РЕШЕНИЕ № 55
Гр. Разград 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд на двадесет и шести ноември
две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар:
М. Н.
Прокурор:
Ива РА.
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
внох дело
№ 304 по описа за 2018 г.
и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 143/12.04.2018 г., постановена по нох
дело № 3 / 2018 г., РС-Разград признал
подсъдимия К.Т.Б. ***, за виновен в това, че в периода от 11.05.2011 г. до 31.08.2016 г.,
в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
неистински официален документ - експертно решение № 0833/19.04.2011г., на който
е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при ***гр. Разград,
представен на 11.05.2011г., пред М. А. У. - служител на Районно управление
“Социално осигуряване“ гр. Разград /сега ТП на НОИ гр. Разград/ и на 30.08.2011г., пред И. М. Н.
- служител на Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество:
пари, на обща стойност 2 925.41 лева, представляващи изплатени лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност,
собственост на НОИ гр. София и пари, на
обща стойност 1189.50 лева, представляващи изплатени месечни добавки за
социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална
интеграция за диетично хранене и лекарства, собственост на Агенция „Социално
подпомагане“ гр. София, всичко на обща стойност 4 114.91 лева, с намерение да
го присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
полученото имущество е било заместено — престъпление по чл.212б,ал.1,т.1 във
вр. с чл. 212, ал.1, пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. поради което и на основание
чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година,
като изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
На
основание чл. 53 ал. 1 б.“а“ от НК е отнето в полза на държавата Експертно
решение № 0833/19.04.2011 г. /л.145 т.1/, на което е придаден вид, че е
издадено от ТЕЛК за общи заболявания при
*** гр. Разград, представляващо неистински официален документ, което да остане
приложено по делото, като веществените доказателства, предоставени от директора
на ТП на НОИ Разград: Заявление № МП 7407/11.05.2011 г. /л.146-147 том 1/ и Заявление № МП 7407/11.05.2011 г.
/л.148 т.1/ е присъдено да бъдат върнати на ТП на НОИ Разград, а веществените
доказателства, предоставени
от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Разград : заповед
№9925-ЗИХУ/07.09.2011г. /л.102б,том1/, заповед № ЗИХУ32/Д-РР/788/14.06.2017г.
/л. 106,том 1 /, заявление- декларация ЗИХУ 32 /Д-РР/ 788 от 01.06.2017г.
/л.108,том1/, молба - декларация № 922/30.08.2011г. /л.149,том1/, да бъдат
върнати на ДСП Разград, като заверени
копия останат по делото и веществени доказателства, предоставени от директора
на РЗИ: медицинско досие на подсъдимия К.Б. /том 2 от делото / да бъде върнато
на РЗИ – Разград.
С оглед изхода на делото, съдът осъдил
подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР-Разград сумата 237.76 лв.,
представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС-Разград
сумата 50.00 лв., представляваща разноски в съдебното производство.
Недоволен от присъдата, подсъдимият К.Т.Б.
я обжалва, чрез защитника си адв. Д.Й., като неправилна и незаконосъобразна,
постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила, а наложеното
наказание се обжалва като явно несправедливо. В допълнителни съображения към
въззивната жалба на първо място се изтъква, че в проведеното разпоредително
заседание, първоинстанционният съд отказал да допусне назначаването на съдебно-медицинска
експертиза, като по този начин нарушил правото на защита на подсъдимия. На
следващо място се изтъква, че съдът неправилно квалифицирал деянието, предвид
това, че до приключване на досъдебното производство полученото то подсъдимия
имущество е върнато в пълен размер. Изтъква се също така, че вината на
подсъдимия не била доказана по несъмнен и безспорен начин, тъй като той не
съзнавал, че ползва неистински официален документ, тъй като не може да отговаря
за действията и подписите на медицинските лица. В заключение се иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. В условията на
алтернативност се иска преквалификация на деянието с приложение разпоредбата на
чл. 78а от НК.
Въззивната жалба се подържа и в съдебно
заседание от защитника на подсъдимия на
същите основания и със същите искания.
Участващият по делото прокурор от
ОП-Разград намира присъдата за правилна и законосъобразна, нестрадаща от
сочените от защитата пороци. Счита, че обвинението против подсъдимия е доказано
по несъмнен и безспорен начин,, поради което предлага на съда да потвърди
изцяло обжалваната присъда.
В последната си дума подсъдимият заявява,
че подържа изложеното от защитника. Твърди, че не се е разписвал на никакви
документи. Същите лекари, които му издали втората експертиза, му издали и
първата, както и че не е вярно, че не е ходил на прегледи.
Съдът
прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание, чл.
313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие
следно:
За
да постанови обжалваната присъда Районния съд приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.Т.Б.
е роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
В началото на 2011 г. подсъдимият
К.Т.Б. решил да си осигури доходи по неправомерен начин. За целта се сдобил с
неистински официален документ - експертно решение № 0833/19.04.2011 г., на
което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван
Рилски“ - гр. Разград. В експертното решение било посочено, че подсъдимият К.Б.
е с трайно намалена работоспособност, в размер на 72 %, считано от 19.04.2011 г.,
с водеща диагноза - « Др.болести на артериите и артериолите». На посоченото
решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на д-р В. К. Ш.,
д-р М. К. М.в, д-р И. Н. А. и д-р П. И. И.. По това време първите трима били
съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски”-гр. Разград, а д-р П. И. - представител на НОИ.
Ha 11.05.2011 г. подсъдимият К.Б. се явил в
сградата на Районно управление “Социално
осигуряване“ в гр. Разград /сега ТП на НОИ - гр. Разград/, където представил,
пред свидетелката М. А. У. - служител на РУ ”Социално осигуряване”- гр.Разград,
експертно решение № 0833/19.04.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.
Иван Рилски”, както и подписани от него Заявление с вх. № МП - 7407/11.05.2011 г.
за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление
с вх. № МП - 7408/11.05.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност,
както и документи, удостоверяващи трудовият му стаж.
В резултат на действията
на подсъдимия, с
Разпореждане № **********/06.06.2011 г. на директора на РУ «Социално
осигуряване »- гр. Разград, на подсъдимия К.Б. били отпуснати:
-лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност /вид и
степен на увреждане от 71 до 90 на сто/ по чл. 74, ал. 1 от КСО, пожизнено, считано
от 19.04.2011г., в размер минимален размер от 142,88 лева и
- лична социална пенсия за
инвалидност за трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане от
71 до 90 на сто/ по чл. 90, ал.1 от КСО, пожизнено, считано от 19.04.2011г., в
размер на 110.95 лева.
В разпореждането било
посочено също,че съгласно чл. 101 от КСО и §8 от ПЗР на КСО, считано от
19.04.2011г., на обвиняемият следва да се изплащат:
- лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, в размер на 100% от 142.88 лева, а именно в
размер на 142.88 лева и
-лична социална пенсия за
инвалидност, в размер на 25% от 110.95 лева, а именно в размер на 27.74 лева.
Определената с
разпореждането месечна сума за изплащане е в общ размер на 170.62 лева.
С
Разпореждане № **********/29.07.2011 г. на Ръководител “ПО“ при РУ «Социално
осигуряване» - гр. Разград била изменена личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на подсъдимия К.Б., като съгласно чл. 101 от КСО и §8 от ПЗР на
КСО, от 19.04.2011 г., на обвиняемият следвало да се изплащат:
-лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, в размер на 100% от 208,18 лева, а именно в
размер на 208.18 лева и
-лична социална пенсия за
инвалидност, в размер на 25% от 110,95 лева, а именно в размер на 27.74 лева.
Определената с
разпореждането месечна сума за изплащане е общо в размер на 235.92 лева.
Така отпуснатите пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, подсъдимият
Б. получавал за периода от 19.04.2011 г. до 30.04.2012 г. Пенсиите били
изплащани на подсъдимия първоначално чрез пощенска станция в гр. Разград,
а последствие - по посочена от него
банкова сметка *** “ОББ“ в гр. Разград.
Общият размер на пенсиите,
които били изплатени на подсъдимия от НОИ- гр. София, чрез РУ “Социално
осигуряване”- гр. Разград, за периода от 19.04.2011г. до 30.04.2012 г. възлиза
на 2 925.41 лева.
С разпореждане №
Ра-237/21.04.2012 г. на Ръководител “ПО“ при РУ «Социално осигуряване» - гр.
Разград, изплащането на пенсиите на подсъдимият Б. било спряно, считано от
01.05.2012г., на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, поради представяне на
доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на
получаваните пенсии, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО.
На 30.08.2011 г. подсъдимият
К.Б. се явил в сградата на Дирекция «Социално подпомагане» - гр. Разград,
където представил пред свидетелката И. М. Н. - служител на Дирекция «Социално
подпомагане» - гр. Разград, процесното експертно решение № 0833/19.04.2011 г.
на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски”- гр. Разград, както и Молба-декларация
с вх. № 992/30.08.2011 г. за отпускане на месечна добавка за социална
интеграция, с която декларирал, че притежава експертно решение №
0833/19.04.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски”- гр.
Разград и желае да му бъде отпусната месечна добавка за социална интеграция за
транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти, както и др.
документи.
Отново в резултат на
действията на подсъдимия Б., със Заповед № 9925-ЗИХУ/07.09.2011 г. на директора на Дирекция «Социално
подпомагане»- гр. Разград, въз основа на представеното експертно решение, на
подсъдимия Б., считано от 01.08.2011 г. до 31.08.2016 г., били отпускани:
месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги, в размер на 9.75
лева и месечна добавка за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени
продукти, в размер на 9.75 лева.
Така отпуснатите месечни
добавки за социална интеграция за транспортни услуги, диетично хранене и
лекарствени продукти, подсъдимият Б. получавал ежемесечно от Агенция „Социално
подпомагане” - гр. София, чрез Дирекция «Социално подпомагане» - гр. Разград,
за периода от 01.08.2011 г. до 31.08.2016 г., след която дата плащанията са
преустановени.
Добавките за социална
интеграция били изплащани на подсъдимия по посочена от него банкова сметка *** “ОББ“
- клон гр.Разград.
Общият размер на месечните
добавки за социална интеграция за транспортни услуги, диетично хранене и
лекарствени продукти, които били изплатени на подсъдимия от Агенция «Социално
подпомагане» - гр. София, чрез Дирекция «Социално
подпомагане» - гр. Разград, за периода от 01.08.2011 г. до 31.08.2016г., е 1189.50
лева.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното
производство комплексна експертиза се установява, че:
1. Саморъчните подписи за
“председател“ и “членове“ в ЕР № 0833/19.04.2011г., не са изпълнени съответно
от В. К. Ш., М. К. М.в, И. Н. А. и П. И. И..
2. 0тпечатъкът от печат в ЕР №
0833/19.04.2011г. вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ “Св.Ив.Рилски“ -
гр. Разград.
3. Саморъчният подпис за “получил
решението“ в ЕР № 0833/19.04.2011г. и за “заявител“ в заявление с №
МП-7408/11.05.2011 г. не са изпълнени от К.Т.Б..
4. Саморъчните подписи за “заявител“
в заявление с № МП-7407/11.05.2011г. и за “декларатор“ в молба-декларация №
922/30.08.2011г. са изпълнени от К.Т.Б..
От заключението на вещото
лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза се установява, че:
1.
За
периода от 19.04.2011 г. до 30.04.2012 г., подсъдимият К.Т.Б. е получил от НОИ -
гр. София, чрез РУ “Социално осигуряване”- гр. Разград, пари, на обща стойност
2 925,41 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.
2.
За
периода от 01.08.2011 г. до 31.08.2016 г. подсъдимият К.Т.Б. е получил от
Агенция “Социално подпомагане” - гр. София, чрез Дирекция”Социално
подпомагане”- гр. Разград, пари, на обща стойност 1 189,50 лева, представляващи
изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, диетично
хранене и лекарствени продукти.
3.
За
периода от 19.04.2011 г. до 31.08.2016 г., на подсъдимият К.Б. била изплатена
общо парична сума за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, лична
социална пенсия за инвалидност и месечни добавки за социална интеграция за
транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 4
114.91 лева.
С преводни нареждания от
29.11.2017 г. подсъдимият. К.Б. платил
по сметка на ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в размер на 2925.41 лв., а по
сметка на Дирекция "Социално подпомагане”-
гр. Разград, парични сума в размер на 1 189.50 лв., като по този начин възстановил
изцяло нанесените с извършеното от него деяние щети.
Очертаната фактическа
обстановка, която изцяло се споделя и от въззивната инстанция,
първоинстанционният съд приел за установена въз основа на събраните на
досъдебното производство доказателства, проверени и приобщени в хода на
проведеното съдебно следствие, както следва: Експертно решение ЕР № 0833/19.04.2011 г., Заявление
№ МП-7407/11.05.2011 г., Заявление № МП-7408/11.05.2011г., Молба-декларация №
922/30.08.2011 г., Справка за съдимост, Характеристична
справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената счетоводно-икономическа, Заключение на вещото лице по назначената комплексна експертиза, от показанията на свидетелите В. Ш., М. У., И. А., М. М., П. И., И. Н. и 2
бр. преводни нареждания.
В хода на въззивното
производство, по искане на защитата на подсъдимия, въззивният съд назначи съдебно
медицинска експертиза по документи, която да даде отговор на следните въпроси: 1.Страдал
ли е подсъдимият Б. от някакво заболяване към 19.04.2011 г. и ако е страдал от
какво заболяване? 2.Какво лечение е било предприемано, при кои медицински
специалисти е бил лекуван. 3. Постъпили ли са документи за тези заболявания в
ТЕЛК-Разград, подадени от подсъдимия или от други лице и 4. Явявал ли се е
подсъдимият Б. на преглед пред ТЕЛК.
В депозираното заключение
вещото лице сочи, че от направена справка в електронния архив на МБАЛ-Разград,
който се подържа от 2004 г., не са установени данни за хоспитализации на
подсъдимия Б., с изключение на пролежаване в ОНБ за периода 12-17.08.2016 г., с
диагноза:Дискова херния. В отделение по Образна диагностика при МБАЛ-Разград
няма архив за 2011 г. По делото не са представени медицински документи, които
да удостоверяват заболяване на подсъдимия Б. преди и около 19.04.2011 г. Във
връзка с издаване на процесното експертно решение на ТЕЛК-Разград , в
медицинското досие на подсъдимия Б. са приложени медицински документи: Епикриза
на История на заболяване № 22618/2011 г. на Отделение по съдова хирургия при
МБАЛ-Русе, Протокол на ЛКК№ 11/28.02.2011 г. на ЧБАЛ-Русе, Фиш за образно
изследване от МДЛОД при МБАЛ-Разград от 12.04.2011 г. и три бр. рентгенови
графии. С писмо от 18.01.2017 г. МБАЛ-Русе уведомява ТЕЛК-Разград, че лицето К.Т.Б.
не е било на лечение в отделението по съдова хирургия в периода
21.02-28.02.2011 г. От приложения фиш за образно изследване от 12.04.2011 г. и
поставените рентгенологични диагнози може да се направи извод, че към тази дата подсъдимият Б. е страдал от
заболявания на опорно-двигателния апарат: гонартроза /хронично невъзпалително
заболяване/ на двете коленни стави; деформираща спондилоза/дегенеративни
промени/ на гръбначния стълб и уплътнени еркери на ацетабулумите на
тазобедрените стави.
По отношение на втория
въпрос, вещото лице сочи, че не може да даде отговор, поради липса на
медицински документи, удостоверяващи заболяване към 19.04.2018 г.
На третият въпрос вещото
лице сочи, че в МБАЛ-Разград не са постъпвали медицински документи,
удостоверяващи заболявания към 19.04.2011 г., освен тези, описани по-горе.
На последния въпрос вещото
лице сочи, че отговор могат да дадат само членовете на ТЕЛК общи заболявания и
представител на НОИ в комисията към 19.04.2011 г.
В съдебно заседание подсъдимият
заяви лично, че ще представи по делото и за нуждите на експертизата намиращи се
у него медицински документи за посещения при лекари, относими към процесния
период. В предоставения му срок и до приключване на делото, подсъдимият не
представи никакви медицински документи.
При това положение въззивният съд
намери, че след проведеното въззивно производство, очертаната по-горе
фактическа обстановка не се променя
съществено.
При тези фактически констатации,
въззивният съд направи следните правни изводи:
С обжалваната присъда, първоинстанционният съд, правилно,
законосъобразно и обосновано приел, че с действията си подсъдимият К.Б. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212б, ал. 1,т. 1 вр. с
чл. 212, ал. 1, пр. 2 р. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Б. лично се ползвал на два
пъти от неистински официален документ - експертно решение № 0833/19.04.2011 г.,
на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван
Рилски”- гр. Разград. В единият случай подсъдимият Б. се ползвал от неистинския
официален документ - Експертно решение № 0833/19.04.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград пред служител на ТП на НОИ на РУ “СО“, а в другия
пред служител на Дирекция “СП” – гр. Разград, в чиято фактическа власт се
намирало имуществото, предмет на посегателство. Така подсъдимият създал у
съответните служители привидно правно основание те да предприемат действия в
резултат на които те извършили действия на разпореждане. В резултат на това подсъдимият
получил чуждо движимо имущество-пари- на обща стойност 4 114.91 лева. Извършените от подсъдимия
деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което
представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. До приключване на
досъдебното производство, респ. респ. до приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционният съд, имуществото е върнато изцяло на увредените лица.
От субективна страна - подсъдимият е действал при условията
на пряк умисъл, съзнавал
е, че използва неистински официален документ и в този смисъл няма правно
основание да получи пари от институциите, които сезирал. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е направил всичко зависещо от него за
настъпването им.
За деянието по чл. 212б, ал. 1, т.1 вр. с чл. 212, ал. 1,
пр. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законодателят
предвидил наказание лишаване от свобода
до пет години.
Съобразявайки наличните данни относно смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, първоинстанционният съд правилно,
законосъобразно и обосновано приел, че по отношение на подсъдимия следва да
бъде определено предвиденото от закона наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът отчел чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни и социалното му положение. О друга страна
като отегчаващо вината обстоятелства първоинстанционният съд отчел упорството
на подсъдимия да осъзнае стореното. Отчитайки тези обстоятелства
първоинстанционният съд наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от една година. При наличие на предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, съдът
отложил изтърпяване на така определеното наказание за минималния изпитателен
срок от три години.
Разградският окръжен съд намери, че не са налице основания
за приложението на чл. 55, ал. 2, б. “б“ от НК. Така наложеното наказание е
справедливо и би могло да се очаква, че ще се постигнат целите на
индивидуалната и генералната превенция.
Правилно и законосъобразно, с оглед изхода на делото,
първоинстанционният съд се произнесъл и по въпроса с разноските и веществените
доказателства.
По жалбата:
В същата се изтъква, че подсъдимият не е осъществил
деянието, тъй като не съзнавал, че ползва неистински официален документ и
посоченото в процесното експертно решение съответствало на здравословното му
състояние.
Това възражение не се споделя от въззивната инстанция. От
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно производство по несъмнен и
безспорен начин се установява, че подсъдимият е бил наясно, че процесното
експертно решение представлява неистински официален документ. В този смисъл
подсъдимият е бил наясно, че не се е явявал на преглед пред ТЕЛК-Разград, не е
полагал подпис за “заявител“
в заявление с № МП-7408/11.05.2011 г. и за “получил решението“ в ЕР №
0833/19.04.2011 г., не е бил и на лечение в МБАЛ-Русе. От събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Б.
е страдал от посочените в експертното решение заболявания, към процесния
период.
В този смисъл желанието на
подсъдимия за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава,
поради недоказаност на обвинението, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважавано.
В условията на
алтернативност се иска да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК.
Въззивният съд намери, че тази разпоредба е неприложима в случая. Предвиденото
от законодателя наказание за това умишлено деяние е до пет години лишаване от
свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. “а“ от НК, за да бъде
освободен дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, следва за умишленото деяние да е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание. Така при липсата на една от
задължителните кумулативни предпоставки, не може да бъде приложена разпоредбата
на чл. 78а от НК.
Съобразявайки горното въззивният
съд намери, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна, на основание чл. 338 от НПК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Б. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОС-Разград сумата 190.76 лв., представляващи разноски за
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 143/12.04.2018 г.,
постановена по нох дело № 3 / 2018 г.,
РС-Разград.
ОСЪЖДА К.Т.Б., ЕГН **********, да
заплати
по сметка на ОС-Разград сумата 190.76 лв., представляващи разноски за
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.
MH