О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
15.03.2021
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ
състав, в закрито заседание, проведено на 15.03.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 542/2020
г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3,
във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К.К.Д., с ЕГН: **********,
против Д.Н.Т., с ЕГН: **********, с която са предявени главни обективно
кумулативно съединени осъдителни искове
с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр.1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и евентуални
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. Ето защо на основание чл. 140 от ГПК
съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства,
да изготви проект за доклад.
Съдът, на основание чл. 140, ал. 3
от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
В исковата молбата са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Твърди се, че на 06.11.2019 г. ищецът и
ответникът сключили в устна форма договор за паричен заем, по силата на който
ищецът, в качеството на заемодател, се е задължила да предаде в собственост на
ответника, в качеството му на заемател, пари, а именно сумата от 550 лева, като
съгласието за сключване на договора страните постигнали посредством
кореспонденция по месинджър и проведени разговори по телефон, а сумата от 550 лева
била изпратена, чрез преводно нареждане чрез Easypay /Изипей/.
Конкретно се посочва, че на 06.11.2019
г. в 14:37 часа ответникът по месинджър отправил въпрос до ищеца дали отново иска да му помогне, като след поставяне на
въпроса ответникът е изразил, неудобство, че отново търси помощта на ищеца. Това
било така, защото през месец октомври ищецът е предоставил на ответника сумата
от 400 лева в заем, за чието връщане ответникът се е забавил съгласно тогава
уговореното между страните, но въпреки това върнал на ищеца заетата сума,
поради което ищецът не се усъмнила за коректността на ответника при постигане
на съгласие за сключването на процесния договор за паричен заем и предала
заемната сума по него още в деня на постигане на съгласието - на 06.11.2019 г.,
като превела, поисканата от ответника в заем сумата от 550 лева на същия
чрез Easypay /Изипей/.
Именно, поради това че все пак
ответникът веднъж е върнал преди това друга заета сума от ищеца, то у
заемодателя съществувало доверие към заемополучателя, което било и причината
ищецът да не поиска при сключването на процесния договор за заем да бъде
спазена писмена форма, като двете страни - заемодател и заемополучател сключили
договора в устна форма като ищецът предала на ответника сумата от 550 лева в
заем, които наредила чрез преводно нареждане на каса в офис на Easypay /Изипей/ с получател ответникът
и по този начин предала в собственост на заемателя заемната парична сума, като изпълнила
своето задължение по договора.
В проведения разговор на 06.11.2019 г.
по телефона чрез използвания от ответника телефонен номер
**********, същият заявил, че сумата му е нужна спешно, тъй като
ще му послужи за заплащането на месечен наем за наета от последния квартира в
гр. Бургас, където живеел към онзи момент. Макар целите на заемополучателя за
разходване на заемната сума да нямат правно значение за валидността и
изпълнението на задълженията
по договора за заем, посочват същите като факт от
действителността,
с оглед установяване на
причините, които заемополучателят
посочил пред заемодателя за искания паричен заем, респективно постигнатото
съгласие между страните и предаването на заемната сума от заемодателя на
заемополучателя.
Съгласно изричната уговорка между
страните по така сключения договор, постигната в кореспонденцията, проведена по
месинджър, ответникът – заемател по договора, се задължил да възстанови на ищеца
заемната сума в срок до 15.11.2019 г., като в проведения на
06.11.2019 г. телефонен разговор между страните, ответникът заявил, че до
посочената дата следвало да получи своето трудово възнаграждение
от казиното, в което престирал работна сила - Роял Палмс - гр. Бургас, поради
което чрез платежно нареждане посредством платежната система Easypay /Изипей/ или в брой до посочената дата
ще върне заетата сума.
Твърди се, че същият не е изпълнил
задължението си да върне заемната сума. При разговор с ответника
отново чрез използвания от последния телефонен номер ********** на 30.11.2019 г., той заявил на ищеца, че ще преведе парите на следващия
ден, но това така и не станало, като към настоящия момент ищецът
вече не успявала да осъществи какъвто и да било контакт с ответника. Заемателят
не отговарял нито на телефонните обаждания, нито на съобщенията, които ищеца
изпращала и по според нея те оставали дори непрочетени. Всякакви опити за
провеждане на комуникация към настоящия момент оставали без резултат.
Посочва, че считано от 16.11.2019 г. - денят, следващ падежа на
задължението, а именно 15.11.2019 г., длъжникът е изпаднал в забава по
договора, като от този именно ден е започнала да тече мораторната
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата от 550 лева. В
тази връзка изрично се уточнява, че в настоящия случай периодите,
за които се претендира мораторната лихва за забава, следвало да
се определят и съобразно предвиденото в Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., в сила от 13.03.2020 г., като излага подробни съображения в тази
насока.
Предвид горепосочената законодателна
уредба, посочва, че началната дата на първия период, за който тече претендираната
мораторна лихва за забава е 16.11.2019 г., а неговата крайната дата
е 12.03.2020 г. Вторият период, за който претендира мораторна лихва за
забава е, считано от 09.04.2020 г. - първият ден на действието на нормите на чл.
3, т. 2 и на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
09.04.2020 г., съгласно § 18 от
ЗР към ЗИД на ЗМДВИПОРНС, до 06.07.2020 г. - денят, предхождащ
депозирането на настоящата искова молба в съда по пощата.
В исковата молба е заявена и претенция
за законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане на задължението за главница.
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли предявения иск с правно основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявява иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД за възстановяване
на реално предоставената от ищеца в собственост на ответника сума от 550 лева, получена от последния без правно основание.
В исковата молба се сочи още, че
съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане. В тази връзка, при условие, че съдът отхвърли предявената искова
претенция с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 550 лева, то тогава ищецът заявява, че има правен интерес да
поиска ответникът да бъде осъден да му върне същата тази сума, като дадена без
правно основание, доколкото ответникът няма и никакво друго основание, на което
да задържа предадената му от ищеца сума в размер на 550 лева, но въпреки това
до настоящия момент не я е върнал на ищеца.
Твърди, че е налице причинно-
следствена връзка между обогатяването на едната страна и обедняването на
другата, а именно с липсата на основание за предоставянето на посочената сума
от страна на ищеца на ответника, т. е. ако съдът отхвърли първоначално
предявената от ищеца искова претенция с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, то ищецът е обеднял със сумата от 550 лева, а ответникът
се е обогатили неоснователно със същата сума.
На следващо място посочва, че съобразно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на ищеца се дължи и обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата, считано от деня на забавата (мораторна лихва). Излага,
че когато няма определен ден за изпълнение на дължимата престация, какъвто е
настоящият случай при хипотезата на неоснователно обогатяване, длъжникът изпадал
в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл. 84. ал. 2 от ЗЗД). Заявява,
че в случая той не е изпратил покана за връщане на процесната сума, като дадена
без правно основание, преди предявяването на иска, от което следвало, че
ответникът му дължи мораторна лихва върху главницата от 550 лева, дадена без
правно основание, за периода от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
По изложените съображения моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните
суми:
1.
сумата в размер на 550 лева, представляваща дължима главница, а
именно предадена заемна сума от К.К.Д. на Д.Н.Т. по Договор за паричен заем от
06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
2.
сумата общо в размер на 31.63 лева, представляваща мораторната лихва за
забава върху главницата, от която сума - 18.03 лв.,
мораторна лихва забава върху главницата за периода от 16.11.2019 г. -
денят на изпадане на длъжника в забава, която начална дата е преди обявяване на
извънредното положение, действието на посочените норми на чл. 3 и чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС и подаването на исковата молба, до 12.03.2020 г. -
денят, предхождащ обявяване на извънредното положение и действието на
посочените норми на чл. 3 и чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, и 13.60 лева, мораторна лихва забава върху главницата за
периода от 09.04.2020 г. - първи ден на
действието на нормите на чл. 3, т. 2 и на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, изм. ДВ, бр. 34
от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., съгласно § 18 от ЗР към ЗИД на ЗМДВИПОРНС,
до 06.07.2020 г. - денят, предхождащ депозирането на
настоящата искова молба в съда по пощата.
Моли при условията на
евентуалност да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 550 лева, предоставена от ищеца на ответника без правно основание,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда по пощата, като исковата молба се счита и за покана, до
окончателното погасяване на задължението.
Претендира разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка, ***ето си по така заявените с
исковата молба претенции, а именно:
Банка: УниКредит Булбанк
IBAN: ***: UNCRBGSF
Титуляр: К.К.Д.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Препис от
същата, ведно с приложенията е връчен на същия редовно на 02.09.2020 г. /л.
30/.
Не са налице факти и обстоятелства, които
се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следва да се укаже на всяка
от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
При разпределение на доказателствената
тежест:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК,
съдът разпределя следната доказателствена тежест:
По
иска по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 240 , ал.1 от ЗЗД:
При условията на пълно и главно
доказване, ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по
твърдения договор за заем, сключен с ответника на 06.11.2019 г., въз основа на
който е предоставила твърдяната парична сума, която е получена от ответника,
настъпването на уговорения падеж за връщането ѝ, т.е. да докаже по
основание и размер дължимостта на процесната сума.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на
всички елементи от фактическия състав на вземането на ищеца, следва да докаже,
че е погасил търсената сума.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното
задължение.
Ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
По евентуалния иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че е
предоставил на ответника сумата от 550.00
лева, с която той неоснователно се е обогатил, а ответникът - при условията на
пълно и главно доказване следва да установи наличие на основание за плащане,
респ. получаване на сочената парична сума, за което на основание чл. 146, ал. 2
от ГПК му указва, че не сочи доказателства.
По
доказателствените искания на ищеца:
Представените
с исковата молба документи са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
писмени доказателства е допустимо.
Искането
за събиране на гласни доказателствени средства е основателно и ще бъде уважено
– няма пречки за ангажиране на св. показания за сочените факти, вкл. след
съобразяване на разпоредбата на чл. 164 от ГПК.
Искането за издаване на четири съдебни
удостоверения от т. 2.1. до т. 2.4. от доказателствените искания е основателно
и ще бъде уважено.
Други доказателствени искания към този
момент не са направени.
На страните следва да се разяснят
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към
медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността
да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл.
140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад
по делото, както следва:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от К.К.Д., с ЕГН: **********, против Д.Н.Т., с ЕГН: **********, с
която са предявени главни обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79,
ал.1, пр.1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и евентуални
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не
са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не
се нуждаят от доказване.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, указва на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК,
съдът разпределя следната доказателствена тежест:
По иска по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл.
240 , ал.1 от ЗЗД:
При условията на пълно и главно доказване,
ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по твърдения
договор за заем, сключен с ответника на 06.11.2019 г., въз основа на който е
предоставила твърдяната парична сума, която е получена от ответника,
настъпването на уговорения падеж за връщането ѝ, т.е. да докаже по
основание и размер дължимостта на процесната сума.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, а при установяване на всички елементи от фактическия
състав на вземането на ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и факта на
настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение.
Ответникът следва да докаже, че е погасил
задълженията си в срок.
По евентуалния иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил
на ответника сумата от 550.00 лева, с
която той неоснователно се е обогатил, а ответникът - при условията на пълно и
главно доказване следва да установи наличие на основание за плащане, респ.
получаване на сочената парична сума, за което на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК му указва, че не сочи доказателства.
По доказателствените искания на ищеца:
ДОПУСКА
за приемане представените
с исковата молба документи като писмени доказателства по делото, като допустими,
относими към предмета на доказване и необходими за изясняване на фактическата
страна на спора.
ДОПУСКА
събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели
на ищеца при режим на довеждане за сочените в ИМ факти.
ДА БЪДАТ ИЗДАДЕНИ на ищеца исканите четири
броя съдебни удостоверения от т. 2.1. до т. 2.4 от доказателствените искания в
исковата молба след представяне на документ за внесена държавна такса.
ДА СЕ НАПРАВИ служебно справка в НБД
„Население” за ответника.
НАПЪТВА страните към медиация извънсъдебно споразумение или други способи
за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за
тях.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона
за медиацията страните към разрешаване
на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да
заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните в едноседмичен
срок от връчване на определението да вземат становище във връзка с доклада и да
предприемат съответните процесуални действия. Когато в установения срок страните
не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да сторят това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА
на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви отново същия иск,
прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е посочил и не е
представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок
отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 13.04.2021 г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват
страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, като им се УКАЗВА, че на
основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат становище
по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: