ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№767
Гр.Плевен, 12.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен, девети състав, в закрито
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав
Председател: Виолета Николова
като разгледа докладваното от съдията В.Николова адм.д.№52 по описа за 2023 година на
Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е приключило с решение №
193/10.04.2023г. по адм.дело № 52/23г.
по описа на АС-Плевен, с което е отхвърлена жалбата на А.В.С. с ЕГН **********,
адрес: *** против Решение № 2153-14-153/22.12.2022г. Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен, с което е
отхвърлил жалбата на А.В.С. срещу Разпореждане № 2113- 14-958-3/26.10.2022г. на ПО на ТП на НОИ – гр.Плевен.
Постъпила е молба с вх.№ 2179/11.04.2023г. от А.В.С. с искане да й бъде предоставена
правна помощ.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото,
установи следното от правна страна:
Процесуалното представителство, предвидено в чл. 21,
т. 2 от Закона за правна помощ (ЗПрП) е единственото от регламентираните четири
вида, което може да бъде предоставено на оспорващата в настоящото съдебно производство, в което участва
като страна по административно дело. В конкретния казус не са налице
основанията за задължително процесуално представителство (защита),
регламентирана в чл. 23, ал. 1 от ЗПрП, като не са представени и предвидените в ал. 3, т. 1 – т. 7 на чл. 23 от ЗПрП доказателства.
Единствената приложима хипотеза е
визираната в ал. 2 на чл. 23 от ЗПрП. Прилагането й е обусловено от наличие на
три кумулативни предпоставки: желание на страната да бъде представлявана от
лице, упражняващо адвокатска професия – заявено от оспорващата; липса на
средства за упълномощаване на процесуален представител, за което не са
ангажирани доказателства, а и няма подобни твърдения, както и интересите на
правосъдието да изискват участие на процесуален представител т.е. участието му да
е оправдано с оглед на ползата, която тази правна помощ би донесла на лицето,
кандидатстващо за нея – чл. 24, т. 1 от ЗПрП.
Видно от доказателствения материал по
делото, оспорващата не представя никакви доказателства за имуществено
състояние, семейно положение, здравословно състояние, което само по себе си
обосновава отхвърляне на искането за правна помощ като неоснователно. Нещо повече, видно от документа на л. 97 от делото представен от А. В.С., последната е внесла по сметка на АС-Плевен сумата от 300
лв. за възнаграждение на вещо лице, като
към този момент не е посочила финансова невъзможност да заплати разноските по
делото и не е направила искане да бъде освободена от заплащане на разноски
на основание чл.83, ал.2 от ГПК, приложимо субсидиарно на основание чл.144 от АПК. Обективният анализ на приложените
документи към делото предполага представеното платежно като доказателство за
заплащане на възнаграждение за вещо лице, да бъде ползвано и при преценката
относно наличието на втората от посочените предпоставки по чл. 23, ал. 2 от ЗПрП.
Затова и съдът приема, че не е налице
втората кумулативно предвидена предпоставка в чл. 23, ал. 2 от ЗПрП – липса на средства за упълномощаване на
процесуален представител
С оглед изложеното, съдът счита, че искането е допустимо, но неоснователно,
поради което не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане в молба с вх.№
2179/11.04.2023г. от А.В.С. за
предоставяне на правна помощ по
адм.д.№52/20123г. на АС-Плевен, като неоснователна.
Определението на съда подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховен административен съд в седмодневен срок от съобщаването му.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис
от определението да се връчи на А.В.С..
СЪДИЯ: /П/