РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Враца, 15 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
четвърти състав, в публично заседание на 02.04.2019 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Маргаритка
Алипиева като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 709 по
описа на АдмС – Враца за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 216,
ал. 6,
във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба на
„Р.“ ООД, седалище и адрес ***, чрез адв. М.М. *** против Заповед №
ДК-10-СЗР-15/23.11.2018 г. и Заповед № ДК-10-СЗР-16/23.11.2018 г. на Началник
на РДНСК – Северозападен район, с които са оставени в сила, както следва:
Мотивиран отказ по чл.
146 от ЗУТ, с рег. инд. № 26.00-1102/15.10.2018 г. на Главен архитект на Община
Мездра за одобряване на инвестиционен проект за строеж: „Преустройство на част
от банков офис на Райфайзен банк – първи етап в заведение за бърза закуска,
находящ се в ПИ 47714.500.1420.1, кв. 64, гр. Мездра, общ. Мездра, обл.
Враца и
Мотивиран отказ по чл.
149, ал. 1 от ЗУТ, рег. индекс № 26.00-1103/15.10.2018 г. на Главен архитект на
Община Мездра за издаване на разрешение за строеж на „Преустройство на част от
банков офис на Райфайзен банк – първи етап в заведение за бърза закуска,
находящ се в ПИ 47714.500.1420.1, кв. 64, гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца.
В жалбата се твърди, че
Главният архитект е излязъл извън пределите на дължимата проверка за
съответствие с изискванията на закона на подадените от „Р.“ ООД заявления за
одобряване на инвестиционен проект и едновременно издаване на разрешение за
строеж, с което е нарушил материалния закон и без основание е приел
съществуването на правен спор за собственост на процесния самостоятелен обект,
без в действителност да е налице такъв. Счита, че Главният архитект не е имал
задължение да извършва проверка дали самостоятелният обект, за чието
преустройство са поискани одобрение на инвестиционни проекти и издаване на
разрешение за строеж е общинска или частна собственост на друго лице. Съставеният
АЧОС не превръща Община Мездра в собственик на процесния обект в сграда,
доколкото актовете за общинска собственост съгласно ЗОбС имат констативно, а не
правопораждащо действие, т.е. констатират съществуването на право на
собственост, а не са основание за възникването му. Счита, че липсва и
идентичност между собствения на дружеството имот и описания в т. 15 на АЧОС. В
писмена защита излага същите съображения.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител ст. юрк. Ц.Х., /пълномощно л. 149/ в с.з. оспорва
жалбата. Счита, че акта за общинска собственост е валиден и безспорно установява,
че праводател е Община Мездра. При тези документи за собственост не би могло да
се приеме за възложител по ЗУТ именно жалбоподателя. Моли процесните заповеди да
се потвърдят, като издадени от компетентен административен орган, в изискуемата
от закона форма и при посочване на всички факти и правни основания, както и
материалноправни основания. Претендира разноски по делото, за което представя
списък на разноските.
Доказателствата по
делото са писмени.
Административният съд,
като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото и след
служебна проверка съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
намира за установено следното:
Със Заявление за
одобряване на инвестиционен проект вх. № 26-00-1102/02.10.2018 г. на Община
Мездра, „Р.“ ООД, *** е поискал одобряване на приложените проекти за Преустройство
на част от банков офис на Райфайзенбанк – I етап в заведение за
бърза закуска, находящ се в ПИ 47714.500.1420.1, кв. 64, гр. Мездра, общ.
Мездра, обл. Враца по плана на гр. Мездра, намиращ се на адрес гр. Мездра, ул.
„Г.Димитров“ № 8.
Със Заявление за
одобряване на инвестиционен проект вх. № 26-00-1103/02.10.2018 г. на Община
Мездра, „Р.“ ООД, *** е поискал издаване на Разрешение за строеж, едновременно
с одобряване на инвестиционния проект на основание чл. 148, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, за обект находящ се в ПИ 47714.500.1420.1, кв. 64, гр. Мездра, общ.
Мездра, обл. Враца по плана на гр. Мездра, намиращ се на адрес гр. Мездра, ул.
„Г.Димитров“ № 8. Към подадените
заявления са приложени отбелязаните документи за собственост, скица,
инвестиционен проект, Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта,
който се преустройва и комплексен доклад за оценка на съответствието.
С Мотивираните откази,
по чл. 146 и чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, Главният архитект на Община Мездра е отказал
одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на: „Преустройство на част от банков офис на
Райфайзен банк – първи етап в заведение за бърза закуска“. За да постанови този
правен резултат главният архитект приема, че не е безспорно установена една от
задължителните предпоставки за одобряване на инвестиционен проект и
едновременно с това издаване на разрешение за строеж, а именно –
удостоверяването на качеството на възложителя като „собственик“ или лице, което
има учредено право на строеж в чужд имот. Позовава се на представените от
заявителя „Р.“ ООД, Нотариален акт № 189/1999 г., Нотариален акт за собственост
№ 130/2008 г. и съставения за същия имот АЧОС № 2 от 1997 г.
С оспорените Заповеди, Началник
на РОНСК Враца към РДНСК СЗР е приел, че отказите на Главния архитект при
Община Мездра са законосъобразни и е отхвърлил жалбите като е оставил в сила
мотивираните откази.
Съгласно Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 189/08.07.1999 г. „Р.“ ООД, *** е собственик на „КИНО“,
находящо се на централния площад в гр. Мездра, бул. „Георги Димитров“ № 8,
представляващ имот пл. № 1420, кв. 64 по регулационния план на гр. Мездра.
Съгласно Нотариален акт
№ 130/25.06.2008 г. за констатиране на право на собственост върху недвижим имот,
„Р.“ ООД, *** е собственик на „Търговски обект“, представляващ част от сграда
„КИНО“, находящ се на централния площад в гр. Мездра, бул. „Георги Димитров“ №
8, представляващ имот пл. № 1420, кв. 64 по регулационния план на гр. Мездра.
Видно от същия НА, на първия етаж се намира Търговски обект – Банков офис, с
разгъната застроена площ от 92.94 кв.м., за който обект е поискано
преустройство.
Съгласно АЧОС № 2 от
07.10.1997 г., Община Мездра е собственик на имот -сладкарница със застроена
площ от 93 кв.м., находящ се в гр. Мездра, кв. 64, пл. № 1420, при съседи
Киносалон, ул. „Георги Димитров“, център-площад.
С Разпореждане от 07.01.2019
г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал
допълнителни указания при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК.
По делото са представени
още: Жалба на дружеството до Началник на РДНСК – СР, Извлечение от търговския
регистър за общия статус на дружеството, комплексен доклад, инвестиционен
проект, доказателства за образувано гр.д. със страни „Р.“ ООД, *** и предмет да
се признае по отношение на Община Мездра, че „Р.“ ООД, *** е собственик по
силата на давностно владение по чл. 79 от ЗС на недвижим обект – самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 47714.500.1420.1.6, находяща се в ПИ 47714.500.1420
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Мездра с адрес гр.
Мездра, ул. „Георги Димитров“ № 8, ет. 1 с площ от 93 кв.м.
По силата на
разпоредбата на чл.168, ал.2 от АПК съдът извършва проверка на оспорения
административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, включително
и относно нищожност на същия.
Въз основа на
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
оспорването е направено от надлежна страна – адресата на оспорените Заповеди,
съгласно чл. 215, ал. 5 от ЗУТ, в законоустановения преклузивен срок – жалбата
е подадена на 10.12.2018 г. /л. 7/, а оспорените Заповеди са получени на 28.11.2018
г. /л. 26, 28/.
Оспорената заповед
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 215 от ЗУТ и
чл. 21, ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което последното е
допустимо.
На съда е служебно
известна Заповед № РД-13-180 от 11.08.204 г. на Началник ДНСК /същата прилагана
по други дела/, с която на основание чл. 222, чл. 156, ал. 3 от ЗУТ на
Началниците на РО „НСК“ към РДНСК са им предоставени правомощия да издават
заповеди за отмяна на издадени разрешения за строеж /т. 12/, като същевременно
по отношение на компетентността страните не спорят.
Съгласно чл. 144, ал. 1,
т. 1 от ЗУТ - Разрешение
за строеж се издава от главния архитект на общината. Инвестиционните проекти,
по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено
заявление на възложителя и след представяне на документи за собственост.
Съгласно чл. 148, ал. 2
и ал. 4 от ЗУТ - Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на
инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението.
Съгласно чл. 161, ал. 1
от ЗУТ - Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право
на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко
необходимо за започване на строителството.
Безспорно е между
страните, че за обекта, за който се иска преустройство е налице спор за
материално право, който граждански спор не е преюдициален спрямо настоящият
спор, в който смисъл е и влязлото в сила определение по направеното искане за
спиране.
Въпросът по
идентичността на обекта, предмет на преустройство с обекта предмет на АЧОС, се
установява от индивидуализацията на имота в самите документи за собственост,
която е идентична и в трите представени акта за собственост, а това са:
местонахождение – гр. Мездра, планоснимачен номер – 1420, квартал – 64 по
регулационния план на гр. Мездра, квадратура – 93 кв., административен адрес -
гр. Мездра, ул. „Георги Димитров“, поради което възражението на адв. М., че
няма идентичност между имота предмет на преустройство и имота, обект на частна
общинска собственост, се явява неоснователно.
В настоящия случай за
обекта, предмет на преустройство е налице колизия на права, тъй като документ
за собственост притежават, както оспорващото дружество, така и Община Мездра. За
настоящия спор няма правно значение какъв е характерът на АЧОС, след като такъв
формално и обективно съществува в правния мир, тъй като същият има обвързваща
формална доказателствена сила, а доколко отразените в него факти и
обстоятелства са действителни е въпрос на гражданско-правен спор. В подкрепа на
този извод са и текстовете на чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОбС и чл. 179, ал. 1 от ГПК.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че няма ред за отмяна на Актове за общинска
собственост, като законодателят е предвидил единствено отписване на актуваните
като общински имоти от водените нарочни актови книги, в това число и при
неправилно актуване. В случая няма данни такова отписване да е извършено за съответния
обект, респ. да е извършено предаване на оспорващото дружество в качеството му
на собственик – чл. 64, ал. 1 от ЗОбС, а споровете за материално право се
решават по съдебен ред - чл. 64, ал. 2 от с.з.
Законодателят изисква инвестиционният
проект да се изработва от възложител, на чието име се издава и Разрешението за
строеж, а последният следва да е лице, което е собственик на имота или да има
право да строи в чужд имот - чл. 139, ал. 1 и 2, чл. 148, ал. 5, изр. първо,
чл. 149, ал. 2, чл. 160, чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка при наличие на
конкуриращи се права на собственост върху строежа, за който се иска
преустройство, е пречка да бъдат одобрени инвестиционни проекти, респ. издадено
Разрешение за строеж или не може да бъде възприета тезата, че Главният архитект
е излязъл извън своята компетентност. Възражението, че последният не е имал
задължение да проверява собствеността на имота също се явява неоснователно, тъй
като законът не позволява строителство в чужд имот, освен в предвидените в
закона случаи. Самият факт, че за имота има съставен АЧОС, е основание да бъде
отхвърлено исканото преустройство, а по-късно заведеното гражданско
производство по установяване на правото на собственост не променя фактическите
констатации и направените правни изводи.
При този изход на делото
и при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, основателно се явява искането на
процесуалния представител на ответната страна за присъждане на възнаграждение
за процесуално представителство, съобразно представения списък на разноските.
При така изложените
съображения, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.
172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Р.“ ООД, седалище и адрес ***,
представлявано от
управителя В.М.З., чрез адв. М.М. *** против Заповед № ДК-10-СЗР-15/23.11.2018
г. и Заповед № ДК-10-СЗР-16/23.11.2018 г. на Началник на РДНСК – Северозападен
район, с които са оставени в сила, както следва: Мотивиран отказ по чл. 146 от ЗУТ, с рег. инд. № 26.00-1102/15.10.2018 г. на Главен архитект на Община Мездра
за одобряване на инвестиционен проект и Мотивиран отказ по чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, рег. индекс № 26.00-1103/15.10.2018 г. на Главен архитект на Община Мездра
за издаване на разрешение за строеж за: „Преустройство на част от банков офис
на Райфайзен банк – първи етап в заведение за бърза закуска, находящ се в ПИ
47714.500.1420.1, кв. 64, гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, седалище и
адрес ***, представлявано от управителя В.М.З. ДА ЗАПЛАТИ на РДНСК Северозападен район – Враца, сумата от 200 /двеста/
лева разноски направени в съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: