Протокол по дело №3016/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1649
Дата: 17 август 2022 г. (в сила от 17 август 2022 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20224430103016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1649
гр. *** 12.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – *** III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско
дело № 20224430103016 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът М. Т. ЦВ., редовно призован, явява се лично.
Ответницата Н. Г. ЦВ., редовно призована, явява се лично и с адв. *** –
АК – *** с пълномощно от днес.
За *** – *** отдел *** се явява социален работник ***.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за констатация личните карти на страните по делото, с оглед
установяване на тяхната самоличност.
М. Т. ЦВ., ЕГН **********, адрес: ***, л.к.№ ***г. от МВР-***
Н. Г. ЦВ., ЕГН **********, адрес: гр. *** ***, л.к.№ *** г. от МВР-***
След като съдът се увери в тяхната самоличност,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА личните карти на същите.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Да се даде ход на делото.
АДВ. ***: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че следва да бъде даден ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът ДОКЛАДВА постъпил социален доклад, постъпил на 11.08.2022
година.
ПРИЕМА представения писмен социален доклад от *** –***
ПОДДЪРЖА изготвения проект за доклад с Определение на съда от
19.07.2022г.
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Нямам възражения по проекто-доклада. Моля да се
обяви за окончателен.
АДВ. ***: Нямам възражения по проекто-доклада. Моля да се обяви за
окончателен. Поддържаме депозирания писмен отговор и ще моля, ако съда
прецени, водим двама свидетели при режим на довеждане *** и *** -
съпрузи са, *** е брат на ответницата.
Съдът намира, че следва да обяви изготвения проект за доклад за
окончателен, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения проект за доклад за окончателен.
ПРИСТЪПВА към изслушване на страните.
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Няма пречка да се допуснат свидетелите. Не съм
внесъл депозит за вещо лице, нямам финансова възможност. Плащам
издръжка на съпругата си. Искам да гледам децата. Адвоката не ми е казал за
какво става дума за тази експертиза. Адвоката ми не ми е казал за това нещо.
По-голямото дете живя три месеца при мен като, към момента на подаване на
ИМ детето беше при мен и няколко дни след това то отиде да живее при
майка си. Искам родителските права, защото по думите на децата са оставяни
многократно сами по цяла нощ. Големият ми син, който избяга при мен, са му
нанесени побои. В два през нощта ми звъни и казва: „Ние сме сами, тя я
няма“ и това е. Големият е на 14 години, малкият е на 9 навършени. Това,
което се случва често, почти всяка вечер, по думите на децата, майката
преспива на друго място. Завръща се сутрин, буди ги за училище, а те са
сами. Много пъти не са ходили на училище, защото не са вдигали телефоните
и не се събуждат и тя взима бележка от личния лекар. Това се случва доста
често. Виждам, че не полага нужните грижи за отглеждането на децата. По
2
отношение на медицинското, представено по делото, по този случай аз
заведох детето при съдебен лекар, на 13.05 късно вечерта се е случила
случката. Детето ми се обади на следващия ден в 7:30 часа някъде и помоли
да го взема и беше някъде в градинката пред блока. Отидох, взех го и ми
показа следите от инцидента. Показа ми ръката подута, одраскана, по лицето
и каза, че след скандал с майка си, скарали се и тя му нанесла побой с
точилка, по негови думи, и с ръце. Майката не поддържаше контакти с мен.
Потърсих я, те не вдигна телефона си, не проведох разговор с нея. Малкото
дете е било свидетел на това нещо. Разговарях с него и потвърди думите на
брат си.
ВЪПРОС НА СЪДА: Често ли се случва или е инцидент
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.:Не са ми казвали да е често.
ВЪПРОС НА СЪДА: Децата, когато разговаряте с тях, желаят ди да
живеят с вас?
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.:Последно малкият син беше преди три дни в къщи
по график и ми каза, че иска да си дойде при мен, а големият не мога да кажа.
Тези неща се случват заради неговите искания и в един момент избяга при
майка си, като усети, че няма да му минават номерата, не може да си прави,
каквото иска. На 14 години е и е в такава възраст, ако му позволя, иска да
закъснява вечер, излизания до късно. Определил съм му час, когато да се
прибере. Предполагам, че иска след този час. Комуникирал съм с малкия син.
Няма да представям доказателства и свидетели. Само искам да кажа, че преди
около две-три седмици майката, без да се консултира с мен, е отписала
малкия син от *** и го е записала в друго училище. Живея сам в ***
Родителите ми са починали. Работя в *** във фирма *** с нормално работно
време от 8:00 до16:30 часа.
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.: знам за какво е делото. Оспорвам ИМ. За
тази точилка, конфликт имаше между мен и ***, възможно е да има по ръцете
нещо, аз съм го спирала да си тръгне, защото когато има противоречие, той
знае, че може да отиде при баща си. От негова страна, баща му не се обажда
да пита това ли е. Аз работя оставям пари сутрин да се пазарува. Този чипс, с
по-голямата част от парите е купен чипс, който *** е изял сам, защо не е
купен на ***.. *** казва: „аз съм му купил от 40 ст.“ *** е изял този чипс, не
мога да кажа точно думите, но главно за това нещо. Не искам да правя
3
разлика между децата. Купен е от голямото дете и той го изяжда, малкия
казва, че за него няма. Това е един конфликт, няма бой, просто той казва: „аз
си отивам“. Това става вечер късно, казва: „излизам“ и аз казвам: „Няма да
излизаш, утре ще излезеш“. В това време гладя, защото се грижа за тях
.Казвам: „Няма да ходиш, късно е, ще те спрат, ще те питат къде отиваш“. Не
го пускам. „Утре прави, каквото искаш“. Той казва: „Не. Аз излизам“.
Оставям си дъската и казвам: „Няма да излезеш“. Заставам пред него, той ме
хваща малкия син ни вижда и казва на батко си: „Остави мама“. Никога няма
да го причиня, на което и да е дете, да гледа кавга с другото. Аз съм си
решила ако има някакви назидания, ще бъде само с детето. Малкия казва:
„Остави мама, не я удряй“.Грозна работа. След това той ме изблъска. Казвам:
„Няма да излизаш“. Казвам на малкия син: „***е, ела да ти купя чипс“.
Излизам с малкия, било е преди 9 часа, отиваме да купим чипс. *** се обадил
на баща си, ние се връщаме, аз съм му сърдита и не искам да говоря с него.
Отиваме в кухнята, започвам да си оправям багажа, чувам телефона на *** и
той казва: „Аз слизам“. Може да го е извикал да каже мама ми се кара. Питам
го къде отива, без отговор, все едно изчезва за секунда. През терасата
виждаме как се качва в колата, това става вечерта, при положение, че той ще
сподели, баща му знае какъв човек съм, казвал ми е: „скарай му се“. Няма
случай с точилка, не знам за какво говорите.
АДВ. ***: Искам въпрос по чл.176 към бащата.
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК ***: За точилката, всичко е по информация на
цялото семейство. Разпитани са всички поотделно. Детето ми го каза това за
точилката, *** един-два пъти.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Вие удряли ли сте сина си с
точилка?
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.:Не, единствено съпротивление, че към го
хванала за ръцете и малкия син вижда това нещо.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Позволявала ли сте си да
ударите детето?
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.:Не. Единственото нещо да го хвана за ръце и
да му кажа, че няма да излиза. При положение,че знам какво съм направила,
няма нищо вярно в това, не съм използвала точилка. Изслушайте детето. След
скандала за чипса детето отиде при баща си. Съответно мога да кажа, че това
4
нещо е, докато детето е при баща си от март месец. Аз е виждах с него.
Писала съм му постоянно. Детето не се прибираше в дома ми, но съм го
виждала, когато ходеше до училище. *** се обаждаше на баща си и казваше:
„Аз съм с мама“. Виждала съм го частично. Той е идвал в къщи, не е
преспивал, не мисля, че ще му позволи баща му. От месец март, когато детето
си е отишло при баща си, не е идвал. Виждала съм се с *** до училище на 14
юни. След матурата мисля, че беше, случайно беше. Минавах от там и той
излизаше, отиваше към гарата да се прибира и аз го видях, случайно стана.
Целенасочено не сме се виждали.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Може ли да приемем, че ви
е бил сърдит?
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.: По моя преценка, мисля, че се е държал
дистанцирано заради баща си.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Кога се върна да живее при
вас ?
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.:Юни месец, малко след като се видяхме
случайно с него, сам се върна. Видях го, чухме се тогава, той каза, че иска да
си дойде на *** иска да си живее на ***и аз му казах, че той е достатъчно
голям, на 14 години е, може да си взима решения каза, че иска да живее при
мен и дойде, видяхме се и му казах да каже на баща си, че иска да си дойде и
*** каза, че го е страх, защото са имали разговор с *** и той му е казал, че е
предател, че ще му струва много пари на баща му това, което е пуснал като
иск, а той съответно иска да си дойде при мен. Ще го доведе, по думите на
детето: „ще ме доведеш да съм като просяк, да нямам пари да платя на майка
ти“. Аз му звъня на *** и му казвам: Децата искат да са при мен“. Неговите
думи, няма да ги цитирам, защото са грозни. „Ще ти еба майката, махай се от
тук, не ме занимай с глупости, деца няма да видиш никога“. Моята
комуникация имам в телефона, точно в неговия стил, с обиди, псувни. Той ме
биеше, за това съм се развела, той ме биеше пред децата. *** е детето, което
идваше при мен и казваше: „пак ли те би?“. Аз съм предприела тази крачка и
не съжалявам, аз единственото нещо, което искам, е спокойствие, за мен и за
децата. Той не ме интересува вече, но това нещо, което е имало като
конфликт, където има почти всеки ден с тийнейджъри, са чисто битови неща.
Забранявам да си използват телефоните, докато учат и т.н., чисто битови
5
неща, но никога, пак казвам никога, заплащам телефоните, вадя ключове, за
тях има много повече неща, отколкото за мен. Всеки ден ги питам: „Чувахте
ли се с татко ви“ и никога не съм казвала да не му вдигат телефона или да не
го търсят. Това, което казва той, че съм ги затваряла и не съм разрешавала те
да ходят, когато искат, не по решението на съда. Те ходят от петък и се
връщат в неделя в 9 часа.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Това, което съобщава
ищеца, че излизате често и ги оставяте сами, така ли е?
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.: Че излизам – да, не го отричам, на заведение,
чисто нормални неща, имам приятел, децата го познават. Държах тези деца да
познават човека, с който съм. Не живеем заедно, идва преспива у нас, излизам
с него, и в компания, но не да ги оставям сами.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Случвало ли се е да
препивате при приятеля си?
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.: Не. На *** му се случвало да ходи за риба и
ги е оставял сами. Той няма дори комшии, няма майка и баща. Аз имам хора,
които дори да съм на заведение, пак биха реагирали и дошли.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Случвало ли се е системно
да оставяте децата сами?
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.:Това със събуждането е по време на онлайн
обучението. Будя ги в 6:30 часа да стават, в 7 часа тези неща, когато са се
случвали да закъснея, е било в тази онлайн следа, те са в будно състояние, аз
незнам какво се случва, когато децата са били онлайн. Това се е случило един
път и това беше. Големият син да не влезе на време в час, защото е заспал. Аз
ги карам всеки ден. Не ги оставям сами, през нощта не спя другаде. Не е
имало случай с инцидент да ударя с точилка ***. Неговите проблеми с децата
е от самото начало. *** е гонен от *** да излиза с приятели, защото трябва да
бъде навън и аз му казвам, баща ми живее на ***и *** не искаше да излиза и
аз му казвам: „Стой при дядо си“. Аз не приемам тези деца, то си е мое
мнение, не одобрявам децата в ***и той не го одобрява.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: Ако едно от децата или и
двете деца заявят пред вас, че искат да живеят при баща си, вие ще се
противопоставите ли?
6
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.:Не мисля, че ще вземат правилно решение.
Големият е достатъчно голям за да реши къде да бъде, но те неслучайно са
по-спокойни при мен. Дори успехът в училище е много по-добър при мен,
защото големият ми син ходеше на английски език, малкият ходеше на
помощни уроци, ще го запиша на плуване, защото баща му *** не го е научил
на нужните неща. Тези родителски права, при получаването, той ми звъни: „с
какво право ти ще местиш *** в друго училище“.Аз съм дадена като родител,
аз преценявам, не случайно съм го преместила в 4-ти клас в училище ***,
детето казва, че не се чувства добре, боли го стомаха в *** ***, за това го
местя за една година да е в ***. Той, както сам ми е казал, че не иска да учи в
*** ***. Това беше – или в *** *** или ще учат на *** При положение, че аз
не съм учила в *** ***, има и други училища. Водим спор къде ще учи
големият син. *** казва, че или ще е в *** *** или на *** Аз не бях на това
мнение. С бащата не поддържаме добри отношения. Няма спокоен разговор.
Физически не си позволявам да се разправям с децата. Аз съм жена 160 см,
нямам сила, защото съм оперирана от няколко години и тези неща, които са
написани, нямам какво да кажа, това е незнам. Лично аз много ми е интересно
как дори, защото съм ходила в съдебна медицина заради ***, защото ме
биеше и той дойде и аз тогава се връщам с малкия, беше на три и тогава знам
какво е да имате синина, не може от едно хващане….
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ОТВЕТНИЦАТА: На детето лесно ли оставят
следи по кожата?
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.: Не незнам, не съм забелязала, той си е мъж,
доста голям и здрав, това е абсурд. Сега по настоящем с детето си говоря, той
си поддържа,че при *** не желае да живее. Има доста хора, които са виждали
състоянията на ***.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ответната страна *** и ***,
които са извън съдебна зала.
ПРИСТЪПВА към изслушване на свидетелите.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
***, на 41 години, неосъждан, брат на ответницата.
7
СВИДЕТЕЛЯТ ***: Желая да свидетелствам.
Съдът разясни на свидетеля наказателната отговорност по чл.290
от НК и същия обеща да говори истината.
ВЪПРОС НА СЪДА: Спорът е за това къде да живеят двете деца. Какви
са, вашите впечатления, как съжителстват децата при майка си и разговаряли
ли сте с тях, виждате ли действително да имат двете или едното желание да
отидат да живеят при баща си?
СВИДЕТЕЛЯТ ***:По принцип децата са при майка си, при баща си
рядко ходят, живеят при майка си.
ВЪПРОС НА СЪДА: Знаете ли, че през определен период *** е живял
при бащата?Известно ли ви е по какви причини?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: Нещо са се скрали с майка си и той се е обадил на
баща си.
ВЪПРОС НА СЪДА: Сериозен ли е бил конфликта.
СВИДЕТЕЛЯТ ***: Не достатъчно. Едно скарване. И аз се карам на
моите деца .
ВЪПРОС НА СЪДА: Какъв е бил повода?
СВИДЕТЕЛЯТ ***:Нещо са се скарали, тя отишла до магазина и той се
обажда на баща си да го вземе.
ВЪПРОС НА СЪДА: Майката дали си е позволявала да удари детето?
СВИДЕТЕЛЯТ ***:Не вярвам и не знам.
ВЪПРОС НА СЪДА: Детето пред вас оплаквало ли се от майка си?
СВИДЕТЕЛЯТ ***:Не, никога не се е оплаквал. Всички деца се наказват.
По принцип не се е оплаквал.
ВЪПРОС НА СЪДА: Сега детето *** е при майка си. Отново имат ли
проблеми?
СВИДЕТЕЛЯТ ***:Не, нямат проблеми.
АДВ.***: Къде живее свидетеля и дали познава бащата? Има ли сведения
колко често детето контактува с бащата?
СВИДЕТЕЛЯТ ***:Живея в *** ние сме съседи, през една улица. Виждал
съм, ходят при баща си, но по-добре са при майката.
8
ВЪПРОС НА СЪДА: Децата какво споделят пред вас?
СВИДЕТЕЛЯТ ***:Децата казват, че са сами, баща им го няма, ходи на
работа. Когато са при него, нямат право да идват при нас. Даже малкият го
срещнахме в 1 часа вечерта сам с колелото, нямаше контрол върху него и го
накарахме да се прибере.
ВЪПРОС НА СЪДА: Често ли се срещате с децата?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: Да, често, в близки отношения сме
ВЪПРОС НА СЪДА: Самите деца как ви възприемат?
СВИДЕТЕЛЯТ ***: Като вуйчо. Те се радват като се виждаме. Когато са
при бащата, не им дава да идват у дома. Те ми го казват, не знам защо, те
нямат основателна причина, не могат да кажат, той забранява.
АДВ.***: Самите деца, Вие имате ли поглед да изпитват страх, когато са
при бащата?
СВИДЕТЕЛЯТ ***:Не мога да кажа страх. Като ги видим, *** се оглежда
да не го види баща му, като го видим и му дадем пари да си купи сладолед.
ВЪПРОС НА СЪДА: знаете ли дали бащата на децата редовно изплаща
дължимата Издръжка
СВИДЕТЕЛЯТ ***: Мисля, че има проблем. Близките месеци не плаща.
Това е споменавала сестра ми.
АДВ.***: Нямам повече въпроси.
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Нямам въпроси.
Съдът освобождава свидетеля.
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.: Не се плаща редовно издръжката. Има
решение на съда по банков път, юни, юли и август месец не е внесено нищо.
Август трябва от 5-то до10-то число на месеца
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: За август не е пратена. По принцип плащам на 15-
ти. За юли е платена, за май и юни не е плащана, за юли е платена, не съм
плащал за двата месеца, тъй като големият беше при мен и преди това
живееше. Не те ли е срам, детето живее при мен, защо да ти давам тези пари,
не ме интересува. За двата месеца не съм платил, но казах преди няколко дни,
че ще й платя и тези. Не съм плащал, защото едното дете е било при мен. Два
месеца не съм плащал, при положение, че едното живее при мен и другото
9
живя..
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
СНЕМА самоличност на свидетелката.
***, на 40 години, неосъждана, съпруга на брата на ответницата.
СВИДЕТЕЛКАТА ***: Желая да свидетелствам.
Съдът разясни на свидетелката наказателната отговорност по
чл.290 от НК и същата обеща да говори истината.
ВЪПРОС НА СЪДА: Имате ли впечатления от това какви са
отношенията между майката и децата? Има ли проблеми между децата и
майката по настоящем и през месец март? Имал ли проблем въз основа, на
който по-големият е живял при баща си?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: Никога не са имали проблем, незнам за такова
нещо. Майката е прекрасна майка и се грижи за децата си. Винаги е грижовна.
Имаме контакт с тях в *** когато ги виждаме, и в ***ги виждаме.***
виждаме на центъра и го караме да дойде на гости и той казва, че има забрана
от баща си да ни посещава, а по-големият не съм го виждала, не ни посещава.
Даже отвън говорихме и му казахме, че винаги е добре дошъл. Имаме ремонт
и има място за всички, ние сме голямо семейство и те с радост искат да
дойдат, но от малкия знаем, че е забранено, страхуваше се, не идваше, застава
пред вратата и казва,че има забрана.
ВЪПРОС НА СЪДА: Знаете ли през месец май след конфликт *** да е
бил удрян от майката?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: Не съм виждала белези, никога не съм виждала
детето разстроено, нито едното, нито другото. ***, когато е гостувал, не е
споменавал. С *** сме се виждали, но не сме общували, както с ***, но
никога не съм виждала белези по децата.
АДВ.***: Често ли се срещата с децата? Децата да са споделяли къде
искат да живеят, ако въобще сте разговаряли на тази тема с тях?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: Не сме разговаряли, но те, когато са
регламентираните дни за посещение при баща им, от страна на майката не е
имало спиране, но ми е известно, че не винаги, когато е имало
10
регламентирано посещение при бащата, ги е взимал.Аз не познава ***, само
визуално.
АДВ.***: Нямам повече въпроси.
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Нямам въпроси.
Съдът освобождава свидетеля.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към изслушване при закрити варта на непълнолетния
*** ***ов Ц. в присъствие на социалния служител, като извежда страните
извън съдебна зала.
*** ***ОВ Ц.: Аз съм на 14 години сега ще съм в 8-ми клас. Сега живея с
майка си,но няколко месеца бях при баща ми. Майка ми не беше съгласна,
защото знае какъв е контрола там, честно казано липсва. Разбра дори от вуйчо
ми, че са видели *** в 11 часа на вън. А брат ми е на 9 години. През месец
май – 14-ти май ми е извадено медицинско удостоверение, в което са описани
наранявания по ръката. Това е втория път. Когато с майка ми се скарахме
първия път, не помня датата, преди май месец, карахме се и накрая просто те
отидоха до магазина и звъннах на баща ми. Той дойде да ме вземе. Баща ми
звъни, че е долу и аз отивам и бягам. Взимам обувките и бягам. Преди този
случай, скарахме се в къщи, не помня за какво, това става вечерта. Аз звъннах
на баща ми и той дойде да ме вземе и тогава живях там. Поводът за скарване
е, че пренебрегнах брат ми. Бяха ни дадени пари да отида до магазина да
взема снак за мен и брат ми. Той не искаше да го яде, беше разсърден, той
звънна на майка ми и тя се прибра и разбра и от тогава започна, скара се и ме
удари по ръката. Медицинското е за друг случай. Удари ме. Звъннах на баща
ми и той ме взе и живях при него мисля, че три месеца, не съм сигурен. Но
след това с майка ми се видяхме след матурата по математика, аз тръгнах към
автогарата и видях майка ми я питах, добре ли и двамата отидохме до нейния
апартамент. Отидохме и до баба ми,че имаше рожден ден. Когато я видях, му
казах на баща ми, че съм с мама и той ми затвори. След това той почна да ме
нарича предател и вика, нали се разбрахме да не ходиш там. Матурата беше
на 16-ти юни по математика и аз се върнах вечерта или на следващия ден. Аз
искам да живея при майка ми. Това, че съм останал при баща ми, от начало
11
исках да съм там, защото се скарахме с майка ми, аз бях афектиран, но след
това разбрах къде се намирам, какъв е реда ми, как нямам ред, как оценките
спадат на по-ниски, не можах да се впиша в гимназията по софтуерни науки.
Сега ще уча в механотехникума, исках в друго училище, но не успях. Това е
моето желание, искам да живея при майка ми. В никакъв случай не ме
малтретира. Случаят с точилката, беше първия или втория път, заради това е
раната ми и имам медицинско. Раните съм сигурен,че са от точилка. Тя отиде
да я вземе и да ме удари, аз много зле се държах, много виках, не беше
хубаво, не се гордея с това, което направих.
ВЪПРОС НА СЪДА: Случвало ли се е майка ви да ви оставя сами с брат
ти в къщи, да излиза и да не свръща през нощта?
*** ***ОВ Ц.: Излиза и се прибира същата вечер или някой път
сутринта, както казах и на социалния работник. Това не е проблем. Ние знаем,
че може да се обадим или да пишем или в противен случай ще звъннем на
баща ми и така. Мама има приятел, познаваме го, много добър човек, държи
се добре с нас. Знам с какво се занимава, той се занимава със сменяне на
софтуер. Казва се ***, познаваме се, не сме ходили в дома му. Самостоятелен
е, с майка ми има връзка, но майка ми си им деца, той няма деца, нямаме
проблеми с него. Аз предпочитам да съм при майка ми. В ***средата не е
добра. Те са хазартни типове, карти, залагат пари, бият се, пушат, глупости
правят и аз не мога да се впиша, чувствам се като аутсайдер, или трябва да
съм като тях. Аз избрах да не съм като тях. Споделял съм с баща си, но той
една вечер удари и каза, беше 10 часа, те са излезли, звънни и да излезете, и
той е наясно какви са. Аз му казах, че не искам, но той каза, не може да си
седиш в къщи постоянно, това е. Разбрах, че е по-добре да живея при майка
ми. Изпитвам страх от него. Може да се общува с него много спокойно, но и
много е избухлив, доста бързо избухва, винаги се притеснявам.Брат ми желае
да живее при баща ми, но той не знае къде иска да живее,според мен иска при
него, защото вече е две-три години с майка ни и не го е виждал много време и
иска да живее там, само това повлиява и приятелите му и, че стои до 11 часа
навън и никой не го търси. Някой път го търси баща ни, но повечето пъти аз.
Неговата приятелска среда е добра, нормална, те си играят. Този случай с
точилката беше сериозен, но не беше майка ми виновна, защото тогава аз бях
виновен, въпреки, че бях виновен, пак крещях, виках, преговарях. Не ме е
удряла никога, не ми е посягала майка ми. Не е имало нещо по- сериозно.
12
Никога. Това е единственото, което желая, да остана при майка ми.
ВЪПРОС НА СЪДА: Баща ви успява ли да ви осигурява средства, купува
ли ви подаръци?
*** ***ОВ Ц.: Едно нещо ми взе-телефон, иначе джобни дава.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към изслушване на социалния работник.
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК ***: Няма манипулация. Детето отговаря,
както при мен, когато разговарях с него. По същия начин го казва и пред вас.
В залата влизат страните по делото и съдът съобщава на същите,
какво е становището на детето при изслушването му.
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Аз държа на родителските права на двете деца,
защото са момчета. Големият е в такава възраст… Но след като ме запознахте
с казаното от сина ми, заявявам, че не поддържам иска си, отказвам се от
него. Нищо не искам. Каквото иска майката, в името на децата съм съгласен с
всичко. Няма да предявявам пак този иск.
ОТВЕТНИЦАТА Н. Г. ЦВ.: Държа на разноските.
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Отказвам се от иска. Съгласен съм. Отказвам се от
иска. Ще платя всички разноски.
АДВ.***: С оглед изявлението на ищцовата страна, същият видно е, че е
допуснал компромис в името на децата. Моля да ни присъдите сторените
разноски и след това ще моля за социални услуги, в името на децата, да
поработят с родителите. Представям списък с разноски. Моля да уважите
същия.
ИЩЕЦЪТ М. Т. ЦВ.: Нямам възражения по списъка с разноски.
Съдът намира, че с оглед изявлението на ищеца, че прави отказ от
предявения иск, същото е направено своевременно, следва да бъде прието,
респективно производството по делото следва да прекратено, като ищецът
бъде осъден за заплати, с оглед изрично направеното искане от страна на
ответницата, направените от същата разноски в размер на 400 лева за един
адвокат.
Воден от горното съдът,
13
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на основание чл.233 от ГПК отказът от иска с правно
основание чл.59, ал.9 от СК, във вр. с чл.127, ал.2 от СК, предявен от М. Т.
ЦВ. против Н. Г. ЦВ. и ПРЕКРАТЯВА производството по г.д.№3016/2022
година по описа на Районен съд – град ***
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. Т. ЦВ. с ЕГН**********
и с адрес: с.*** община *** ул. *** * ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. ЦВ. с
ЕГН********** и адрес: гр.*** / разноски по делото в размер на 400 лева.
Определението, с което се прекратява производството по делото,
може да бъде обжалвано в едноседмичен срок, считано от днес, чрез
Районен съд – *** пред ***ки Окръжен съд.
ПРОТОКОЛЪТ е написан в съдебно заседание, което приключи в 12:06
часа.
Съдия при Районен съд – *** _______________________
Секретар: _______________________
14