Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 02.06.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1496 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от И.П.Д. с която са предявени искове както следва:

срещу Г.Н.С., Б.Д.Т. и Е.Д.П. (конституирани в правата на К.Г.Б. на основание чл.227 ГПК като наследници по закон): 1). иск с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване поради невъзможност на прехвърлителя да разбира и ръководи постъпките си на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №186, том XXXXXIII, дело №9441/90 г. на нотариус Д.Г. от 10.12.1990 г., по силата на който е прехвърлен апартамент, находящ се на първия етаж в двуетажната сграда „А“ към ул. ********, с площ от 93,89 кв.м., и таван над апартамента с размери 8,30 кв.м. на 7,80 кв.м. и височина 2,20 кв.м., с приспадащите му се 45/100 ид.ч. от общите части на сградата и 33/100 ид.ч. от мястото, съставляващо имот пл.№17 в кв. 28 по плана на С., местност ***** и при условията на евентуалност – 2). иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване на същия договор поради измама

срещу С.С.Б. иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване поради измама на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №76, том XXXIII, дело №5718/90 г. на нотариус Д.Г. от 03.08.1990 г., по силата на който е прехвърлено празно дворно място, представляващо парцел 18, пл.№304-4 от кв.10 по плана на С., местност Б. – К. първа част, с площ от 752 кв.м., а по скица – 750 кв.м.

 

            Ищецът твърди, че поради умствена изостаналост не е бил във възможност да разбира и ръководи постъпките си при сключване на договора с К.Б., освен това е бил въведен от нея в заблуждение, като е мотивиран да й прехвърли имота с измамно обещание, че ще сключат брак. Ищецът иска унищожаване и на договора, сключен с ответника С.Б., с твърдението, че е въведен в заблуждение, че при развод с настоящата си съпруга П.Д. единствената възможност да запази имота за себе си, е да го прехвърли на ответника, а след развода – да си го получи обратно.

            Ответниците Г.Н.С., Б.Д.Т. и Е.Д.П. оспорва процесуалната си легитимация, като твърдят, че са направили отказ от наследството на К.Б. и производството срещу тях следва да се прекрати.

Ответникът С.С.Б. оспорва иска, позовава се на изтекла погасителна давност.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По процесуалната легитимация на ответниците по исковете за унищожаване на договора, сключен с нотариалния акт №186 от 10.12.1990 г.:

В хода на процеса приобретателката по договора от 10.12.1990 г. и първоначален ответник К.Б. е починала. По реда на чл.227 ГПК в правата й са контитуирани в качеството на наследници по закона децата й Г.Н.С., Б.Д.Т. и Е.Д.П.. От представените удостоверения от РС – Ихтиман (том II, л.296-298) се установява, че тримата са направили отказ от наследството на К.Б., като отказите им са надлежно вписани по реда на чл.52, вр. чл.49, ал.1 ЗН.

Ищецът поддържа исковете си срещу С., Т. и П., с твърдението, че отказите са недействителни, тъй като след смъртта на наследодателката тримата са извършили фактически действия, с които са приели наследството. Тези твърдения в хода на процеса останаха недоказани. По делото не е ангажирано нито едно доказателство, което да установява мълчаливо приемане чрез конклудентни действия, сочещи воля на наследниците да приемат наследството. Не се установява С., Т. и П. да са предприели каквито и да е действия, които да сочат на намерение да встъпят в правата на наследници на К.Б.. От тук следва, че изричният им отказ по чл. 52 ЗН е валиден.

При това положение производството по делото по исковете по чл.31 и чл.29 ЗЗД срещу ответниците Г.Н.С., Б.Д.Т. и Е.Д.П. следва да се прекрати. Участието им в процеса е въпрос на процесуална, а не на материална легитимация, тъй като делото е заведено преди откриване на наследството и те са конституирани по реда на чл.227 ГПК като процесуални правоприемници. При това положение изследването на въпроса за действителността на отказите от наследство представлява процес относно процеса, отговор на който се дава в крайния акт на съда и касае допустимостта на производството срещу посочените ответници. Обратно би било ако искът е предявен след смъртта на приобретателката К.Б. срещу наследниците й с твърдението, че отказът от наследство е нищожен – в този случай въпросът за отговорността им би бил материалноправен и изводът за валидност на отказите от наследство щеше да доведе до липса на материална легитимация и съответно – отхвърляне на исковете.

По изложените съображения производството в частта по исковете за унищожаване на договора, сключен с нотариалния акт №186 от 10.12.1990 г. срещу Г.Н.С., Б.Д.Т. и Е.Д.П. следва да се прекрати.

 

По иска за унищожаване на договора, сключен с нотариален акт №76 от 03.08.1990 г. на основание чл.29 ЗЗД:

Ищецът твърди, че ответникът умишлено го е въвел в заблуждение, че при предстоящ развод със съпругата си ще загуби собствеността върху процесния имот, с което го е мотивирал да му прехвърли имота с обещание, че след развода, имотът ще му бъде върнат обратно. За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал писмено доказателство – Клетвена декларация, изходяща от ответника (л.5) и гласно доказателство – показанията на свидетеля В.Н. (л.391). В нито едно от посочените доказателства не се намира информация относно мотива на ищеца да сключи процесната сделка, още по-малко за внушаване на неверните представи, свързани със сделката, от страна на ответника. И писменото, и гласното доказателство установяват единствено интелектуалните способности на ищеца, свързани с психическото му заболяване и наличието на знание у ответника за това състояние. Невъзможността на прехвърлителя да разбира в достатъчна степен значението на поведението си може да обоснове унищожаемост поради измама само ако е бил приведен в това състояние от насрещната страна или от трето лице с цел – сключване на сделката. Както се установява от приетата по делото психиатрична експертиза, умствената изостаналост на ищеца датира от ранното му детство, поради което ответникът не би могъл да има съпричастност към невъзможността на ищеца да разбира и ръководи постъпките си.

По изложените съображение съдът приема, че по делото не се установява измама – умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца, което да е довело до възникване у него на неверни представи за сделката и да го е мотивирало за сключването й. Невъзможността на ищеца да разбира и ръководи постъпките си не е предмет на делото – по наличието на порок по чл.31 ЗЗД има влязло в сила решение, формирало сила на пресъдено нещо между страните. При така установените факти предявеният иск по чл.29 ЗЗД срещу С.С.Б. е неоснователен и следва да се отхвърли.

      

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Д., ЕГН:**********, срещу С.С.Б., ЕГН:**********, адрес: ***, иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване поради измама на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №76, том XXXIII, дело №5718/90 г. на нотариус Д.Г. от 03.08.1990 г., по силата на който е прехвърлено празно дворно място, представляващо парцел 18, пл.№304-4 от кв.10 по плана на С., местност Б. – К. първа част, с площ от 752 кв.м., а по скица – 750 кв.м.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения от И.П.Д., ЕГН:********** срещу Г.Н.С., ЕГН:**********, адрес: ***, Б.Д.Т., ЕГН:**********, адрес: *** и Е.Д.П., ЕГН:**********, адрес: ***, (конституирани в правата на К.Г.Б. на основание чл.227 ГПК като наследници по закон) искове както следва: 1). иск с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване поради невъзможност на прехвърлителя да разбира и ръководи постъпките си на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №186, том XXXXXIII, дело №9441/90 г. на нотариус Д.Г. от 10.12.1990 г., по силата на който е прехвърлен апартамент, находящ се на първия етаж в двуетажната сграда „А“ към ул. ********, с площ от 93,89 кв.м., и таван над апартамента с размери 8,30 кв.м. на 7,80 кв.м. и височина 2,20 кв.м., с приспадащите му се 45/100 ид.ч. от общите части на сградата и 33/100 ид.ч. от мястото, съставляващо имот пл.№17 в кв. 28 по плана на С., местност ***** и при условията на евентуалност – 2). иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване на същия договор поради измама.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: