Решение по адм. дело №2303/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба на А. М. А., с [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 1040-02-148/22.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-00-961-5/08.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Жалбоподателят счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила. Излага доводи, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица. Моли за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Бургас и връщане на преписката за ново произнасяне. Не се претендират разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С вх. № 028-00-961/16.11.2023 г. А. М. А. е подал чрез Бюро по труда до ТП на НОИ – Бургас, заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (л.72). В подаденото заявление господин А. е декларирал, че е упражнявал трудова дейност за периода от 08.10.2021 г. до 15.11.2023 г. в друга държава - Германия в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Представено е копие от акт за прекратяване на правоотношението му с Luna Bau UG (Германия).

На 04.12.2023 г. чрез системата за електронен обмен н социално осигурителната информация между България и ЕС е изпратено искане (формуляр СЕД U001) до компетентната институция на Германия за удостоверяване на периодите, които представляват осигуряване от 01.10.2020 г. до 15.11.2023 г., искане (формуляр СЕД U003) за удостоверяване на получаваната заплата за периода 15.11.2021 г. до 15.11.2023 г. (24-месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение и искане (формуляр СЕД Н005) за информация за пребиваването.

С разпореждане [номер]-00-961-1/04.12.2023 г. производството е спряно до издаване на формуляр СЕД U017/U004 и Н006 от осигурителната институция на Германия. В системата за електронен обемен EESSI са образувани следните потребителски случаи: случай № 3044638 (относно осигурителни периоди и получавани заплати) и случай № 3044645 (относно пребиваването).

Със справка № 028-00-961-3/28.06.2024 г. (случай № 3044638) е приет СЕД U002 (осигурително досие) от компетентната институция в Германия, с който са удостоверени периоди на осигурена заетост 01.10.2020 г. до 18.12.2020 г.. Със справка№ 028-00-961-5/16.07.2024 г. (случай № 3044645) е приет СЕД Н006, с който документ е посочена държава на пребиваване – Германия.

Със справка № 028-00-961-6/16.07.2024 г. (случай № 3044638) е приет СЕД U004, с който е удостоверена получаваната заплата от 01.10.2020 г. до 18.12.2020 г. и от 11.01.2021 г. до 15.04.2021 г. и от 10.08.2021 г. до 15.11.2023 г.

От компетентната институция на България е изпратено повторно искане с формуляр СЕД Н001 за удостоверяване на всички периоди на заетост изискани с формуляр СЕД U001 изпратен на 04.2.2023 г.

Със справка № 028-00-961-7/20.08.2024 г. са приети изпратените от компетентната институция СЕД U004 (информация за заплата) и СЕД U002 (осигурително досие).

На 30.08.2024 г. А. подава заявление с искане да бъде изпратено повторно запитване до Германия относно определяне на пребиваването му.

Чрез системата за електронен обмен на 30.08.2024 г. до компетентната институция в Германия е изпратен отново формуляр Н005 – искане относно пребиваването му. В отговор е получен СЕД Н006, в който отново е посочена Германия като държава на пребиваване.

С разпореждане [номер]-00-961-2/17.09.2024 г. производството по отпускане на обезщетение е възобновено.

На 18.09.2024 г. господин А. подава ново заявление с искане да бъде изпратено още едно запитване до компетентната институция /КИ/ на Германия относно определяне на пребиваването му. Със справка № 028-00-961-10/18.09.2024 г. е прието заявлението на лицето и копие на документ от Германия.

Чрез Системата за електронен обмен на информация EESSI незабавно (на 19.09.2024) от компетентната институция на България до компетентната институция на Германия е изпратен отново формуляр СЕД Н005 - искане за информация за пребиваването. В искането е българската страна изрично посочва, че същото се прави на основание чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за определяне на пребиваването, заявление на лицето с приложен документ (изпратен в прикачен файл) и осъществяваната трудова дейност в Германия.

С разпореждане [номер]-00-961-3/18.09.2024 г., производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, образувано със заявление № 028-00-961/16.11.2023 г. е спряно, тъй като лицето е изискало да се изпрати нов формуляр Н006 от осигурителната институция на Германия за уточняване на пребивавенато.

Със справка № 028-00-961-11/03.10.2024 г. чрез Системата за електронен обмен на информация EESSI е приет СЕД Н006 /Отговор на искането за информация за пребиването/ от компетентната институция /КИ/ на Германия, в който отново е посочена Германия за държава на пребиваване.

С разпореждане [номер]-00-961-4/03.10.2024 г. спряното производство по отпускане на паричното обезщетение за безработица е възобновено, тъй като по служебен път е удостоверено, че за господин А., Германия е държава на пребиваване през заявените периоди на заетост.

С разпореждане [номер]-00-961-5/08.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Бургас, на осн. чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, пар. 3, б. „а“ и чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО)№ 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви: Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, НОИ не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица. Чрез националното приложение за електронен обмен на социално осигурителна информация /EESSI/ между България и държавите-членки на ЕС и ЕИП, в ТП на НОИ - Бургас е получен структуриран електронен документ (СЕД) Н006, издаден от компетентната институция на Германия, в който е удостоверена държавата на пребиваване - Германия. Във връзка с прилагане чл. 65 (2) от Регламент № 883/2004, от вписаните данни в цитирания документ, компетентна да прецени правото на обезщетение за безработица на А. М. А. по смисъла на Европейските регламенти в областта на социалната сигурност е държавата на последната заетост - Германия.

Така постановеното разпореждане [номер]-00-961-5/08.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас е оставено в сила с Решение № 1040-02-148/22.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Oспореният акт e издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ [населено място], с изрично очертани в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “б“ от КСО правомощия да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Потвърденото разпореждане също е издадено от орган, разполагащ с компетентност, установима от Заповед № 1015-02-24 / 25.01.2024 г. (л. 209). Според чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Спазени са изискванията за форма на акта, както и изискуемото по чл. 59 от АПК съдържание. Посочени са наименованието на органа, който издава акта, наименованието на акта, адресат, мотивна част, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Според чл. 97, ал. 1, изр. 2 от АПК, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите на това решение се смятат за част от мотивите на административния орган. Спецификата на обжалването пред съд на актове, постановени по реда на КСО, се състои в това, че се обжалва не потвърденото разпореждане, а потвърждаващото го решение, поради което на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на горестоящия орган.

Обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е отменително основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Административният орган, сезиран с искането за отпускане на парично обезщетение за безработица, е приел, че не е компетентен поради което го е отхвърлил. Мотивите, изложени както в разпореждането, така и в потвърждаващото го решение, са насочени да аргументират тезата за липса на компетентност, тъй като обичайното пребиваване на жалбоподателя е в Германия, което е удостоверено с постъпилия в рамките на извършен електронен обмен информация обективирана в СЕД Н006. В тази връзка е обоснован извод, че обезщетението за безработица следва да се предостави от институцията на държавата по пребиваване на лицето по време на последната му заетост.

Европейското право определя общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009г.)

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: 1/определяне на приложимото законодателство; 2/равенство в третирането; 3/сумиране на периоди на заетост, 4/осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Според чл. 65, § 2 от Регламент(ЕО) № 883/2004, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, на чието законодателство за последно е било подчинено.

Съгласно чл. 65, § 5, б. “а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., безработното лице по първото и второто изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. Според б. “б“, въпреки това, работник, без да е пограничен работник, на когото са били отпускани обезщетения за сметка на компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство е бил подчинен при завръщането си в държавата-членка по пребиваване, първо получава обезщетения в съответствие с член 64, като получаването на обезщетения в съответствие с буква а) се спира за периода, през който той получава обезщетения, съгласно законодателството, на което последно е бил подчинен.

Жалбоподателят А. М. А. е гражданин на Република България и съгласно чл. 2, §1 от Регламент (EО) № 883/2004, попада в персоналния му обхват, като спорът е сведен до това къде пребивава същият. Според легалната дефиниция, дадена в чл. 1, § 3, б. "й" от Регламент (EО) № 883/2004, "пребиваване" означава мястото, където лицето обичайно пребивава, а според определението на б. "к" "престой" означава временно пребиваване. Критерии за определяне на мястото на обичайно пребиваване на лицето са регламентирани в чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. При различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. Когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. озаглавен „Приложно поле и правила за обмен между институциите“, за целите на регламента по прилагане, обменът между органи и институции на държавите-членки и лица, попадащи в приложното поле на основния регламент, се основава на принципите на обществени услуги, ефективност, активно подпомагане, бързо предоставяне и достъпност, включително електронна достъпност, особено за лицата с увреждания и възрастните хора. В пар. 2 на същия член е посочено, че институциите незабавно предоставят или обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата, за които е приложим основният регламент. Предаването на такива данни между държавите-членки се извършва пряко от самите институции или косвено посредством органите за връзка. В пар. 3 е регламентирано, че в случаите когато лице погрешно е подало информация, документи или искания до институция на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената в съответствие с регламента по прилагане институция, информацията, документите или исканията се пренасочват незабавно от първата институция към институцията, определена съгласно регламента по прилагане, като се посочва първоначалната дата на подаването им. Тази дата е обвързваща за последната институция.

Предвид на събраните доказателства по делото, след като българската институция – ТП на НОИ - Бургас, е отрекла да е компетентна институция, не е следвало да постановява отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, а да приложи цитираната по-горе разпоредба на чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. като изпрати незабавно заявлението до компетентната институция в Германия и посочи първоначалната дата на подаване, която е и обвързваща последната институция. При условие, че институцията в Германия отговорна за отпуска на парични обезщетения за безработица (Emplоyment agency Dortmund), приеме, че и тя не се явява компетентна следва да бъде приложена процедурата посочена в чл. 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г.. Както беше посочено по-горе в изложението, при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции следва да приложат критериите регламентирани в чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Според т. 50 от мотивите към решението по дело С-422/22, СЕС припомня, че съгласно постоянната съдебна практика, разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, чиято цел е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това, но и да не се допусне лицата, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство, като се препраща и към решение от 8 май 2019 г., Inspecteur van de Belastingdienst, C-631/17, EU:C:2019:381, т. 33.

В т. 53 от мотивите на същото решение СЕС припомня още, че както следва от чл. 76, § 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и от съображения 2 и 22 от Регламент (ЕО) № 987/2009, правилното функциониране на установената с Регламент (ЕО) № 883/2004 система изисква ефективно и тясно сътрудничество както между компетентните институции на различните държави членки, така и между тези институции и лицата, попадащи в приложното поле на този регламент. Т. сътрудничество е необходимо, за да се определят правата и задълженията на съответните лица и за да им се предостави възможност да упражнят правата си във възможно най-кратък срок и при възможно най-добрите условия.

От изложеното следва, че административният орган в България изобщо не е имал основание да разглежда преписката и постановява акт, с който да отказва предоставянето на помощи за безработица, щом сам е отрекъл компетентността си, а е следвало да препрати подаденото заявление до компетентната институция в Германия. Като не се е съобразил и не е предприел тези процедури, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което прави безпредметна, а и невъзможна, проверката за материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона.

Предвид изложените съображения, жалбата се явява основателна и съдът следва да отмени обжалваното решение, като върне преписката на длъжностното лице по чл.54ж от КСО за предприемане на действията, съобразно мотивите в настоящото решение.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски по делото, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за извършването им до приключване на последното съдебно заседание. С писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В този смисъл е и т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегия на Върховен касационен съд съгласно която претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХV-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-148/22.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-00-961-5/08.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Бургас, с което на А. М. А., с [ЕГН], на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

ВРЪЩА на основание чл. 173, ал. 3 от АПК преписката на длъжностното лице по чл.54ж от КСО при ТД на НОИ Бургас за предприемане на действията, съобразно мотивите в настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да бъде обжалвано съгласно чл.119 вр. чл.117, ал. 1, т. 2, б.“б“ от КСО.

Съдия: