Определение по дело №699/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 916
Дата: 22 май 2019 г.
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20192100500699
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

   916          22.05.2019 г.       гр.Бургас

 

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на   двадесет и втори май през  две хиляди и деветнадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                   Председател:Мариана Карастанчева                                                                        

                                                                             Членове:1.Пламена Върбанова

                                                          2.мл.с.Марина Мавродиева

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 699 по описа за 2019 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

      Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба  на особения представител на М.И.Д. с ЕГН **********- адвокат Ч.П. ***, против Решение № 62/15.03.2019г., постановено по гр.д.№ 234/2018г. по описа на РС-Несебър.

Със същото решение  е признато за установено по иска на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД против ответника М.И.Д., че последният дължи на Банката парични вземания по размер, основание и период/ за лихвите/,конкретно  посочени в първоинстанционното решение; присъдени са разноски в полза на Банката.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е порочно като неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесния  и материалния закон. На първо място се твърди, че в мотивите си НРС стигнал правилно до извода,че изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост не била достигнала до длъжника, което представлявало формално основание заотхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК. Въпреки това обаче първоинстанционния съд уважил установителния иск с общото правило на чл.235,ал.3 ГПК, а именно- че крайният срок на договора изтекъл на 18.02.2018г. и поради това  претендираните суми били дължими.Изложени са подробни и обстоятелствени доводи за неправилност на този извод на съда, почиващи на обвързаността на установителното исково производство  по основание и по размер със заповедното производство,като се сочи, че при настъпване изискуемостта на паричното вземане в хода на заповедното производство, респ.- исковото производство, тогава последицата била настъпване на изискуемостта към този момент, което обаче променяло основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение,което било недопустимо. На второ място се излагат подробни фактически съображения и доводи за това, че макар  претендираните суми да произтичали от Рамков договор за издаване на международна кредитна карта от 18.02.2015г., не били събрани и обсъдени достатъчно доказателства за дължимост на процесните суми. В тази връзка се изтъква, че назначената съдебно икономическа експертиза установявала начислени суми за периода 18.09.2008г. до 25.01.2018г., които не било видно от къде идвали; към рамковия договор от 2015г. не бил приложен погасителен план и било неясно  поради какви причини сумите се дължали; ССЕ разглеждала 10-годишен период, който нямал нищо общо със задълженията по процесния договор, при положение, че договорът бил с дата 18.02.2015г.В тази връзка се твърди, че вещото лице смесвало дължими и погасени суми по два различни договора на потребителя с Банката и не прави разлика между погасяване на главница,лихви и разноски по единия договор и по другия договор. Въззивнта страна изтъква, че претендираните суми почивали на клаузи с неравноправен характер и като такива същите били нищожни поради противоречие с добрите нрави, за което съдътследял служебно.Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което искът бъде отхвърлен.Моли на основание чл.25,ал.4 от Наредба за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 47,ал.6  ГПК на особения представител адвокат Ч.П. да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Постъпил е писмен отговор по жалбата от въззиваемата страна  „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД,предявен чрез Пенка Петрова Тенева/ юрисконсулт/, в който се твърди, че адвокат Ч.П. била назначена за процесуален представител на ответника М.Д. само за първоинстанционното производство и по тази причина нямала право да предявява въззивна жалба срещу решението- т.е. въззивната жалба била недопустима. На второ място се изтъкват доводи за успешно доказване на предявения установителен иск, като се цитира и т.9 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС досежно приложение нормата на чл.235,ал.3 ГПК в  установителното производство по чл.42 ГПК.При положение,че жалбата бъде приета за допустима, моли да се остави без уважение; претендира разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение; моли да бъде оставено без уважение особеното искане на жалбоподателя за определяне на адвокатско възнаграждение  на осн. чл.25,ал.4 от НППрП вр. чл.47,ал.6 ГПК.

 Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата Банка за недопустимост на въззивната жалба като предявена от особен представител на ответника, назначен за представителство само пред първоинстанционния съд, тъй като такова ограничение в представителството не се съдържа в определението на НРС за назначаване на особен представител на ответника М.Д., ниго пък следва от законова разпоредба.

В случая обаче от въззивната страна следва авансово да се внесе възнаграждение за особения представител на въззивника-ответник М.Д., тъй като  такова се дължи за всяка инстанция без оглед на резултата по делото , а в случая районния съд, администриращ въззивната жалба, е пропуснал да стори това.

            На особения представител следва да се определи възнаграждение в размер на сумата  от 588,35лева ,съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7 ал.2 т.3, за което се укаже на въззиваемото дружество – в 1-седмичен срок от съобщението да представи платежен документ, удостоверяващ внасяне на сочената сума по депозитната сметка на Окръжен съд-Бургас.

          Бургаският Окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като предявена от процесуално-легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидените за това процесуални срокове , с оглед на което  следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, за което им се изпрати препис от настоящето определение.

              Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

           ДОКЛАДВА  производството по в.гр.д.№ 699/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас,което  ВНАСЯ  за разглеждане в открито съдебно заседание, което насрочва  на 19.06.2019г. от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните с изпращане на препис от настоящето определение.

          ЗАДЪЛЖАВА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ, удостоверяващ внасяне на сумата от 588,35лева  по депозитната сметка на Окръжен съд-Бургас.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

                                                                                    Членове:1/

 

 

                                                                                                       2/мл.с.