№ 46796
гр. София, 17.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110141757 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Ищецът Н. Г. В. е предявил срещу ответника „В.К.“ АД главен иск с правна
квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т.10 във вр. е чл.22 и
чл.23 от ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за паричен заем
Standard 30 № 6034282 - 30.04.2024, сключен между страните.
В условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правна квалификация чл. 19,
ал.4 от ЗПК вр.чл.26, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожността на клаузата
по чл. 2, ал.1, т.8, иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на клаузата на чл. 2, ал.1, т.5 от договора, иск с правна квалификация чл.21,
ал.1 от ЗПК за прогласяване на нищожност на клауза на чл.4, ал.2, както и евентуални искове
с правна квалификация чл.21, ал.1 от ЗПК и във връзка с чл.ЗЗ, ал. 1 от ЗПК за прогласяване
на клаузите в чл.8, ал.4, ал.5 и ал.6.
Ищецът твърди, че на 30.04.2024 г. сключил с „В.К.“ АД договор за паричен заем
Standard 30 № 6034282-30.04.2024. Посочва, че в чл. 1, ал. 2 е било отбелязано, че
доброволно е избрал услуга за експресно разглеждане, а в чл. 1, ал. 3, че същата е на
стойност 898,29 лв. В чл. 2, ал. 1 били уредени характеристиките на договора, а именно че
същият е на стойност 1600 лв., като заемателят поел задължение да го върне на 9 месечни
вноски в размер на 308,77 лв., заедно с възнаградителна лихва във фиксиран размер на 40,32
лв. В договора било отбелязано, че общият размер на всички плащания с включена такса за
експресно разглеждане бил 2778.93 лева; а общият размер на всички плащания с включена
такса за експресно разглеждане, както и с включена неустойка за непредоставяне на
обезпечение 3377,79 лева. При това положение в договора бил посочен ГПР на разходите в
размер на 49,50 %., като при определянето му били взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си. Съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за
забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор. В чл.
4, ал. 1 е било предвидено задължение за заемателя в тридневен срок от сключването на
договора да представи едно от обезпеченията, които били предвидени-поръчител отговарящ
на определени условия или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение е
била предвидена неустойка в размер на 598,86 лв. Посочва, че в чл. 8, ал. 2 е посочено, че
при забава на плащане на задълженията, дължи законна лихва върху дължимата сума за
всеки ден на забава, а в чл. 8, ал. 4 било предвидено, че в случай на предсрочна
изискуемост, следвало заемателят да предостави на заемодателя съгласие на директен дебит,
1
като заемателят дължал 30 лева неустойка за неизпълнение на това договорно задължение. В
чл. 8, ал. 5 било предвидено, че в случай, че заемателят допусне първа забава в плащането на
коя да е погасителна вноска с повече от 110 календарни дни, същият се задължава в срок до
изтичане на 120-дневния период на забава да предостави на заемодателя удостоверения за
наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален
кодекс, издадени от НАП и от Общината, като в случай, че от представените документи се
установявало, че има задължения към държавата или не предоставил изискания документ
следвало да заплати неустойка в размер на 50 лв. Съгласно чл. 8, ал. 6 в случай, че
заемателят допуснел първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от
170 календарни дни, същият се задължавал в срок до изтичане на 180 - дневния период за
забава да предостави на заемодателя справка за образувани изпълнителни дела срещу
заемателя, като в случай, че заемателят не предостави изисканият съгласно тази алинея
документ или го предостави, но от него се установяло, че има заведени изпълнителни дела
следвало да заплати неустойка в размер на 50 лв. Посочва, че е била сключена застраховка
„В...........” със Застрахователна Полица № 60101, направена от застраховащия и
кредитодател „В.К.“ АД за 100 лв. Твърди, че договорът е нищожен, доколкото в него не
била представена методика как е изчислен ГПР. Счита, че в посочения дължим размер на
ГПР неправилно не е била включена неустойката в размер на 598,86 лв., която била
разсрочена към всяка вноска. Твърди, че клаузата по чл. 4, ал. 1 предвиждаща осигурявана
на обезпечение, при чието неизпълнение се дължи неустойка е нищожна, доколкото била в
противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити. Сочи, че при преценка на кредитоспособността на
потребителя ответникът е следвало да изиска посочените обезпечения преди неговото
сключване, а не след това. Твърди, че с уговорената неустойка заемателят цели единствено
да се обогати, като неустойката излизала извън присъщите й функции. Твърди, че
предвидената неустойка водила и до друг неправомерен резултат, а именно до кумулирането
на неустойка за забава с мораторна лихва. На следващо място счита, че таксата „за
експресно разглеждане на документи“ е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е
свързана с усвояване и управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда
изрична забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с
усвояването или управлението на кредита. Посочва, че посочения размер на ГПР е
неправилно изчислен и в действителност същият е много по-висок. Твърди, че уговорената
възнаградителна лихва в размер на 40,32 лв. противоречи на добрите нрави, поради което е
нищожна. Счита, че предвидените неустойки в размер на 30 лв. и 50 лв. също за нищожни,
тъй като единствената цел, за която са уговорени, излизат извън присъщата им
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че липса правен
интерес от предявените искове, доколкото оспорените суми не били начислени на
потребителя, а именно таксата за експресно разглеждане и неустойките. Счита, че начинът,
по който е изчислен ГПР е бил ясен, доколкото не било нужно в договора да се посочи
математически алгоритъм. Оспорва твърдението, че неустойката е следвало да бъде
включена към ГПР, доколкото същата представлява задължение при неизпълнение на
договора, а именно заемателят да предостави обезпечение по договора, като неустойката
имала именно обезщетителна функция. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави,
доколкото нейната функция е била да дисциплинира длъжника, а той не бил длъжен да
сключва договора. Сочи, че заемателят е имал възможност да осигури предвидените
обезпечения, а в случай, че няма възможност е имал 14 дневен срок да се откаже от
договора. Оспорва предвидената неустойка да е в нарушение на чл.71 ЗЗД, а дори и да е
налице такова нарушение, счита, че разпоредбата е диспозитивна, поради което не е налице
нарушение на закона. Оспорва таксата за експресно разглеждане да представлява такса по
управление и усвояване, доколкото била дължима преди сключването на договора. Сочи, че
услугата е била доброволно избрана от клиента, като същата нямала задължителен характер.
2
Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави, доколкото ЗПК не
предвиждал такъв лимит, а в случая приложим бил принципът за свобода на договарянето.
Оспорва и твърденията за нищожността на клаузите на чл. 8, ал.4, ал.5 и ал.6 от Договора
като неоснователни. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на
сторените по делото разноски.
По допустимостта
Съдът счита, че така предявените искове са допустими, както и че исковата молба е
редовна. Между страните няма спор, че оспорените клаузи присъстват в договора, а дали
сумите са начислени на ищеца е въпрос, който не засяга допустимостта на предявените
искове. Не е налице противоречие между петитума на исковата молба и изложените
твърдения в обстоятелствената част.
По доказателствената тежест
В тежест на ищеца по делото е да докаже по делото следните обстоятелства: че
между него и ответното дружество е възникнало облигационно отношение по договор за
паричен заем от 30.04.2024 г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на
обезпечение за кредитора в твърдения размер, както и такса за експресно разглеждане на
кредита, която договорна клауза противоречи закона, уговорена в негова вреда, не отговаря
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на заемодателя и заемополучателя, респ. по предявените в условията на
евентуалност искове, че клаузата заобикаля закона, респ. накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, включително, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъде отделено обстоятелството, че на 30.04.2024 г. между
страните е бил сключен договор за паричен заем Standard 30 № 6034282-30.04.2024 г. с
твърдяното в исковата молба съдържание.
По доказателствата
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети. Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде оставено без уважение, доколкото спорът между страните е правен, и същата
не е необходима.
Искането на ответника да се извърши справка дали са налице други дела между
ищеца и други кредитни институции за нищожност на договори следва да бъде оставено без
уважаване, доколкото е неотносимо към настоящия спор. Искането на ответника по чл. 190
за задължаване на ищеца да представи стандартен европейски формуляр не е необходимо и
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
3
доказателства.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 30.04.2024 г. между страните е бил
сключен договор за паричен заем Standard 30 № 6034282-30.04.2024 г. с твърдяното в
исковата молба съдържание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4