Р
Е Ш Е Н И Е
№ V – 58 Година 2019, 26.06
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и седми май , две хиляди
и деветнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
Таня
ЕВТИМОВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от
съдията Камбурова
въззивно гражданско дело номер 583 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№10193/06.03.2019г.,
подадена от „Профи Кредит“ ЕООД, ищец, чрез пълномощника юрк Радина
Илиева, срещу Решение №256 от 01.02.2019г., постановено от
БРС по гр.д.№5810/2018 по описа на същия съд.
С посоченото решение е прието за установено, по иска, предявен от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.В
против М.А.Л., че съществува вземане в размер на 649,11 лв., представляваща неплатен остатък
от задължения по договор за потребителски кредит № ********** от 16.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението – 10.04.2018г., до изплащане на вземането, които вземания са част
от предмета на заповед за изпълнение №1289/11.04.2018г. по ч.гр.д.№2504/2018 на
БРС и е отхвърлен главния иск за горницата над 649,11 лв. до 1170,74 лв., както
и акцесорния иск за обезщетение за забава, дължимо върху тази горница от 10.04.2018г. до
окончателното й изплащане.
Жалбата е срещу отхвърлителната част на решението.
Моли за отмяна решението в тази част и уважаване на исковете изцяло.
Доводите,
които се излагат са по отношение на клаузите, определящи задължение за
заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги. Посочва, че същите не са
недействителни като страната е запозната с тях и е имала възможност да се
откаже, но в случая не е сторено и пакетът е закупен. Развива съображения, че
възнаграждението не е цената на услугата, а е дължимо за наличието им, за
възможността длъжникът да поиска промяна
в договора за кредит във всеки един момент. Подробно развива съображенията си.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от назначения особен
представител на ответника, адв.Х., с който същата се оспорва. Излага подробни
доводи по релевираните с жалбата възражения. Моли за потвърждаване на решението
в обжалваната част.
В с.з. се явява назначения особен представител на
въззиваемата страна. Поддържа подададения отговор.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
В
частта, с която предявеният иск е уважен жалба не е постъпила, поради което в
тази част решението е влязло в законна сила.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.415 ГПК връзка чл.240 ЗЗД, вр. 79 ЗЗД.
Ищцовото
дружество претендира да се приеме за установено по отношение на ответника, че
последната дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №768 от
20.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2504/2018
по описа на БРС по сключен договор за потребителски кредит №********** от 16.05.2017г.
с общо задължение 1170,74 лв. за срок от 24 месеца, размер на месечната вноска
55.92 лв., платима на 25-тия ден от
месеца, считано от датата на подаване на заявлението 10.04.2018г. до
окончателното плащане на сумата.
Ищцовото
дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед заповед
за изпълнение №1289 от 11.04.2018г. за посочената сума.
Заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 ГПК, поради което съобразно изискването на чл.415, ал.1,т.2 ГПК
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането.
На ответника
е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който е депозирал
отговор на исковата молба.
Ищецът обосновава своето вземане с неизпълнение на
поетите с договора задължения от страна на ответника-заплатила е три
погасителни вноски и една непълна на 27.08.2017г. и на 05.12.2017г. договорът е
прекратен автоматично и е обявена предсрочна изискуемост. Т.е настъпила е само с неплащане на вноските, без
да е нужно обявяването й от кредитора на длъжника.
От събраните по делото
доказателства се установява, че страните са сключили договор за потребителски
кредит №********** на 16.05.2017г., съгласно който на ответника Л. е отпуснат
кредит в размер на 500 лв. за срок от 24 месеца, с месечна вноска в размер на
30.91 лв. с дата на погасяване 25-ти ден от всеки месец. В договора фигурира
избран и закупен пакет допълнителни услуги-600,24 лв. с размер на вноската
25,.01 лв., в резултат на което общото задължение по посочения договор за
потребителски кредит е 1342,08 лв. с месечна вноска 55,92 лв. платими до 25-ти
ден на всеки месец. Видно от представеното
преводно нареждане от 16.05.2017г. ищецът е превел по по сметка на Л. сумата от
500 лв. Като основание е посочен договор за потребителски кредит № **********.
По делото нито се
твърди, нито се сочат доказателства, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсрочна изискуемост. Тъкмо напротив, ищецът счита и поддържа
становището си, че такова изрично волеизявление не е необходимо, тъй като в т.12.3
от ОУ е разписано, че в случай на просрочие на една месечна вноска с повече от
30 календарни дни, настъпва предсрочно прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на
длъжника уведомление, покана, предизвестие и др. С исковата молба е представено
уведомление адресирано до Л., но няма данни да е изпратено.
Ищцовата страна признава, че е получила частични плащания-три вноски с
падежи 25.06., 25.07., 25.08.2017г. всяка в размер на 55,92 лв.
Предявеният иск е уважен за сумата от 649,11 лв., представляващ остатък от
задължения по договор за потребителски кредит № ********** като е присъдено и
обезщетение за забавено плащане на посочената сума, начиная от 10.04.2018г. до
окончателното й изплащане и отхвърлен за горницата над 649,22 лв. до 1170,74
лв.ведно с акцесорния иск за забава върху тази горница от 10.04.2018г. до
окончателното й изплащане.
Фактическата обстановка по делото е
изяснена.
Спорът пред настоящата инстанция е по отношение
на „пакет от допълнителни услуги“. Първоинстанционният съд е отхвърлил
претенцията с мотив, че горницата над 649,11 лв. до 1170,74 лв. представлява
възнаграждение по споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги, сключено в същия ден, в който е сключен
договора за потребителски кредит, което не е въведено като основание в
заявлението по чл.410 ГПК, поради което и не може да бъде разгледано в
производство по чл.422 ГПК.
Настоящият състав не
споделя този извод.
От представените
доказателства е видно, че на 16.05.2017г. е сключен договор за потребителски
кредит между страните и споразумение към договора за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Параметрите на кредита и т.нар. пакет за допълнителни
услуги са посочени в самия договор-сума по кредита, срок на кредита, размер на
вноската, ГПР, годишен лихвен процент, възнаграждение за пакета, размер на
вноската по пакета, като задължението и формирано общо като сбор от
двете-1342,08 лв., респ. и общ размер на вноската. Ето защо следва да се
приеме, че произтича от същия договор за кредит.
Както
бе посочено по-горе установява се по делото, че страните са договорили сума на одобрен и отпуснат заем в размер на
500 лв. От представеното по делото преводно нареждане безспорно се установява,
че именно това е сумата, която е преведена по сметката на ответника. Останалите
суми няма доказателства да са били превеждани. Неясно остава какъв пакет от
допълнителни услуги е закупен на стойност 600,24 лв. Изводът, който се налага
е, че услуга, за която да се дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно
поето задължение в този смисъл от страна на кредитора. По делото няма данни
ответникът да се е възползвал от т.нар. допълнителна услуга. Следва да се
приеме, че тази клауза е нищожна поради липса на основание и съгласие на
страните. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било
допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са
възнаграждения по самия договор за кредит-чл.19, ал.1 ЗПК. В случая това
не е сторено и по този начин заобикаляйки закона, се постига ГПР по-голям от
петкратния размер на законната лихва, което клаузата е нищожна.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че предявеният иск за горницата над
уважения размер над 649,11 лв. до 1170,74 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционният
съд е достигнал до същия правен извод, поради което решението следва да бъде
потвърдено, но при горните съображения.
Предвид
изхода от селото разноски не се дължат.
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №256 от 01.02.2019г., постановено от БРС по
гр.д.№5810/2018 в обжалваната част.
Решението е окончателно на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: