Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../08.04.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-E въззивен състав, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генжова ч.гр.дело № 12165 по описа
за
2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по
жалба от В.А.Н. – длъжник по изпълнително дело №20208470400169 по описа на ЧСИ Н.П.с
район на действие СГС срещу постановление от 09.10.2020г., с което съдебният
изпълнител след направено искане за прекратяване на изпълнителното производство
и за преизчисляване на разноските, е постановил отказ, респективно е намалил
приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размер на сумата от
200 лева.
Жалбоподателят
излага доводи, че изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист
от 28.08.2020г., издаден по гр.д. №7917/2019г. по описа на СГС, V брачен
състав, въз основа на допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила
съдебно решение №4893/11.08.2020г., с което е осъден да заплаща издръжка на
малолетното си дете Далия, като от връчване на решението на неговия пълномощник
на 08.09.2020г. правил многократни опити да преведе дължимите суми на
взискателката Д.Х., но същата не му оказала необходимото съдействие. Не била
посочена в хода на исковото производство банкова сметка ***, съгласно
разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК, по която да й бъдат преведени евентуално
присъдените суми. Посочва, че единствената известна му сметка на взискателката
в „Ю.Б.” АД била закрита към датата на постановяване на съдебното решение.
Поради това счита, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното
производство, тъй като е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД.
Твърди също така, че с три пощенски записа от 24.09.2020г. превел на
взискателката Д.Х. на посочения от нея адрес в молбата за образуване на
изпълнителното производство сумата от общо 5356,25 лева, от които 4800 лева –
главница, изчислена за периода от 01.06.2019г. до 30.09.2020г., както и
законната лихва за забава в размер на сумата от 556,25 лева, изчислена за
периода от 14.06.2019г. до 31.08.2020г. върху главницата от 4500 лева. За
заплащане на сумите взискателката била уведомена по електронна поща на
25.09.2020г. Поради това и на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК длъжникът
поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, тъй
като същото било образувано в деня, в който длъжникът е внесъл сумата,
присъдена на взискателя. Поддържа, че задължението на длъжника се изчерпва с
внасяне на сумите на разпореждане на взискателя, тъй като длъжникът няма
контрол върху получаването на сумите от взискателя. Отделно от това съдебният
изпълнител не се произнесъл по искането на длъжника да бъде извършено
преизчисляване на дълга по изпратената покана за доброволно изпълнение, като същият
бъде намален със сумата на платената главница и лихва. Оспорва начислената
такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 564,06
лева с включен ДДС, която счита за недължима, тъй като дългът не бил събран от
ЧСИ, а задължението било доброволно платено преди длъжникът да знае за
образуваното срещу него изпълнително производство. Взискателката Д.Х. получила
цялата преведена сума по трите пощенски записа на 12.10.2020г., т.е. в срока за
доброволно изпълнение. Това плащане било отчетено от ЧСИ, тъй като на
16.10.2020г. била върната на длъжника сумата от 6261,65 лева, преведена по
сметка на ЧСИ на 14.10.2020г. от третото задължено лице „Ю.Б.” АД в изпълнение
на наложен запор. Поради това и с оглед отчетеното от ЧСИ доброволно плащане на
задължението недължимо била начислена такса за събирането му. Счита за
неправилно постановлението и в частта, с която са намалени разноските на
взискателката за адвокатско възнаграждение от 1500 лева на 200 лева. Излага
съображения, че посочената в договора внесена сума в размер на 500 лева,
платени по договор за пр. помощ №**********/20г., не е за процесуално
представителство в изпълнителното производство, а е с предмет процесуално
представителство по исковото производство по гр.д. №7917/2019г., по което било
отказано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на
доказателства за тяхното заплащане. В сключения на 23.09.2020г. договор за
правна защита и съдействие между взискателката Д.Х. и адв. Т.М.липсвало посочване
на конкретното вземане, а било посочено единствено „подготовка на молба и
образуване на изпълнително дело за събиране на присъдена издръжка”. Молбата за
образуване на изпълнителното дело била подадена лично от взискателката и липсвали
извършени от пълномощника адв. М.процесуални действия по същото, което
послужило като основание на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение до размер
на сумата от 200 лева. Поради това счита, че възложеното в негова тежест
адвокатско възнаграждение на взискателя е недължимо, тъй като не е дал повод за
завеждане на делото, както и липсват доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение, и не са извършени от пълномощника процесуални действия по
изпълнителното производство. С оглед изложеното моли обжалваното определение да
бъде отменено.
Взискателят и
ответник по жалбата – Д.Х., е депозирала писмени възражения по реда на чл.
436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на депозираната
частна жалба. Поддържа, че не е налице забава на кредитора, тъй като още на
18.08.2020г. отправила покана за доброволно плащане на задължението за издръжка
с копие от съдебното решение по електронна поща, но в продължение на месец и
половина нямало отговор от длъжника. Едва след като бил уведомен за завеждане
на изпълнителното дело длъжникът превел сума с пощенски запис. Изпратеното до
нея писмо по електронна поща на 25.09.2020г. видяла една седмица по-късно.
Поддържа, че на длъжника са му известни банковите й сметки, като оспорва
твърденията му, че същите са закрити. Посочва, че на 12.10.2020г. й били
изплатени три броя пощенски записи в размер на съответно 556,25 лева, 3000
лева, и 1800 лева, като поддържа, че в същите не били посочени ясно
задълженията, които се погасяват, тъй като било посочено само „гр.д.
№7917/СГС,V Б.С.”, по което дело освен присъдената издръжка имало присъдени и
разноски. Счита, че няма основание за прекратяване на делото, тъй като задължението
за издръжка е задължение за периодично плащане. С оглед изложеното моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представени са
мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището
на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се
запозна с приложения препис от изп.дело №20208470400169 по описа на ЧСИ Н.П.с
район на действие СГС, намира следното :
Жалбата е
подадена в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащи на
обжалване актове на съдебния изпълнител, съгл. чл. 435, ал.1, т. 3 от ГПК
постановление за отказ за прекратяване на принудителното изпълнение, и постановление
за разноските по изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
От представения
препис от изп.дело №20208470400169 по описа на ЧСИ Н.П.с район на действие СГС,
се установява, че същото е образувано по молба от Д.Д.Х.за принудително
събиране на вземания по изпълнителен лист от 28.08.2020г., издаден въз основа
на решение №4893/11.08.2020г. по гр.д. №7917/2019г. по описа на СГС, V брачен
състав, с което е осъден В.А.Н. да заплаща на малолетното си дете Далия, родено
на ***г., чрез неговата майка и законен представител Д.Д.Х., месечна издръжка в
размер на 300 лева, считано от 14.06.2020г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане. С молбата е направено искане за
присъждане на разноски. Представено е пълномощно, с което Д.Х. е упълномощила
адв. Т.М.да подготви документи и молба и образува изпълнително дело за събиране
на присъдена издръжка. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника,
връчена на 29.09.2020г. Длъжникът е подал молба от 29.09.2020г. до съдебния
изпълнител с твърдения за извършено плащане към Д.Д.Х.в размер на 5356,25 лева.
С молба от 30.09.2020г. длъжникът е направил искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради изплащане на задължението, при условията на
евентуалност искане за преизчисляване на дълга, както и възражение срещу
приетото адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 500 лева като
недължимо поради забава на кредитора и с твърдения, че длъжникът не е дал повод
за завеждане на делото, и при условията на евентуалност възражение за
прекомерност на същото и искане за намаляването му до размер на сумата от 200
лева. Постъпила е на 09.10.2020г. молба от взискателя Д.Х., с която същата е
уведомила съдебния изпълнител, че не е получила издръжката, нито известие, че
има да получава суми по пощенски записи.
С обжалваното
постановление от 09.10.2020г. ЧСИ е отказал прекратяване на делото поради липса
на доказателства за плащане, от които да е видно, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена преди образуване на изпълнителното дело, и е намалил
размера на адвокатския хонорар в изпълнителното производство до размера на
сумата от 200 лева.
С молба от
14.10.2020г. взискателят Д.Х. е уведомила ЧСИ, че на 12.10.2020г. е получила
сумата от 5356,25 лева, изпратена с три пощенски записа. Посоченото
обстоятелство се установява и от представеното от длъжника по изпълнителното
дело удостоверение от „Български пощи” ЕАД.
С преводно
нареждане от 13.10.2020г. третото задължено лице „Ю.Б.” АД е превело по сметка
на ЧСИ сумата от 6255,79 лева. С преводно нареждане от 15.10.2020г. ЧСИ е
възстановил на длъжника сумата от 5472,07 лева като недължимо платена. На
03.11.2020г. е подадена молба от длъжника до ЧСИ с твърдения за извършено
плащане на сумата от 300 лева по сметка на взискателя, представляваща издръжка
за м. ноември 2020г.
В случая изпълнителното производство е
образувано за събиране на вземания за присъдена издръжка в полза на ненавършило
пълнолетие дете, което задължение се характеризира с периодично изпълнение –
месечно плащане на издръжката, считано от 14.06.2019 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване. Изложените от длъжника доводи,
че плаща извънсъдебно издръжката не са основание за прекратяване на
изпълнителното дело предвид периодичността на задължението за издръжка по
представения изпълнителен лист. По въпроситe на задълженията за издръжка, с т. 16 на Постановление № 5 от
16.XI.1970 г., Пленум на ВС, както и с
мотивите към тази точка е изяснено, че
при
навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на
закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжка по чл. 143 СК губи силата си, щом детето навърши 18
години. В този смисъл изпълнителният
лист, издаден в полза на ненавършилия пълнолетие взискател по задължение за
издръжка, е времево ограничен – до настъпването на пълнолетие на детето, до
който момент родителят, осъден да заплаща такава, я дължи в определения от съда
размер. За да се приеме, че
задължението е погасено напълно, е
нужно да
са изпълнени кумулативно две условия – правоимащият издръжка да
е навършил пълнолетие, както и да е изплатена в пълен размер издръжката към
този момент. В случая не е налице първото
от тези условия, доколкото детето, в чиято полза е присъдена издръжката, е
родено на ***г. и към момента не е навършило пълнолетие, като декларацията на
родителя, че ще заплаща доброволно издръжката не е основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Плащането на месечните задължения за издръжка за
минал период не води до пълното погасяване на задължението, за което е издаден
изпълнителният лист и е образувано изпълнителното производство.
На следващо място
не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя – длъжник в
изпълнителното производство, че не е могъл да изпълни задължението си, тъй като
е бил възпрепятстван от кредитора - взискател. Относно забавата на кредитора
съдебната практика е последователна. Така в Решение №15/04.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№1575/2009
г., IV г.о., е прието, че когато
длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приеме предложеното
му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от
задължението за изпълнение – съгласно чл.95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и
задължението е да се предаде нещо, длъжникът може да се освободи като предаде
дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по
местоизпълнението. Само заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без
длъжникът да плати на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява
изпълнение. В решение №28/14.03.2009
г. на ВКС по т.д.№497/2008 г., I т.о. е прието, че ако е налице забава на кредитора,
длъжникът може да се освободи от парично задължение, само ако е депозирал
сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. В случая от
събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът не е платил
задължението преди образуване на изпълнителното производство. Всички плащания,
извършени на и след датата на образуване на изпълнителното производство се
явяват плащания, извършени в условията на висящ изпълнителен процес, което
изключва приложението на хипотезата на прекратяване в условията на чл.433, ал.1,
т.1 от ГПК, съответно предопределят отговорността на длъжника за разноските в
производството. Поради това не може да се възприеме тезата на жалбоподателя за
наличие на забава на кредитора, която да го освобождава от задължението за
разноски по изпълнителното производство. По същите съображения дължима се явява
и начислената от ЧСИ такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, а възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Възражението на
жалбоподателя за недължимост на приетите разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя съдът намира за основателно, предвид обстоятелството, че молбата
за образуване на изпълнителното дело е подадена лично от взискателката и
липсват данни по делото за извършени процесуални действия от пълномощника,
които да обуславят заплащане на адвокатско възнаграждение.
Ето защо, съдът
приема, че ЧСИ неправилно е приел разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 200 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, IV-А състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба от длъжника В.А.Н. постановление от 09.10.2020г. по изпълнително дело
№20208470400169 по описа на ЧСИ Н.П.с район на действие СГС в частта, с която са приети за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя Д.Д.Х.в размер на
200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата длъжника В.А.Н. в останалата част срещу постановлението от
09.10.2020г. в частта, с която е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство и относно начислената пропорционална такса т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.