Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 136 29.11.2019
г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На четвърти
ноември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1388 по
описа за 2019 година
Производството
по делото е образувано
по повод въззивна жалба на „Гаранционен фонд България“ – ЕООД – Бургас – ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №1741/08.07.2019г., постановено
от Бургаски районен съд по гр.д.№7305/18г., в частта, с което са отхвърлени претенциите на въззивника, за
приемане за установено, че ответникът С.Л.И. дължи на ищеца главница над 240.04, до предявения размер от 469.51 лева по договор за потребителски кредит № 990 /
25.04.2017 год., сключен между ответницата и „Фреш кредит” ЕООД, която „Гаранционен
фонд България” ЕООД е изплатило като поръчител, както и изцяло исковете за
договорна лихва в размер на 47.14 лв., за мораторна лихва в размер на 21.75 лв.
и за възнаграждение по договор за допълнителни услуги в размер на 392.63 лв.
Въззивникът изразява недоволство
от обжалваното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете да бъдат уважени. Според въззивника, съдът неправилно
е приложил разпоредбата на §1, т.1 ДР ЗПК, т.к. в чл.4 от договора изрично е
уговорено, че ползването на допълнителни услуги не е задължителна предпоставка
за получаване на кредита; в чл.3 е уговорена възможност кредитополучателя да
представи друга форма на обезпечение, а заплащането на допълнителната услуга е
обусловено от невъзможността и нежеланието на кредитополучателя сам да заплати
дължимото възнаграждение на поръчителя.
Изложените съображения
обосновават тезата на въззивника, че договорените условия касаещи договора за
допълнителни услуги са възможност, но не и задължение и избирането им обвързва
кредитополучателя.
Направен е анализ, според който договорът за потребителски кредит и
договорът за допълнителни услуги са самостоятелни и евентуалната нищожност на
единия от тях не влече нищожност и на другия; договорът за допълнителни услуги
предвижда заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство и двата са
валидни и пораждат задължения за кредитополучателя.
От въззиваемият – ответник С.Л.И., чрез адв. К. - назначена за особен представител на осн.
чл.47, ал.6 ГПК, в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В него
са изложени съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Оспорват се
изводите на въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на §1, т.1 ДР
на ЗПРК; в договора за кредит не е отразена действителната общата сума, дължима
от потребителя – в нея не са включени общите разходи и възнаграждението на
поръчителя, което се отразява на стойността на ГПР съгл.чл.19, ал.1 ЗПК. Поради
това на осн. чл.22, вр. чл.21, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
кредит е недействителен.
Изложени са
съображения за нищожност на договора за кредит на осн. чл.146, ал.1 и 2 ЗЗП –
използват се бланки с предварително определено съдържание, върху което
потребителят не може да влияе. Съображения са изложени и за нищожност на
договора за поръчителство, поради противоречие с добрите нрави. С оглед
характеристиките на договора за поръчителство, е обоснован извод за сключването
му във вреда на длъжника, за да бъде обременен със задължение за заплащане на
възнаграждение в размер, завишен спрямо интереса.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, относно сключен на 25.04.2017г.
между „Фреш Кредит“ – ЕООД, в качеството в качеството на кредитор и ответника С.Л.И.
- в качеството на кредитополучател договор за потребителски кредит №0000990, по
силата на който кредиторът е предоставил на ответника заем в размер на 650 лв.
срещу задължението на последния да го върне в срок до 03.01.18г., на равни
седмични вноски, с размер на вноската от 20.67 лв. Длъжникът се задължил в срок
от 48 часа да предостави на кредитора обезпечение – двама поръчители,
отговарящи на конкретно посочени условия или банкова гаранция или се съгласил
кредиторът да сключи договор за поръчителство, с възнаграждение за поръчителя
от 573.48 лева, платимо на равни месечни вноски. Възнаграждението на поръчителя
било финансирано от кредитодателя, чрез сключване на договор за допълнителни
услуги от 25.04.17г. за 573.48 лева, поради което в негова полза е уговорено
плащането на разсрочените вноски – по погасителния план на главното задължение.
Съдът е установил, че договорът за поръчителство е сключен с настоящия ищец,
който поради неплащане от страна на длъжника е заплатил задълженията му на
кредитора. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на
първоинстанционния съд въззивната инстанция и в тази част споделя на осн.
чл.272 ГПК.
В
допълнение и по изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже:
Съобразно нормата на чл.142 ЗЗД, поръчителят може да противопостави на
кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника; той не губи тия права и
когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. На осн. чл.143,
ал.2, изр.2 ЗЗД, ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това
длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да
направи на кредитора. Поръчителят може
да иска това, което кредиторът недължимо е получил.
В
настоящия случай поръчителят не е противопоставил на кредитора възражения за нищожност
на клаузи от договора, каквито е могъл да направи. Нещо повече - получавайки
покана на 12.03.18г., на същата дата той е извършил плащане на исковата сума – 931.13
лева, без да уведоми длъжника. Но от цитираните по-горе разпоредби следва да се
направи извод, че това плащане това не обвързва длъжника – той може на
собствено основание да направи възраженията си по валидността на двата договора
както пред кредитора, така и пред платилия поръчител, в каквато насока са
изявленията на особения представител, направени с отговора на исковата молба.
За
пълнота следва да се добави: Свободата на договарянето не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този
на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този
принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на
практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване
на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението
на което се сключва друг договор за заем.
Отделно
от изложеното, в случай, че се касае за предоставяне на допълнителни услуги, то
те следва да бъдат включен в годишния процент на разходите, тъй като това са
възнаграждения по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19,
ал. 1 от Закона за потребителските кредити, но в случая това не е сторено.
Поради
изложените съображения, първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1741/08.07.2019г., постановено от Бургаски районен съд по
гр.д.№7305/18г.,
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.