№ 203
гр. Русе, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520103310 по описа за 2021 година
Ищцата ИВ. Т. Ж. твърди, че е наследник по закон на Я.Г.Г.-нейна леля,
починала на 09.02.2021 г. На 20.07.2020 г. бил сключен договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за гледане, изповядан с нот.акт № 141, т.18, д.№ 3745/2020 г. на
СВп-Русе. С него наследодателката на ищцата прехвърлила на ответника собствения си
апартамент № 11, находящ се на 3 ет. в ж.бл.„С“, вх.Г, в к-кс „Р ІІ“, гр.Русе, срещу
положени грижи за минало време от страна на приобретателя и задължение за гледане
и полагане на грижи за бъдеще време. Ищцата през голяма част от живота била в
помощ на леля си, често я посещава в Pуce и я обгрижвaла за продължителни периоди
от време. След преместването си в гр.С това станало трудно. Затова от 01.04.2020 г. до
смъртта си Я.Г. получавала здравно-социални услуги от Община Русе по проект
патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания. За този период Г. имала
назначен болногледач в лицето на ответника и медицинска сестра. Те оказвали помощ
на жената на базата на трудовата си ангажираност към общината. Поради това счита,
че е в пряко противерочие с оформеното като задължение на Р.Д. да гледа и издържа Г.
преди и след разпореждането й с имущество в полза на болногледача на 20.07.20 г.
Ищцата твърди, че минали грижи не са полагани от ответника, а тези след сделката до
смъртта на Г. не били еквивалентни на полученото от приобритателя. Г. получавала
пенсия от около 400 лв., годишна рента от земеделската си земя, както и социална
помощ от Община Русе. На 30.06.2020 г. Я.Г. продала и 6 дка зем. земя в с. Кайнарджа,
обл. Силистра, за сумата от 9636,80 лв. Същата била на 85 години, с множество
заболявания и хоспитализации. Страдала от захарен диабет тип 2, аневризма на
1
абдоминалната аорта, ХОББ, исхемичен мозъчен инсулт, мозъчен инфаркт и
хипертония.
Ищцата счита, че процесната сделка е нищожна поради липса на основание, тъй
като приживе наследодателката й страдала от редица тежки заболявания, които
предполагат настъпване на скорошна смърт след датата на договора и това било
известно на приобретателя. Същата разполагала с достатъчно средства, за да плаща
консумативните си разходи. Ответникът не полагал грижи и не давал издръжка нито
преди, нито след сключване на договора, а напротив - живеел при наследодателката,
защото нямал имот и средства да се издържа. Полагал единствено епизодични грижи за
домакинството на наследодателката и то докато е изпълнявал трудовите си
задължения.
В условие на евентуалност счита алеаторният договор за нищожен и поради
противоречие с добрите нрави, защото леля й била в тежко здравословно състояние,
предшестващо неминуема и в близко време смърт, за което приобретателят знаел.
В условията на евентуалност претендира и разваляне на договора до ½ ид.ч.,
като твърди, че ответникът не е полагал необходимите грижи и не е давал издръжка на
наследидателката нито преди, нито след сключване на договора.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Р. Д. Д. депозира отговор, в който оспорва
основателността на исковете. Твърди, че с прехвърлителката Я.Г. се запознал на
29.04.2020 г. във връзка с ползвана от нея социална услуга от Община Русе, където
работел като болногледач по посочения в исковата молба проект. Г. живеела сама в
процесния имот, в лоши битови условия и имала очевидна нужда, с оглед възрастта си,
от полагане на грижи, надхвърлящи представяните по проекта - премерване на кръвно
и закупуване на хранителни продукти. Нямала близки, които да се грижат за нея и да я
подпомагат за всички нейни ежедневни нужди в пълния им обем - приготвяне на
храна, осигуряване на пълноценно медицииско обслужване при нужда, почистване,
пране гладене, осигуряване на възможност за социални контакти и социален живот.
Независимо, че не му влизало в служебните задължения, освен сутрешното посещение
за един час, поради съжаление към Я. и създадените добри взаимоотношения, по нейна
молба ответникът започнал да я посещава и след обяд, към края на работния ден, за да
се грижи за нея и домакинството - да й приготвя храна, да почиства, да мие посуда, да
й закупува неща, от които междувременно имала нужда, да разговаря с нея, да
обсьждат различни неща, да я извежда навън за разходка, да посещава магазини и др.
Я. била във видимо добро психично здраве и запазен за възрастта си интелект. Извън
хроничните й заболявания, типични за възрастта, нямала такива, които да говорят за
това, че на лицето предстои смърт.
Независимо, че на 01.06.2020 г. било прекратено трудовото правоотношение на
Р.Д. с Община Русе, той продължил да полага ежедневни грижи за Я., тъй като тя го
2
помолила. Двамата обсъждали въпроса, че тя има нуждала от постоянни грижи с
възрастта и тази нужда ще нараства. Споделяла, че й тежи, че няма кой да са грижи за
нея и да я подпомага в предстоящия период от живота й, че единствената й роднина -
ищцата, живеела далеч – в гр.С. Ответникът й казал да говори с тази роднина, която не
познавал и ако тя се съгласи, да отиде при нея, където да изживее старините си при
нормални условия и необходимите ежедневни грижи. Това мотивирало Я.Г. да се
обади на тази своя роднина, която дошла в гр.Русе на 01.07.2020 г. Тогава ответникът
се запознал с нея. От Я. разбрал, че проведеният разговор не дал резултат, тъй като
Иванка й заявила, че не може да се грижи за нея, имала няколки години до пенсия и
други подобни. След като И.Ж. си тръгнала на 02.07.2020 г., Я. изпаднала в отчаяние и
страх за бъдещето си.
На 07.07.2020 г. в три часа през нощта, Я. се обадила на Р.Д., тъй като докато
ставала й се завило свят и паднала, като си ударила много лошо главата. Той незабавно
отишъл до дома й, а преди това се обадил на тел.112. След изписването на Я. от
болницата от 14.07.2020 г., по изрична нейна молба, Р.Д. се преместил в нейното
жилище, за да се грижи за нея. Правел абсолютно всичко - пазаруване, почистване,
приготвяне на храна, пране, гладене. Я. му съобщила, че е решила, тъй като нямало кой
да се грижи за нея и близките й не се интересуват от нея, да му прехвърли жилището
си, срещу неговото задължение да се грижи за нея, като я гледа. Така се стигнало до
сключването на процесния договор. До внезапната й смърт на 09.02.2021 г. ответникът
живеел при нея, полагал всички необходими грижими за нея - пазаруване, почистване,
пране, гладене, приготвяне на храна, водене на медицински специалисти, включително
за операция на очите, закупуване на медикаменти с негови средства и всичко
необходимо за нормалния й социален живот. Освен получаваните от него трудови
възнаграждения за периода и преди това, ответникът разполагал със спестявания и със
сумата от 20 000 лева, получена от него като банков кредит.
Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно предявените евентуално съединени искове по чл.26, ал.2,
пр.4 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцата е единствена наследница по закон на своята леля /сестра на починалия й
баща/ Я.Г.Г., б.ж. на гр.Русе, починала на 09.02.2021 г.
Приживе наследодателката й прехвърля на ответника собствения си жилищен
имот, представляващ апартамент № 11 в гр.Русе, комплекс „Р ІІ“, бл.“С“, вх.Г, ет.3,
срещу положени грижи за минало време и срещу задължение за гледане и полагане на
3
грижи за в бъдеще време, докато е жива, като си запазва и правото на ползване върху
имота. Алеаторният договор, атакуван в настоящото производство, е изповядан на
20.07.2020 г. под формата на нот.акт № 111, т.ІІ, нот.дело № 246/2020 г. по описа на
нотариус Георги Георгиев.
Преди това, на 30.06.2020 г. Я.Г., чрез пълномощника си – ответникът Р.Ж.,
продава на трето лице поземлен имот в с.Кайнарджа, обл.Силистра, за сумата от
9636.80 лв. През 2020 г. и до смъртта си на 09.02.2021 г. лелята на ищцата получава
пенсия и добавки в общ месечен размер от 329.93 лв. в началото на периода до 471.20
лв. в края на периода.
С нот.акт № 31, т.ІV, нот.дело № 472/15.10.2020 г. наследодателката на ищцата
прехвърля на ответника срещу гледане и издръжка и два поземлени имота в
с.Кайнарджа.
Съгласно приетите по делото две писма от Община Русе, ведно с приложените
към второто писмени доказателства, Я.Г. е получавала здравно-социални услуги от
01.04.2020 г. до смъртта си по Проект „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с
увреждания“, като услугата „болногледач“ в периода 19.11.2020 г. – 08.02.2020 г. е
изпълнявана от ответника Р.Д..
По делото са ангажирани и гласни доказателства, от които се установяват
следните обстоятелства:
Според свид.Й.М. – родственица на покойната Я.Г., стринка й още 2019 г. се
оплаквала, че има болести – била с половин бял дроб, с кръвно налягане, болели я
краката. Често се чували по телефона и един ден стринка й казала, че от социалните са
й пратили мъж, който само ходел да й пазарува. Тя му давала пари за такси да се
прибере, за цигари, за бира и кафе. Възрастната жена й казвала, че Р постоянно й искал
пари и тя му плащала по 10 лв. на ден, а като излезел не се прибирал. Понякога, когато
двете говорели по телефона, се е случвало стринка й да казва, че ще затваря, защото Р
идва и според свидетелката възрастната жена чувствала страх от него. Той й казвал да
не излиза, защото има полицаи, които я следят и ще я закарат в полицията, че й
подслушвали телефона. Според свид.М стринка й докато почине била с акъла си и
последно като я видяла през 2019 г. можела да се обслужва сама и да си пазари, като се
придвижвала бавно с бастунче. Веднъж споделила, че Р я е къпал. Стринка й казвала,
че Р искал да му прехвърли апартамента и нивите си. Свидетелката признава, че доста
време преди смъртта на стринка си не са говорили, защото Р като е там тя или въобще
не може да говори, или не й вдигала телефона, или го изключвала.
Свид.А.Б. – зет на ищцата заявява, че от баба Я. разбрали, че съпругът й е
починал, но тя не им се обадила да каже. Последните година-две се чували само по
телефона и тя все се оплаквала, че не е добре. Последно като разговаряли знаели, че
има мъж на име Р, който й помага, купува й храна. Тогава я питали как е дядо и тя
4
казала, че той е починал.
Майката на ответника – свид.П К. от своя страна изнася данни, че синът й
започнал да гледа Я. от 20.07.2020 г. Тя идвала у тях и свидетелката е ходила в дома на
възрастната жена. В седмицата два пъти П К. вземала прането, всеки петък я къпела,
готвела, когато й се обади Р. Ответникът я водил до дома на свидетелката, за да я
разходи, отнасял се добре с нея и тя искала само той да я гледа. Грижел се за нея,
пазарувал, пасирал й яденето, хранел я, почиствал, разхождал я и тя не се отделяла от
него. Той я водил по болници, памперси купувал. Свидетелката ходила у Я. за
рождения й ден и за Нова година. Последните 2-3 месеца тя се влошила, не можела да
диша и да се движи сама. Накрая пак Р я погребал, той направил и паметника на гроба
й. Звъннал на племенниците й, когато възрастната жена починала, но те не дошли. Баба
Я. казвала, че племенниците й я окрали, взели й парите и не ги искала на смъртта си.
С писмо до съда личният лекар на покойната Я.Г. – доктор Р.Б. представя
заверени преписи от 16 амбулаторни листа за извършени прегледи на същата за
периода от 03.01.2020 г. до смъртта й. Лекарят информира също, че при посещенията
си покойната е била придружавана от социалния асистент Р.Д..
Въз основа на приложената медицинска документация, по делото е изготвено и
прието заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза. Според същото,
Я.Г. е страдала от хронични соматични заболявания на сърдечно-съдовата,
ендокринната, дихателната и централната нервна системи, от дегенеративни
заболявания на костната система и очния анализатор. Същата е имала и обостряне на
заболяванията, на които е провеждано лечение, била е диспансеризирана и е
провеждала домашно амбулаторно лечение. Всички изброени заболявания водят до
дегенеративни промени, при което функционалността на тъканите и органите се
понижава необратимо. Установените заболявания могат да доведат до летален изход
при обостряне на състоянията, като смъртта може да настъпи бързо и неочаквано дори
при видимо добро здраве, но медицински критерий кога ще доведат до смърт няма.
Отразените в медицинската документация лекарства за лечението на Я.Г. отговарят на
изискванията на добрата медицинска практика и медицински стандарти. При обостряне
на заболяванията тя е лекувана в здравни заведения. При нейното болестно състояние
грижите са свързани с осигуряване на храна, битови условия, посещение и водене на
контролни прегледи, създаване на условия на живот без тежки физически натоварвания
и редовен прием на медикаменти. Според експерта, въпреки установените болестни
промени в тъканите и органите на Г., не може да се предполага или опредеи време на
настъпване на смъртта. Заболяванията й датират отпреди 2017 г., но във времето
постепенно промените се задълбочавали, което наложило диспансерно наблюдение за
сърдечните и дихателните заболявания. Възрастната жена е ходила при личния лекар
на задължителни контролни прегледи, по повод травма, по повод проблеми с
5
отделителната система, като голяма част от посещенията са по нейно желание.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с иск за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД.
Алеаторният договор е лишен от основание при наличието на две предпоставки -
прехвърлителят да е страдал от заболяване, предполагащо настъпване на смъртта
твърде скоро след датата на договора и същевременно при сключването му
приобретателят да е знаел за скорошното настъпване на смъртта /В този смисъл
решение № 569/08.03.2011 по гр. дело № 76/2009, ВКС IVГО, решение №
420/11.01.2012 по гр. дело № 99/2011, ВКС, III ГО/. Такива заболявания са както
онкологичните, така и мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркти,
напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален
стадий /предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна
физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или
постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. като изискваният времеви период от сделката
до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец. Допускането, че
прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за
близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от
еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово
недобро здравословно състояние, без видими признаци за тежко здравословно
състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно
съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от
влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по
формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече
възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така
необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от
гледна точка на гражданското право.
Изложената по делото фактическа обстановка сочи, че към датата на сключване
на процесния алеаторен договор - 20.07.2020 г., прехвърлителката Я.Г. е била на 85
години, с множество хронични соматични заболявания на сърдечно-съдовата,
ендокринната, дихателната и централната нервна системи, с дегенеративни
заболявания на костната система и очния анализатор. Според назначения експерт по
делото, посочените заболявания са често срещани на тази възраст. Данни за тях има от
2016 г., но с времето дегенеративните промени се задълбочават, което наложило
диспансерно наблюдение за сърдечните и дихателните заболявания, с прием на
лекарства по здравна каса. Макар, според вещото лице, установените заболявания на
6
наследодателката на ищцата да могат да доведот до бърз и неочакван летален изход
при обостряне на състоянията и при видимо добро състояние, не може да се
предполага или да се определи време на настъпване на смъртта.
Събраните гласни доказателства сочат, че още след смъртта на съпруга си Я.Г. се
оплаквала на родствениците си, че не е добре, че я болели краката, била с половин бял
дроб и високо кръвно. Някой път казвала, че е добре, друг път че не е. През 2020 г. и
докато почине тя била с акъла си, по-бавно, но ходела с бастунче сама да си пазарува,
ходела до тоалетна, обслужвала се сама, доколкото може.
Майката на ответника също потвърждава, че в началото Я. била по-добре,
идвала до дома й да се разходи, двамата с Р ходели навън на разходки и да пазаруват.
Последните 2-3 месеца вече не можела да се движи сама, мъчели я астма, диабет и
херния. Голяма част от посещениятата й при личния лекар през 2020 г., при които е
придружавана от ответника и за които има данни по делото, за са контролни прегледи
и по нейно желание.
При съпоставката на горните данни по делото за заболяванията на
прехвърлителката и нейното състояние към датата на извършване на разпоредителната
сделка с посочените по-горе критерии на съдебната практика при претенциите за
нищожност на алеаторни договори, като лишени от основание - чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр.
4 ЗЗД, очевидно кредиторката към момента на сключване на договора от 20.07.2020 г.
не е била в състояние, което е предполагало предстояща в най-близко време нейна
смърт, нито това е било известно на длъжника по сделката. Според вещото лице
възрастната жена е провеждала домашно амбулаторно лечение с редовен прием на
медикаменти, а при обостряне на заболяванията й е лекувана в здравни заведения.
Следователно, от събраните по делото доказателства - писмени, заключението на
СМЕ и показанията на разпитаните свидетели, не може да бъде направен извод за
наличието на такива заболявания, предполагащи настъпването смъртта на
прехвърлителката твърде скоро след сключването на процесния договор. При това
положение няма как да е налице и втората необходима предпоставка, съгласно
горепосочената законова разпоредба - знанието на приобретателя за такива
заболявания.
Искът за прогласяване нищожността на сделката от 20.07.2020 г. по нот. акт №
111, том ІІ, н.д. № 246/2020 г., като сключена без основание, следва да се остави без
уважение.
В условията на евентуалност ищцата претендира прогласяване нищожността на
процесния алеаторен договор и поради противоречие с добрите нрави, тъй като
прехвърлителката е била в тежко здравословно състояние, предшестващо неминуема и
в близко време смърт, за което приобретателят е знаел. Т.е., сочат се едни и същи
обстоятелства за нищожност на договора за гледане и издръжка както поради липса на
7
основание, така и поради накърняване на добрите нрави. Съдът е изложил мотиви за
извода си, че доказателственият материал по делото не установява по безспорен начин
и двете обстоятелства – нито че прехвърлителката е била в много тежко здравословно
състояние, предполагащо скорошния й летален изход, нито знанието за това й
състояние от страна на приобретателя.
В допълнение на горното, съгласно установената съдебна практика, едно от
проявленията на нищожност поради противоречие с добрите нрави е сключване на
двустранна сделка при нееквивалентността на престациите, на което се позовава и
ищцата. (Р № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. V гр.о. на ВКС.) Добрите
нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Съдът преценява
кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката,
но той не може да подменя волята на страните при действие на принципа за свободата
на договарянето (чл.9 ЗЗД). Изключително голямата разлика в престациите е
определена като критерий за нищожност на това основание в Решевие № 615 от
15.10.2010 г. гр.д. №1208/2009 г., ІІІ гр.о. Значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите
нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Тогава, ако
сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Настоящият случай не е такъв. Срещу правото на
собственост върху жилището на кредиторката с данъчна оценка 24 606 лв. ответникът
дължи грижи и издръжка за в бъдеще време, което, както сочи съдебният лекар, е с
неизвестна продължителност. Смъртта на Я.Г. е могла да настъпи във всеки един
момент внезапно, но преживяемостта й би могла да бъде и неизвестно още колко време
над средната възраст за жените /над 78 години/, след като е провеждала домашно
амбулаторно лечение, а при обостряне на някое заболяване – и болнично лечение, след
като е спазван подходящ режим на хранене, редовен прием на медикаменти,
осигурявани са й добри битови условия на живот, без тежки физически натоварвания.
Също в условията на евентуалност е предявен и конститутивен иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договора за гледане и издръжка от
20.07.2020 г. до ½ ид.част от имота, поради неизпълнение.
Спорът се концентрира относно обстоятелството дали ответникът е изпълнил /и
ако е изпълнил – в какъв обем/ задължението си за гледане и издръжка на
прехвърлителката по процесния алеаторен договор.
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление
ищцата да развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето
задължение за гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са
проявени следните материални предпоставки /юридически факти/: 1. наличието на
8
действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на
право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2.
приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно задължение
за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е незначително с оглед
интереса на кредитора и 3. кредиторът да оказал необходимото съдействие на
длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния
ненаименован договор.
Договорът за прехвърляне на процесния имот от наследодателката на ищцата на
ответника срещу поето насрещно непарично задължение – за гледане, е действителен и
е породил целените от страните правни последици. При прехвърлянето на правото на
собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква изискуемостта
на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно, постоянно, със
собствени усилия да извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му
доставя необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване
издръжка.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да установи
по несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по договора. Кредиторът не е
длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Обемът и съдържанието на
поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие, като при
тълкуване волята на страните, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и
грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи за
здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам. Длъжникът по алеаторния договор поема
задължение, което изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва
непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор. Следователно
престацията е продължителна, изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично. Натуралната престация на приобретателя включва
всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното
състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент –
уважение, внимание.
В случая e налице волеизявление на съдоговорителите досежно обема на
уговореното задължение – постигнато е съгласие само за гледане и полагане на грижи
от приобретателя до смъртта на прехвърлителката. Релевантно при преценката
изпълнявани ли са поетите от Р.Д. задължения е и обстоятелството какъв е бил
обичайният живот на Я.Г. – от значение е стандартът й на живот към момента на
сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите й след този момент.
9
Следователно, не е уговорен конкретен обем от грижи, поради което при изпълнение
на непаричното задължение е следвало да се задоволят обичайните битови и социални
нужди на праводателя, съобразени с неговото здравословно състояние, респ. с неговата
възраст.
Безспорно е по делото, че Я.Г., с оглед напредналата си възраст и здравословното
си състояние при сключване на договора, се е нуждаела от спокойна и нормална
атмосфера на живот, добри взаимоотношения, помощ както за домакинството, така и за
себе си – лична хигиена, хранене, къпане, осигуряване на медицинска помощ чрез
посещения при личен лекар, приеми в болнично заведение и редовен прием на
лекарства по здравна каса.
В разглеждания случай събраните писмени и гласни доказателства установяват, че
родствениците на покойната Я.Г. живеят в други населени места и от 2019 г. с нея
общуват само по телефона. Поради много си заболявания възрастната жена е имала
нужда от помощ, като от 2020 г. са й предоставяни услуги чрез Община Русе от
болногледач и медицинска сестра. Свидетелите Й.М. и А.Б. нямат преки впечатления
за полаганите грижи от страна на ответника спрямо наследодателката Я.Г.. Според
първата от тях стринка й имала нужда някой да й пазарува и да й шета. Свидетелката
знае, че Р.Д. живее при стринка й, която паднала в къщи и е влизала в болница, знае и
че веднъж той я е къпал. Според свид.М стринка й затваряла телефона или не го
вдигала, когато ответникът е там, тъй като според нея чувствала някакъв страх от него.
Свидетелката признава, че последните няколко месеца преди да почине възрастната
жена не са се чували. Очевидно и комуникацията между ищцата и покойната й леля не
е била толкова честа, след като, според зетя на И.Ж. – свид.А.Б., едва когато Р
започнал да се грижи за баба Я. от нея разбрали, че съпругът й бил починал.
От показанията на свид.П К. се установява, че синът й се преместил да живее при
Я.Г. на 20.07.2020 г., отнасял се добре с нея. Тя била много привързана към него и не
се отделяла от него. Р я водил на разходки и да пазаруват, почиствал, пасирал й
яденето и я хранел. Свидетелката споделя, че възрастната жена идвала у тях да се
разходи, тя също ходила у Я., два пъти седмично перяла дрехите й, всеки петък я
къпела, а понякога и готвела. Тримата заедно празнували рождения ден на Я., както и
Нова година. Свид.К. и ответникът я гледали като своя баба. Синът й водил
възрастната жена по болници, купувал памперси и накрая пак той я погребал, направил
й и паметник.
От писмото на доктор Р.Б. до съда се установява, че при посещенията си при
личния лекар през 2020 и 2021 г. Я.Г. е била придружавана от ответника. От
приложените амбулаторни листи и епикризи е видно, че след м.май 2020 г. до смъртта
си наследодателката на ищцата е посещавала личния си лекар по различни поводи
общо 12 пъти. Същата е лежала в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД както следва: в съдова
10
хирургия от 14 до 15.05.2020 г.; в неврохирургично отделение от 07 до 10.07.2020 г. /по
повод падане през нощта и удряне главата й на ръба на вратата, до данни на мъжа,
който се грижел за нея/; в кардиологично отделение от 11 до 14.07.2020 г. и в очно
отделение на 20.08.2020 г.
Същността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане изисква преди всичко от длъжника да се приспособи към кредитора. Заедно с
това той трябва да търпи последиците и на физическите и психическите болезнени
прояви, които могат да се проявят с течение на времето у прехвърлителя.
Алеаторността на облигационното правоотношение прави неизвестно при сключването
на сделката както неговата продължителност, така и промяната с течение на времето на
нуждите на прехвърлителя, включително и неговото физическо, психическо и
емоционално състояние. Следователно, за да подсигури „спокоен и нормален живот”
на прехвърлителтата, ответникът е следвало да полага трайно, постоянно и
непрекъснато по-големи грижи, отколкото би се нуждаел един човек със здрав
организъм, съобразно възрастта, на която е била кредиторката.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че след
сключването на алеаторния договор ответникът действително е полагал ежедневни и
непрекъснати грижи за прехвърлителката Я.Г., като почиствал дома й, пазарувал,
осигурявал й храна, лична хигиена, лекарска помощ и приемане на медикаменти,
извеждал я на разходки, когато е била в състояние за такива, отделял й нужното
внимание не само в ежедневието, а и по време на празници.
Ето защо съдът намира, че в случая не се доказа неизпълнение на алеаторния
договор от страна на ответника, вследствие на което да е възникнало потестативното
право на наследника на изправния кредитор с едностранно волеизявление – чрез
предявяване на конститутивен иск, да развали процесния двустранен договор в частта
до ½ ид. част от правото на собственост. Искът по чл.87, ал.3 ЗЗД като неоснователен
също послежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата са направените от ответника
деловодни разноски в размер на 1300 лв. – заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ИВ. Т. Ж., с ЕГН **********,
против Р. Д. Д., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3, ал.2,
пр.4 от ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане, сключен между Я.Г.Г., с ЕГН
**********, б.ж. на гр.Русе и ответника, изповядан в нот.акт № 111, т.ІІ, нот.дело №
11
246/20.07.2020 г. по описа на нотариус, рег.№ 221 и район на действие РС-Русе, поради
липса на основание и противоречие с добрите нрави, както и за разваляне на същия
алеаторен договор до ½ ид.част от правото на собственост, поради неизпълнение.
ОСЪЖДА ИВ. Т. Ж., с ЕГН **********, от гр.С, ул.“Г.М.“ 10, да заплати на Р.
Д. Д., с ЕГН **********, 1300 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12