Решение по дело №4032/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

гр. София,23.05.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                               мл. съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Калина Станчева в.гр.дело № 4032 по описа за 2021 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

С решение № 20014433  от 18.01.2021 г., постановено по гр.д. № 553916/2019 г. по описа на СРС, 25-ти състав, е признато за установено, че Т.М.М. дължи на „Д.К.Б.“ АД  на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД сума в  размер на 2 005, 10 лева - главница, представляваща дължима сума по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Diners Club” и предоставяне на кредитен лимит от 07.09.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 22.11.2018 г. /депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над горепосочената уважена част до пълния предявен размер от 2 010, 44 лева. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил и исковата претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за наказателна лихва в размер на 206,85 лева за периода от 1.4.2018 г. до 22.11.2018 г.

С решението по делото в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са възложени сторените от ищеца разноски в размер на 788,61 лева за исковото и 40,10 лева за заповедното производство по ч.гр.д. № 74192/2018 г. по описа на СРС.

Срещу решението в частта, с която е уважен иска за сумата от 2 005, 10 лева – главница по процесния договор за кредит, в срока по чл. 259 ГПК, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Т.М. М., чрез адв. Т.З. – назначен на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Жалбоподателят поддържа, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че договорът за кредитна карта е недействителен поради противоречието на последния с нормативно установеното в ЗПК и по-специално разпоредбата на чл. 12 от закона. Извежда не едно нарушение на изискванията касателно реквизитите на договора за международна кредитна карта. С оглед констатираните несъвършенства в договора, намира, че изводът на СРС в обратна посока, а именно, че не е налице недействителност на последния, е неправилен. Отделно, счита, че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на договора, тъй като кредиторът не е обявил вземанията си за предсрочно изискуеми преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в който смисъл е практиката на ВКС. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли исковата претнция в цялост.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Д.К.Б.“ АД, с който жалбата се оспорва. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на решението в атакуваната част, като при постановяването му СРС взел предвид всички релевантни обстоятелства и правилно преценил събрания доказателствен материал. Искането е за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивното производство.

            Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът е сезиран с искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за сумата от 2 010,44 лева, представляваща непогасена част от отпуснат кредитен лимит по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта "Diners Club" от 07.09.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 01.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 206,8 лева, представляваща наказателна лихва по посочения договор за издаване на кредитна карта, начислена за периода от 1.4.2018 г. до 22.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 74192/2018 г. на СРС, 25-ти състав.

Първоинстанционното решение в частта, с която искът с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за главница е отхвърлен за разликата над уважена част от 2 005, 10 лева до пълния предявен размер от 2 010, 44 лева, както и в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за наказателна лихва в размер на 206,85 лева за периода от 1.4.2018 г. до 22.11.2018 г., поради необжалването му от страните е влязло в сила.

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че на 07.09.2017 г. между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта "Diners Club" и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника револвираща международна кредитна карта с максимален лимит на сумата от 2 000 лева, като срокът за ползване на кредитния лимит е до 31.08.2018 г. и същият може да се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия. Ответникът се е задължил да заплаща минимална месечна вноска, посочена в извлечение по картата, като обстоятелството, че кредитополучателят не е получил извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок до падежа дължимите от него суми. Съгласно уговореното между страните, при надхвърляне на разрешения кредитен лимит, кредитополучателят е длъжен до датата на падежа, посочена в извлечението по картата, да погаси сумата, с която е надхвърлен лимитът. В член 7 от договора е посочено, че при непогасяване на датата на падежа на пълния размер на задълженията по картата, титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми годишна лихва в размер на 19 % плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта. Съгласно член 9 от договора, годишният лихвен процент на разходите по кредита е в размер на 12,68 %, съответно общата дължима сума от титуляра е в размер на 2 211,72 лева. От съдържанието на чл. 19 от договора се установява, че с подписването на същия Т.М. М. е декларирала, че е запозната с Общите условия и Тарифа на "Дайнъърс Клуб Бъългария" АД и приема прилагането им при уреждане на отношенията между нея и издателя във връзка със сключването и изпълнението на договора.

От заключението на изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза се установява, че в периода от датата на издаване на кредитна карта – 07.09.2017  г., до датата на последното извлечение /вж. отговора на задача № 3 по същата/  14.04.2018 г., общият размер на изтеглените суми в брой, плащания, такси и лихва е в размер на 2722,37  лева, от които кредитополучателят е погасил сумата от 827 лева, като последното плащане е извършено на 10.04.2018 г. Общият размер на непогасените задължения към 22.11.2018 г. /депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ по договора възлиза на сумата от 2 010,44 лева, от която 2 005, 10  лева – главница, и 5,34 лева – наказателна лихва.

Основният спорен между страните въпрос по делото пред въззивната инстанция, с оглед доводите, заявени с въззината жалба, е свързан с твърдението на жалбоподателката, че процесният договор за кредитна карта е недействителен, доколкото същият не отговаря на изискванията, установени в чл. 12 ЗПК, както и дали е налице  предсрочна изискуемост на кредита.

Както вече беше посочено, по делото е установено, че на 07.09.2017 г. между страните е бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта "Diners Club" и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/.

На първо място по възражението, че правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е упражнено в момент, предхождащ депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Уговарянето на условия, при които кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е допустимо от закона – чл. 432 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, и постигнатата уговорка в тази насока не попада в нито една от хипотезите на чл. 143 ЗПП. Включената в общите условия на ищеца клауза на чл. 13.2 предвижда автоматична предсрочна изискуемост на кредита при забава в плащането над 150 дни на главница и/или лихва по кредита. С т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните при едновременното наличие на две предпоставки : обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й. От  горното произтича извод, че предсрочната изискуемост не би могла да настъпи по начина, предвиден в т. 13.2 - като последица единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя. Отсъствието на изискване за уведомяване в текста на т. 13.2 обаче не прави самата клауза неравноправна и респективно нищожна /така и решение № 92 от 09.09.2019 г., постановено по т.д. № 2481/ 2017 г. на ВКС/.

Общото тълкуване волята на страните съгласно чл. 20 от ЗЗД сочи на постигнато съгласие между тях договорът за издаване и ползване на кредитна карта да се счита прекратен с окончателното изтичане на 3 години от сключването му – арг. от Раздел 8 от ОУ, т. е. на 07.09.2020 г.

В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Видно от приложената по делото справка, последната погасителна вноска е била с крайна дата на плащане – 16.09.2019 г. Ето защо, а и предвид факта, че към датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция - на 12.11.2020 г., процесният договор за кредит е бил прекратен /още на 07.09.2020 г./ настоящата инстанция счита, че ирелевантно се явява обстоятелството дали кредитодателят е съобщил надлежно на кредитополучателя настъпила предсрочна изискуемост на вземанията му, предвид, че се е позовал на нея едва с исковата молба, а по делото не са ангажирани доказателства, установяващи надлежно съобщаване на същата, доведено до знанието на Т.М.. С автоматичното прекратяване процесното съглашение, действието на същото е окончателно преустановено, но това не означава, че престираното вече по него не подлежи на възстановяване. С оглед горното въведените във въззивната жалба оплаквания на плоскостта на ненадлежно обявена предсрочна изискуемост се явяват неоснователни.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение за нищожност на процесния договор за издаване на кредитна карта, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното:

Съгласно новелата на чл. 12, ал. 1, т. 1-12 ЗПК договорът за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца, се изготвя на разбираем език и съдържа установените в закона изисквания. Жалбоподателят конкретно възразява, че договорът за кредит не съответства на изискването на чл. 12, ал. 1, т.  8 ЗПК – същият не съдържа екзактна информация относно лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти, както и на изискването по чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗПК – няма яснота касателно срока на договора, а наред с това и по чл. 12, ал. 1, т. 9 от ЗПК - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Предвид описаните по-горе твърдяни противоречия с чл. 12 от закона, се навежда, че съгласно чл. 22 от ЗПК целият договор за кредит е недействителен. Това възражение на ответника не може да бъде споделено, тъй като на първо място, както е прието и в контролираното решение,  в процесното съглашение са уредени всички необходими реквизити на договора за кредит - в т. 7 от Договора за издаване на револвираща международна кредитна карта „Diners Club“ и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 07.09.2017г. е посочен ясно начинът за определяне на годишната лихва и реда за начисляването  й, описани са всички включени в него компоненти, а също така е посочен и краен срок на договора. Нещо повече, така заявеното от жалбоподателя възражение не само е неоснователно, но е и без значение за изхода от спора. Това е така, тъй като макар и коментираните клаузи на процесния договор за кредит да се установят като нищожни, респективно непораждащи правно действие, съответно договорът за кредит да се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 12 от ЗПК, то по силата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита /главницата/, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно, и в последния случай кредитополучателят следва да върне непогасената главница по кредита.

 По същината си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, т. к. няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата.

От приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че непогасената от ответника главница е сума в размер на 2 005, 10 лева, до който размер и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед гореизложеното, доколкото изводите на настоящия съдебен състав съвпадат с крайните изводи на първата инстанция, съдебното решение в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено, включително в частта на разноските.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, като същата своевременно е заявила претенция в такъв смисъл, ето защо на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сума в размер на 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определен от съда при съобразяване характера и естеството на спора по делото.

Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20014433  от 18.01.2021 г., постановено по гр.д. № 553916/2019 г. по описа на СРС, 25-ти състав, в частта, с която е признато за установено, че Т.М.М. дължи на „Д.К.Б.“ АД  на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сума в  размер на 2 005, 10 лева - главница, представляваща дължима сума по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Diners Club“ и предоставяне на кредитен лимит от 07.09.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 22.11.2018 г. /депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 04.12.2018 г. по ч.гр.д. № 74192/2018 г. по описа на СРС, 2-ти състав, включително в частта на присъдените на ищеца разноски.

ОСЪЖДА Т.М. М., ЕГН *********, с адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 81 Г, сумата от 150 лева, представляваща разноски, сторени пред въззивната инстанция.

Първоинстанционното решение в частта, с която искът с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за главница е отхвърлен за разликата над уважена част от 2 005, 10 лева до пълния предявен размер от 2 010, 44 лева, както и в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за наказателна лихва в размер на 206,85 лева за периода от 1.4.2018 г. до 22.11.2018 г., поради необжалването му от страните е влязло в сила.

Решението е окончателно на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.