РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 29.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14711 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.).
Ищецът Р.М.Г.
твърди, че е получил травматични увреждания, в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 29.09.2015 г. в гр. Бяла, на ул.
„Скобелев“ , при удар от неустановен лек автомобил. В
исковата молба се сочи, че е образувано ДП № 2197/2015 г. по описа на ОД на
МВР, гр. Русе, РУП Бяла, което е прекратено с Постановление от 13.06.2016г. по
описа на РП гр. Бяла, на основание чл. 199, ал. 1, чл. 243, ал. 1 т.1 вр. чл.
24, ал. 1, т.1 от НПК.
Ищецът поддържа, че в
резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие са му причинени травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на главата,
разкъсно-контузни рани, дълбоки охлузвания и кръвонасядания на лява ушна мида с
разкъсвания и размачквания на кожата, охлузване на главата, кръвонасядане на
ляво рамо, охлузване на дясно коляно, навяхване на ляво коляно, сътресение на
мозъка, смесена звукопроводна и невросензорна глухота с ляво ухо. Твърди, че непосредствено
след настъпване на събитието е изгубил за кратко съзнание, след което е
хоспитализиран в отделението по неврохирургия към „МБАЛ Русе" АД, за
периода от 29.09.2015г. до 02.10.2015г. Оказана му е първа медицинска помощ,
изразяваща се в антисептична обработка на раните и поставяне на превръзка.
Установени са множество разкъсвания на кожата по предната страна на лявата ушна
мида, на места с размачкване на кожата. За възстановяването му под местна
анастезия са опреснени ръбовете, направен е шев и поставена превръзка с браунол
на травмата. Назначено му е медикаментозно лечение и хигиенно-диетичен режим,
като е определен и период на временна неработоспособност - двадесет и четири
дни.
Сочи, че лечението е
продължило в домашни условия, като е изпитвал силно напрежение и болката в
главата, които са създали множество трудности в нормалното му ежедневие.
Вследствие засилилите се оплаквания на пострадалия, изразяващи се в ограничени
и болезнени движения на лявата коленна става, лява раменна става и лява
тазобедрената става на 08.10.2015 г. ищецът сочи, че е прегледан от медицинско
лице. Установена е контузия на коляното с изразен оток и хематом, хематроза,
контузия на лявата лакътна става, контузия на лява тазобедрена става. Сочи, че
на 15.11.2016 г. е прегледан от специалист уши, нос, гърло, като в е назначено
провеждане на аудиометрично изследване на слуха Установена е слухова загуба с
ляво ухо, като му е поставена диагноза смесена звукопроводна и невросензорна глухота
– едностранно, като към момента не чува с лявото ухо. Преживеният стрес от
катастрофата е станал причина за негативни емоции на ищеца, силното главоболие,
проблеми със съня и често изпитване на безпокойство и тревожност са симптоми, които не са
преодолени.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди Г.ф., да му заплати сумата от 30 000 лв., заедно със законна лихва от датата на деликта, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата от
547.60 лв. – имуществени вреди, разходи за лечение, заедно със законна лихва (върху двете суми) от датата на направения отказ от ГФ – 27.10.2016 г. до окончателното плащане.
Ответникът Г.ф.
оспорва исковата претенция по основание и размер, като
сочи, че не са представени доказателства за наличието
на фактическия състав на риска “Гражданска отговорност”, с оглед установяване
на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата,
при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на
пострадалия. Същият няма данни да е пресичал платното за движение на обозначено
за целта място, което е нарушение на чл.113 от ЗДвП. Сочи, че в представеният
по делото Констативен протокол за ПТП не удостоверява фактите относно
„Обстоятелства и причини за ПТП”, същия дори не е попълнен, липсват и
свидетели, като няма категорични доказателства за съприкосновение между
неидентифицирано МПС и пешеходеца. Нанесените му травматични увреждания са
получени вследствие на падането му на пътното платно, а не вследствие на
сблъсък, т.е същите могат да бъдат получени и от самостоятелна загуба на
устойчивост и равновесие и последващо падане на терена, излизайки от „питейно
заведение“ съгласно Постановление за прекратяване на досъдебното производство
на РП гр.Бяла. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който като пешеходец сам се е поставил в опасност, пресичайки
платното за движение на необозначено за целта място, в нарушение на чл.113 от ЗДвП.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), Г.ф. изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу
водач на неидентифицирано МПС, фактическият състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
вреди.
По делото е
представено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.06.2016
г., по досъдебно производство № 903/2015 г. по описа на БРП/ДП № 2197/2015 г.
по описа на ОДМВР Русе, РУП – Бяла. В констативната част на същото, е посочено,
че на 29.09.2015 г. Р.Г. се е намирал в питейно заведение, находящо се в гр.
Бяла, на ул. „Ген. Скобелев“ срещу дом №2, където живее.
Приет
е констативен протокол № 42 за пътнотранспортно произшествие, изготвен на 30.09.2015
г., като в графа обстоятелства и причини,
няма посочена фактическа обстановка, поради което
съдът намира, както и с оглед липсата на гласни доказателства, че липсват данни
за изясняване на обстоятелството дали е налице удар и поведението на
участниците.
В
заключението на автотехническата експертиза, е
отбелязан следния механизъм на произшествие, на база на данни, дадени от самия
пострадал и протокола за оглед, в досъдебното производство: на 29.09.2016 г. около 19:40 ч. в
тьмната част на денонощието в гр. Бяла, пешеходецът Р.М.Г. на 45 години от гр.
Бяла излиза от питейно заведение „Астра“, което се намира от другата страна на
улицата „Генерал Скобелев“ спрямо дома, в който живее, с цел да се прибере
вкъщи. За да отиде вкъщи, той трябва да пресече улица „Генерал Скобелев“, като
тръгва косо спрямо надлъжната ос на платното за движение. Платното за движение
е с широчина 6,30 м. Пътната настилка е влажна. В района на местопроизшествието
няма пешеходни пътеки. Местопроизшествието е недобре осветено от уличното
осветление. От 12,80 м до 28 м отдясно е вход към бензиностанция. За ориентир е
приет стълб от електропреносната мрежа. За посока на огледа е приета посоката
на намаляване на четните номера. За базова линия е приет левият бордюр на
тротоара откъм улицата по посока на огледа. Когато пешеходецът навлиза върху
платното за движение, той е от мястото на удара на разстояние 16,49 м, а неустановеният
лек автомобил е на отстояние 155,57 м.
Когато пешеходецът навлиза върху пътната лента за насрещно движение спрямо
приетата посока на огледа, той е от мястото на удара на разстояние 6,54 м., а
неустановеният лек автомобил е на отстояние
61,7 м. Водачът на неустановения лек автомобил не реагира или реагира
със закъснение и между предния десен ъгъл на автомобила и левия крак на
пешеходеца в областта на коляното настъпва удар. Координатите на мястото на
удара са: на 20,70 м. от ориентира по
дължина; на 1,20 м. вляво от базовата линия по широчина. Пешеходецът
е имал възможност да възприеме фаровете на идващия автомобил от няколкостотин
метра и да прецени дали да го изчака или да предприеме пресичане на платното за
движение.
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, Р.М.Г. има
следните увреждания: разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания на
лява ушна мида; охлузване на главата; кръвонасядане на ляво рамо; охлузване на
дясно коляно; навяхване на ляво коляно и мозъчно сътресение без обективна
неврологична симптоматика.
При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че не са установени предпоставките, обуславящи отговорността на
ответника по силата на чл. 288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че няма
обективни данни за удар между неустановен автомобил и ищеца, като приема, че
установените увреждания могат да бъдат получени и в резултат на самостоятелно падане,
което е обяснимо с престоя му в питейно заведение. Извод в обратната насока не
би могъл да се направи и от заключението на изслушаната по делото
автотехническа експертиза.
От всичко
изложено следва изводът, че не е доказано по делото, че произшествието се дължи
на действия на водач на неидентифицирано МПС, съответно че не представляват
случайно събитие или са причинени от действията на пешеходец, който е бил по
въздействието на алкохол.
Следователно
не е възникнало задължение за ответника по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за обезвреда на сочените от ищеца вреди. Предвид горното, с оглед
неблагоприятните последици от приложението на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, исковете
за неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
недоказани и неоснователни. При
неоснователност на главната претенция, на отхвърляне подлежи и акцесорния иск
за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, по двата иска за
обезщетение.
Относно
разноските
При този
изход на делото, на ответника Г.ф. следва да бъдат присъдени разноски, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, в размер на 300 лв. – за възнаграждение за юрисконсулт,
определен съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 150 лв., сторени
разноски за депозит за автотехническа експертиза по делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.М.Г., ЕГН **********, чрез адв.
Ц.В. ***, офис 5, срещу Г.ф., ***, иск по чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ (отм.), за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, за травматични увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие на
29.09.2015 г., в гр. Бяла, на ул. „Скобелев“, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, както и за сумата от547.60 лв. - имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от датата на направения отказ от Г.ф. - 27.10.2016 г. до окончателното плащане на главниците.
ОСЪЖДА Р.М.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. Ц.В. ***, офис 5, да заплати на Г.ф., ***, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. - разноски за депозит за автотехническа експертиза и сумата
от 300 лв. - разноски за възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: