№ 14637
гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110140110 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „З. акционерно дружество А.“ АД срещу С.
община.
Ответникът С. община е предявил евентуален обратен иск срещу „ГБС-И.
строителство“ АД.
Ищецът твърди, че е застраховател по силата на Комбинирана застрахователна
полица за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ на МПС № ********** от 22.11.2018 г., с
покрит риск - клауза „П“ - Пълно Каско, на лек автомобил марка „Б.“, модел „530” с peг. №
РВ ... ТА, собственост на „ОББ И.“ ЕАД, със срок на действие от 23.11.2018 г. до 22.11.2019
г. На 03.09.2019 г. в гр. С., на бул. „Г. М. Д.”, след бензиностанция „Л.“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ със същия автомобил, който попаднал в
необезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дълбока
дупка. Вследствие на настъпилото ПТП са нанесени материални щети по автомобила,
изразяващи се в спукана предна дясна гума и счупена предна дясна джанта. При ищеца е
подадено уведомление - декларация за щета по имуществена застраховка „Каско на МПС“, с
искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил, в резултат на
което в ищцовото дружество е образувана щета под № 26019030104536. Сочи, че по
процесната щета е определил и заплатил з. обезщетение съгласно фактура № 3145/07.04.2020
г., издадена от автосервиз „Л.“ ЕООД, за сумата от 216 лв., фактура №
**********/04.09.2019 г., издадена от доставчик на авточасти „Е.“ ЕООД и фактура №
**********/04.09.2019 г., издадена от „Е.“ ЕООД за сумата от 606,06 лв. Твърди, че общата
сума, необходима за възстановяване на вредите на процесния автомобил възлиза на 822,06
лв. Посочва, че с платежно нареждане № П17899795/13.09.2019 г. е изплатил в полза на
1
собственика на увредения автомобил з. обезщетение в размер на 606,06 лв. С платежно
нареждане № П20311838/19.05.2020 г. е изплатил в полза на „Л.“ ЕООД сума в размер на 216
лв. съгласно издадената фактура. По ликвидационната преписка ищецът е извършил и
ликвидационни разходи в размер на 10 лв., или общо 832,06 лв. Твърди, че ответникът е
собственик и като такъв следва да отговаря за поддържането на процесния пътен участък, на
който е настъпил инцидентът. С неосъществяването на действията по отстраняване на
препятствия на пътното платно, част от общински път в гр. С., ответникът е нарушил
задължението си за осигуряване на условия за безопасно, бързо и сигурно придвижване.
Посочва, че с писмо, получено на 29.05.2020 г. от ответника, поканил същия в седмодневен
срок да заплати сумата от 832,06 лв., но плащане не последвало, с което ответникът
изпаднал в забава. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 832,06 лв. – заплатено з. обезщетение по щета №
26019030104536, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в
размер на 269,71 лв. за периода от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64879/2023 г. по
описа на СРС, 48 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва, че увреждането на
автомобила е покрит застрахователен риск. Твърди, че по делото не се установява безспорно
как и къде е настъпило произшествието. Оспорва наличието на дупка на пътното платно,
както и механизма на настъпване на ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на
водача на увредения автомобил, с доводи, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, като не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка. Оспорва
наличието на противоправно бездействие от служители на С. община, като твърди, че
изпълнявал задължението си за поддържане на пътя. Твърди, че към датата на настъпване на
процесното събитие е имал сключен договор с „ГБС-И. строителство“ АД, съгласно който
„ГБС-И. строителство“ АД е поело задължение да поддържа и да извършва текущ ремонт на
твърдяното място на ПТП. Посочва, че с протокол за месечна инспекция от 22.08.2019 г. и
констативен протокол от 15.08.2019 г. е прието достигнато необходимо ниво на обслужване
съгласно сключения договор, а с протокол за месечна инспекция от 13.09.2019 г. отново не са
установени неравности на пътя, с оглед на което ответникът счита за недоказано
твърдението на ищеца за наличие на неравност на пътното платно. Твърди, че от негова
страна са положени всички усилия за осигуряване на безопасно движение. С оглед
гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност -
за намаляване на размера на обезщетението.
В условията на евентуалност ответникът е предявил обратен иск срещу третото лице-
помагач „ГБС-И. строителство“ АД, с който моли съда да осъди ответника да заплати сумата
в размер на 832,06 лв., представляваща имуществени вреди, причинени на лек автомобил
марка „Б.“, модел „530” с peг. № РВ ... ТА, поради неизпълнение от страна на „ГБС-И.
2
строителство“ АД на поетите задължения съгласно Договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019
г., вследствие на което е заплатено з. обезщетение от „З. акционерно дружество А.“ АД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по обратния иск –
27.08.2024 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата в размер на 269,71
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск е депозирал отговор, с който
оспорва същия. Не оспорва, че между него и С. община е сключен Договор № СОА19-ДГ55-
391/14.06.2019 г., съгласно който е поел задължение за поддръжка на процесния пътен
участък. Твърди, че състоянието на пътната мрежа, подлежаща на абонаментна поддръжка, е
било в съответствие със заложените в договора изисквания и показатели. Посочва, че С.
община е заплатила изцяло възнаграждението по договора, с което е приела, че същият е
изцяло изпълнен. Няма данни общината да е установила неизпълнение по осъществяване на
абонаментната поддръжка, съответно за ангажиране на договорната отговорност на
изпълнителя, като общината е поела задължение да осъществява и цялостен и непрекъснат
контрол върху изпълнение на работите по договора. Твърди, че след приемане на работата
спрямо него не са предявявани претенции по реда на поетата гаранционна отговорност.
Оспорва на пътното платно да е имало дупка, която да е била необезопасена и
несигнализирана. Счита, че действителната причина за настъпване на ПТП е поведението на
водача, който не е съобразил поведението си с пътната обстановка, с поставените пътни
знаци и сигнализация. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на з.то покритие по който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, чийто възложител на работата е ответникът, е настъпило
з. събитие, за което застрахователят носи риска; в частност - настъпването на описаните в
исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието
на необезопасена и несигнализирана дупка, дължащо се на противоправно бездействие на
лица, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на общинските пътища;
че в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
з. обезщетение в размер на действителните вреди, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже всички свои
правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения,
включително направеното възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на
3
увредения лек автомобил, допринесло за настъпване на вредоносния резултат, евентуално,
че е погасил вземанията на ищеца чрез плащане.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване в производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, а
същите се доказват и от приетите писмени доказателства, следните обстоятелства: че към
датата на ПТП ищецът е бил застраховател по силата на Комбинирана застрахователна
полица за застраховки „Каско“ и „Злополуки“ № ********** от 22.11.2018 г., с покрит риск -
клауза „П“ – Пълно Каско, за увредения лек автомобил марка „Б.“, модел „530” с peг. № РВ
... ТА, собственост на „ОББ И.“ ЕАД, със срок на действие на застрахователната полица от
23.11.2018 г. до 22.11.2019 г.; че във връзка с процесното ПТП при ищеца е заведена щета №
26019030104536, по която ищецът е одобрил и изплатил з. обезщетение в размер на 822,06
лв., като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 10 лв.; че ищецът е отправил
регресна покана до ответника, получена на 29.05.2020 г., за възстановяване на изплатеното з.
обезщетение, но плащане не е постъпило; че между С. община и „ГБС-И. строителство“ АД
е сключен Договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г., по силата на който „ГБС-И.
строителство“ АД е поело задължение за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък,
който е част от общинската пътна мрежа.
Спорни между страните са въпросите дали настъпилото увреждане по автомобила
представлява покрит застрахователен риск, какъв е бил механизмът на настъпилото ПТП,
дали вина за настъпването му има ответникът и съответно има ли съпричиняване от
пострадалия водач, както и дали исковата сума съответства на дължимото обезщетение за
поправяне на вредите.
Видно от представената по делото застрахователна полица за застраховки „Каско“ и
„Злополуки“ № ********** от 22.11.2018 г. същата е сключена с покрит риск - клауза „П“ -
Пълно Каско - за този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е
спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа
всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Несъмнено е още, че
съществувалият между страните договор за застраховка е включвал обезщетяване при
настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие.
От раздел III „Покрити рискове“ от Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства („Каско“) на ищеца се установява, че по клауза „П“ – Пълно Каско
застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, а съгласно клауза „Ч“ – Частично
Каско освен рисковете по клауза „М“, застрахователят покрива и допълнителни рискове,
водещи до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, сред които авария,
произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни
предмети, от удар с хора и животни, от препятствие на пътното платно като земни, скални
маси и други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи
предмети от сгради и летателни тела (чл. 8.3.). С оглед на това преминаването през
необезопасена дупка на пътното платно безспорно представлява покрит застрахователен
4
риск, доколкото не е и сред изключенията, посочени в раздел IV „Изключени рискове“ – т. 14
– 16.14.6.
Във връзка с механизма на настъпилото ПТП по делото са приети писмени
доказателства, гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза. От събраните
писмени доказателства се установява, че на 04.09.2019 г. водачът на увредения автомобил
марка „Б.“, модел „530“, с рег. № РВ ... ТА - Л. В. П. е подал до ищеца уведомление-
декларация за изплащане на з. обезщетение за причинени по застрахования автомобил щети
в резултат на преминаването му през необезопасена и необозначена дупка на платното за
движение в гр. С., на бул. „Г. М. Д.”, след бензиностанция „Л.“ на 03.09.2019 г. Отразени са
причинените щети – сцепена предна дясна гума и ожулена предна дясна джанта. Съставена е
и схема на ПТП.
По повод декларираното з. събитие при ищеца е образувана преписка по щета №
26019030104536, като видно от изготвения по същата доклад (от 09.09.2019 г. и от
15.05.2020 г.) и опис - заключение експерти на з.то дружество са констатирали увреда по
предна дясна гума, дружеството е възложило ремонта на автомобила на автосервиз „Л.“
ЕООД (с възлагателно писмо от 06.11.2019 г.), като автомобилът е приет след извършения
ремонт с приемо-предавателен протокол от 03.03.2020 г. Във връзка с процесната щета са
съставени фактура № 3145/07.04.2020 г., издадена от автосервиз „Л.“ ЕООД, за сумата от 216
лв., фактура № **********/04.09.2019 г., издадена от доставчик на авточасти „Е.“ ЕООД на
стойност 729,70 лв. и получател Л. В. П., и фактура № **********/04.09.2019 г., издадена от
„Е.“ ЕООД за сумата от 44,20 лв. и получател Л. В. П.. С доклад от 09.09.2019 г. ищецът е
одобрил да се изплати на Л. В. П. сумата от 606,06 лв., а с доклад от 15.05.2020 г. - да се
изплати в полза на „Л.“ ЕООД сумата от 216 лв., като с платежни нареждания от 19.05.2020
г. и 13.09.2019 г. сумите по фактурите са заплатени както следва: 216 лв. в полза на „Л.“
ЕООД (в платежното нареждане от 19.05.2020 г. изрично е посочена като основание
процесната щета) и 606,06 лв. в полза на Л. В. П..
Не е спорно, че от ищеца е изпратена регресна покана с изх. № Л-3379/27.05.2020 г.
до ответника за възстановяване на сумата от 832,06 лв. (заплатено з. обезщетение с
включени ликвидационни разноски) по щета № 26019030104536 за лек автомобил марка
„Б.“, модел „530” с peг. № РВ ... ТА, по посочена банкова сметка, посочено е, че в противен
случай дружеството ще потърси правата си по съдебен ред, като поканата е получена на
29.05.2020 г., но плащане не е последвало.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Л. В.
П., водач на увредения при процесното ПТП автомобил. Свидетелят си спомня за процесния
инцидент, при който дошъл в гр. С. по работа и пътувайки от бул. „Г. М. Д.“ по посока
Зоопарка, след бензиностанция „Л.“, попаднал в дупка на пътното платно, управлявайки
процесния лек автомобил марка „Б.“, модел „530“, с рег. № РВ ... ТА. Посочва, че в резултат
на настъпилото ПТП спукал предната си гума, снимал дупката и завел щета. Инцидентът се
случил в дясното платно. Споделя, че не били поставени предупредителни знаци пред
дупката, както и че не е имал възможност да избегне същата, тъй като и двете платна за
5
движение били заети, имало колони от коли. Сочи, че се движил със скорост около 20-30
км/ч., тъй като имало трафик, но поради размерите на дупката нямал възможност да я
заобиколи.
Съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания, доколкото същите са
последователни и ясни, а свидетелят е бил пряк участник в настъпилото ПТП. Те не се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства, напротив - кореспондират с
тях.
Като доказателство по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена. Според заключението на вещото лице, на
03.09.2019 г. лек автомобил марка „Б.“, модел „530” с peг. № РВ ... ТА се движи по бул. „Г. М.
Д.“ и в района на бензиностанция „Л.“ превозното средство преминало през дупка на
пътното платно. Според вещото лице щетите по лек автомобил марка „Б.“, модел „530” с peг.
№ РВ ... ТА се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 03.09.2019
г. произшествие в гр. С.. Вещото лице е изчислило, че стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е
989,90 лв. /към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 1 година, 9 месеца и 11 дни
от датата на първоначална регистрация – 23.11.2017 г./, а обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер между 15 лв. и 25 лв.
Въз основа на събраните в производството доказателства съдът приема, че
основателността на предявения главен иск е доказана.
От съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля Л. В. П., които следва да бъдат ценени като
непосредствени, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както
и от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че в срока на действие на застрахователния договор - на 03.09.2019 г.
в гр. С., на бул. „Г. М. Д.”, след бензиностанция „Л.“, е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ със застрахования лек автомобил марка „Б.“, модел „530” с peг. № РВ ...
ТА, който попаднал в необезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие на
пътното платно - дупка. Показанията на свидетеля са достатъчно подробни и логични, като
кореспондират и с приетите писмени доказателства, а в същото време от заключението по
автотехническата експертиза се изяснява, че всички увреждания по автомобила, отразени в
описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Съвкупно от всички събрани по делото доказателства се установяват мястото, датата
на настъпване на произшествието, както и механизмът на настъпване на ПТП - увредите са
причинени именно от попадане в несигнализирана дупка на пътното платно, като
доказателства, които да сочат на различен механизъм за настъпване на произшествието не са
ангажирани по делото.
Възражението на ответника, че за изграждане на изводите относно релевантните за
6
спора факти съдът ползва частни свидетелстващи документи е неоснователно. Действително
представените документи са частни такива, но те, макар да не се ползват с материална
доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, не са лишени
от доказателствена стойност и се преценяват от съда във връзка с всички останали
обстоятелства и събрани в производството доказателства.
Оплакванията на ответника относно това, че за процесния инцидент не е бил съставен
от компетентен служител на органите на реда протокол за ПТП също не е от естество да
обоснове друг извод. За произшествието не е съставен протокол за ПТП, но самото ПТП не
попада в случаите по чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие. Съгласно чл. 6, ал. 1 от
Наредба № Iз - 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд (издадена на основание чл. 125а, ал. 2
ЗДвП и чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.)) - не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и
не се съставят документи за: 1. повреди на МПС, възникнали в резултат на природни
бедствия; 2. пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4.
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС; 5. повреди по стъклата на
автомобила. Процесният случай попада в приложното поле на хипотезата по т. 4.
Следователно, доколкото се касае за ПТП с един участник и по делото няма нито твърдения,
нито данни, че след настъпване на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи на
собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че по делото са установени онези
обстоятелства, които позволяват да не се съставя протокол за ПТП от службите за контрол на
МВР, и липсата на такъв не обуславя извод, че вредите не са настъпили по начина, описан в
исковата молба. Обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната му връзка с
вредите могат да бъдат установени с други доказателства и доказателствени средства, което
в случая е сторено.
Установено е, че водачът на застрахования автомобил своевременно е уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, като е представил доказателства за установяването му,
а с изплащането на з. обезщетение ищецът е приел, че общите условия към застрахователния
договор във връзка с регистрирането, уведомяването и доказването на настъпването на з.
събитие, са били спазени. ПТП е настъпило при описания механизъм, в която насока следва
да бъде отчетено, че и според приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза
механизмът на ПТП е какъвто е възприетият и описаните щети могат да бъдат получени при
описания механизъм. Предвид това и при липсата на събрани доказателства в различна
насока, следва да се приеме, че вредите са причинени именно при посочения от ищеца
механизъм на ПТП.
Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените
вреди ищецът е заплатил за ремонта на автомобила сумата 822,06 лв., като за факта,
удостоверяващ извършеното плащане е прието като доказателство по делото платежно
нареждане, поради което застрахователят е встъпил в правата на увредения срещу
7
причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
Размерът на дължимото з. обезщетение се определя към момента на настъпване на
з.то събитие и зависи от причинените вреди. З.то обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да
бъде по-голяма от пазарната му стойност (пазарната му цена) към деня на настъпването на
събитието. За действителна пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази
към момента на увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. От допуснатата и
приета САТЕ се установява размерът на вредите (които са на стойност, по-висока от
заплатената (989,90 лв.), поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес регресното вземане е основателно до размера на претендираната сума),
както и причинно-следствената връзка с настъпилото з. събитие.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно.
В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Въпросният пътен участник е собственост на С. община съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, вр.
с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да го управлява с
грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на
улицата. Така и съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП,
службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява
във възможно най-кратък срок. Следователно, на С. община е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в гр. С., което включва и недопускането, съответно
отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Наличието на
дупка на пътното платно, явяващо се причина за ПТП, е резултат именно от бездействието
8
на длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49
ЗЗД, в качеството й на възложител на ремонта на процесния пътен участък. С оглед на това
следва да се приеме, че настъпилото ПТП е по вина на С. община.
Неоснователно е направеното в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване, а именно че водачът на увредения автомобил не е съобразил скоростта си на
движение с пътната обстановка и е допринесъл за настъпилото ПТП. С решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. по описа на ВКС, I т. о., мотивите на което се споделят
от настоящия състав, е прието, че приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и
навеждане на конкретни обстоятелства, на които се основава възражението и то в срока за
отговор на исковата молба, респективно и след изтичане на този срок, ако застрахователят не
е могъл да узнае конкретните обстоятелства своевременно.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
Застъпеното становище в трайната практика на ВКС, че приносът трябва да е конкретен - да
се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал.
2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая твърдението за съпричиняване е обосновано с нарушаване от страна на
водача на застрахования при ищеца автомобил на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 20, ал. 2
ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Доказателства
за нарушение на сочените разпоредби не са ангажирани от ответника, като в допълнение са
събрани доказателства в обратната посока - свидетелят твърди, че е карал със скорост 20-30
км/ч., като поради големия трафик не е имал възможност да реагира и да заобиколи дупката.
По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава
правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му в процесната
неравност. Ответникът не е провел пълно и главно доказване на релевираното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като следва да се посочи, че в дължимата грижа
при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Липсват данни щетите по лекия автомобил да се намират
в причинна връзка именно със скоростта, с която се е движил водачът, както и такива, че при
движение със съобразена скорост щетите по лекия автомобил е нямало да настъпят.
9
Следователно, единствената причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила е състоянието на пътя и възражението за съпричиняване е неоснователно.
Претенцията на ищеца за репариране на обичайните разноски за ликвидиране на
застрахователната щета в размер на 10 лв. също е основателна. Като съобрази, че разноските
на застрахователите за този вид дейност възлизат на суми между 15 лв. и 25 лв., предвид
доказателствата по делото, установяващи извършването на дейности от служители на
застрахователя по опис, оценка и изплащане на з. обезщетение, съдът приема, че искането на
ищеца да му бъде присъдена и тази сума също следва да се уважи.
Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения главен иск за изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 832,06 лв. -
изплатено з. обезщетение с включени ликвидационни разноски.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.11.2023 г. до
окончателното плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид естеството на главното вземане ответникът изпада в забава и дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на поканата за плащане на претендираното
обезщетение. Следователно в случая намира приложение нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. По делото е
приета регресна покана с изх. № Л-3379/27.05.2020 г., отправена от ищеца до ответника за
заплащане в 7-дневен срок от получаването й на заплатеното по щетата от ищеца з.
обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, която покана е получена от ответника на
29.05.2020 г. Следователно и ответникът е изпаднал в забава в деня, следващ деня на
изтичане на дадения срок за изпълнение – 08.06.2020 г. (първия присъствен ден). Ищецът
претендира мораторна лихва от по-късна дата, а именно от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г. На
основание чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор съдът приема този иск за
основателен в пълен размер за сумата от 269,71 лв., поради което следва да бъде уважен
изцяло.
По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258
ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
наличието на валиден Договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г., сключен с ответника, по
силата на който последният е поел задължението да извършва ремонт и текуща поддръжка
на процесния пътен участък, в причинна връзка с неизпълнението на което задължение са
причинени вреди, както и че са налице предпоставките, по силата на които за ищеца е
възникнало правото да получи обезщетение в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора - че е изпълнил
точно възложената му по договора работа, както и всички свои възражения.
10
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване в производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, а
същите се доказват и от приетите писмени доказателства, следните обстоятелства: че между
С. община, като възложител, и „ГБС-И. строителство“ АД, като изпълнител, е сключен
валиден Договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г., по силата на който „ГБС-И.
строителство“ АД е поело задължение за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък,
който е част от общинската пътна мрежа.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят се задължава
да извършва на територията на С. община – VII зона, включваща район „П.“, „М.“, „С.“,
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в
съответствие с техническата спецификация на възложителя, техническото предложение и
ценовото предложение на изпълнителя. Предвидено е, че за посочените в списък -
Приложение № 6 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на
изпълнение в зависимост от определеното в Приложение № 6 ниво на поддържане, като
изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането на
изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя,
определени от нивото на поддържане (чл. 1, ал. 1, т. 1); за цялата останала част от уличната
мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение № 6, изпълнителят се
съгласява да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни
възлагания при необходимост (чл. 1, ал. 1, т. 2) – годишни, срочни, допълнителни и
извънредни задания – чл. 5, ал. 1, т. 1 – т. 4.
В чл. 1, ал. 2, т. 1 – т. 4 от договора между страните е уреден обхватът му, като е
посочено, че се включват дейностите по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки
на цялата улична мрежа в границите на определената с договора зона на територията на С.
община, както и на пътните съоръжения – мостове, пасарелки, водостоци и пешеходни
подлези на територията на зоната, ремонтно-възстановителните дейности при аварийни
ситуации, целящи незабавно възстановяване (в срок до 24 часа) на минималното ниво на
обслужване след възникване на аварийни ситуации (пропадания, срутвания, изравяния,
разрушение на мостови съоръжения и др.). Посочено е, че за целите на договора,
поддържането на пътя е дейност по осигуряването на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по него през цялата година (чл. 2, ал. 1).
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, в зависимост от целите, за които се осъществява,
поддържането може да бъде превантивно и текущо (рутинно). В чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора
е посочено, че текущото поддържане включва почистване и отстраняване на отделни
повреди по пътното платно, ремонт на отделни разрушения по пътното платно - дупки,
пукнатини, пропадане, обрушени ръбове и др.
Предвидено е, че дейностите, представляващи предмет на договора, ще се изпълняват
за срок от 48 месеца, считано от датата на регистрационния индекс на договора – т. е.
считано от 14.06.2019 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, за извършването на дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1
11
възложителят заплаща на изпълнителя ежемесечно възнаграждение въз основа на одобрен от
възложителя месечен отчет, изготвен от изпълнителя, съгласно ал. 2 възложителят заверява
месечния отчет в срок до 10 дни от съставянето на двустранно подписан от представител на
възложителя, упражняващ контрол и изпълнителя протокол за месечна инспекция, а
съгласно ал. 3 – плащането се извършва в 30-дневен срок след представянето на фактура на
база заверения от възложителя отчет. Съгласно чл. 4, ал. 8 заплащането на дейностите по чл.
1, ал. 1, т. 2 се извършва за количество на действително извършените и приети работи по
договорените единични цени, посочени в Приложения № 1 до 5, които са неразделна част от
договора, въз основа на акт за установяване на извършени СМР, съставен между
представител на възложителя, упражняващ контрол и изпълнителя, сметка 22 и оригинал на
фактура. Количествата на действително извършените работи се доказват със схеми или по
друг указан от възложителя начин (чл. 4, ал. 9).
Съгласно чл. 8 на Договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г., контролът по
изпълнението на договора се осъществява посредством месечни и постоянни инспекции,
извършвани от представител на възложителя, упражняващ контрол. Възложителят може и
сам да упражни контрол винаги, когато счете това за необходимо. В чл. 8, от ал. 2 до ал. 11 е
предвиден редът за провеждане на месечни инспекции, като е предвидено, че те са
планирани предварително от представителя на възложителя, упражняващ контрол и
основната им цел е да позволи на представител на възложителя, упражняващ контрол, да
провери дали изпълнителят поддържа поверения му обект на съответното ниво на
обслужване, съгласно изискванията на възложителя.
Съгласно чл. 8, ал. 12 от договора, представителят на възложителя, упражняващ
контрол, може да извършва проверки на нивото на поддържане като част от цялостната му
работа, възложена му от възложителя. Той може да направи това по своя инициатива, по
всяко време и на всяка улица, булевард или съоръжение, включени в предмета на договора.
Съгласно чл. 8, ал. 13 от договора, в случай че представителят на възложителя,
упражняващ контрол, открие улици, булеварди или съоръжения, за които критериите за
нивото на поддържане не са изпълнени, то представителят на възложителя, упражняващ
контрол е длъжен незабавно да уведоми изпълнителя с нарочно изготвен в писмена форма
уведомителен протокол, изпратен по факс или електронна поща на посочения съгласно
договора от изпълнителя адрес за кореспонденция, с цел да се даде възможност на
изпълнителя да предприеме действия по възстановяване на улицата в съответствие с нивото
на поддържане, в посочен в уведомителния протокол срок.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от договора, възложителят се задължава да упражнява
цялостен и непрекъснат контрол върху качеството при изпълнение на работите, за което да
осигури свой упълномощен представител, който да осъществява контрол при извършване на
СМР и предаване на обекта (чл. 10, ал. 1, т. 6).
На основание чл. 11, ал. 1, т. 15 от договора изпълнителят „ГБС – И. строителство“
АД е длъжен да инспектира района, предмет на поръчката, и да набира актуална
информация за състоянието на улиците и пътните съоръжения и необходимите ремонти със
12
съответните количествени измерители и да предоставя на възложителя С. община
ежемесечно справка за това.
По арг. от чл. 11, ал. 1, т. 2 изпълнителят е длъжен да поддържа уличната мрежа
съгласно изискванията на съответното ниво за поддръжка, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 в
периода на извършване на ремонтни дейности изпълнителят следва да изготви проект за
временна и/или постоянна организация на движението и да го съгласува с компетентните
органи, както и да организира след това изпълнението на съгласувания проект.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от договора, при появили се в гаранционен срок дефекти и
недостатъци възложителят уведомява писмено изпълнителя в петдневен срок след
установяването им. Изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка всички появили
се дефекти и/или скрити недостатъци в гаранционния срок. Същите следва да бъдат
отстранени в посочения от възложителя срок.
В чл. 16 – чл. 20 са уредени дължимите неустойки и санкции при неизпълнение на
договора, като съгласно чл. 16, ал. 2 от него всички вреди, понесени от възложителя,
резултат на грешки, недостатъци и пропуски, както и в резултат от некачествените СМР и
неспазване на сроковете, са за сметка на изпълнителя. По силата на цитираната клауза
изпълнителят „ГБС – И. строителство“ АД отговаря спрямо С. община за причинените на
възложителя вреди под формата на изплатени обезщетения за настъпили в пътния участък
ПТП, само когато последните имат за причина неизпълнение или некачествено изпълнение
на договора от страна на изпълнителя, предвид на което при преценка основателността на
предявения иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД и разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, следва да бъде
извършена преценка налице ли е неизпълнение или некачествено изпълнение от страна на
ответника по обратния иск във връзка с процесното ПТП. Регресната отговорност на
изпълнителя пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия възниква от
установените между възложител и изпълнител отношения по договор за изработка – кои
работи са възложени и кога и как са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред
възложителя, ако той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора за
изработка и въпреки това е ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от договора, при причиняване на ПТП и/или възникване на
щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както
и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при
изпълнението на договора, изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за
причинените вреди/щети.
Неразделна част от договора са Приложения № 1 - 6, като видно от представената
стойностна сметка – улици за текущо и превантивно поддържане по показатели на
изпълнение в границите на VII зона, Приложение № 6, изпълнителят е имал задължение за
поддръжката на бул. „Г. М. Д.“ – от бул. „Симеоновско шосе“ до бул. „Ц. шосе“, което е
процесният участък, като е посочена цена за текущо и превантивно поддържане за един
месец и цена за текущо и превантивно поддържане за четири години. Т. е. страните не
спорят, че бул. „Г. М. Д.”, на който е настъпило ПТП на 03.09.2019 г., е включен сред улиците
13
и булевардите в Приложение № 6 към Договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г.
Следователно за поддръжката на пътния участък, на който е настъпило процесното з.
събитие, не е било необходимо изрично възлагане за провеждане на ремонтни дейности и
дейности по поддръжка. Напротив, дружеството изпълнител „ГБС - И. строителство“ АД е
било длъжно по силата на самия договор от 14.06.2019 г. да поддържа бул. „Г. М. Д.” в
нормално и безопасно за използване състояние.
Като доказателство по делото е приет Протокол за месечна инспекция (за втори месец
по Договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. – м. август 2019 г.) с рег. № СОА19-ВК66-6294-
1/22.08.2019 г. за извършена проверка от 15.08.2019 г. във връзка с изпълнение на договора,
който протокол е одобрен от заместник - кмета на С. община, Направление „Транспорт и
транспортни комуникация“, в присъствието на комисия, включваща представители на
възложителя, на изпълнителя и двама представители на Дирекция „Транспортна
инфраструктура“ към С. община, отнасящ се за процесния участък. В него е констатирано,
че е достигнато необходимото ниво на поддържане на улиците и булевардите по
Приложение № 6, при спазване на определения срок за всеки от индикаторите, така както са
посочени в изискванията за изпълнението при поддържане, базирано на показатели на
изпълнение в съответствие с подписания договор. Посочено е, че не са констатирани
несъответствия между изискванията и действителното изпълнение на определените срокове
и индикаторите за изпълнение и недостигане на определените нива на поддържане след
тримесечния гратисен период. Отбелязано е, че е достигнато нивото на обслужване за улици
и булеварди в тримесечния гратисен период в съответствие с изискванията на договора.
Протоколът е изготвен въз основа на Констативен протокол от 15.08.2019 г., в който са
посочени изпълнените СМР дейности и е посочено, че обектът – Зона VII-ма, район „С.“,
бул. „Г. М. Д.“ - от бул. „Симеоновско шосе“до бул. „Ц. шосе“ се приема. Видно от фактура
от 28.08.2019 г. на изпълнителя е изплатено възнаграждение от възложителя - абонаментно
ежемесечно плащане – втори месец.
Като доказателство по делото е приет и Протокол за месечна инспекция (за трети
месец по Договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г. от извършена проверка на 13.09.2019 г.)
с рег. № СОА19-ВК66-6294-2/04.10.2019 г. за извършена проверка от 13.09.2019 г. във връзка
с изпълнение на договора, който протокол е одобрен от заместник - кмета на С. община,
Направление „Транспорт и транспортни комуникация“, в присъствието на комисия,
включваща представители на възложителя, на изпълнителя и двама представители на
Дирекция „Транспортна инфраструктура“ към С. община, отнасящ се за процесния участък.
В него е констатирано, че е достигнато необходимото ниво на поддържане на улиците и
булевардите по Приложение № 6, при спазване на определения срок за всеки от
индикаторите, така както са посочени в изискванията за изпълнението при поддържане,
базирано на показатели на изпълнение в съответствие с подписания договор. Посочено е, че
не са констатирани несъответствия между изискванията и действителното изпълнение на
определените срокове и индикаторите за изпълнение и недостигане на определените нива на
поддържане след тримесечния гратисен период. Отбелязано е, че е достигнато нивото на
14
обслужване за улици и булеварди в тримесечния гратисен период в съответствие с
изискванията на договора. Протоколът е изготвен въз основа на Констативен протокол от
13.09.2019 г., в който са посочени изпълнените СМР дейности и е посочено, че обектът –
Зона VII-ма, район „С.“, бул. „Г. М. Д.“ – от бул. „Симеоновско шосе“до бул. „Ц. шосе“ се
приема. Видно от фактура от 10.10.2019 г. на изпълнителя е изплатено възнаграждение от
възложителя – абонаментно ежемесечно плащане – трети месец.
В настоящия случай и с оглед уважаването на главния иск безспорно се установи, че
на 03.09.2019 г. на пътното платно, за което изпълнителят е следвало да отговаря – бул. „Г.
М. Д.“ е имало дупка, която представлява по арг. от § 6, т. 37 ДР на ЗДвП „препятствие на
пътя“ - нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Няма съмнение, че
наличието на дупки, които застрашават безопасността на движението и съответно са в
състояние да причинят увреждания на пътните превозни средства и пешеходци при
движението им по платната на общинските пътища, които са в предметния обхват на
процесния договор, представлява неизпълнение на договорните задължения на „ГБС – И.
строителство“ АД. Наличието на несигнализирано и необезопасено препятствие на пътя е
установено въз основа на съвкупната преценка на събраните гласни и писмени
доказателства и заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза,
поради което са налице основания за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника по обратния иск.
„ГБС – И. строителство“ АД не представя доказателства за това, че към 03.09.2019 г.
са били поставени знаци, които да обезопасят движението, като сигнализират на водачите за
наличието на препятствие на пътното платно на бул. „Г. М. Д.“, както и за обезопасяване и
подсигуряване на пътното платно, в случай на извършване на ремонт и поддръжка. Това
задължение е пряко изводимо от клаузата на чл. 11 от договора, съгласно която за периода на
извършването на ремонтни дейности изпълнителят е длъжен да изготви проект за временна
и/или постоянна организация на движението и да го съгласува с компетентните органи,
както и да организира изпълнението на съгласувания проект. При липсата на такава
сигнализация и/или ремонтни дейности съдът приема, че „ГБС – И. строителство“ АД не е
изпълнило задълженията си по договора, сключен със С. община, за осигуряване на
поддръжка и текущ ремонт на бул. „Г. М. Д.“, включена в Приложение № 6 към договора за
изработка, сключен между страните, за която улица не е необходимо изрично и конкретно
възлагане за ремонт от страна на С. община. Несъмнено това неизпълнение на договорното
задължение на ответника по обратния иск е довело до това да бъде ангажирана
отговорността на възложителя С. община за причинени вреди на МПС, попаднало в
необезопасената и неотремонтирана дупка на посочения булевард. Установена е и
причинната връзка между договорното неизпълнение на „ГБС – И. строителство“ АД и
имуществените вреди, претърпени от С. община поради това неизпълнение. Изпълнено е и
изискването вредите да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
15
Неоснователни са възраженията на ответника по обратния иск, че представените
констативни протоколи от 22.08.2019 г. (от проверка от 15.08.2019 г.) и от 04.10.2019 г. (от
проверка от 13.09.2019 г.) доказват по безспорен начин, че „ГБС - И. строителство“ АД е
изпълнило договорните си задължения, съответно възложителят е приел работата.
Цитираните протоколи установяват състоянието на пътната мрежа към датата на
съставянето им (конкретно, че обектът е приет без забележки от възложителя) и не доказват,
че към датата на процесното ПТП - 03.09.2019 г. не е имало дупка на бул. „Г. М. Д.“. А, както
се посочи, наличието на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътя е установено
въз основа на кредитираните показания на разпитания по делото свидетел и липсата на
каквито и да било други доказателства, които да опровергават неговите показания. Не се
установява и С. община да е неизправна страна по договора, тъй като видно от
представените по делото доказателства е осъществявала месечни инспекции съгласно
предвиденото в чл. 8 от договора, а извършването на постоянни проверки на нивото на
поддържане на улици, булеварди или съоръжения, включени в предмета на договора е
предоставено на преценка на възложителя, и само по себе си не изключва отговорността на
изпълнителя съгласно чл. 20, ал. 3 от договора, която не е поставена в зависимост от това
имало ли е оплаквания от възложителя (така и решение № 3335/30.05.2025 г. по в. гр. д. №
11600/2024 г. по описа на СГС, IV-В състав и решение № 3434/11.06.2024 г. по в. гр. д. №
3899/2023 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав).
Възражението на ответника по обратния иск, че водачът на МПС е допринесъл за
настъпването на ПТП, тъй като в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не се е съобразил с
конкретната пътна обстановка, с поставените пътни знаци и сигнализация, е неоснователно.
Същото не се доказва, тъй като в негова подкрепа няма ангажирани никакви доказателства.
По делото няма данни водачът да се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, да
са били поставени пътни знаци и сигнализация, с които водачът да не се е съобразил, поради
което възражението е неоснователно.
С оглед изложеното се налага извод, че са налице всички елементи от
правопораждащия договорната отговорност на ответника фактически състав по чл. 79, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД. В случая изпълнителят не е изпълнил всички свои
задължения по договора, след като е допуснал наличието на необезопасена дупка на пътната
настилка, в която е пропаднал автомобилът и е настъпило процесното ПТП. От друга страна
с настоящото решение главните искове против С. община са уважени и е признато за
установено, че общината дължи възстановяване на платеното от ищеца з. обезщетение и
лихва за забава, с което ще претърпи вреди. В този смисъл съдът приема, че е налице и
втората предпоставка за възникване на претендираното право на обезщетение по обратния
иск. Следователно, в полза на С. община съществува вземане за обезщетение от
неизпълнение на задълженията по договора, съответно ответникът по обратния иск на свой
ред следва да бъде осъден да заплати на С. община обезщетенията за главница и лихва за
забава, които ще заплати общината на застрахователя. Ето защо следва да се постанови
решение, с което осъдителният иск против „ГБС – И. строителство“ АД да се уважи за
16
сумите от 832,06 лв. - главница и 269,71 лв. - мораторна лихва за периода от 27.11.2020 г. до
27.11.2023 г., ведно със законната лихва от 27.08.2024 г. до окончателното плащане. Тъй като
регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалните
искове, третото лице - помагач и ответник по обратния иск следва да бъде осъден да заплати
посочените суми, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него
решение.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
При това положение и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът по
главните искове, който е сторил разноски в размер на общо 150 лв. за заповедното
производство, от които 50 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
които следва да му се присъдят.
За исковото производство ищецът е сторил разноски както следва: 50 лв. - държавна
такса, 450 лв. - депозит за САТЕ, 80 лв. - депозит за свидетел, както и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и
извършените в хода на същото процесуални действия от пълномощника на страната. С оглед
на това ответникът С. община следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на
680 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по обратния иск следва да заплати на С.
община сумата от 100 лв. – държавна такса по обратния иск и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния
интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото
процесуални действия от пълномощника на страната, или общо 200 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. община,
БУЛСТАТ 0., с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, дължи на „З. акционерно дружество А.“ АД, ЕИК
1...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „. К.“ № 2, сумата 832,06 лв. –
представляваща регресно вземане за изплатено з. обезщетение по застраховка „Каско” на
МПС за вреди, причинени на лек автомобил марка „Б.“, модел „530” с peг. № РВ ... ТА,
17
настъпили в резултат на з. събитие от 03.09.2019 г. в гр. С., на бул. „Г. М. Д.”, след
бензиностанция „Л.“ в резултат от виновно противоправно поведение на служители на С.
община, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, за
което при ищеца е образувана преписка по щета № 26019030104536, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
269,71 лв. – мораторна лихва за периода от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
64879/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА „ГБС - И. строителство“ АД, ЕИК 1..1, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Д.“ № 3-5, по предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД, да заплати на С.
община, БУЛСТАТ 0., с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, сумата 832,06 лв. и сумата 269,71 лв.,
които суми С. община дължи на „З. акционерно дружество А.“ АД, представляващи
обезщетение за имуществени вреди поради неизпълнение от „ГБС - И. строителство“ АД на
поетите задължения по Договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019 г., вследствие на което е
изплатено з. обезщетение по застраховка „Каско” на МПС за вреди, причинени на лек
автомобил марка „Б.“, модел „530” с peг. № РВ ... ТА, настъпили в резултат на з. събитие от
03.09.2019 г. в гр. С., на бул. „Г. М. Д.”, след бензиностанция „Л.“, изразяващо се в попадане
на автомобила в дупка на пътното платно, за което при „З. акционерно дружество А.“ АД е
образувана преписка по щета № 26019030104536, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба по обратния иск – 27.08.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, ПРИ УСЛОВИЕ, че С. община изпълни задълженията си към „З. акционерно
дружество А.“ АД по уважените искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА С. община, БУЛСТАТ 0., с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на „З.
акционерно дружество А.“ АД, ЕИК 1...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „.
К.“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 680 лв. - разноски за исковото
производство, както и сумата от 150 лв. – разноски за ч. гр. д. № 64879/2023 г. по описа на
СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА „ГБС - И. строителство“ АД, ЕИК 1..1, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Д.“ № 3-5, да заплати на С. община, БУЛСТАТ 0., с адрес: гр. С., ул.
„М.“ № 33, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 200 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „ГБС - И. строителство“ АД, ЕИК 1..1, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № 3-5, като трето лице – помагач на
страната на С. община, БУЛСТАТ 0., с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
18
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19