РЕШЕНИЕ
№ 1972
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110212807 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12807 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. А. И., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление /НП/ № 21-4332-016805 от 16.08.2021 г., издадено от Началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция“ /Отдел „ПП“/, с което на жалбоподателката на
основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. “А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложена "глоба" в размер на 100 (сто) лв. за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се правят искания за отмяна на НП като незаконосъобразно. По
1
същество се излагат доводи за допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие на материалния закон.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не сe явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 29.06.2021 г. свидетелят Б. Г. – младши автоконтрольор при Отдел „Пътна
полиция“ към СДВР е съставил срещу жалбоподателката акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение на
Закона за движение по пътищата в присъствие на двама свидетели, един от които
очевидец на нарушението. Нарушителката подписала съставения против нея АУАН
като впоследствие, в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, от същата не постъпили писмени
възражения.
Въз основа на АУАН на 16.08.2021 г. Г Б - началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на горепосоченото правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност
съобразно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 и сл. от ЗДвП и представените по делото три
броя заповеди. Видно от административнонаказателната преписка АУАН е съставен на
29.06.2021 г., а НП е издадено на 16.08.2021 г., поради което съдът намира, че двата
акта са издадени при спазване изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН относно
сроковете за това. С оглед формата и съдържанието на двата процесуални документа
обаче съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 5 от ЗАНН в АУАН актосъставителят е
длъжен да посочи нарушените законови норми, както и останалите задължителни
реквизити, свързани с описание на нарушението. Това е от значение за гарантиране
правото на защита на нарушителя и с оглед надлежно информиране на същия за
нарушението, което е извършил. В акта е посочена общо нарушената законова
разпоредба на чл. 102 ЗДвП, която предвижда, че на водач, собственик или
упълномощен ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач, или на лице, което не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
се отнася моторното превозно средство. Същевременно, при описание на
обстоятелства, при които е извършено нарушението, е посочено, че жалбоподателката,
като родител, е позволила на непълнолетния си син да управлява МПС /скутер/, без да
е правоспособен водач. При това описание на нарушението е налице противоречие и
неяснота във връзка с посочената като нарушена разпоредба относно основанието за
санкциониране на жалбоподателката. Сред качествата на лицата, адресати на
посочената норма са водач, собственик или упълномощен ползвател на моторно пътно
превозно средство, като липсва указаното в АУАН и НП качество „родител-
настойник“. По делото липсват твърдения, че жалбоподателката е била собственик на
2
управляваното от непълнолетния й син МПС, или е била упълномощен ползвател на
същото, респективно, че притежава качеството субект на нарушението. На следващо
място изпълнителното деяние е формулирано в АУАН и НП като „позволява на
непълнолетния си син“, като подобна форма на деянието не фигурира в разпоредбата
на чл. 102 от ЗДвП. Съгласно текста на цитираната норма се изисква водач, собственик
или упълномощен ползвател на моторно пътно превозно средство да е предоставил
същото на някой от посочените в т. 1 на чл. 102 ЗДвП субекти. Поради изложеното,
описаното в АУАН и НП нарушение се явява несъставомерно, съгласно посочената
правна квалификация. Съдът намира, че така констатираните процесуални нарушения
са съществени, тъй като са ограничили правото на жалбоподателката да разбере както
фактическите, така и правните рамки на повдигнатото срещу нея
административнонаказателно обвинение. Жалбата се явява основателна и НП следва
да бъде отменено, без спорът да се разглежда по същество, доколкото е налице
неяснота относно това какви са фактическите рамки на очертаното от АНО обвинение.
При този изход на делото жалбоподателката има право на разноски, но с оглед
липсата на направено искане от нейна страна за присъждането им, съдът не присъжда
такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-016805 от 16.08.2021 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на Л. А. И., на
основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. “А“ от ЗДвП, е наложена "глоба" в размер на 100 (сто)
лв. за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3