Решение по в. гр. дело №12/2021 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София,  16.11. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                Мл.с-я   ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Юлиана Шулева

и прокурора                                                                сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 12 по описа за 2021  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 76525 от 24.04.2020 г. по гр.д.№ 60456 по описа за 2018 г. СРС, 59-ти състав :ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Л.И.Г., че дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата в размер на 221, 46 лева /двеста двадесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 03.2015 г. до 04.2017 г. ведно със законната лихва за периода от 20.04.2018 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 57, 39 лева /петдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ - лихва за периода от 16.09.2015 г. до 11.04.2018 г., сумата в размер на 13, 60 лева /тринадесет лева и шестдесет стотинки/ главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва за периода от 20.04.2018 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1, 81 лева /един лев и осемдесет  и една стотинки/ - лихва за периода от 16.09.2015 г. до 11.04.2018 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 05.05.2018 г. по ч.гр. д. № 25237 по описа за 2018 г. на СРС; ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ против Л.И.Г., за сумата от 279, 32 лева /двеста седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 05.2014 г. до 02.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 20.04.2018 г. до изплащане на вземането като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

 

Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС. Със същата се обжалва решение № 76525/24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 60456 по описа 2018 г. на СРС, ГО, 59 състав, в частта, в която претенциите на ищеца пред СРС, въззивник пред настоящата инстанция, за главница за периода май 2014 г. до февруари 2015 г. са били приети, като погасени по давност и искът е бил отхвърлен. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение, като същото не било съобразено с разпоредбата на чл. 150 ЗЕ и Общите условия на дружеството.

Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да уважи така предявеният иск, изцяло. Претендира направените разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответницата пред СРС- Л.И.Г.. В хода по същество пълномощникът й изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в частта, в която претенциите на ищеца са приети като погасени по давност.

Третото лице помагач по делото „Т.С.“ ЕАД не взема становище по жалбата.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на  20. 05.2020 г., а въззивната жалба е подадена на 27.05.2020 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

В частта, в която решението се обжалва, СРС е отхвърлил иска по чл.422 ГПК.

Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

В частта, в която претенциите са уважени, решението следва да се счита за влязло в сила. Затова и настоящата инстанция не ще излага мотиви.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 05.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 25237 по описа за 2018 г. на СРС, 59 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът Л.И.Г. е уведомена на 29.06.2018 г.

Възражение по чл.414 ГПК Г. е подала на 03.07.2018 г.

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 13. 08.2018 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 13.09.2018 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС относно възражението за погасяване на част от задълженията по давност, направено с отговора по исковата молба, е приел, че по отношение на претендираните от ищеца вземания е приложима кратката 3-годишна давност като се е позовал на приетото в ТР на ОСГК на ВКС по въпросите за периодичните плащания и погасяването им по давност. Възражението било основателно по отношение на вземанията за главница за периода м.05.2014 г.- м.02.2015 г. по арг. от чл.111, ал.1 б.“в“, предл.трето ЗЗД. Заявлението било подадено на 20.04.2018 г. Размерът на задълженията погасени по давност възлизал на 279,32 лв. като СРС се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

С оглед доводите във въззивната жалба спорно по делото е погасени ли са вземанията за главница по давност по начина, приет от първоинстанционния съд.

Действително, задължението за плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая исковата молба е предявена на 20.04.2018 г., арг. от чл.422, ал.1 ГПК, а претендираният период по отношение на стойността на потребената ТЕ е от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.

При това положение изводът на СРС, че вземанията за периода м.05.2014 г.- м. 02.2015 г. са погасени по давност е правилен.

По отношение вземанията по Общата фактура, съставена на 31.07.2015 г. резултатът от изравнителната сметка за периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г. е сума за получаване от потребителя в размер на 43,96 лв./виж л.98 от исковото производство/.

При това положение въззивната инстанция приема, че в частта, в която СРС е отхвърлил претенциите на ищеца по чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора първоинстанционното решение не търпи промяна в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция:

При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.

Въззиваемата не е правила разноски и такива не се претендират.

 

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 76525 от 24.04.2020 г. по гр.д.№ 60456 по описа за 2018 г. СРС, 59-ти състав в частта, в която се: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ против Л.И.Г., ЕГН **********, за сумата от 279, 32 лева /двеста седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 05.2014 г. до 02.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 20.04.2018 г. до изплащане на вземането като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

 

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: