П
Р О Т О К О Л № 212
03.02.2020 г. град ПЛОВДИВ ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД IIІ наказателен състав
На трети февруари
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ САКУТОВА
Секретар: МАРИЯ КОЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯТА
НЧХД № 4352 по описа за 2019 година.
На поименното повикване в 15.30 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛЯТ Д.Л.Р. – редовно уведомен от
предишното съдебно заседание чрез повереника си адв. Н.И.М., не се явява. Вместо него се явява
адв. М..
ПОДСЪДИМИЯТ Р.Е.Д. - редовно уведомен от
предишното съдебно заседание, явява се лично.
ЗАЩИТНИЦИТЕ АДВ. Т.А. И АДВ. К.Д. - редовно уведомени от
предишното съдебно заседание, се явяват.
АДВ. М.: Да се
даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се
даде ход на делото.
Съдът намира, че
липсват процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът
докладва, че по делото е постъпило писмо от РП-Пловдив на 22.01.2020 г.,
съгласно което Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
връчено на 26.06.2019 г., като не е било обжалвано и е влязло в законна сила на
04.07.2019 г.
По
делото е постъпило и писмо от РП – Пловдив от 28.01.2020 г., съгласно което Постановлението
за прекратяване на наказателното производство от 11.03.2019 г. по пр. пр. №
10713/2018 г. по описа на РП – Пловдив е било връчено на Д.Л.Р. на 27.09.2019
г. и постановлението е влязло в сила на 04.10.2019 г., като към писмото е
приложена същата разписка, съгласно която на 26.06.2019 г. е връчено постановлението.
Съдът докладва,
че по делото е постъпила молба от Р.Е.Д. чрез защитника му адв. А., съгласно
която моли да му бъдат присъдени допълнителни разноски. Към молбата е приложен анекс
към договор за правна защита и съдействие от 14.10.2019 г. с договорено
възнаграждение от 100 лв., както и анекс от 27.12.2019 г. с уговорено
възнаграждение от 100 лв. и анекс от 17.01.2020
г. с уговорено възнаграждение от 100 лв. и в този смисъл.
АДВ. М.: Считам,
че претендираното допълнително адвокатско възнаграждение е прекомерно и
възразявам. По молбата за прекратяване на наказателното производство съм взела
становище и моля да се остави без уважение.
АДВ. А.: Ние си
поддържаме молбата и считаме, че делото следва да се прекрати.
СЪДЪТ, след
като изслуша становищата на страните и като взе предвид материалите по делото
намира следното: установява се по делото, че е издадено постановление за прекратяване на
наказателно производство от 11.03.2019 г. по пр.пр.№10713/2018 г. на
РП-Пловдив. Видно от постъпилата информация от РП-Пловдив постановлението е
било връчено на Д.Л.Р. на 26.06.2019 г. Действително съгласно информацията
представена от РП-Пловдив има
разминаване относно датата, на която РП-Пловдив приема, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. Въпреки тази неяснота
и противоречие обаче, предвид приложената разписка, от която е видно, че
постановлението е връчено на 26.06.2019 г., съдът приема, че 7-дневният срок е
изтекъл на 03.07.2019 г. и постановлението за прекратяване на наказателното
производство следва да е влязло в законна сила на 04.07.2019 г. Тъжбата срещу
същото лице във връзка със същия случай е подадена в съда на 16.07.2019 г.
По
отношение на искането на защитниците за прекратяване на наказателното
производство, съдът намира същото за основателно, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. трето от НПК не е допустимо да се води наказателно
производство спрямо едно и също лице във връзка с идентичен случай, за който
има влязло в сила постановление за прекратяване. Смисълът на цитираната разпоредба
е, че за втори път във връзка със същия случай не следва да се води наказателно
производство спрямо едно и също лице, поради което и настоящето наказателно
производство следва да бъде прекратено. В този смисъл е и решение № 38 от
13.05.2019 г. по н.д.№ 13/2019 г.на ВКС, 3-то н.отд.
По отношение
на искането за присъждане на допълнително възнаграждение и въпреки направеното
възражение за прекомерност, съдът намира, че допълнителните възнаграждения са в съответствие с чл.
14 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и доколкото
по делото са проведени три допълнителни съдебни заседания след депозирането на
молбата за прекратяване, съдът намира, че молбата за присъждане на допълнителни
разноски е основателна. Следва да бъдат присъдени в тежест на Д.Л.Р. допълнителните разноски, както и
претендираните такива с подаване на отговора към тъжбата в размер на 500 лв.
Поради гореизложеното, Съдът на
основание чл.250, ал.1 т.1, вр.
чл.24,ал.1 т.6 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство по НЧХД № 4352/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III н. с.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК
ОСЪЖДА Д.Л.Р., с ЕГН: ********** да
заплати на Р.Е.Д., с ЕГН: ********** сторените
по делото разноски в общ размер от 800 лв., представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Окръжен съд –
Пловдив по реда на гл. ХХI НПК.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието
се закри в 15,40 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
Вярно с оригинала! МК