№ 4151 31.10.019г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8714 по описа на ПРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр.
с чл. 358, ал. 1, т. 2, чл. от Кодекса на труда, вр.
с чл. 188, т. 2 от КТ.
Ищецът С.И.Т., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Д.И., е предявил срещу СУ „Св.
Климент Охридски“ град ***, иск да бъде призната за незаконосъобразна Заповед №
***/19.04.2019 г. на ***на училището, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение”, и като такава да бъде отменена.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е бил назначен по трудов договор в училището
– ответник на длъжността „***” на 14.09.2018г.,
с шестмесечен срок на изпитване. След постъпването му на работа, в
процеса на изпълнение на трудовите му задължения, разбрал от свои колеги, че
назначаването на ***по някои от предметите с шестмесечен изпитателен срок,
както и впоследствие, освобождаването им малко преди изтичане на срока за
изпитване, за който е сключен договорът, била обичайна и повтаряща се практика,
често използвана от *** на училището.
Ищецът твърди, че малко преди да изтече срока на
изпитване на трудовия му договор, в сайта на училището се появила обява за
свободна бройка на длъжност „***”, като към датата на публикуване на обявата, в
училището не е имало свободна бройка за този предмет, поради което в ищеца се
появили опасения за възможна основателност на информацията, която е чул, както
и възникнали притеснения за работното му място. Така той решил да сезира ***на
РУО- гр. *** и ***на училището, подавайки заявление, в което изложил
достигналата до него информация, както и опасенията му за достоверността на
същата. Притеснен бил, защото като родител на осемгодишно дете -момиче, което
отглежда сам, такова бъдещо уволнение би довело до сериозни затруднения, като
единствената цел на ищеца била да се провери информацията от компетентните
органи. Също така ищецът твърди, че е подал заявление и до ***на училището,
което свидетелствало за факта, че по никакъв начин не се опитва да прикрие
действията си, а единствено упражнява правата си на гражданин, обръщайки се към
компетентните органи, които имат правомощията да извършат необходимите проверки
за изясняване на въпроса.
Ищецът заявява, че в личен разговор с ***бил уведомен, че
договорът му няма да бъде прекратен, като бил помолен да оттегли заявлението си
до РУО, за да не причинява допълнителни неприятности на директора. Бил уведомен
също така, че обявата за ******, е предназначена за друг преподавател, който
впоследствие е подал молба за пенсиониране. Въз основа на този разговор с ***ищецът
оттеглил заявлението до РУО, но малко след това, на 17.03.2019 година, било
свикано заседание на Етичната комисия към училището, което завършило с решение
за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца „предупреждение за уволнение”,
затова че подавайки заявление до РУО и СУ „Св. Климент Охридски” на 05.03.2015
година, в публичното пространство били разпространени неверни и непроверени
слухове и обвинения, което било в противоречие с чл. 37 и чл. 49 от Етичния
кодекс на училищната общност.
Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като
не отговаряла на фактите, като няма извършено нарушение на трудовата
дисциплина, защото е налице противоречие между твърдените нарушения в писмото,
с което са му искани обяснения за дисциплинарното нарушение, което му било наложено
с издадената заповед, както и защото заповедта не отговаря на предвидените в
закона реквизити, доколкото в същата липсва описано конкретното нарушение с неговите
обективни и субективни признаци, за да може да упражни надлежно правото си на
защита.
Ищецът счита, че ако съдът приеме, че има извършено
дисциплинарно нарушение, то наложеното наказание не съответства по никакъв
начин на тежестта на твърдяното дисциплинарно нарушение.
Заявява се също така, че извършеното нарушение не е довело
до вредни последици до работодателя, респ., до
училището.
В писмения отговор се признава обстоятелството, че е
налице трудово правоотношение между страните, както и че на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е провел личен
разговор с *** на училището, в който да е помолен за оттегляне на заявлението
му до РУО- ***. Настоява се, че заповедта е законосъобразна, обоснована и
мотивирана. Твърди се, че и в искането за обяснение и в заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание, по разбираем за работника начин е било
индивидуализирано нарушението, така че той би могъл да организира правото си на
защита.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
За да бъде уважен
предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание “предупреждение за уволнение” като незаконосъобразна е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното
дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение”. Оттук насетне в тежест на ответника е да
установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно че
заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата
притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че
тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай
между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства се
установява съществуващо между страните трудово правоотношение, датиращо от
14.09.2018г. с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя и издадена
от ответника заповед, с която на ищеца е наложено наказанието предупреждение за
уволнение. С оспорената заповед ищецът е
бил наказан за това, че на 05.03.2019г. е подал сигнал в РУО гр. *** и
заявление в СУ „Св. Климент Охридски“ – Пловдив, с изложени твърдения,
направени по слухове, които били абсурдни, неверни и представлявали злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на училището.
С писмо - искане с изх. № ***от 29.03.2019г. от ищеца са били поискани
обяснения относно извършено от него дисциплинарно нарушение, изразяващо се в подаден сигнал на 05.03.2019г.
в РУО гр. *** и СУ „Св. Климент Охридски“ – Пловдив, в което в публичното
пространство са разпространени неверни и непроверени слухове и обвинения, което
е в противоречие с чл. 37 и 49 от Етичния кодекс.
На 08.04.2019 г.
ищецът е дал писмени обяснения, като е акцентирал на това, че не е твърдял и не е заявявал факти, които
увреждат нечия реноме или престиж, а е заявил, че до него е достигнала
информация, която е събудила гражданската му съвест и затова я е препредал към
компетентните органи. Посочил е също така, че получената от него информация
относно масова практика за прекратяване на трудовите договори била подсилена от
допълнително от посочената обява за свободен щат за *** по **.
Установява се от доказателствата, че ищецът е
подал заявление с вх. № ***от 05.03.2019г. до ***на РУО ***, в което е изложил
достигнала до него информация, че в училището имало нерегламентирана схема за
усвояване на средства и за освобождаване на ***ненавършили
шестте месеца изпитателен срок. Също така било посочено, че до ищеца достигнала
информация, че назначените преди него 6-7 ****** били освобождавани в края на
изпитателния им срок, както и че кадровата политика била ръководена от ****** Г.З.,
чийто *** бил студент *** и спорт, за когото се говорело, че се пазело мястото
за ***по **. Представена е и обява на ***на СУ „Св. Климент“ с изх. № *** от 01.03.2019г. относно свободно място за „***по
**“ – 1 бр. по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл. 70,
ал. 1 от КТ.
Представен е
протокол за проведено на 26.03.2019 година заседание на етичната комисия в СУ
„Св. Климент Охридски“ за взето решение за предложение до ***за налагане на дисциплинарно
наказание на ищеца, за уронващи престижа на училището действия на ищеца и
нарушаване нормите на Етичния кодекс. Въз основа на предложението е наложено и
съответното наказание – предупреждение за уволнение.
Представена е и
документация за извършена от РУО *** тематична проверка в училището през 11-22
февруари 2019г. за учебната 2018/2019г., като от изготвения констативен
протокол за резултатите от проверката е установен, че през цитирания период са
прекратени трудовите договори с 14 ***, като
е било изискано и проверено само едно трудово досие, това на Д. Р., с
цел установяване спазването на КТ. Видно от справката за прекратени договори
/л.134/ за процесния периода седем човека от
персонала на училището са с прекратени трудови договори по чл. 71, ал. 1 от КТ.
По делото е разпитан
като свидетел Г.З., от чийто показания става ясно, че след като била запозната
със сигнала на С. до РУО останала потресена и много обидена, понеже установила,
че той е писал и срещу нея. Споменава, че един от ***те *** К.е
смятал да напусне, но след това бил оттеглил молбата си за напускане. Казва
също така, че синът й учи спортен профил в университета, но работи като треньор
по футбол.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните правни изводи:
Заповедта, с която
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” е
издадена от лице – носител на работодателската власт. За да бъде наложено дисц. наказание е необходимо да се установи виновно неизпълнение на трудови
задължения по т. 8 на член 187 от КТ - злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на работодателя.
Установи се, че към
датата на публикуване на обявата за свободно място за длъжността „***по **“ не
е имало свободна щатна бройка, доколкото работодателят не установи твърдението
си, че тази обява е по повод подадена по-напред от обявата молба за пенсиониране
от *** К., който впоследствие я бил оттеглил, доколкото работодателят не е
представил молбата за напускане.
Установява се също
така, че молбата до РУО е била оттеглена от ищеца след като при личен разговор
с ***разбрал, че мястото е било обявено, понеже *К.бил
подал молба за напускане, с оглед на което оттегляне не е била извършена и
проверка от РУО *** относно подадения от ищеца сигнал. Представеният констативен протокол за
извършената проверка от РУО касае периода за учебната 2018/2019 година, като в
тематичната проверка не са извършвани проверки относно прекратените трудови
договори през последните 5-6 години на назначените на длъжността ***по **.
От
събраните по делото доказателства става ясно, че сигналът до РУО е подаден от
ищеца, с ясното съзнание за наличие на нарушения, които е следвало да бъдат
проверени от компетентните органи, което поведение не говори за
недобросъвестност на ищеца. По друг начин биха изглеждали нещата, ако ищецът е
знаел, че изложените от него обстоятелства са неверни, но подава сигнал, за да
навреди на училището. Отделно от това съдът не споделя виждането на
работодателя за разпространяване на неверни слухове в публичното пространство, доколкото подаването на сигнали, респ. жалби до ***на училището и до компетентните органи,
представлява упражняване на субективно материално право, очертано в член 45
от Конституцията на Република България, което по
презумпция не може да се определи като противоправно. Поначало то е правомерно,
доколкото не се установи, че е било упражнено недобросъвестно или с други думи
да е било злоупотребено с това право.
Не
се установява извършването на дисц. нарушение от
ищеца, с оглед на което издадената заповед за налагане на дисц.
наказание следва да се отмени като незаконосъобразна.
Ищецът е
претендирал присъждане на направените по делото разноски, като направените
такива са в размер на 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение. От
ответника има наведено възражение за прекомерността му.
Съдът счете възражението за основателно, доколкото не се
касае за дело с фактическа и правна сложност, като по делото е проведено едно
съдебно заседание, ето защо на ищеца ще се присъдят разноски за адв. възнаграждение в размер на 200 лева на осн. член 7, ал. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адв.
възнаграждения, касаещи възнагражденията за неоценяеми
искове.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр.
с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважения иск в размер на
50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА Заповед № ***/19.04.2019
г. на ***на СУ „Св. Климент Охридски“ град Пловдив, с която на ищеца С.И.Т.,
ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“
ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА СУ „Св. Климент Охридски“ град ***, да заплати на С.И.Т.,
ЕГН ********** сумата от 200 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА СУ „Св. Климент Охридски“ град ***, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от
50 лева (петдесет лева) - държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.