№ 3393
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20241110144900 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 239483 от 22.07.2024г. от „Б****“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. П. Ц..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по Договор за кредит с № max_300830809 от
26.12.2022г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за
възнаграждение за закупена услуга „Бързо разглеждане“, вземане за възнаграждение за
закупена услуга „Динамично плащане“ и разходи за събиране на просрочени вземания.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
От представения по делото договор за кредит и Общи условия към него е видно, че в
договора е уговорена услуга „Бързо разглеждане“ (чл. 9, ал. 1 от договора вр. чл. 7.3 от ОУ),
даваща право на приоритетно разглеждане на искането за кредит в кратки срокове, срещу
заплащане на възнаграждение от страна на длъжника в размер на 718,08 лв. и услуга
„Динамично плащане“ (чл. 9, ал. 2 от договора вр. чл. 7.4 от ОУ), даваща възможност за
плащане на вноски по кредита на посочен от длъжника адрес, който да бъде посетен от
представител на кредитополучателя, срещу заплащане на възнаграждение от страна на
длъжника в размер на 1077,12 лв., като и двете възнаграждения са дължими разсрочено на
падежа на месечните погасителни вноски, независимо от използването на съответната
услуга.
При така установените факти, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно
1
отпускане на заема и неговото администриране – арг. от противното на нормата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Услугата „Бързо разглеждане“ със съдържанието, посочено в Общите условия на
договора, няма характер на допълнителна услуга, защото не е услуга, предлагана при
действието на договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора –
приоритетно разглеждане на искането за кредит. Посочената клауза, уреждаща
възнаграждение за услуга, която не е сред допустимите по договора за потребителския
кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Поради това заявлението в частта относно възнаграждение за услуга „Бързо
разглеждане“ следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съгласно уговореното възнаграждение за услуга „Динамично плащане“ се дължи
независимо от това дали са ползвани уговорените възможности, даващи право на
кредитополучателя да оперира с кредитните средства при облекчени за него условия. Това
поставя кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не
ползва, на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за
непредоставени услуги. Клаузата относно възнаграждение за услуга „Динамично плащане“ е
неравноправна, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя –
чл. 143 ЗЗП и след като няма твърдения да е индивидуално уговорена, тя е нищожна – чл.
146, ал. 1 ЗЗП. С оглед това заявлението относно вземане за възнаграждение за услуга
„Динамично плащане“ подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Отделно от това размерът на възнаграждението за тези допълнителни услуги
надвишава размера на отпуснатия кредит, с оглед на което стойността на тези странични за
договора задължения се явява необосновано висока и води до значително неравновесие в
правата на длъжника и на кредитора по договора, което е още един допълнителен аргумент,
водещ до извода за нищожност на клаузите, с които е предвидено заплащането на тези
допълнителни услуги.
Заявлението следва да се отхвърли и в частта относно вземането за сумата от 300 лв. –
разходи за събиране на просрочени вземания, защото посочените разходи, освен че не е ясно
за какви и колко действия се отнасят, по същество са във връзка с управление на кредита и е
недопустимо да бъдат събирани съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 239483 от 22.07.2024г., подадено от „Б****“ ООД,
ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Д. П. Ц., ЕГН **********, в частта по отношение на претендираното вземане в
размер на 718,08 лв., представляващо възнаграждение за закупена услуга „Бързо
разглеждане“, на претендираното вземане в размер на 1077,12 лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Динамично плащане“ по Договор за кредит с №
2
max_300830809 от 26.12.2022г., както и по отношение на претендираното вземане в размер
на 300 лв., представляваща разходи за събиране на просрочени вземания по кредита.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3