РЕШЕНИЕ
№ 1027
гр. Бургас, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120202498 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Ж. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 22-0769-000967/20.05.2022 г., издадено от началник на група към сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 лв., а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени административни наказания - "глоба"
в размер на 80 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. ... от БАК,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Р.
Ж.а, която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.03.2022 г., около 10:12 часа, в гр. Бургас, в ж.к. Братя Миладинови, по ул.
Вардар, в посока кръстовището с ул. Шар Планина, жалбоподателят управлявал собственият
си лек автомобил Сеат с рег. № ......., като при движение на заден ход настъпило
съприкосновение между дясната задна част на управлявания от М. Ж. Д. автомобил и лявата
1
задна част на друг паркиран автомобил - Волво с рег. № ...... В резултат на това ПТП имало
драскотина /охлузване/ по лявата задна броня на л.а. Волво, а л.а. Сеат бил със счупен заден
десен стоп. Жалбоподателят не усетил настъпилото съприкосновение и продължил
движението си. Същият бил издирен в последствие и установен от св. Д. А. - служител в
сектор ПП при ОД на МВР - Бургас.
С оглед на горните констатации св. А. решил, че с поведението си жалбоподателят е
осъществил съставите на нарушенията по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
поради което и му съставил АУАН. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя,
който го подписал и получил препис от него, като не е изложил възражения.
На 20.05.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият орган счел, че
горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил на
жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., както и
административни наказания - "глоба" в размер на 80 лв. и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 1 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства. Показанията на свидетелите са последователни, обективни и логични,
и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН е съставен от
компетентно лице - младши автоконтрольор към Сектор ПП, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на първото вменено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, съдът счита,
че същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми, а размерът на санкцията е законосъобразно определен.
2
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал собственото си МПС, както и че при предприемане на маневра на заден ход е
настъпило съприкосновение между неговия лек автомобил - Сеат с рег. № А 8815 НХ, и
паркирания л.а. - Волво с рег. № ......... в следствие на което са настъпили леки щети по
бронята на паркирания автомобил и счупване на заден десен стоп на л.а. Сеат. В тази връзка
са показанията на свидетелите ...., както и протокола за ПТП. Като цяло тези факти не се
оспорват и от жалбоподателя.
С оглед на горното, съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като по достатъчно описателен
и разбираем начин е изложил всички фактически обстоятелства от състава на нарушението.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. При неизпълнение на това задължение,
както е в случая, приложение следва да намери санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 11 от
ЗДвП, която е специална по отношение на чл. 185 от ЗДвП, и която предвижда наказание
"глоба" в размер на 20 лв. на водач, който наруши правилата за движение назад.
Съдът намира, че в случая се доказват всички признаци от състава на това
нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по отношение на първото нарушение е ангажирана правилно. Наложеното наказание е
съгласно предвиденото в санкционната норма - "глоба" в размер на 20 лв., който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение".
Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
По отношение на второто вменено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП обаче,
съдът счита, че същото е останало недоказано от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената
разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не
може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От
ангажираните по делото доказателства, включително и от показанията на разпитания по
делото актосъставител, не може да се направи категоричен извод за наличие на знание у
жалбоподателя за настъпилото съприкосновение между двата автомобила. Видно и от
изложеното от св. ......., жалбоподателят не е разбрал за настъпилия удар с въпросния
автомобил. С оглед на характеристиките на маневрата и настъпилите вреди, съдът
3
възприема тезата на жалбоподателя, че реално не е узнал за настъпило ПТП, поради което и
няма как да се ангажира отговорността му за това, че не е останал на място. АНО не е
ангажирал никакви доказателства, които да сочат на противното или да разколебаят
изложеното от жалбоподателя.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у
същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на
деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя досежно първото
вменено нарушение, поради което и в тази част НП следва да се потвърди. По отношение на
второто нарушение съдът счита, че същото е останало недоказано, поради което и НП
следва да се отмени по втори пункт, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза и на двете
страни. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие /л. 23/, съгласно който договореното възнаграждение за
процесуално представителство е 300 лв. Доколкото в договора за правна защита и
съдействие не е уточнено каква част от заплатения хонорар от 300 лв. касае защитата по
първото нарушение и каква част по второто, то съдът приема, че за защита срещу всяко едно
от нарушенията е заплатен хонорар от по 150 лв. С оглед на това, че НП е отменено само по
отношение на едно от нарушенията, а по отношение на другото е потвърдено, то и на
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 150 лв., които следва да се заплатят от ОД на
МВР - Бургас.
На основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение /л. 12-гръб/ се явява основателно и следва
да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН
предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
4
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лв. Предвид извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от
юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минимален
размер от 80 лв., като с оглед изхода на делото да се присъди половината, а именно сумата
от 40 лв., който размер се явява справедлив и следва да се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-000967/20.05.2022 г.,
издадено от началник на група към сектор ПП при ОД на МВР - Бургас, В ЧАСТТА, с която
за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, на
жалбоподателя М. Ж. Д. е наложено наказание "глоба" в размер на 20 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-000967/20.05.2022 г., издадено от
началник на група към сектор ПП при ОД на МВР - Бургас, В ЧАСТТА, с която за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, на
жалбоподателя М. Ж. Д. са наложени административни наказания - "глоба" в размер на 80
лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на М. Ж. Д., ЕГН
**********, сумата в размер на 150 лева, представляваща сторени в производството
разноски за възнаграждение на адвокат.
ОСЪЖДА М. Ж. Д., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР -
Бургас сумата в размер на 40 лева, представляваща сторени в производството разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5