Решение по дело №341/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 730
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Тодор Андреев Икономов
Дело: 20227040700341
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:730                                  01.06.2022 г.                           гр.  Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд - гр.Бургас                           ХХV-ти състав

На девети май, две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

          Председател: Тодор Икономов

 

Секретар: Вяра С.

като разгледа докладваното от Тодор Икономов

административно дело № 341 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

 

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 Образувано по жалба на Д.И.С., ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0769-000014/04.01.2022 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Твърди се, че в издадената ЗППАМ не са посочени фактическите и правни основания за издаването й, което съставлява съществено процесуално нарушение. Жалбоподателката счита, че към момента на проверката лицето управлявало автомобила не се води неправоспособен водач, тъй като същият е изкарал курса за водачи и е положил изпит пред ИА „Автомобилна администрация“ гр. Бургас. Излага съображения, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта е незаконосъобразно, и че със същото са съществено нарушени правата й, и са засегнати законните й интереси.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Не претендира присъждане на разноски.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 03.01.2022 г. около 21:30 часа в гр. Бургас, в парк „Росенец“ в посока хижа „Странджа“ към хижа „Миньор“ до база Лукойл, собствения лек автомобил на Д.И.С. „Мерцедес А170“ с рег. № ****** е управляван от лицето П. Стойчев Ж., ЕГН **********, след като водача не притежава свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/. На Петър Стойчев Жеков е съставен АУАН серия АД № 001431/03.01.20212 г., с който били иззети 2 бр. регистрационни табели с № **********.

На 04.01.2022 г., полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ издал ЗППАМ № 22-0769-000014/04.01.2022 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на собственика на автомобила – Д.И.С., наложил принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на МПС-  лек автомобил „Мерцедес А170“ с рег. № А1926МР за срок от 6 месеца, считано от 03.01.2022 г..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК поради което съдът приема, че е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в изискваната от закона форма.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Със заповед № 251з-3805 от 25.08.2021 г. на директора на ОДМВР - Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП /л. 10 от делото/, на полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас изрично са възложени правомощия по издаване на заповеди от вида на процесната. Оспорената заповед е издадена от Васил Скопчанов – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, предвид на което същата се явява издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия.

В обжалваната заповед изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, подробно изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че оспореният АА не е мотивиран като в същия не се съдържат фактическите и правни основания за издаването му.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС. Ето защо, изрично в заповедта е посочено, че нейното действие е считано от 03.01.2022 г., когато са свалени и регистрационните номера на автомобила, видно от съставения АУАН.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. , б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. В тази връзка следва да се приеме, че правилно е определен адресата на издадената ПАМ. В случая са налице основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от П. Стойчев Ж., който не притежава СУМПС. Не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че лицето управлявало автомобила не е неправоспособен водач, тъй като е изкарало курса за водачи и е положило успешен изпит пред ИА „Автомобилна администрация“ – Бургас. В конкретния случай, водача на автомобила правилно е квалифициран като неправоспособен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че с допускането на предварителното изпълнение на оспорената ПАМ са били съществено нарушени правата и законните й интереси. В случая предварителното изпълнение произтича от изрична законова норма - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, заповедите, с които се налага принудителна административна мярка по чл. 171 от ЗДвП подлежат на предварително изпълнение, което означава, че те произвеждат правно действие, с оглед съдържащите се в тях последици, от датата на издаването им, а не от момента на влизането им в сила.

В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. С нейното прилагане се изпълнява целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да притежава СУМПС, тоест тя има и преустановителен ефект.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието на предвидените от законодателя материалноправни предпоставки, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд - Бургас, XXV състав

 

 

                                          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.С. с ЕГН: **********, от гр. Бургас, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-000014/04.01.2022 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР гр. Бургас, сектор "Пътна полиция".

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: