Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 184 26.05.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и осми
април, две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 10 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба на ЗК „Лев инс“АД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София против С. М.Т.
, ЕГН – **********, малолетен , в
качеството му на наследник на М. Т. И. б.ж. на гр. Б. чрез неговата майка и законна представителка А.К.М.
и двамата от гр. Б. с правно основание чл.274 ал.1 т.1, пр.1 и
ал.2 от Кодекса за застраховането за
осъждането на ответника да
заплати сумата от 98 149.52 лв. Ищецът сочи , че наследодателят
на ответника след употреба на алкохол /
6.68 промила/ е причинил виновно ПТП , при което са пострадали лица , на
които ищецът е изплатил застрахователни
обезщетения. Сочи се , че вината на
водача М. И. е установена като по повод произшествието е било образувано
ДП № ЗМ – 766/2012 г. , което е било прекратено поради смъртта на извършителя. Автомобилът , с който е
извършено произшествието – „Пежо 605“ с рег.№ А 2652 ВА е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 24.05.2012 г. до 23.05.2012
г. – т.е. – за датата на извършване на
ПТП – 09.11.2012 г. е била налице валидно сключена застраховка. Претенцията на
пострадалите лица е била предявена по
гр.д.№952/2013 г. по описа на Софийски градски съд. При застрахователя е била
образувана и застрахователна преписка. С решение от 04.06.2014 г. на СГС
претенциите на М. И. П. , Д. И. П. и Г.К.Г.
са били уважени. Присъдените суми са били изплатени от ищеца ЗК „Лев инс“АД по банков път по сметка на ЧСИ Александър Дачев по
образуваното изпълнително дело по посочените в ПДИ банкови сметки. На основание
чл.274 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД застрахователят сочи , че има
право да получи от застрахования платеното от застрахователя застрахователно
обезщетение , когато застрахования при настъпването на ПТП е управлявал МПС
след употреба на алкохол с концентрация на алкохол над допустимите норми. В процесния случай предпоставките са налице.
Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата общо от 98 149.52 лв. ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по
делото. Пред съда претенцията се
поддържа от процесуалния представител – юрисконсулт.
В срока по чл.367 от ГПК от ответната страна - А.К.М. от гр. Б. в
качеството й на майка и законна представителка на малолетния С.М.Т. е постъпил писмен отговор, с който
претенцията се оспорва като неоснователна. Посочва се , че за да възникне
отговорността на наследниците , същите е следвало да приемат наследството.
Доколкото в процесния случай
наследникът е малолетен , то той следва да приеме наследството само по
опис.По делото липсват доказателства за приемане на наследството по опис от
страна на ответника. Отделно от това в хода на т.д. №326/2018 г. по писа на ОС
– Бургас съдът е предоставил срок по чл.51 от ЗН, но наследникът / чрез
законния представител/ не е изразил становище дали приема наследството , което според закона означава , че е загубил правото да приеме наследството.
ЗК „Лев инс“АД с допълнителната си
искова молба поддържа заявената
претенция. Пред съда претенцията на
страната се поддържа чрез процесуален
представител – юрисконсулт.
Ответната страна с отговора си на
допълнителната искова молба поддържат
направените оспорвания и доказателствени искания. Становището си страната поддържа чрез упълномощен
процесуален представител – адвокат.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:
На 09.11.2012 г. в тъмната част на
денонощието М. Т. И. е управлявал лек автомобил „Пежо 605“ с рег. № А 2652 ВА в
гр.Бургас – ж.к. Меден рудник – посока към с. Твърдица. Същият е употребил
алкохол – установена концентрация 6.68 промила. На предна дясна седалка е
пътувал Д.М. , също употребил алкохол. Няма данни двамата да са ползвали
предпазни колани. На около 400 м след
последния светофар при навлизане в десен завой
лекия автомобил „Пежо 605 , управляван от М. И. се удря в л.а. „Пежо
Партнер“ с рег.№ СА 4476 НВ , тъй
като управлявания от И. автомобил
навлиза в завоя с около 120 км/ч при ограничение 50 км/ч. Виждайки насрещно
движещия се „Пежо Партнер“ водачът И. е предприел рязка маневра на дясно , при което е започнало хлъзгане на
автомобила косо на оста на пътното платно. В
това време водачът на „Пежо Партнер“ отбива плътно вдясно и спира.
Настъпва удар на странична лява част на лекия автомобил , при което предната
част на „Пежо Партнер“ прониква 80 см
навътре в купето на лекия автомобил. Вследствие на ударния импулс в
последващата фаза на удара , лекия автомобил „Пежо 605“ извършва завъртане около вертикалната си ос
на ъгъл около 100 градуса и се установява почти перпендикулярно на пътното
платно с предната част назад, като се е завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка и се е установил извън пътното платно насочен с предната
част към пътното платно като предна дясна гума се е намирала на около 3 м от
десния край на платното. „Пежо
Партнер“ вследствие на удара е
напуснал очертанията на пътя и е спрял в околния терен на около 3 м от
пътното платно. Като причина за настъпилото ПТП
заключението по назначената по делото
КСМАТЕ сочи единствено физическата кондиция на водача М. И. , който се е
намирал под въздействието на силно
алкохолно опиване / над 6 промила/ и същият не е могъл да контролира
управлението на автомобила си включително избор на подходяща скорост при
конкретна пътна конфигурация в резултат на което не е
успял на овладее опасната ситуация , в която сам се е поставил – т.е. –
причината е единствено субективна. Вината на водача И. за настъпване на
процесното ПТП е установена като е било
образувано ДП – ЗМ -766/2012 г.*** , но е било прекратено поради смъртта
на водача М. И.. Към момента на
реализиране на произшествието лекия автомобил „Пежо 605“ е имал валидно
сключена застраховка „ГО“ , която е била
със срок 24.05.2012 г. – 23.05.2013 г. При ПТП-то пътуващите в „Пежо Партнер“
са получили наранявания – съответно: М. И. П.
е получил травми на тялото и крайниците, контузия на гръдния кош в дясно, дясна раменна става,
кръвонасядане на дясно коляно, оток и кръвонасядане по хода на 5 – дланна кост
със счупване главичката на 5 дланна кост
с вклиняване , охлузване на ляв лакет и
предмишница, кръвонасядане под лява слабинна гънка, охлузване в средната трета на лява подбедрица. Уврежданията
са в резултат на съприкосновение на тялото и крайниците с твърди тъпи предмети
вътре в купето на автомобила при ПТП. Д. И. П. е получил контузия на гърдите с
палпаторна болка в областта на гръдната кост. Кръвонасядане на меките тъкани под
крилата на двете хълбочни кости, пукване на ладиевидната кост на дясна гривнена
става, без имобилизация. Тези увреждания според
заключението на КСМАТЕ са в резултат от съприкосновение на тялото и
крайниците с твърди тъпи предмети вътре
в купето на автомобила при ПТП. Г.К.Г.е получил счупване на десен ацетабулум /
тазобедрена ямка/, счупване на долната челюст с избиване на 3 зъба и луксация
на други 3 зъба. Тези увреждания са в
резултат на съприкосновение на
тялото и крайниците с твърди тъпи
предмети вътре в купето на автомобила при ПТП. Тези травматични увреждания на
тримата пътуващи в „Пежо Партнер“ са в пряка причинна връзка – заключават вещите лица по КСМАТЕ. Тримата увредени са
предявили претенцията се пред СГС , за което е било образувано гр.д.№952/2013
г. С решение от 04.06.2014 г. на СГС на М.
П. са били присъдени 15 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 337.60 лв. – имуществени вреди, на Д. П. – 15 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 105.98 лв. за имуществени вреди , а на Г.Г.– 40 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди и 655.78 лв. – за имуществени вреди. По
образуваното изп.д.№59/2015 г. на ЧСИ Александър Дачев са били изпратени ПДИ
до застрахователя. Същият с платежни
нареждания от 03.02.2015 г. и 24.04.2015 г. е изплатил дължимите суми до ЧСИ , а впоследствие – и до взискателите –
Вж. приложени платежни нареждания по делото – л.7 , л.9 и л.16 по делото. По делото е била назначена
нарочна съдебно-счетоводна експертиза , която е
извършила проверка в счетоводството на ищеца – ЗК „Лев инс“АД и е дала
заключение, че по сметка в полза на ЧСИ Александър Дачев от страна на ЗК „Лев инс“АД са били преведени
следните суми - 54 883.97 лв. – на 03.02.2015 г. , сумата от 21 370.59
лв. - - на 22.04.2015 г. и сумата от 21 894.96 лв. – на 24.04.2015 г. –
или общо в размер на 98 149.52 лв.
По отношение на така установените факти и
обстоятелства , механизъм на ПТП , вина на
водача И., пряката причинна връзка на получените от лицата увреждания,
изплатените им застрахователни
обезщетения не се спори.
Безспорно е също така, че застрахователят с изплащането на
застрахователните обезщетения се суброгира в правата на третите правоимащи лица
срещу виновния причинител на щетата – в случая
водачът М. И.. Същият е починал и поради тази причина регресния иск в
процесния случай е заведен срещу неговия
законен наследник – С.М.Т. , който е
малолетен.
За ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
наследник на починалото лице – делинквент е
необходимо съгласно чл.60 от Закона за наследството той да е приел наследството. Наследството се
приема по указания в чл.49 от ЗН ред – изрично
с писмено заявление до районния съдия ,
в района на който е открито наследството , което се вписва в особена за това
книга , както и мълчаливо , чрез извършване на действие , което несъмнено
предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според разясненията
дадени в ППВС №4/64 г. на ВС, т.14 мълчаливо приемане е налице , когато
от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.
В процесния случай ответникът – наследник на делинквента е малолетен и действа
поради това чрез своята майка и законен представител.Съгласно чл.61 ал.2 от ЗН
приемането на наследство от малолетен следва да бъде сторено само по опис. В процесния случай не
се установява и не се доказва малолетния
С.М. И. да е приел наследството на своя баща по опис. Това приемане по
опис винаги трябва да е изрично –
трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаване че наследството е открито и това
действие не може да се презумира от
други действия на ответника / Вж. Решение №165 от 16.09.2013 г. по
т.д.№1057/2011 на ВКС Второ т.о./.Наличието на тази предпоставка следва да бъде
доказана от ищеца, а в случая
доказателства в тази насока не се представят - дори не се съдържат твърдения в исковата молба относно евентуалното приемане на наследството
по опис от страна на малолетния ответник – наследник на делинквента. Обратното
– по т.д.№326 по описа на ОС – Бургас за 2018 г. , решението / потвърдено от Апелативен съд – Бургас с
решение №118 от 11.11.2019 г. по
в.търг.д.№251/2019 г.***/ по което дело е приложено от ответната страна
е безспорно установено , че в Бургаския районен съд на основание чл.51 ал.2 във вр. с чл.61 ал.2
от ЗН е бил даден и определен срок на
малолетния С.М. И. за приемане на наследството по опис. В рамките на този срок
същият не е предприел каквито и да било действия в тази насока – възприел е
пасивно поведение. Както и ОС по т.д.№326/2018 г. е възприел това пасивно поведение – прието е
че дадения от съда срок не е спазен , поради което с изтичането му е погасено и
правото да се приеме наследството. След като малолетния наследник не е приел
наследството по опис, а липсват и данни това да е било сторено от него с
конклудентни действия – т.е. – мълчаливо чрез извършване на действие , което несъмнено предполага
намерението му да приеме наследството :
– следователно ответникът С.М.Т. не е приел по никакъв
начин, предвиден в ЗН наследството на
своя баща М. И. в т.ч. и надлежния начин
за малолетно лице - по опис , поради което не са налице и предпоставките за ангажиране
на регресната му отговорност в
качеството му на наследник на М. И.. Този извод е бил направен и по
т.д.№326/2018 г. също по регресен иск на ЗК „Лев инс“АД срещу наследника на М. И. за друго платено
обезщетение от застрахователя.
Това от своя страна обосновава извода за
неоснователност на предявената искова претенция на ЗК „Лев инс“АД по регресен иск с правно основание чл.274 ал.1 от КЗ против С.М.
И. в качеството му на наследник на М. И.
, б.ж. на гр.Бургас за заплащане на сумата от 98 149.52 – изплатени
застрахователни обезщетения на трети правоимащи лица от виновно причинено от М.
И. ПТП след установена концентрация на алкохол в кръвта 6.68 промила, поради което и като такава
същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед на изхода на спора по делото на
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответната
страна по делото следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски – съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
приложения договор за правна помощ – заплатено възнаграждение за адвокат в
размер на 3162 / три хиляди сто шестдесет и два / лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл.274
ал.1 т.1, пр.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането , чл.45 от ЗЗД и чл.51 ал.2
във вр. с чл.61 ал.2 от Закона за наследството и чл.60 ал.1 от Закона за
наследството , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Застрахователна
компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление – гр.София против С. М.Т.,
ЕГН ********** в качеството му на наследник на М. И. Т. *** чрез неговата майка
и законен представител А. К.М., двамата от гр. Б. ж.к. М. р. бл.№** вх.* ет.*
ап.** за осъждането му да заплати сумата от 98 149.52 /
деветдесет и осем хиляди сто четиридесет и девет лв. и 52 ст./ лева ,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди на трети увредени лица
от виновно причинено от наследодателя на
ответника ПТП на 09.11.2012 г.
след употреба на алкохол / 6.68 промила/ ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до нейното
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД , ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление – гр.София да
заплати на С. М.Т., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител А.К.М. двамата от гр. Б. ж.к. М. р. бл.№** вх.* ет.* ап.**
сумата от 3162 / три хиляди сто
шестдесет и два/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на
страните.
Окр. съдия: