Решение по дело №64/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директор на Областна Дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Ловеч срещу Решение № 64/12.12.2024 г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД № 300/2022 г.

По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП). Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по делото.

Касационният жалбоподател в съдебно заседание чрез пълномощник поддържа жалбата. Представил е допълнително писмена защита по същество на правния спор, като претендира съдебно-деловодни разноски в размер на четиристотин лева.

Ответникът А. А. Р., редовно призован не се явява, не се явява и упълномощеният от него адв. И. В. от ПлАК.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за основателност на жалбата.

Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Луковитският районен съд (ЛРС) е отменил НП № 0833 от 04.10.2022 г. на Директор на ОДБХ Ловеч, с което на А. А. Р. е наложена имуществена санкция в размер на триста лева за нарушение на чл. 420а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).

Районният съд е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 03.05.2022 г. от д-р Ф. А., главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните" при ОДБХ - Ловеч в имота на жалбоподателя, находящ се в с. Румянцево, общ. Луковит, [улица] е установено, че се отглеждат 1 бр. крава, 1 бр. теле, 2 бр. кози, 4 бр. ярета. Животните нямат официална идентификация (поставени ушни идентификатори) и не са изпълнени мерките по чл. 46з, чл. 46и и чл. 118, ал. 1 от ЗВД, животновъдният обект не е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВД и към момента няма подадени документи за регистрация като лично стопанство в кметството на с. Румянцево, общ. Луковит, както и няма сключен договор за ветеринарномедицинско обслужване на животните с регистриран ветеринарен лекар. В следствие на установеното, от същото длъжностно лице при ОДБХ - Ловеч е съставен АУАН № 31/03.05.2022 г. за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗВД.

С НП № 0833/04.10.2022 г., издадено от директора на ОБДХ - Ловеч на А. А. Р. [ЕГН], с адрес: с. Румянцево, общ. Луковит, [улица], на основание чл. 420а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е наложено административно наказание глоба в размер на триста лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД.

Районният съд е отменил НП, като е приел, че в производството по издаването му са допуснати съществени процесуално нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Процесуалната норма на чл. 40 от ЗАНН определя реда за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и има императивен характер, доколкото спазването на установената процедура е гаранция за законосъобразно протичане на процеса по установяване на административно нарушение и неговото санкциониране. Ето защо актът, за да е редовен от гледище на закона, процедурата по съставянето му не следва да е опорочена, какъвто съществен недостатък в настоящия случай е установен.

Касационната инстанция споделя мотивите на ЛРС относно допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН, предвид императивните разпоредби на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Правилно ЛРС е констатирал, че АУАН е бил съставен в отсъствието на вписаните в него свидетели, а именно св. Ц. Я. П. и св. В. К. М.. От разпита на актосъставителя, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц. Я. П. и В. К. М. е ясно, че последните двама са подписали акта преди неговото съставяне, т.е. положили са подписи на празна бланка, с което са опорочили своето волеизявление. При това положение неправилно е бил съставен АУАН, тъй като независимо, че в акта са били вписани двама свидетели, които всъщност не е ясно и на какво са били свидетели - дали на извършване на нарушението, на неговото установяване или на съставянето на АУАН, актът е бил съставен в тяхно отсъствие. Св. П. и св. М. следва да се считат за свидетели на установяване на нарушението, тъй като са присъствали при извършването на проверката. По същество нормата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде подписан от свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението. Подписването на акта от тези свидетели е гаранция за достоверността на АУАН и неговото съответствие с обективната истина, т.е. същите имат пряко отношение към извършеното нарушение. Чрез полагане на подпис при съставяне на АУАН от формална страна същите заявяват, че вписаното в акта съответства на установеното фактическо и правно положение. След като е констатирана невъзможност актът да се състави в присъствието на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, е следвало същият да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбележи (чл. 40, ал. 3 от ЗАНН).

Недопустимо е както е било процедирано в случая подписите на свидетелите да се положат преди да бъде изготвено съдържанието на акта, независимо каква част от него е била попълнена към момента на полагането на подписите и колко спешно е било свидетелите да напуснат мястото на проверката. Когато подписите на свидетелите бъдат положени преди пълното съставяне на акта, това е равнозначно на липса на такива подписи и липса на свидетели по акта. В някои случаи е допустимо актовете да бъдат съставени без свидетели - чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, но настоящият случай не е такъв.

Нарушението на чл. 40. ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН е особено съществено процесуално нарушение, опорочило цялото производство по издаване на обжалваното пред ЛРС НП, което е самостоятелно основание за отмяна изцяло на НП на процесуално основание.

АУАН в административнонаказателното производство изпълнява ролята на обвинителен акт в наказателния процес, като със съставянето му се образува административнонаказателното производство – чл. 36 от ЗАНН, ето защо нарушението на чл. 40. ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН е основание за отмяна на НП изцяло.

Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на Районния съд, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, което е основание за отмяна на издаденото НП. Това означава, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Твърденията и възраженията в касационната жалба и в представените писмени бележки са неоснователни. Не са налице пороци на решението, които да представляват касационни отменителни основания.

При този изход на производството на ответника следва да се присъдят направените разноски в производството пред касационната инстанция, но тъй като такова искане не е направено, съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, първи тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/12.12.2024 г. на Районен съд Луковит, постановено по АНД № 300/2022 г.

Решението е окончателно.