Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 08.02.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в
публично заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №331 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск за съществуване на вземането
с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК
и предявен при условията на евентуалност облигационен осъдителен иск с правно
основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД за сумата в размер общо на
20 597,33 лв..
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от “Райфайзенбанк (България)”ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район
„Лозенец”, бул.”Никола Вапцаров”№55, „Експо 2000”, представлявано от
Изпълнителния директор Ани Василева Ангелова и Прокуриста Михаил Танев Петков,
действащи чрез пълномощника си Георги Георгиев Стамболов, редовно упълномощен с
нотариално заверено пълномощно рег.№1355,1356/10.02.2017 год. по описа на Лила Лакова
– Нотариус с район на действие СРС, вписана под №151 в регистъра на НК срещу ответника
К.А.М. ***, в коато твърди, че в законоустановения
срок и на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 и чл.124 от ГПК, от името
на своя доверител - „Райфайзенбанк (България)"ЕАД (Банката) предявява
положителни установителни искове, обективно съединени при условията на
кумулативност относно вземания в общ размер на 20 597,33 лева, от които :
изискуема главница в размер на 19 582.42 лева (деветнадесет хиляди петстотин
осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки), от която - редовно
падежирала главница в размер на 1 284.41 лева (хиляда двеста осемдесет и четири
лева и четиридесет и една стотинки), начислена за периода от 15.12.2018 г. до
15.05.2019 г. включително и предсрочно изискуема главница в размер на 18 298.01
лева (осемнадесет хиляди двеста деветдесет и осем лева и една стотинка);
изискуема редовна лихва в размер на 512.26 лева (петстотин и дванадесет лева и
двадесет и шест стотинки), начислена за периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019
г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 502.65 лева (петстотин
и два лева и шестдесет и пет стотинки), начислена за периода от 15.12.2018 г.
до 08.08.2019 г. включително; законна лихва за забава за периода от 09.08.2019
г. до изплащане на вземането.
Относно процесуалната допустимост на
главните искове счита, че са налице общите и специалните положителни
предпоставки за допустимостта на главните установителни искове. След успешно
проведено заповедно производство, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по силата на която на длъжника К.А.М. е разпоредено да заплати на "Райфайзенбанк
(България)"ЕАД дължими по Договор за кредит суми.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 30.01.2020 г. заявителят е уведомен от
заповедния съд по Ч.гр.д.№1580/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч, V-ти състав, че
следва да подаде иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок. Моли
при обсъждане на служебния въпрос за допустимостта на установителните искове, съдът
да прецени, че същите са допустими и своевременно подадени от заявителя.
По основателността на исковете
пояснява, че на 17.05.2018 г. между „Райфайзенбанк (България)"ЕАД
(Банката) и кредитополучателят К.А.М. е подписан Договор за потребителски
кредит №1805152352136815, с който е отпуснат кредит в размер на 20 630.00 лева
(двадесет хиляди шестстотин и тридесет лева). Кредитът е напълно усвоен от
кредитополучателя на 17.05.2018 г.
Съгласно чл.1 от Договора, кредитът ще
бъде използван за потребителски нужди, като крайният срок за погасяване на
кредита е 15.06.2025 г.
Съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ, договорът
за банков кредит е лихвоносен. В чл.4 от Договора страните са уговорили размера
на възнаградителната (редовна) лихва. Съгласно цитираната договорна разпоредба
се дължи лихва в размер на 4.70% (четири цяло и седемдесет стотни процента), за
първите 12 (дванадесет) месеца, считано от първата падежна дата на кредита,
след което дължимата редовна лихва е в размер на 6-месечен Sofibor и надбавка
от 5.235 (пет цяло и двеста тридесет и пет хилядни пункта), като редовната
лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база.
Страните отнапред са определили размера
на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за
погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането на дължими вноски
по кредита е дължима неустойка - наказателна лихва, чийто размер се определя
като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10
(десет) пункта годишно (чл.4.5 от Договора). Наказателната лихва се начислява
на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на
забавата до окончателното им погасяване.
В чл.5.2. от Договора страните са
уговорили, че кредитът ще бъде погасен на 84 (осемдесет и четири) анюитетни
месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано
от 15.07.2018 г. до 15.06.2025 г. включително, като размерът на погасителната
вноска, дължима за първите 12 (дванадесет) месеца от действието на Договора е
288.68 лева (двеста осемдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки).
Банката е изпълнила всички свои
задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит и закона. На
кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на
кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови
нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните
отношения между страните.
Като обстоятелства, довели до
настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита
ищецът се позовава на чл.430 от ТЗ, съгласно който основно задължение на
заемателя е да върне заетата сума в уговорения срок.
Съгласно чл.8.1 от Договора,
неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на
неизпълнение. Съгласно чл.9.2 от същия, при настъпване на случай на
неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми и незабавно платими.
Кредитополучателят не е заплатил
дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати - 15.12.2018 г., 15.01.2019
г., 15.02.2019 г., 15.03.2019 г., 15.04.2019 г. и 15.05.2019 г., с оглед на
което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.432
от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.
Предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя К.А.М. на 14.06.2019 г. с писма с изх.№№ ИЗХ.-001-43417 от
22.05.2019 г. и ИЗХ-001-43418 от 22.05.2019 г. Видно от приложените обратни
разписки, писмата са достигнали до адресите на кредитополучателя (постоянен и
настоящ адрес), посочени в титулната част на Договора за кредит, с което
съгласно чл.11.8. от Логовора, се считат за надлежно получени.
Според Решение №40/17.06.2015 г. по
т.д.№601/2014 г. на ВКС, I т.о., както и Решение №148/02.12.2016 г. по
т.д.№2072/2015 г. на ВКС, I т.о., е допустимо да се фингира недоставеното или
само изпратено от Банката съобщение до длъжника като получено единствено в
случай, че договорът между страните предвижда определени предпоставки, при
наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до
знанието на длъжника изявлението на Банката, че е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем.
В случая писмата не са получени, защото
пратките не са били потърсени. Фактическото получаване на уведомленията от
длъжника не е осъществено, поради неговото бездействие, а кредиторът е положил
необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяването му,
упражнявайки правомощието си да обяви предсрочната изискуемост на кредита. В
Договора е предвидена уговорка - чл.11.8, че изявленията в писмена форма ще се
считат за получени, ако достигнат до адреса за кореспонденция на
кредитополучателя. Тази уговорка е действителна и не е неравноправна, защото
нейната цел е да се защитят интересите на Банката в случай на недобросъвестно
поведение на страната, която се укрива и поставя в невъзможност другата страна
да упражни права, за което е необходимо уведомяване.
Предсрочната
изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена
на 14.06.2019 г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на
длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на
задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на
срока (уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за
забава. В Решение №99 от 01.02.2013 г. по т.д.№610/2011 г. на I т.о. ВКС е
приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост
на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна
изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси.
Банката е предприела
действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което
е образувано Ч.гр.д.№1580/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч, V-ти състав.
Предвид гореизложеното
моли да бъдат призовани страните в открито съдебно заседание, в което ищецът да
докаже твърдяните факти, като съдът да се произнесете с решение, с което :
1.Да признае за установено спрямо
ответника К.А.М. съществуването и
изискуемостта на вземанията
на ищеца, произтичащи от Договор
за потребителски кредит №1805152352136815 от 17.05.2018 г., а именно :
- изискуема главница в размер на 19
582.42 лева (деветнадесет хиляди петстотин осемдесет и два лева и четиридесет и
две стотинки), от която - редовно падежирала главница в размер на 1 284.41 лева
(хиляда двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки),
начислена за периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително и предсрочно
изискуема главница в размер на 18 298.01 лева (осемнадесет хиляди двеста
деветдесет и осем лева и една стотинка);
- изискуема редовна лихва в размер на
512.26 лева (петстотин и дванадесет лева и двадесет и шест стотинки), начислена
за периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019 г. включително;
- изискуема наказателна лихва в размер
на 502.65 лева (петстотин и два лева и шестдесет и пет стотинки), начислена за
периода от 15.12.2018 г. до 08.08.2019 г. включително;
-законна лихва за забава за периода от
09.08.2019 г. до изплащане на вземането.
2.При условията на евентуалност - в
случай, че главните установителни искове
по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като
неоснователни, на основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД и във връзка с
указаното от ОСГТК на ВКС в TP №4/2013 г. (т.11б), моли съда да осъди ответника
К.А.М. да заплати на „Райфайзенбанк (България)"ЕАД гореописаните суми.
Твърди, че настоящата искова молба
служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава.
Исковата им молба има характер на уведомление до длъжника за настъпването на
предсрочната изискуемост на вземанията им за главницата. Процесните им вземания
претендирани с настоящия иск стават предсрочно изискуеми в хода на спорното
исково производство в момента на връчване на ответника на настоящата искова
молба (позовава се на Решение №178 от 12.11.2010 г. по т.д.№60/2010 г., т.к.,
II т.о. на ВКС). Съдът следва да зачете този юридически факт, наред с всички
факти, имащи значение за спорното право, настъпили до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция (чл.235, ал.З от ГПК във връзка с
тълкуването на т.9 от TP №4/2013 на ОСГТК на ВКС). Когато с предявяване на иск
се целят определени правни последици, настъпването на които е обусловено от
предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се счете, че с
отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона
потестативно право на неговия носител. В подобен аспект е и постановеното в Решение
№61/30.04.2010 г. по т.д.№741/2009 г. на ВКС, ТК, първо отделение, в което е
прието, че въз основа на приложението на чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде
уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, ако в течение на делото
притезанието стане изискуемо (Решение №167 от 22.12.2014 год. на ВКС, Търговска
колегия, първо отделение по т.д.№3174 по описа за 2013 г.)
Съгласно, приетото от ОСГТК на ВКС в TP
№4/2013 г. (т.11 б.), въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност. Съгласно Решение №321-1968-III
на ВС, разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по
главния иск (от неговото неуважаване). Макар и да е предявен евентуално, искът
се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия,
насочени към разглеждането му по същество /така и Решение №285-1977-II
на ВС/.
3.Да осъди ответника К.А.М. да заплати
на "Райфайзенбанк (България)"ЕАД всички направени по настоящото дело
разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева (четиристотин и петдесет
лева), на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.27, Раздел IV, от Наредба за заплащането на правната помощ.
В случай, че предявените искове бъдат
уважени частично, моли за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и
след компенсация.
Моли, съобразно указанията, дадени от
ОСГТК на ВКС в т.12 от TP №4/2013 г., да се произнесе и относно разноските в
заповедното производство.
Поради това, че призовката на ответника
е върната в цялост с отбелязване, че не е намерен на посочения в исковата молба
адрес, съдът е пристъпил към процедура по чл.47, ал.6 от ГПК, като видно от
разпореждане от 31.07.2020 г. за негов особен представител е назначена адв.Ст.Т.
***. Последната в срока по чл.131 от ГПК представя отговор на исковата молба, в
който намира иска за допустим, но неоснователен, като го оспорва по основание и
по размер. Изтъква, че в предявеният иск ищецът се позовава на предсрочната
изискуемост, но в същото време не е изпълнил изискването на постановеното в
т.18 от ТР №4/2013 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, а именно че
кредитора следва да е уведомил длъжника, под което се разбира реално достигане
на волеизявлението до съответното лице. Счита, че изпращането до адрес, без
получаване и връчването на особен представител не може да се приеме за
изпълнение на това изискване. Поради липса на контакт с ответника, заявява, че
не може да представи доказателства за оборване претенцията на ищеца.
В съдебно заседание ищецът „Райфайзенбанк
(България)"ЕАД, редовно призован, не изпраща представител, но с писмена
молба, чрез юрисконсулт Стомболов моли съда да даде ход на делото в отсъствие
на техен представител. От името на доверителя си заявява, че поддържа исковата
молба, предявена срещу ответника К.А.М. и моли съда да постанови решение, с
което да уважи исковата молба като основателна и доказана, като му присъди и
направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в настоящият исков процес се
представлява от адв.Ст.Т. - негов особен представител, която поддържа отговора
на исковата молба и пледира за отхвърляне на предявения иск. Въпреки приетата
като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза, с която принципно
са установени по размер евентуално претендираните вземания, счита, че иска е
недоказан по основание, тъй като не е спазено изискването за уведомяване на
длъжника. Уведомяването чрез връчване на исковата молба не изпълнява
материалната предпоставка на закона, тъй като особения представил извършва
процесуални действия във възможноте рамки в защита на ответника. В настоящия
исков процес изтъква, че не е успяла да ангажира допълнителни доказателства,
извън събраните по делото, с оглед липсата на осъществен контакт с ответника.
Първоинстанционният съд като прецени писмените доказателства по делото и доводите на страните,
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно
убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Страните не спорят, а и това се установява от служебно изисканото от
ищеца пълно кредитно досие, образувано при тях на името на ответника, че на 17.05.2018
г., в гр.Плевен е сключен Договор за потребителски кредит №1805152352136815
между "Райфайзенбанк
(България)"ЕАД и К.А.М., по силата на който Банката е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 20 630 лева, който ще бъде използван за
потребителски нужди. Договорът влизал в сила от датата на подписването му и е с
краен срок на погасяване на кредита 15.06.2025 г. Според чл.3 на договора Банката
отпуска еднократно цялата сума по настоящия договор по сметка на
кредитополучателя с IBAN ***. Със заверяване на посочената сметка със сумата на
кредита, същият се счита за усвоен от кредитополучателя. Видно от чл.4.1
и чл.4.2 на Договора е,
че страните
са уговорили размера на лихвите, такси и комисионни, като за първите 12 месеца,
считано от първата падежна дата на кредита, кредотополучателят заплаща на
Банката фиксирана годишна лихва в размер на 4.70%, а след изтичане на този
срок, заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти :
променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен Sofibor и
надбавка в размер на 5.235 (пет цяло и двеста
тридесет и пет хилядни пункта). Първоначалната стойност
на 6-месечния Sofibor,
след изтичане на срока по чл.4.1 ще бъде определена за 27.02.2019 г. 2 работни
дни преди 01.03.2019 г. Предвидено е в чл.4.2.1. лихвата в частта 6-месечния Sofibor
да се преизчислява и променя от Банката 2 пъти в годината, на 01 варт и на 01
септември, като преизчисляването се прави съгласно стойността на 6-месечния Sofibor,
обявена на страницата на БНБ два работни дни преди 01 март и 01 септември.
Лихвата, преизчислена съгласно предходното изречение, се прилага от следващата
падежна дата по кредита, а ако следващата падежна дата е неработен ден,
преизчислената лихва се прилага от първия работен ден след падежната дата.
Установява се от чл.4.2.2., че лихвата се начислява от датата на усвояване на
сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита
при 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл.4.5 на договора е предвидено, че
при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредотополучателят дължи на
Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10
пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения, като към датата на сключване
на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното
изречение, изчислен съгласно чл.4.1, е в размер на 14.70%. Страните в чл.5.2 са
се договорили, че кредитът ще бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски,
дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.07.2018 год. до 15.06.2025
год., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.4.1, съответно чл.4.2.
Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от
действието на договора, с включена годишна лихва по чл.4.1 е 288.68 лева,
съгласно Погасителен план, който е неразделна част от настоящия договор. В
случай на промяна на лихвата по реда на чл.4.2.1 се променя и размерът на
дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като актуалният размер на
месечната вноска ще бъде определен в нов Погасителен план, изготвен по реда на чл.4.3
от настоящия договор. Според чл.5.4 на договора дължимите суми по кредита се
издължават по сметка IBAN ***, по която
кредитополучателят е длъжен да осигурява ежемесечно необходими средства на
посочената по-горе дата.
По смисъла на настоящия договор,
видно от чл.8 е, че за случаи на неизпълнение ще се счита всеки един ден от
посочените случаи, а именно : чл.8.1 когато кредитополучателят просрочи плащане
на която и да е вноска по настоящия договор за повече от 31 дни, от съотвената
дата на дължимо плащане, както и друго условие, свързано с представяне на
неверни или неточни данни от страна на кредитополучателя - чл.8.2. При
настъпване на случай на неизпълнение по чл.8, Банката, според чл.9.1, има право
да начислява наказателна надбавка в случай, че кредитополучателят просрочи
плащане на която и да е вноска или част от вноска по настоящия договор, върху
забавената сума /вноска или част от вноска/, без да обявява предсрочна
изискуемост по реда посочен по-долу. Банката има право да начислява
наказателната надбавка от първия ден на забавата, без да е нужно да е изтекъл
31-дневния срок по чл.8.1. От чл.9.2 се разбира, че Банката има право
едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички
усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва /евентуална
наказателна надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми, както
и съобразно чл.9.3 да предприеме всички предвидени в закона способи за събиране
на вземанията, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или
имищуството и/или задължени лица, срещу което насочва изпълнението. Договорените
между страните последици при просрочение на задължение, произтичащо от Договора
са фиксирани в чл.10, като видно от чл.10.1 е, че непогасяване в срок на
задължение, произтичащо от настоящия Договор води до неблагоприятни последици,
като например : задължение за плащане на обезщетение за забава - наказателна
надбавка към лихвата върху просрочената главница; принудително изпълнение за
събиране на дължими суми по законоустановения ред; докладване от Банката в
изпълнение на нормативни изисквания на просрочието в ЦКР, което ще повлияе
върху кредитоспособността на длъжника и получаването на кредити в бъдеще.
Налице е договорка между страните в
чл.11.8, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да
бъдат направени в писмана форма и ще се считат получени от кредитополучателя,
ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска
фирма с обратна разписка, достигнат до адреса за кореспонденция на
кредотополучателя, посочен в настоящия договор или в уведомлението за промяна
на адреса.
Договорът е подписан от страните,
като кредитополучателят го е положил пред Силвия Веселинова-Маринова - един от
представителите по пълномощие на ищцовата Банка.
Неразделна част от Договора е и
Погасителен план с дата 17.05.2018 г., в който са фиксирани месечните анюитетни
вноски, дължими от кредитополучателя в полза на Банката, като първата дата на
плащане е на 15.07.2018 г., а последната на 15.06.2025 г.
От представената за целите на настоящото исково
производство справка по чл.366 от ГПК се разбира, че от датата на усвояване на
кредита до 08.08.2019 год. включително, е отпусната сумата 20 630 лева.
Просрочената редовна главница е в размер на 1 284,41 лева за периода от 15.12.2018
г. до 15.05.2019 г. включително; просрочена изискуема главница от 14.06.2019 г.
в размер на 18 298,01 лева; просрочени редовни лихви в размер на 442,98
лева за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г. включително; начислена
редовна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 13.06.2019 г. включително е в
размер на 69,28 лева върху предсрочно изискуема главница от 14.06.2019 г., а
начислените наказателни лихви в размер на 502,65 лева за периода от 15.12.2018
г. до 08.08.2019 г. включително.
С писмо
изх.№ИЗХ-001-43418 от 22.05.2019 г., адресирано до ответника на посочения в
сключения между страните Договор настоящ адрес и адрес за кореспонденция в
гр.Летница, Област-гр.Ловеч, ул.”Петко Славейков”№48, Банката го е уведомила
относно предсрочната изискуемост на сключения между страните Договор за банков
кредит, като за периода от 16.12.2018 г. до 22.05.2019 г. той не е платил
дължимите към Банката месечни вноски в необходимия размер. Ответникът е
уведомен, че към 22.05.2019 г. продължава да е в просрочие на дължимите вноски
по главницата и лихвата, което съгласно Договора за банков кредит представлява
случай на неизпълнение. Предвид изложеното и на основание Договора за банков
кредит Банката е обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички
дължими по договора суми, които към 22.05.2019 г. са в размер на 20 067.62
лева, в това число 19 582.42 лева главница и 485.20 лева лихва. С
настоящото писмо ответника е поканен незабавно доброволно да плати всички
дължими суми по Договора за банков кредит №1805152352136815/17.05.2018 г.,
сключен между "Райфайзенбанк
(България)"ЕАД и К.А.М., като при неплащане от негова страна, Банката
ще предприеме всякакви действия, позволени от закона, с цел удовлетворяване на
всички техни вземания. Това писмо е изпратено на ответника по пощата с известие
за доставяне, чрез Български пощи, но пратката е върната в цялост като
непотърсена от получателя с дата на връщане 14.06.2019 г.
Банката е изпратила и друго писмо
до ответника изх.№ИЗХ-001-43417/22.05.2019 г., но на неговия постоянен адрес ***,
с напълно идентично съдържание като предходното писмо, като и от този адрес
известието за доставяне, изпратено чрез Български пощи е върнато в цялост като
непотърсено в срок на дата 14.06.2019 г.
Видно от заключението на вещо лице Н.Р. по
съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като компетентно
изготвено и безпристрасно депозирано е, че при извършена от него проверка в
счетоводството на ищеца по партидата на процесния кредит е установило, че на
17.05.2018 г. по разплащателната сметка на кредитополучателя с IBAN : ***ократно сумата 20 630 лева съгласно Договор за
потребителски кредит №1805152352136815. На 14.06.2019 г. е регистрирана
предсрочна изискуемост на кредита.
Експертът
в т.2 на заключението си е изчислил, че размерът на непогасените задължения на
длъжника по Договора за кредит към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 09.08.2019 г. в това число общ размер на
вземанията към съответните дани и разделени на : усвоена и непогасена главница
- 20 630 лв.-1 047,58 лв. погасена - 19 582,42 лв. в това число
редовно изискуема главница /редовно падежирали вноски преди обявяване на
предсрочната изискуемост/ - 1 284,41 лв. за периода от 15.12.2018 г. до
15.05.2019 г.; предсрочно изискуема главница - 18 298,01 лв.; начислена
редовна /възнаградителна/ лихва - 512,26 лв., от които редовно изискуема
възнаградителна лихва-442,98 лв. и предсрочно изискуема възнаградителна
лихва-69,28 лв.; начислена наказателна лихва за забава 502,65 лв. в това число
редовно изискуема наказателна лихва-84,24 лв. и предсрочно изискуема
наказателна лихва-418,41 лв.
Направено
е изчисление от вещото лице и затова какъв е размерът на непогасените
задължения на длъжника по Договора за кредит към 17.12.2020 г. - датата на
предоставената информация във връзка с изготвяне на експертизата, а именно :
редовно изискуема главница /редовно падежирали вноски преди обявяване на
предсрочната изискуемост на 14.06.2019 г. - 1 284,41 лв.; предсрочно
изискуема главница-18 298,01 лв.; редовно изискуема възнаградителна лихва-442,98
лв. предсрочно изискуема възнаградителна лихва-69,28 лв.; начислена наказателна
лихва за забава-502,65 лв. в това число редовно изискуема наказателна
лихва-84,24 лв.; предсрочно изискуема наказателна лихва-418,41 лв. и начислена
лихва за забава-2 360,68 лв.
От
служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №1580/2019
г. по описа на РС-гр.Ловеч се установява, че въз основа на подадено заявление
от „Райфайзенбанк (България)ЕАД,
заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №816/12.08.2019 г., с която е разпоредил длъжникът К.А.М. *** да заплати
на кредитора "Райфайзенбанк
(България)"ЕАД сумата 19 582,42 лв., от които редовно падежирала
главница в размер на 1 284,41 лв. и предсрочно изискуема главница в размер
на 18 298,01 лв.; изискуема редовна лихва в размер на 512,26 лв. за
периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019 год. включително, изискуема наказателна
лихва в размер на 502,65 лв. за периода от 15.12.2018 г. до 08.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски : внесена държавна такса в размер на сумата
411,95 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства : връщане на парична сума по
предоставен банков кредит по Договор за потребителски кредит №1805152352136815
от 17.05.2018 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)ЕАД и
кредитополучателя К.А.М., по силата на който на М. е отпуснат кредит в размер
на 20 630 лв., който е напълно усвоен на 17.05.2018 г.
Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, то с разпореждане №238/16.01.2020 г. по Ч.гр.дело №1580/2019 г. по
описа на РС-гр.Ловеч е указано на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си
против длъжника, като довнесе дължимата държавна такса съгласно Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - в сила от 01.03.2008
г. Предупредил го е също, че при непредставяне на доказателства за предявяване
на иска в посочения срок /копие от ИМ с положен щемпел за входирането й в
съответния съд/, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис
от цитираното по-горе разпореждане е връчен на "Райфайзенбанк
(България)"ЕАД на 16.01.2020 год. и получан от юрисконсулт на Банката
на 30.01.2020 год., видно от разписката по заповедното
производство.
Исковата
молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№2023/20.02.2020 год.,
пощенско клеймо от 19.02.2020 год., т.е. подадена е в законният едномесечен
срок от съобщението, на основание чл.415, ал.4 от ГПК, и е допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна и недоказана.
ПО
ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.415, АЛ.1 И ЧЛ.124,
АЛ. ОТ ГПК.
В настоящото
исково производство по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на
ответника – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. В
конкретният казус "Райфайзенбанк (България)"ЕАД твърди, че К.А.М.,
като кредитополучател дължи изискуема главница в размер на 19 582.42 лв., от
която - редовно падежирала главница в размер на 1 284.41 лв., начислена за
периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително и предсрочно изискуема
главница в размер на 18 298.01 лв.; изискуема редовна лихва в размер на 512.26
лв., начислена за периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019 г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 502.65 лв., начислена за периода от
15.12.2018 г. до 08.08.2019 г. включително; законна лихва за забава за периода
от 09.08.2019 г. до изплащане на вземането, като за целта сезира съда с искане да
признае за установено спрямо ответника К.А.М. съществуването и изискуемостта на
вземането на ищеца по сключения между страните Договор за потребителски кредит
№1805152352136815/17.05.2018 г.
Съдът приема, че
ищецът при условията на пълно и глано доказване доказа в настоящия исков
процес, че спорното право е възникнало, предвид наличието на сключения между
страните Договор за потребителски кредит №1805152352136815/17.05.2018 г. за
сумата 20 630 лв., която
сума е напълно усвоена от кредитополучателя на 17.05.2018 г. Безпорно
е и това, че съгласно чл.20а от ЗЗД сключеният между страните договор има
силата на закон за тези, които са го сключили, поради което и съдът съобразява
договрните клаузи, за които ответникът като
кредитополучател е уведомен и са сведени до неговото знание, считано от датата
на подписването на договора.
Според съда обаче
Банката не е изпълнила задължението си визирано в текста на чл.11.8 на
сключения между страните договор, предвиждащ императивно, че всички уведомления
и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и
ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне
или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат
до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в настоящия договор
или в уведомлението за промяна на адреса. Видно в т.2 на договора е, че кредитополучателят
К.А.М. е посочил за постоянен адрес ***,
а за настоящ адрес и адрес за кореспонденция : гр.Летница,
Област-гр.Ловеч, ул.”Петко Славейков”№48, като и на двата адреса Банката е
изпратила писма изх.№ИЗХ-001-43418/22.05.2019 г. и
изх.№ИЗХ-001-43417/22.05.2019 г. за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита и за незабавното изплащане на дължимите суми. И двете писма са изпратени
до ответника чрез „Български пощи”ЕАД с известия за доставяне, но въпреки това
пратките са върнати в цялост като непотърсени от получателя. В този смисъл
според съда Банката не е изпълнила задължението си по чл.11.8 на договора да
връчи лично чрез друг способ – по факс, чрез куриерска фирма въпросните писма,
поради което и по делото няма представени каквито и да е доказателства, затова
Банката да е уведомила длъжника надлежно за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, в съответствие с изискванията на т.18 на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013
год., ОСГТК.
Съдът е длъжен да спомене, че правото за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е едно субективно право, установено в полза на кредитора,
което представлява изменение на договора и за разлика от общия принцип по
чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявлението само на една от страните при
наличието на две предпоставки : обективният факт на неплащането и упражняването
от кредитора правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целият кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. За да може това договорно
изменение да прояви действието си, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.
изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Съгласно ТР №4/18.06.2014
год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., т.18, постигнатата в договора предварителна
уговорка, че в случай на неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника-кредитополучател.
Дадените в цитираното ТР задължителни указания намират приложение и в
хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадени заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, какъвто е настоящия казус. С подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът упражнява правото си
да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в
заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, то това не обуславя извод, че волеизявлението е надлежно съобщено,
доколкото препис от заявлението в заповедното производство не се връчва на
длъжника. Дори и с подаването на исковата молба не би могло да се приеме, че е
налице надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като т.18 на ТР
№4/2014 год. предвижда изрично, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила
преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът да е уведомил
затова длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание.
Независимо от така
постигнатата договореност между страните в чл.11.8, съдът приема, че тази
клауза не е породила действие, доколкото Банката не е заявила изрично, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление
да е достигнало до длъжника – кредитополучател преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 12.08.2019 г. Ето защо поради неангажиране на
доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установено
изискуемостта на претендираното вземане по процесния договор за потребителски кредит.
Следователно
след като ищеца не установи фактите, на които основава своите искания, съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, то исковата му претенция против ответника с посочено
правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, се
явява неоснователна и недоказана.
ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ОСЪДИТЕЛНИ
ИСКОВЕ.
При
условията на евентуалност съдът е сезиран и с осъдителен иск с посочено правно
основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД, за заплащане на изискуема главница в размер на
сумата
19 582.42 лв., от която - редовно падежирала главница в размер на 1 284.41 лв.,
начислена за периода от 15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително и предсрочно
изискуема главница в размер на 18 298.01 лв.; изискуема редовна лихва в размер
на 512.26 лв., начислена за периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019 г.
включително; изискуема наказателна лихва в размер на 502.65 лв., начислена за
периода от 15.12.2018 г. до 08.08.2019 г. включително; законна лихва за забава
за периода от 09.08.2019 г. до изплащане на вземането, която претенция е неоснователна и
недоказана, не само с оглед на факта, че както посочи по-горе изявлението на
кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника по
начина и по реда, който страните изрично са договорили, но и защото заповедният
съд изрично с разпореждане №238/16.01.2020 г., в производство по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, е указал на кредитора, че може да предяви иск за установяване на
вземането си против длъжника, който иск по своята правна квалификация е
установителен. В хипотезата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, какъвто е конкретния казус, законодателят
императивно е предвидил в текста на чл.415, ал.3 от ГПК, че искът по чл.415,
ал.1 от ГПК, който кредиторът може да предяви срещу длъжника е установителен.
След като не е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, то и няма как исковият
съд да се произнесе по осъдителен иск предявен от заявителя против длъжника,
при условията на евентуалност.
Позоваването
от страна на ищеца на т.11.б от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо в
настоящото искво производство, защото в тази буква на ТР касае хипотеза за
допустимост в производството по иск, предявен по реда на чл.422, респективно
чл.415, ал.1 от ГПК да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца -
чл.210, ал.1 от ГПК, насрещен иск - чл.211 от ГПК, инцидентен установителен иск
- чл.212 от ГПК и то само ако са налице условията за приемането им за съвместно
разглеждане с иска по чл.422, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, но в случая
ищецът предявява при условията на евентуалност осъдителен иск, в случай, че
съдът не уважи главните установителни искове по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ.
При
този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява претенцията на ищеца
против ответника за заплащане на съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото исково и в предходно проведеното заповедно производства, като за
последните съдът дължи произнасяне в решението си съобразно изхода на спора -
ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, но след като исковите
претенции по главния и по предявения при условията на евентуалност са изцяло
неоснователни и недоказани, то неоснователна е и ищцовата претенция за
присъждане на разноски в заповедното производство.
Ответната
страна не е направила и не претендирала разноски, поради което и такива не
следва да й се присъждат.
На
адв.С.Т. *** следва да се изплати сумата в размер на
1 147,92 лв. от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално
представителство на ответника К.А.М. по гр.дело №331/2020 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Водим
от тези съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Лозенец”, бул.”Никола
Вапцаров”№55, „Експо 2000”, представлявано от Изпълнителния директор Ани
Василева Ангелова и Прокуриста Михаил Танев Петков, действащи чрез пълномощника
си Георги Стамболов, редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно
рег.№1355,1356/10.02.2017 год. по описа на Лили Лакова – Нотариус с район на
действие СРС, вписана под №151 в регистъра на НК срещу К.А.М., ЕГН-**********,***,
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1
от ГПК, за признаване за установено, че спрямо ответника К.А.М.,
с горните данни, съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца,
произтичащи от Договор за потребителски кредит №1805152352136815 от 17.05.2018
г., а именно : изискуема главница в размер на 19 582.42 лв., от която - редовно
падежирала главница в размер на 1 284.41 лв., начислена за периода от
15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително и предсрочно изискуема главница в
размер на 18 298.01 лв.; изискуема редовна лихва в размер на 512.26 лв.,
начислена за периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019 г. включително; изискуема
наказателна лихва в размер на 502.65 лв., начислена за периода от 15.12.2018 г.
до 08.08.2019 г. включително; законна лихва за забава за периода от 09.08.2019
г. до изплащане на вземането – предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №816/12.08.2019 г. по Ч.гр.дело №1580/2019 г. по
описа на РС-гр.Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Лозенец”, бул.”Никола
Вапцаров”№55, „Експо 2000”, представлявано от Изпълнителния директор Ани
Василева Ангелова и Прокуриста Михаил Танев Петков, действащи чрез пълномощника
си Георги Стамболов, редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно
рег.№1355,1356/10.02.2017 год. по описа на Лили Лакова – Нотариус с район на
действие СРС, вписана под №151 в регистъра на НК срещу К.А.М., ЕГН-**********,***,
облигационен иск, предявен при условията на евентуалност с правно основание
чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника К.А.М., с горните
данни да заплати на ищеца „Райфайзенбанк (България)"ЕАД, с горните данни
следните суми : изискуема главница в размер на 19 582.42 лв., от която -
редовно падежирала главница в размер на 1 284.41 лв., начислена за периода от
15.12.2018 г. до 15.05.2019 г. включително и предсрочно изискуема главница в
размер на 18 298.01 лв.; изискуема редовна лихва в размер на 512.26 лв., начислена
за периода от 15.11.2018 г. до 13.06.2019 г. включително; изискуема наказателна
лихва в размер на 502.65 лв., начислена за периода от 15.12.2018 г. до
08.08.2019 г. включително; законна лихва за забава за периода от 09.08.2019 г.
до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Лозенец”, бул.”Никола
Вапцаров”№55, „Експо 2000”, представлявано от Изпълнителния директор Ани
Василева Ангелова и Прокуриста Михаил Танев Петков, действащи чрез пълномощника
си Георги Стамболов, редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно
рег.№1355,1356/10.02.2017 год. по описа на Лили Лакова – Нотариус с район на
действие СРС, вписана под №151 в регистъра на НК срещу К.А.М., ЕГН-**********,***
за заплащане на съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково и в
заповедното произвоства, като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.С.Т. *** определеното възнаграждение в размер
на 1 147,92 /хиляда сто четиридесет и седем лева деветдесет и две
стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално
представителство на ответника К.А.М. по гр.дело №331/2020 год. по описа на
РС-гр.Ловеч
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на настоящото решение препис от него да се приложи по Ч.гр.дело
№1580/2019 г. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :