката си. Натрупаното напрежение и раздразнение от неуредените материални отношения и влошените лични такива с К.С.Ч. ескалирало и М. му казала, докато се разминавали - „Умирай! Леш! Долен боклук! Умирай!“. Тези думи и изрази били ясно чути и възприети от С.П. М., който се намирал на метър - метър и половина от разминаващите се К.С.Ч. и А. Д. М.. Имало и няколко случайни минувачи около паркираните автомобили, които се намирали наблизо и също чули казаните думи и изрази. След това М. продължила надолу. К.С.Ч. влезнал за малко в офиса на С.П. М. и го помолил да му стане свидетел. Той се съгласил.  

          Със заключението на вещото лице по назначената компютърно – техническа експертиза, са съответно очертани алтернативните маршрути на движение с лек автомобил от начален адрес: град Хасково, бул. „Георги Сава Раковски“ № 13 до адреса на Соларно студио „Шоколад“ в град Хасково, бул. „България“, а със заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза – тези за изминаване на разстоянието пеша от лице с телосложението и възрастта на лицето А.Д.М. *** до ул. „Петиерх Евтимий“ № 13 в град Хасково.  

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, включително от проведени съдебни заседания, съдебни решения, справка за съдимост, представените в съдебна фаза и приети като доказателства документи, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели и дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимите. Преди анализа на гласните доказателствени източници, следва по отношение на писмените доказателства да бъде изтъкнато, че относно доказателствената стойност на представения протокол от съдебно заседание, съдът ще вземе отношение на съответното място по – долу в изложението на правните доводи.

          По отношение на гласните доказателства, на първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимата С.И.Т. в частта им относно факта, свързан с местоработата ѝ към 05.08.2017 г. за организацията на работното място и разположението на търговския обект, в който работела спрямо този, представляващ соларното студио с наименование „Шоколад“, в който А.М. осъществявала дейността си, за условията на видимостта и за факта, на познанството ѝ и обичайното пиене на кафе на работещите в съседни търговски обекти в началото на работния ден, включително и с подсъдимата А.С.Ч., водена в инкриминирания период от свид. А.Д.М.. Съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимата С.И.Т. и относно факта, че е била запозната с развитието на личните отношения между А.Д.М. и К.С.Ч., както и че на дата 05.08.2017 г. първата била почерпила с бонбони по случай рождения ден на внучката ѝ, след пристигане на работа, както и във времето след 8:30 часа този ден повече не я била виждала. В този смисъл, следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Кредитира се с доверие и изложеното от подс. С.Т. и това, че на процесната дата 05.08.2017 г., след изпиване на сутрешното кафе, повече не била виждала А.Д.М., като по отношение на еднопосочността на изложеното пред настоящия съдебен състав и съдържанието на процесните показания, дадени на 31.10.2017 г. пред състав на съда по НЧХД 1046/2017 г. по описа на РС – Хасково, както и за достоверността на обясненията ѝ в останалата част, съдът ще изложени доводи по същество. По изложения комплекс от фактори, от значение за преценката, съдът дава вяра на обясненията на подс. А.С.Ч. относно обстоятелствата, свързани с познанството ѝ със свид. А.Д.М., за възприятията ѝ за личните отношения на последната със свид. К.С.Ч. и за посещението в периода около процесната дата – 05.08.2017 г., за която е свидетелствата в инкриминираните показания на соларното студио за процедури и за обичайния ход на събитията по този повод в същия период. За фактите, осъществени конкретно на дата 05.08.2017 г. и за достоверността на обясненията от подсъдимата относно тях, съдът ще направи анализ при изложение на правните изводи, с оглед спецификите на престъпния състав по чл. 290, ал. 1 от НК, налагащ наслагване на преценката на достоверността на доказателствените източници, ангажирани в настоящото производство в контекста на съставени в хода на друго съдебно производство официални свидетелстващи документи – протокол от съдебно заседание, съответно с тази за обвързващата сила на постановената присъда по процесното наказателно дело от частен характер и на въззивното решение, съответно на мотивите към тях. В този аспект, съдът прецени и показанията на свид. С.М. и свид. К.Ч., по отношение на които не е налице съществено разминаване помежду им и тези на свид. А.Д.М., които, при необходимост, ще бъдат коментирани откъм обективност и достоверност в хода на изложението по същество. Заключенията на вещите лица по назначените на досъдебното производство експертизи – съдебно – медицинска и компютърно - техническа, макар и приети от съда, следва да бъдат коментирани единствено в аспекта, че с тях осъществената фактическа обстановка не би могла да бъде нито потвърдена, нито отречена и сами по себе си, или преценени с останалите писмени и гласни доказателства не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил незаконосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимата С.И.Т. е осъществила деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл.290, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същата е привлечена към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

          Престъплението по  чл. 290, ал. 1 НК е резултатно и се счита за осъществено при установяване на извършване на изпълнителното деяние в някоя от предвидената в  чл. 290, ал. 1 НК форма на противоправно поведение. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което всяка от подсъдимите е привлечена към наказателна отговорност, систематически се намира в Глава осма, озаглавена "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции", Раздел трети "Престъпления против правосъдието" и има предвид дейност, при която се засягат обществени отношения, свързани с осъществяването на правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт, тъй като е налице посегателство, което възпрепятства вземането на  правилни решения от органите на съдебната власт. Престъплението се приема, основно в теорията, като резултатно тъй като реализирането на наказателна отговорност е обвързано от обективна страна с настъпването на определени общественоопасни последици, в които да се изразява и конкретния престъпен резултат, а именно надлежният орган, за който са предназначени показанията, да научи за неверните твърдения, съдържащи се в тях. Тази теза намира и практическа опора, но в контекста на относимостта на показанията към предмета на изследване по делото. В случая със състава на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК се криминализира посегателството върху подродовия обект от лица, които не са ангажирани с осъществяване на правосъдната дейност, но имат особен процесуален статут, а именно качеството на свидетел, което е характеристика на субекта на престъпление.

          Изпълнителното деяние на престъплението „лъжесвидетелство”, за което всяка от подсъдимите А.С.Ч. и С.И.Т. е привлечена към наказателна отговорност може да се осъществи в две форми: потвърждаване на неистина или затаяване на истината, съгласно диспозицията на разпоредбата на наказващата норма – чл. 290, ал. 1 НК. Първата форма на изпълнително деяние изисква, деецът, след като е бил наясно за обективната истина и тя съществува в представите му, в качеството му на процесуалната фигура „свидетел” той да преиначи тази истина, т.е. пред надлежния орган на власт, той да каже нещо, за което знае, че не е съществувало в действителност.

          В настоящия случай, в обстоятелствената част на обвинителния акт, представителят на държавното обвинение, след описанието на осъществените събития, е обективирал своя извод, че въз основа на описаната от него фактическа обстановка, обвиняемата била извършила от обективна и субективна страна състава на състава на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК, като на на 30.10.2017 г. в гр.Хасково, в съдебно заседание, пред Районен съд - Хасково, като свидетел по н.ч.х.д. № 1046/2017 г. по описа на същия съд, устно съзнателно потвърдила неистина, а именно, че на 05.08.2017 г. в часовия диапазон: 09:00 часа - 09:30 часа, лицето А.Д.М. с ЕГН: ********** е била в соларно студио, находящо се в гр.Хасково, бул. „България“ № 160, каквото обвинение е и повдигнал с формулиране на диспозитива. Такова изявление на подсъдимата, при разпита ѝ в качеството на свидетел пред гражданския съд не е материализирано в представения на досъдебното производство и приобщен в съдебна фаза като писмено доказателство Протокол от съдебно заседание, проведено на 30.10.2017 г. пред Районен съд – Хасково по Наказателно от частен характер дело № 1046 по описа на същия съд за 2012 г. по начин, който да подкрепя обвинителната теза от обективна страна. Протоколът има характера на официален документ и разполага с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него процесуални действия, осъществени в съдебно заседание и за изявленията, материализирани в него. Тяхната истинност не е оспорена от страните чрез отправяне на съответни искания за допълване или поправка на протокола от съдебно заседание, като уместно е да се изтъкне, че отразяването на осъществените събития в него би следвало да се приеме, че е обективно и професионално изпълнено. В случая обаче, от съдържанието на протокола от посоченото съдебно заседание, може да се направи извод, че с него е направено изявление на лицето С.И.Т. за факти, вследствие на нейно лично възприятие - в случая пряко за осъществяването им, единствено в частта, че на 05.08.2017 г. колежката ѝ – А.Д.М. била дошла на работа, в солариума към 08:20 часа и че са пили кафе. След това обаче, материализираното изявление на свидетеля е не за нейно пряко или опосредено възприятие за факти, а преценка за осъществяване в обективната действителност на определени факти, а именно, че на датата, за която свидетелства в 09:00 часа- 09:30 часа, А. си била в солариума и нямало как между 09:20 часа – 09:30 часа А. ***, без да уточни добила ли е всъщност подсъдимата възприятия за тези си твърдения и по какъв начин, след като сама сочи, че във времевия интервал след 08:20 часа повече не била виждала А.Д.М. и нямала видимост към търговския обект, в който тя упражнявала дейността си. Или в случая изявлението ѝ пред съда е лишено от необходимата конкретика, и в частта, в която допуска къде би следвало да се намира лицето А.Д.М. и това къде в действителност се е намирало това лице има съществена разлика, като тъкмо поради това в тази част, предположението, преценката на свидетеля за факти изразена пред съда няма характера и стойността на показания за факти, та да бъде това му изявление/преценка съставомерно по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс, най – малко поради липсата на процесуална стойност за решаващия орган, който анализира в дейността си изявления за възприятия за факти, а не преценка на свидетеля възможно ли е или не тяхното обективно проявление. Още повече, че присъствието на дадено лице в 08:20 часа на дадено място не изключва логически и житейски възможността един час по – късно то да бъде на друго място и съдът при решаване на делото е нямало как да вземе предвид тази преценка, освен като не събере показания за възприятия на свидетеля за други факти, въз основа на която да се гради същата. Нещо, което не е изпълнено, освен в частта за личните възприятия у подс. С.Т., пресъздадени пред съда при разпита ѝ като свидетел за присъствие на лицето А.Д.М. в 08:20 часа на на 05.08.2017 г. на мястото, на което обичайно са пиели кафе, явяващо се обаче недостатъчно. Следователно, несъставомерно по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс е изявлението, че в 09:00 часа – 09:30 часа на 05.08.2017 г., лицето А.М. е било в соларното студио на посочения адрес, след като това изявление няма характер на показания за обстоятелства, а съставлява допускане, извод или преценка на свидетеля за тяхното осъществяване или не в действителност. Единствената възможна последица уредена в закона при този извод на съда е признаването на подсъдимата С.И.Т. за невинна и оправдаването ѝ по повдигнатото обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК.

          Отразените принципни положения, в пълна степен важат и по отношение проведения разпит в качеството на свидетел на подс. А.С.Ч., но преценени съответно, тъй като смисълът и насоката на изявленията на същата са ясно и точно възпроизведени, както се установява от събраните в тази насока допълнителни доказателствени източници. В този смисъл, при разпита ѝ, проведен в открито съдебно заседание пред РС – Хасково, в качеството на свидетел по н.ч.х.д. № 1046/2017 г. по описа на същия съд, същата ясно е завила след разказа за взаимоотношенията си с подсъдимата в това производство – А.Д.М., че на 05.08.2017 г. в часовия диапазон: 09:00 часа - 09:30 часа, след като подс. А. С. Ч. е взела преди това с автомобил лицето А.Д.М., двете са били през цялото време до 10:00 часа, когато подс. А.Ч. твърди, че си е тръгнала в дадените показания в соларно студио, находящо се в гр. Хасково, бул. „България“ № 160. Тези твърдения тя отправя за факти, възприела пряко и лично, като един от участниците в тези събития и излага пред съда в открито съдебно заседание при проведен неин разпит в процесуалното качество свидетел. следователно подсъдимата А.С.Ч. има качеството свидетел, обосноваващо съставомерност на изявленията ѝ пред съда по чл. 290, ал. 1 НК, ако те не кореспондират с обективната истина. А че това е така, е въпрос решен с влязъл в сила съдебен акт - Присъда № 71/14.12.2017 г., постановена от РС – Хасково по НЧХД № 1046/2017 г. С цитираната присъда А. Д. М. е призната за виновна в това, че на 05.08.2017 г. в гр.Хасково, казала нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. с ЕГН: ********** ***, в негово присъствие, като му изкрещяла: „Умирай! Леш! Долен боклук! Умирай!“, като обидата е нанесена публично - на улицата и в присъствието на С.П.М. и случайни минувачи - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1, предл. 1-во от НК, като основание чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, предл. 1-во от НК, вр. чл.78а, ал.1 от НК, А. Д. М. е освободена от наказателна отговорност и ѝ било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв и след като с Решение №34/07.03.2018 г. по ВНЧХД № 13 описа на Окръжен съд – Хасково за 2018 г., първоинстанционната присъда била изменена единствено в гражданско-осъдителната й част, а потвърдена в останалата, е влязла в законна сила на 07.03.2018 г. оттук се установява и следващият основен момент – този свързан с неистинността на показанията на подс. А.С.Ч., дадени в съответното процесуално качество. Защото макар и да се ползва с обвързваща сила относно въпросите уредени в чал. 413, ал. 1 от НПК, а именно относно деянието – тоест дата, място и начин на извършване, авторството и вината, както и за наказуемостта  и без да се коментира дали и за часа в конкретния случай, то решаващо за преценката в тази насока е друго. А именно това, че с даването на неверни показания се цели не обосноваване на физическо присъствие на лицето А.Д.М. в точен час или за конкретен времеви интервал в соларно студио, а отричане такова присъствие в същия времеви диапазон на място, в което е било осъществено деяние и сред лицата присъствали при извършването му, за което впоследствие е била реализирана отговорността ѝ по реда и на основание чл. 78а НК за деяние съставляващо престъпление по Наказателния кодекс. Тук е мястото да се отбележи и това, че поначало в доказателствения процес понятието за истина се третира от гледище на специфичните особености на необходимия и целен познавателен резултат - да се установят фактите и съпътстващите ги обстоятелства относно извършеното престъпление и връзката на обвиняемия/подсъдимия с неговото авторство; характерът и размерът на вредите и другите обстоятелства, имащи значение за отговорността. По този начин в закона е определен предметът на доказване – чл. 102 от НПК. Поради това, непосредствената практическа процесуална дейност е била ориентирана в производството по НЧХД № 1046/2017 г. по описа на РС – Хасково към достоверно установяване именно и единствено на тези факти и обстоятелства, които са включени във фактическия състав на разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1, предл. 1-во от НК. И според правната теория /вж. И. Н., Наказателно право, Особена част, т. II - ДИ „Наука и изкуство“, 1959 г., стр. 57/, и според практиката на ВС, съответно ВКС, престъплението по чл. 290 НК не може да бъде извършено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на делото (т. напр. Р № 347/2004 г. по к. н. д. № 1055/2003 г. на ВКС, III н. о.; Р № 562/21.12.2010 г. по к. д. № 600/2010 г. на ВКС, II н. о.; Р № 482/15.01.2013 г. по к. д. № 1625/2012 г. на ВКС, II н. о.; Р № 298/14.05.1975 г. по к. д. № 266/1975 г. на ВС, I н. о.), като ясно е разяснено, че деянието е съставомерно по чл. 290, ал. 1 НК, ако е доказано, че деецът съзнателно е потвърдил неистина или е затаил истина за факти или обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Защото само тогава лъжесвидетелстването би могло да пречи за постигането на правилното и обективно правораздаване“ (Р № 482/15.01.2013 г. по к. д. № 1625/2012 г. на ВКС, II н. о.). В случая за правилното и обективно правораздаване е било необходимо да се установи със средствата и способите на НПК не часът, в който лицето А. Д. М. е била в соларното студио, а дали на инкриминираната в частната тъжба дата и място, по посочения в нея начин, в присъствие на тъжителя и на лицето С.М. е осъществила конкретни действия, съставляващи обида. С внасянето на противоречиви и неистинни факти, разкриването на обективната истина относно обстоятелствата, съставляващи обективни признаци от състава на нарушение, е било затруднено и само оценъчната дейност на съдебните инстанции относно достоверността на доказателствените източници е предотвратило това. Или в случая изграждането на защитна теза „алиби“ на подсъдимата със съзнателно привнасяне на неистинни твърдения за осъществени факти от значение по делото от лице, имащо качеството на свидетел води до единствено възможния извод за осъществяване от обективна страна на престъпното деяние по чл. 290, ал. 1 НК.

          В обобщение, при установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе не буди съмнение формалното наличие на деяние. Безспорно установено от обективна страна е, че подсъдимата А.С.Ч. е отправила инкриминираното изявление при разпита ѝ в качеството на свидетел, а именно в смисъла, отразен в обвинителния акт и по този начин е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние по чл. 290, ал. 1 НК в първата от двете възможни форми  - потвърждаване на неистина при наличие на изградена правилна представа относно действителното фактическо положение.  В случая лъжливите твърдения са достигнали до знанието на решаващия съд по наказателното дело, по което са били дадени и са отразени в изготвения по това дело протокол. Тези твърдения се отнасят до факт, включен в предмета на изследване по това дело и като обективно неверни, са били от естество да застрашат правораздавателната дейност в такава степен, че да се стигне до постановяване на неправилен съдебен акт. Условие, безусловно необходимо, за да се възприеме, че деянието, извършено от подсъдимия, освен укоримо, консумира и състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК – лъжесвидетелстване. В конкретната хипотеза, подсъдимата е действала с ясното съзнание за тези положения, като нивото на  правната ѝ култура и подбудите за извършване на деянието, не са фактори, които да променят извода за доказаност на деянието от субективна страна, като извършено при условията на пряк умисъл, като единствено възможна форма на вината, а могат и следва да бъдат преценени при индивидуализация на наказанието.

          При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимата А.С.Ч., съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, в контекста, че не се е стигнало до постановяване на неправилен съдебен акт вследствие извършването му, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимата е с чисто съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата на извършване на деянието, тъй като не е осъждана, след като е реабилитирана за осъжданията ѝ, коментирани по - горе,  като тези осъждания следва да се интерпретират като негативен атестат за личността. Останалите такива обаче я характеризират по – скоро в положителен план. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете още и изцяло положителното ѝ процесуално поведение в това число и дадените обяснения. Наред с това, следва да се отчете изложеното и от представителя на прокуратурата, доколкото се споделя от съда относно подбудите за извършване на деянието, които не са насочени пряко към накърняване престижа на съдебната власт, призвана на основата на установената обективна истина по делото, да приложи правилно материалния закон и с деянието не е постигнат подобен резултат или неправилно произнасяне, както вече бе посочено.  Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимата А.С.Ч. следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, тъй като и най-лекото, предвидено в текста на закона наказание би се явявало явява несъразмерно тежко за така извършеното престъпление от гледна точка степента на обществена опасност на престъплението, тази на дееца и смекчаващите вината обстоятелства, преценени като многобройни. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода”, за което в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 НК няма предвиден специален минимум,  съдът прие на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК да бъде заменено с наказание „Пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: 1. „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично; 2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца. Така определеният вид и размер на наказанието, съдът намира за справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК и ще спомогне за тяхното постигане, като окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. 

          По отношение на разноските:

          С оглед обстоятелството че подс.  А.С.Ч. бе призната за виновна в извършване на престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност,  в нейна тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат разноските по делото, като същата бе осъдена да заплати в полза на Държавата сумата в размер на 302.40 лева, представляваща направени по досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице по назначените компютърно – техническа и съдебно – медицинска експертиза, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на 20.00 лева – разноски по делото за възнаграждение на вещо лице за явява и изслушване, както и сумата в размер на 5.00 лева, представляваща ДТ при издаване на изпълнителен лист.                

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                               

                                                                Председател:     /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.А.