Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.02.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 16249 по описа за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № ІІ-54-179 от 07.08.2017 г., постановено
по гр.дело № 8876/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, е признато за
установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, че Ф.Ф.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на
наследници на В.П.Й.- тяхна майка, дължат поравно на Т.Д.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, сумата от 56,60 лв./ всеки по 28,30 лв./,
представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на задължения на В.П.Й.
за местни данъци, такси и лихви върху тях за имот, находящ се в гр.София, ул.“ ********,
за периода от 30.11.2010 год. до 02.12.2013 год., без да е бил упълномощен,
ведно със законната лихва от 09.12.2013 год. до окончателно изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
51365/ 2013 г. на СРС, 54 състав, като са отхвърлени предявените искове за
разликата над сумата от 56,60 лв. до пълния предявен размер от 452,81 лв. С
решението на съда са осъдени Ф.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Ф.Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплатят на Т.Д.Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 3,12 лв., представляваща
разноски за производството. С решението на съда е осъден Т.Д.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, да заплати на Ф.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 131,25 лв., представляваща разноски за
производството.
Срещу решението на СРС, 54 с-в е постъпила
въззивна жалба от Т.Д.Т., подадена чрез пълномощника адв.Е.С. с искане същото
да бъде отменено, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД за разликата над 56,60
лв. до пълния предявен размер от 452,81 лв., и вместо това да бъде постановено
друго, с което бъдат уважени предявените искове в обжалваната част. Твърди се,
че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалноправни разпоредби на
закона, по съображения подробно изложени
в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни- ответници Ф.Ф.Й.
и В.Ф.Й., чрез пълномощника си адв.К.Г., оспорват жалбата, като неоснователна
по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1
от ГПК. Молят съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо,
като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД, в частта в която са
отхвърлени за разликата над 56,60 лв. до пълния предявен размер от 452,81 лв. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение
на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства
по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите
изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД, в
частта в която са отхвърлени за разликата над 56,60 лв. до пълния предявен
размер от 452,81 лв. са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния
закон.
Противно на изложеното
във въззивната жалба, съдът приема, че посоченото задължение в приходна
квитанция от 09.05.2013 год., в размер на сумата от 452,81 лв./ за данък
недвижим имот и такса за битови отпадъци за недвижим имот, находящ се в
гр.София, ул.“ ********/ се отнася за целия недвижим имот и за всички
съсобственици на имота, а не единствено и само по отношение на наследодателката
на ответниците В.П.Й.. Твърдението на ищеца, че единствено задължено лице за заплатената
от него сума в размер на 452,81 лв. е наследодателката на ответниците В.П.Й. е
изцяло недоказано. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца
в тази насока.
От
друга страна спорното по делото обстоятелство – че
единствено задължено лице за заплатената от страна на ищеца сума в размер на
452,81 лв. е наследодателката на ответниците В.П.Й. е правопораждащо, тъй като обуславя спорните по
делото права и доказването му е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде
сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и
главно /защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена
тежест/. От
изложеното и в приложение на правните последици от тежестта на доказване,
съгласно които недоказаният факт се приема за неосъществил се, което съдът
отнася във вреда на този, върху когото тежи тежестта на доказване – на ищеца,
исковете за установяване на вземането, за разликата над 56,60 лв. до пълния
предявен размер от 452,81 лв. са неоснователни. В настоящия случай, недоказването на
релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено
във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената
тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и
които обосновават претендираното в настоящето
исково
производство вземане.
С оглед на така
изложените съображения, предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59, ал.1 от ЗЗД в обжалваната им част за разликата над 56,60 лв. до пълния предявен
размер от 452,81 лв. се явяват
неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от
първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за
настоящата инстанция. Въпреки направеното искане за присъждане на разноски,
такива не следва да се присъждат и на въззиваемите страни- ответници по делото,
предвид липсата на доказателства за тяхното извършване/ уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция/.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ ІІ-54-179 от 07.08.2017 г., постановено по гр.дело № 8876/2015 г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 54 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.