РЕШЕНИЕ
№…………/16.05.2017 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание
на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Д. Борисова,
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Маджев т.д. № 6561/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.422 вр. с чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№108780/19.08.2016г.
на „У.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „В.“,
пл. „*******“ № 7 предявена против „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „******“, бул. „********“ № **и А.В.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, р-н „******“, ж.к. „****“, бл. **, вх. ********Съдът е сезиран от посочената банка с
предявени при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединяване със следните положителни установителни искове :
1) иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответниците за сумата в размер от 46 800 лв.- главница, представляваща
непогасен и изискуем остатък за връщане на отпуснат банков кредит по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства
№ 481912 от 16.09.2010 г. изменен и допълнен с три анекса датиращи от
12.09.2011 г., 28.09.2011 г. и 27.10.2011 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 23.07.2015 г.-датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;
2) иск по чл.422, ал.1 ГПК
вр.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответниците за сумата в размер от 3 126,11 лв.- възнаградителна лихва
начислена по смисъла на чл. 4.1 от договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства № 481912 от 16.09.2010 г. върху редовна главница за периода
25.12.2012г. до 15.8.2013г.;
3) иск по чл.422, ал.1 ГПК
вр.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответниците за сумата в размер от 10 425,93 лв.- възнаградителна лихва
начислена по смисъла на чл. 4.2 от договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства № 481912 от 16.09.2010 г. върху просрочена главница за
периода 25.12.2012г. до 22.7.2015г.
3) иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответниците за сумата в размер от 5 322,81 лв. – представляваща
неустойка за забавено изпълнение на задължение за връщане на отпуснат банков
кредит, която е начислена върху просрочена главница по смисъла на чл. 4.3 от
договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 481912 от 16.09.2010
г. за периода 25.12.2012г. до 22.7.2015г.
В исковата молба се твърди,
че между „У.Б.” АД и „А.“ ЕООД е сключен договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства № 481912 от 16.09.2010 г. Въз основа на него банката в
качеството си на кредитор е предоставила на търговското дружество кредит в
размер на 48 000 лв. в качеството му на кредитополучател. От страна на
физическото лице – Д. с цитирания договор била поета солидарна отговорност във
връзка с погасяването на задължението за връщане на отпуснатите средства по
кредита. Според клаузите на договора между страните е постигнато изрично
съгласие за вида и размера на лихвите посредством, които е възприето от
страните да се олихвява предоставената в кредит парична сума. Наред с
установените лиххвени задължения по смисъла, от страните е договорено
възлагането в тежест на кредитополучателя/солидарния длъжник на заплащането на
еднокретен комисион в размер на 1.5 % върху отпуснатата по кредита сума, вкл. и
1 % такса ангажимент за всяка следваща година от действието на договора.
Поддържа се, че крайния възприет от страните срок за погасяването на отпуснатия
банков кредит е установен до датата 15.09.2011 г., а за падеж на вноските е
определено всяко 25-то число от съответния текущ календарен месец. Чрез
подписани два анекса към вече сключения между страните договор за банков
кредито, които са съответно от 12.09.2011 г. и 16.09.2011 г. се постигнало
изменение в съдържанието на кредиторното правоотношение чрез промяна в
договорената крайна дата за погасяване на отпуснатия по договора кредитен
ресурс, а именно удълаванията били до 29.09.2011 г. и до 29.10.2011 г. Допълва
се, че последвало подписването и на трети анекс, които вече имал за предмет
освен промяна в крайния срок за погасяване на отпуснатия кредит, а именно същия
бил установен да бъде до 15.08.2013 г., то се преуредили и вида на кредит,
които е преобразуван в стандартен оборотен кредит. Същевременно са установили в
отношенията си по кредиторното правоотношение, че усвоената и непогасена сума
възлиза на 48 000 лв. Освен това страните са променили и начина на
формиране на дължимите лихвени плащания по така отпуснатия кредит. Ищецът изтъква,
че на 15.08.2013 г. е настъпил и крайния уговорен срок за погасяване на
предоставения кредитен ресурс, но от кредитополучателя и солидарния длъжник
подобно договорно изпълнение не било предприето. Изрично се дефинира, че
вземанията, чиито титуляр банката твърди да е са последица не от предсрочна
изискуемост, която е обявена от банката, а от настъпване на крайния падеж за
връщане на отпуснатия кредит, които е изрично фискиран в последния от трите
подписани анекса. Въз основа на така допуснатото договорно неизпълнение от
кредитополучател и солидарен длъжник,
банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК. Образувано е гр.д.43496/2015г.
и на 18.08.2015г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист, с които ответниците са осъдени да заплатят слените суми:
46 800 лв. – главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от
23.07.2015 г. до окончателното й изплащане и 18 874,85 лв. – договорна
лихва по смисъла на чл. 4 от договор за банков револвиращ кредит за оборотни
средства № 481912 от 16.09.2010 г. начислена за периода от 25.12.2012 г. до
22.07.2015 г., както и 3 131,64 лв. – разноски по делото. Въз основа на
подадено от всеки ответник възражение по заповедното производство за ищеца възниква
необходимостта от иницииране на исково производство. Претендират се разноски,
направени в исковото и заповедното производство.
Ответните страни са подали
съвместен отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК чрез общия им
процесуален представител - адв. Н.Г.. С него се възразява, че вземанията на
банката-ищец трябва да се приемат, като такива които са погасени по давност,
доколкото изрично в чл. 15.4. от договора е предвидено, кога настъпва момента
на предсрочната изискуемост на отпуснатия банков кредит. Прави се позоваване на
това, че считано от м.11.2011 г. осъществявания на погашения чрез плащания по
договора за кредит отсъстват от адресатите на тези задължения. Предвид това и с
оглед на факта, че са изтекли повече от три години, то всички съдебно
предявения вземания са погасени, поради изтекла давност. Иска се присъждане на
разноски.
Банката-ищец упражнява правото си по
чл. 272 ГПК да депозира по делото допълнителна искова молба чрез която допълва
и пояснява заявените от нея за разглеждане искови претенции. Най-напред се
подчертава, че вземанията, които банката търси са такива с настъпил падеж,
защото крайния срок за погасяване на дълга при внимателен прочит на договора и
анексите към него се вижда, че е датата – 15.08.2013 г. Непосредствено след
изтичане на този изрично договорен от страните срок за погасяване на отпуснатия
кредит адресатите на задължения по него – двамата ответници изпадат в състояние
на забава и не се нуждаят от изпращане на покана. Това прави според ищеца
изцяло неоснователни възраженията на ответниците в насока, че вземанията на
банката са недължими, защото са погасени по давност. Акцентира се върху това,
че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано пред съда на
23.07.2015 г., с което е постигнат ефекта на прекъсване на течащата давност. На
самостоятелно основание се развива тезата, че началната дата на допуснатата от
ответниците забава в плащането на уговорените вноски, дори в уговорения срок на
погасяване е 25.12.2012 г. и дори този момент да се взема предвид при
преценката на наведеното възражение за давасност, то такава отново не би молга
да се приложи, като погасителен способ, защото не е изтекла към момента на
прекъсването й. Успоредно с това се напомня, че приложимата за вземанията на
банката давност не е кратката такава по смисъла на чл. 111 ЗЗД, а общата 5
годишна давност установена с нормата на чл. 110 ЗЗД. Посочва се, че твърденията
за липса на справка по смисъла на чл. 366 ГПК, които ответниците са навели се
явяват несъстоятелни, тъй като такава е своевременно ангажирана от ищеца по
делото.
От ответниците по исковете на
основание чл. 373 ГПК е подаден бланкетен допълнителен отговор, които се
изчерпва в това да се констатира, че ищеца не е внесъл никакви допълнения в
твърденията обуславящи спорното право по делото, респективно, че се поддържа
първоначалния отговор на ИМ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.09.2010 г. е сключен договор
за банков револвиращ кредит за оборотни средства, с които „У.Б.“ АД предоставя на търговското дружество – „А.“
ЕООД, като кредитополучател, сума в размер на 48 000 лв., която последното може
да използва като кредитен лимит посредством многократно усвояване и погасяване
изцяло или частично в рамките на срока на усвояване, които е определен на
датата – 14.09.2011 г. Кредита е поискан и отпуснат с цел финансиране на
разходи на дружеството за обезпечаване на допълнителни оборотни средства, във връзка
с разширяване на магазинната му мрежа и първоначалното зареждане на
новооткритите магазини от същото. С чл. 7 е предвидено, че крайния срок за
погасяване на главницата по усвоените под формата на кредит средства е
15.09.2011 г., а за лихвата дължима по редовния дълг 25-то число на всеки
месец. В чл. 4.2. от договора страните са постигнали съгласие относно дължимия
по отпуснатия кредит годишен лихвен процент върху редовната главница, а именно
12 %, а в чл. 4.2. е утвърден годишния
лихвен процент в случаите на хипотези на просрочена главница, а именно 11,767
%. От съдържанието на договора е видно, че солидарна отговорност за изпълнение
на задължението произтичащото от договора, а именно за връщане на предоставения
кредит и произтичащите от него допълнителни плащания /лихви, такси и
комисионни/ е поета от физическото лице – А.В.Д.. Според клаузата на чл. 15.4. от договора при неизпълнение на
всяко едно то задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ или при
неплащане на което и да е парично задължение по кредита, правото за ползване на
неусвоените суми по кредите и/или по всеки друг кредитен инструмент между
банката и кредитополучателя се погасява, а ползвания кредит, ведно с лихвите за
просрочие по преценка на банката стават предсрочно изискуеми. При неизпълнение
кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг
за предсрочно изискуем. Неразделна част от този договор са действащите към
момента на сключването му Общи условия уреждащи предоставяните от банката
кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност. Тези ОУ също са приобщени,
като доказателство по делото и регулират договорните отношения между страните
по повод възникналото между тях кредиторно правоотношение с подписания договор
за револвиращ кредит.
В рамките на уреденото облигационно
правоотношение неговото съдържание е променяно по волята на страните
неколкократно чрез подписване на анекси.
С Анекс 1/12.09.2011 г. са
постигнали съгласие за промяна в договорения срок за ползване и погасяване на
суми по кредита, като крайния срок за усвояване суми по кредита е променен до
датата - 28.09.2011 г., а този за издължаване на суми по дълга е променен до
датата – 29.09.2011 г.
С Анекс 2/28.09.2011 г. са
постигнали съгласие за промяна в договорения срок за ползване и погасяване на
суми по кредита, като крайния срок за усвояване суми по кредита е променен до
датата - 28.10.2011 г., а този за издължаване на суми по дълга е променен до
датата – 29.10.2011 г.
С последният подписан между страните Анекс
3/27.10.2011 г. същите са въвели по значима договорна промяна в
правоотношението, което съществува между тях, а именно преструктурирали кредита
чрез промяна на вида му, а именно от револвиращ кредит същия е трансформиран в
стандартен оборотен кредит със специален погасителен план. С т. 2.8. от
съдържанието на анекса страните по правоотношението са приели, че редовния
дълг, считано от датата на подписване на обсъждания анекс, които се формира от
редовна главница по чл. 2.4., неиздължена, просрочена и изискуема част от
главница по т.2.5., начислена неизискуема лихва по т.2.6. и начислена,
просрочена и изискуема лихва по т. 2.7. възлиза на сумата от 48 000 лв.
Уговорено е, че времето от 27.10.2011 г. до 25.09.2012 г. съставлява
предоставен на кредитополучателя гратисен период за дължимата главница, като за
периода от 25.10.2012 г. до 25.07.2013 г. кредитополучателя трябва да погаси
към банката 10-месчни вноски всяка равняваща се на сумата от по 600 лв., като
между страните по договора е възприето, че окончателното изпълнение на договора
ще се постигне с изплащане на последната погасителна вноска в размер на сумата
от 42 000 лв., чиито падеж е фиксиран на датата – 15.08.2013 г. Същевременно
е предвидено, че крайния срок за издължаване на главницата е 15.09.2013 г.
Потвърдено е, че падежът на лихвата върху редовен дълг е 25-то число от месеца,
респективно възникването на лихвения плащания по смисъла на 4.2. и 4.3. от
договора създава незабавна изискуемост за тяхното погасяване от
кредитополучателя.
Всички изменения на договора наред с
кредитополучателя са подписани и от солидарния длъжник по дълга – А.Д..
По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че общият размер на дължимите по договора
за кредит за оборотни средства от 16.09.2010 г. към датата 23.07.2015 г. /вкл./
суми възлиза на 65 674,85 лв. разпределени, както следва : 46 800 лв.
– главница; 3 126,11 лв. – договорна лихва; 10 425,93 лв. – договорна
лихва върху просрочена главница и 5 322,81 лв. – наказателна лихва върху
просрочена главница. Даден е отговор, че общият размер на отпусната по формата
на банков кредит главница възлиза на сумата от 48000 лв., а извършените
плащания от кредитополучателя насочени към погасяване на главницата се
изчерпват до размер от 1200 лв. /600 лв. – заплатени на 25.10.2012 г. и 600 лв.
заплатени на 23.11.2012 г./. В табличен вид е проследено движението на формираното
задължение за заплащане на уговорена възнаградителна лихва от кредитополучателя
в полза на банката в периода от 25.10.2010 г. до 15.08.2013 г., като е
обобщено, че общия размер на начислена лихва от този вид възлиза на сумата от
15 270,49 лв., като кредитополучателя е погасил чрез плащания сумата в
размер от 12 144,38 лв., което означава, че непогасеното задължение от
тази категория, което има за носител кредитополучателя възлиза на сумата от 3 126,11
лв. Пак в табличен вид вещото лице е систематизирало счетоводната информация за
начина на формиране на възнаградителната лихва, която е начислена от банката,
но върху размера на просрочената главница по отпуснатия кредит, като общия
размер на същата за периода от 27.12.2012 г. до 23.07.2015 г. възлиза на сумата
от 10 425,93 лв. По отношение на тази начислена лихва не е констатирано
осъществено от ответника плащане за времето до момента на проверката от вещото
лице. Анализ е направен и относно задължението за заплащане на наказателна
лихва върху просрочена главница, като вещото лице е отчело, че периода на
възникване и генериране на това вземане е разположен във времето от 25.10.2010
г. до 23.07.2015 г., а общият му размер възлиза на сумата от 6 243,66 лв.,
като от ответника са осъществени частични плащания във времето възлизащи на
сумата от 920,85 лв. и така формирания незаплатен остатък по това парично
задължение има крайно изражение в размер на сумата от 5 322,81 лв. Вещото
лице е илюстрирало в табличен вид и дните на допуснатата от кредитополучателя
забава в ангажимента му за заплащане на отпуснатата и усвоена от него главница
по банковата сделка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Сключеният между банката и "А." ЕООД договор е за банков кредит
по смисъла на чл. 430 от ТЗ, който представлява вид договор за
заем по чл. 240 от ЗЗД, сключван от търговец - банка, по
занятие, поради което представлява търговска сделка по чл. 1, ал.1 от ТЗ. "А." ЕООД е
кредитополучател, който дължи връщане на предоставените в заем парични суми и
възнаградителна лихва за това. Доказа се, че сумата, която банката се е
задължила да даде в заем, е 48 000 лв. Първоначално правоотношението между
страните се е учредило при сключване на договор за банков кредит от категорията
на револвиращите, тоест на кредитополучателя е предоставен определен финансов
ресурс, с които да оперира, като същия разполага с възможността по своя
преценка да извършва усвояване, респективно погасяване на отпуснатата му
парична сума възлизаща в размер на 48 000 лв., като договорния му
ангажимент е да заплаща следващата се възнаградителна лихва до 25-то число на
всеки месец, като тази лихва е определена в процентно изражение в съдържанието
на договора и се начислява според използвания от дружеството ресурс за
съответния период. Другото основно задължение, което произтича за
ответника-кредитополучател се състои в това, че към датата на крайния срок за
погасяване на отпусната главница – 15.09.2011 г. следва да изпълни това свое
задължение, като изплати целия размер на усвоения по време на действие на
договора ресурс. Страните нямат спор, че "А." ЕООД е упражнил правото
си по договора да усвои пълния размер на отпуснатия му от ищеца банков кредит.
Потвърждение за това се дава и в заключението на вещото лице по изслушаната
счетоводна експертиза, в която конкретно са посочени сумите, които дружеството
е заплащало под формата на лихви и вноски по главница в периода на съществуване
на договорното правоотношение. На следващо мястото се установява, че по волята
на страните изследваното материалното правоотношение е претърпяло изменение в
своето предметно съдържание, като на два пъти е бил удължаван крайния срок за
погасяване на отпуснатия кредитен ресурс, а с трети анекс договарящите страни
са предприели по съществена промяна, която се изразява в преструктуриране на
дълга по кредита чрез промяна на вида на договора за отпускане на банков кредит,
а именно същия е трансформиран в стандартен оборотен кредит със специален
погасителен план. Този специален погасителен план е инкорпориран в съдържанието
на последния подписан между страните анекс 3 и най-общо урежда три етапа в
изпълнението на ангажимента на ответника – кредитополучател да върне усвоения от
него кредитен ресурс в размер на 48 000 лв., а именно даден му е 12
месечен гратисен период относно погасяването на главницата /27.11.2011 г. –
25.09.2012 г./, в следващ период от 25.10.2012 г. до 25.07.2013 г.
кредитополучателя е приел да извърши погашения в размер на 10 вноски, всяка от
по 600 лв. /или общо 6000 лв./, и последния етап от изпълнението на договорното
задължение за връщане на отпуснат банков кредит е заплащането на остатъка от
дължимата главница възлизаща на сумата от 42 000 лв., което е предвидено
да се случи на датата – 15.08.2013 г. С преструктурирането на дълга е уреден и
въпросът с изплащането на следващите се в полза на банката лихви, като тези
начислявани върху стойността на редовната главница е предвидено да се изплащат
на 25-то число от месеца, а лихвите детайлизирани в чл. 4.2. и чл. 4.3. от
договора да се заплащат незабавно в хипотеза на изискуемост на просрочен дълг.
Доказателствата недвусмислено сочат на договорна обвързаност и между
ответника – Д. и банката, доколкото
посоченото физическо лице е подписало договора за банков кредит и всички анекси
към него, с които свои волеизявления е поел задължението да отговарят
солидарно, с оглед възможността по чл. 121 от ЗЗД, с кредитополучателя за изпълнение
на всички парични задължения по договора. По този начин ответника -Д. е поел задълженията наравно с длъжника. От
клаузите на договора, с които се ангажира да отговаря наравно и при условията
на кредитополучателя, се налага извода, че А.Д. е придобил качеството на
съдлъжник на банката по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. На това основание, подписване на
всички анекси за промяна падежа на договора за връщане на сумите, включително
преструктурирането и начина на издължаване на отпуснатия кредит в размер на
сумата от 48 000 лв., респективно настъпване крайната изискуемост на
цялото вземане, считано от 15.08.2013 г. и липса на плащане на част от дълга
възлизаща на стойност от 46 800 лв., дава основание за изграждане на
извод, че за солидарния длъжник по дълга се поражда солидарна отговорност за
сумата от 46 800 лв. - главница по договора, която до момента не е
доказано да е заплатена, нито от кредитополучателя, нито от солидарния длъжник
и следователно, като съдебно предявено вземане подлежи на връщане чрез
солидарното осъждане на двамата ответници да я заплатят в полза на банката.
Възраженията предприети от двамата ответници чрез подадените от тях
отговори по първоначална и допълнителна искови молби са неоснователни. Вземането за главница от 46
800 лв. не е погасено по давност. Давността за вземания за връщане на предоставен
банков кредит е общата петгодишна такава – чл. 110 ЗЗД, като началния момент,
считано от които този давностен срок започва да тече е 15.08.2013 г. /датата на
изискуемост на последната вноска според специалния погасителен план установен в
отношенията между страните с подписване на Анекс 3. Давността не е изтекла към
23.07.2015 г., когато банката подава заявление по чл. 417 от ГПК, което е уважено и въз основа на
което, поради повдигнат с възраженията спор, е образувано настоящото дело, по
което се счита, че исковата молба е предявена на 23.07.2015 г. Настоящият
състав не споделя виждането на ответните страни, че целия размер на банковия
дълг е станал предсрочно изискуем, доколкото били налице предпоставките
визирани в чл. 15.4. от договора. Както нееднократно вече се посочи страните са
постигали съгласие за изменение в крайния срок за изпълнение на договорното
задължение за връщане на предоставения в полза на ответното дружество кредитен
ресурс, в които смисъл няма как да се говори за евентуално неизпълнение в
рамките на първоначално установения краен срок за погасяване на дълга, което
неизпълнение да съставлява основание за активиране клаузата на чл. 15.4. от
договора. Крайният срок е изместен във времето, като е определен на датата
15.08.2013 г. Вярно е, че кредитополучателя не е изпълнил своите задължение за
заплащане на уговорените вноски в размер на сумата от по 600 лв. в периода от 25.10.2012
г. до 25.07.2013 г., с изключение на две плащания, каквито се установяват от
приетото заключение по ССч.Е, но това отклонение от съдържанието на договорното
правоотношение отново не може да се, счита за предпоставка за автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг, доколкото за тази цел е необходимо
изрично изявление на банката, която да обяви кредита за изцяло изискуем,
респективно да уведоми адресатите на дълга за това обстоятелство, като именно
това е момента, в които завършва фактическия състав на възникване на правото на
банката да претендира връщане на пълния размер на отпуснатия от нея кредит,
поради настъпване на неговата предсрочна изискуемост. Подобни изявления от
страна на банката отсъстват във фактическите й отношения с длъжника, като тя
изрично изтъква в ИМ, че търси съдебно присъждане на вземането си, като изцяло
падежирало с оглед изтичане срока на действие на договора и настъпване крайния
момент за погасяване на дълга, респективно отрича да се е позовавала на
предсрочна изискуемост по отношение на него.
Развитото възражение относно
недоказаност на размера на търсеното за присъждане парично вземане за връщане
на отпуснат банков кредит следва да се отклони от решаващия орган, доколкото
ангажираните в процеса писмени доказателства, както и приетото без възражение
заключение на вещото лице по допусната счетоводна експертиза дават светлина
върху конкретните суми, които банката е предоставила на кредитополучателя в
частност сумата от 48 000 лв. – отпуснат кредит, както и че същата е
усвоена от дружеството, което е осъществило плащане на част от нея ограничаващо
се до сумата в размер от 1200 лв. Или общия размер на непогасената и дължима
главница възлиза на сумата от 46 800 лв. и предявения главен иск за тази
сума следва да се уважи, като доказан в своето основание и размер. Тежестта за
доказване на евентуално други погашения, които са предприето било от главния
длъжник, било от солидарния такъв по смисъла на чл. 77 ЗЗД пада върху същите,
като подобна инициатива не е предприета от тях в рамките на протеклото исково
производство.
По
претенциите за присъждане на възнаградителни лихви, заявени от банката,
настоящата инстанция, намира следното : От съдържанието на клаузите на л. 4.1.
и чл. 4.2. от договора за кредит които клаузи продължават своето действие в
отношенията между страните, вкл. и след момента на преструктуриране на
първоначално отпуснатия кредит чрез промяната му в друг вид такъв, се
установява, че страните са уговорили наличието на предпоставки, при сбъдването
на които възниква задължението за заплащане на възнаградителна лихва, а именно :
редовна възнаградителна лихва за срока на действие на договора, която има за
база на начисляване редовната главница по отпуснатия кредит; възнаградителна
лихва върху просрочна главница, която е договорено да се дължи в хипотезите на
неиздължаване от кредитополучателя на погасителна вноска по кредита според
падежа по утвърдения погасителен план.
Доколкото ответникът не е представил доказателства да е върнал предоставените му в
заем средства в размер първоначално на 48000 лв., а впоследствие 46 800
лв. / с оглед извършено частично погашение на сумата от 1200 лв./ в
предвидените между страните срокове, то следва да се заключи, че са настъпили
посочените факти, при които в негова тежест възниква и акцесорното задължение
за заплащане на възнаградителн лихва в двете и уговорени форми за времето на ползване на получените парични
суми, включително за процесните периоди въведени от ищеца, както следва : за
периода от 25.12.2012г. до 15.8.2013г. сумата на редовната възнаградителна
лихва по смисъла на чл. 4.1. от договора възлиза на сумата от 3 126,11 лв.,
а тази върху просрочена главница в размер на сумата от 10 425,93 лв., като
същата е начислена и се дължи за времето от
25.12.2012г. до 22.7.2015г.
По
възраженията на ответника за размера на лихвите, съдът намира, че същите са
неоснователни. Вещото лице е изчислило уговорените вземания за възнаградителна
лихва и те съвпадат по размер с претендираните от ищеца - заявител в
заповедното производство. Неоснователни и в противоречие с данните по делото са
доводите на ответника, че уговорените и реално дължими лихви по чл. 4 от договора
се различавали по размер с тези които се претендират от ищеца, тъй като съдът
не установява такова различие по представения с исковата молба екземпляр от
договора, който не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, като в заключението си
вещото лице е проследило и отчело всички лихвени плащания, които ответника е
направил в периода на действие на договора и ги е приспаднал от общия генериран
размер на задълженията за възнаградителна лихва, като ако ответните страни в
качеството им на длъжници са имали конкретни забележки в начина на формиране на
лихвените задължения е следвало да ги установят посредством насрещно доказване
в настоящия процес, като единственото позоваване, че вещото лице е ограничило
работата си само по счетоводни записвания фигуриращи при банката не може да
обоснове неправилност на заключението, доколкото тези счетоводни записвания
няма индикации да са манипулирани, респективно данните в тях да се намират в
противоречие с други данни, например с такива в счетоводството на ответника –
търговец. Предвид горното доводите на ответника, че лихвите са изчислени
неправилно и са неверни са неоснователни. И тук както при главното вземане,
съдът приема, че наведеното възражение за погасяване по давност на вземанията
за лихва е неоснователно, доколкото макар това вземане да е от категорията на
тези попадащи в предметния обхват на чл. 111, буква „в“ ЗЗД и за него приложима
да е специалната три годишна давност, то същата не може да се възприеме да е
изтекла, защото е била своевременно прекъсната посредством подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на датата –
23.07.2015 г., а началния момент на търсените за присъждане вземания е датата –
25.12.2012 г., което означава, че няма вземане за възнаградителна лихва, което
да е засегнато чрез погасяване, поради изтичане на давностен срок по отношение
на него.
С чл. 4.3. от процесния договора за
кредит, страните са уговорили неустойка
в размер на пет процентни пункта, която се дължи при просрочи от страна на
кредитополучателя на неговите задължения и се начислява върху просрочената сума
от деня на забавата до окончателното й изплащане. Тази договорна клауза,
доколкото представлява отнапред уговорено от страните обезщетение при неточно
изпълнение на задълженията на ответника, има характер на неустойка.
С оглед на това и предвид доказаното
в процеса неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му за
връщане на получената в заем сума в общ размер от 46 800 лв. на падежите,
включително и до последния такъв - 15.08.2013 г., се налага извода, че са
налице всички предпоставки, предвидени в чл. 92 ЗЗД и ответните страни /главен
и солидарен длъжник/ дължат да заплатят неустойка за забава по смисла вложен в
клаузата на чл. 4.3. от договора. Както беше посочено, задължението за
заплащане на всяка една от вноските е срочно, поради което и съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичане на определения от
страните ден за изпълнението му. Самият срок, като прави вземането изискуемо,
функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със
самото си настъпване. Предвид това следва да се направи извода, че ответните
страни в качеството им на длъжници по паричен дълг са изпаднали в забава по
отношение на задължението си за заплащане първоначално на всяка една падежираща
отделна вноска по анекс 3, като най-ранната дата на забава е 27.12.2012 г. и от
тази дата се дължи неустойка за забава. Общо дължимата от кредитополучателя и солидарния длъжник неустойка за
претендирания период, а именно от
27.12.2012 г. до 23.07.2015 г., възлиза на сумата от 5 322,81 лв. съгласно
изчисленията на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Това
прави предявеният от банката иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
изцяло основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на делото и своевременно
заявеното искане в процеса за присъждане на направените по делото разноски,
такива се следват на ищеца. От страна на „У.Б.” АД се доказаха реално заплатени
разноски в исковото производство възлизащи в общ размер на сумата от
4 613,80 лв. /заплатена държавна такса в размер на сумата от 1 313,50
лв., заплатено възнаграждение за депозит на вещо лице в размер на 300 лв.,
както и реално изплатен адвокатски хонорар в полза на адвокат осъществил
процесуално представителство на банката в настоящото производство, които
възлиза на сумата от 3000,30 лв., като са ангажирани писмени доказателства в
потвърждение плащането на същия от клиент на адвокат/. Характера на спора и
тълкувателната практика на ВКС предполагат исковия съд сезиран и разгледал
исковете по чл. 422 ГПК да се произнесе и по присъждане на разноските в
заповедното производство, които в случая с оглед изхода на спора отново се
следват единствено в полза на заявителя/ищеца и техния установим от документите
в заповедното производство размер възлиза на сумата от общо 3 131,64 лв.,
от които 1313,50 лв. – заплатена държавна такса и 1 818,14 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответните страни нямат право на разноски, предвид
изцяло негативния изход на спора по отношение на тях, а именно предявените спрямо
тях искове са изцяло основателни и подлежат на уважаване в пълните им заявени
от банката размери.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „У.Б.” АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „*******” № **срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „******“, бул. „********“ № **и А.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, р-н „******“, ж.к. „****“, бл. **, вх********иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, че „А.“
ЕООД, ЕИК ******** и А.В.Д., ЕГН ********** дължат при условията на солидарна
отговорност в полза на „У.Б.” АД, с ЕИК: ********, сумата в размер от 46 800 лв.- главница, представляваща непогасен и изискуем остатък за връщане
на отпуснат банков кредит по договор за банков револвиращ кредит за оборотни
средства № 481912 от 16.09.2010 г. изменен и допълнен с три анекса датиращи от
12.09.2011 г., 28.09.2011 г. и 27.10.2011 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 23.07.2015 г.-датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „У.Б.”
АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******” № 7,
срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „******“,
бул. „********“ № **и А.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, р-н „******“, ж.к. „****“,
бл. **, вх********иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че „А.“ ЕООД,
ЕИК ******** и А.В.Д., ЕГН ********** дължат при условията на солидарна
отговорност в полза на „У.Б.” АД, с ЕИК: ********, сумата в размер от 3 126,11 лв.- възнаградителна лихва
начислена по смисъла на чл. 4.1 от договор за банков револвиращ кредит за
оборотни средства № 481912 от 16.09.2010 г. върху редовна главница за периода
25.12.2012г. до 15.8.2013г. и сумата
в размер от 10 425,93 лв.- възнаградителна лихва начислена по
смисъла на чл. 4.2 от договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства
№ 481912 от 16.09.2010 г. /изменен и допълнен с три анекса датиращи от
12.09.2011 г., 28.09.2011 г. и 27.10.2011 г./ върху просрочена главница за
периода 25.12.2012г. до 22.7.2015г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „У.Б.”
АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******” № 7,
срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „******“,
бул. „********“ № **и А.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, р-н „******“, ж.к. „****“,
бл. **, вх********иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „А.“ ЕООД, ЕИК ******** и А.В.Д.,
ЕГН ********** дължат при условията на солидарна отговорност в полза на „У.Б.”
АД, с ЕИК: ********, сумата в размер
от 5 322,81 лв. – представляваща неустойка за забавено изпълнение
на задължение за връщане на отпуснат банков кредит, която е начислена върху
просрочена главница по смисъла на чл. 4.3 от договор за банков револвиращ
кредит за оборотни средства № 481912 от 16.09.2010 г. /изменен и допълнен с три
анекса датиращи от 12.09.2011 г., 28.09.2011 г. и 27.10.2011 г./ за периода от 25.12.2012г. до 22.7.2015г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „******“, бул. „********“
№ **и А.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, р-н „******“, ж.к. „****“, бл. **,
вх********да заплатят в полза на „У.Б.” АД, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „*******” №*, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
както следва : сумата в размер от 4 613,80 лв.- направени съдебни разноски
в рамките на исковото производство развило се пред настоящата съдебна инстанция
и сумата в размер от 3 131,64 лв. – направени съдебни разноски в рамките
на заповедното производство реализирало се по гр.д. № 43496/2015 г. по описа на
СРС, Първо ГО, 50 с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: