РЕШЕНИЕ
№. 2502
гр. Пловдив, 16.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора тодор павлов, като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 2209 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Подадена е касационна жалба от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство
на правосъдието, чрез старши юрисконсулт Ч., против Решение
№ 1268 от 22.06.2021 г., постановено по адм. д. № 120 по описа на съда за 2021
г. на Административен съд – Пловдив, XXVIII – ми състав, в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати на Е.А.А., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 4 000
лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2018г. до
04.02.2018г., от 07.02.2018г. до 23.04.2018г., от 28.04.2018г. до 27.05.2018г.,
от 13.06.2018г. до 14.06.2018г., от. 20.06.2018г. до 19.07.2018г., от
15.08.2018г. до 01.02.2019г., от 09.02.2019г. до 10.09.2019г., от 27.09.2019г.
до 10.06.2020г., от 22.07.2020г. до 24.07.2020г., от 29.07.2020г. до
30.07.2020г. и от 01.08.2020г. до 03.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.01.2021г. датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
ГД „ИН“ – София счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че административният съд не е съобразил
действителната фактическа обстановка, съответно, че не са установени по
категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между поведението
на администрацията и настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и
преценката на съда за конкретния размер дължимото за вредите обезщетение. Иска
се съдебният акт да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено
решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде
отменено за присъденото обезщетение в размер над 500 лева.
Ответникът по касационната жалба – Е.А.А.,
чрез процесуалния си представител – адвокат В.С., подържа становище за
неоснователност на оспорването.
3. Подадена е касационна жалба от Е.А.А., ЕГН **********,***,
чрез адвокат В.С., против
Решение № 1268 от 22.06.2021 г., постановено по адм. д. № 120 по описа на съда
за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, XXVIII – ми състав, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата
му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, за
присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от престоя му в
Затвора – Пловдив за периода от
10.01.2012г. до 13.01.2021г. в размер 500 000 лева, за разликата над
уважената част.
Оспорващият твърди, че съдът
неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на
основателност на предявената искова претенция в цялост. Възразява се и срещу
размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от съда база се явява
занижена и несъответстваща на степента и интензивността на увреждането. Иска се уважаване на исковата претенция в
цялост.
Ответникът по касационната жалба –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за неоснователност на
оспорването.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е основателна и следва да бъде
уважена, а тази на Е.А.А. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
5. Касационните жалби са подадени в предвидения
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Административен съд - Пловдив
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Е.А.А., ЕГН **********,***, депозирана чрез
адв.В.С., с претенция Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да бъде осъдена да му заплати обезщетение в
размер на 550000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се
в настъпили неблагоприятни условия от поставянето му Затвора - гр.Пловдив при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Вреди се изразявали в унижение,
срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периодите от 10.01.2012г.
до 13.01.2021г., през които
ищецът изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, ведно със
законовата лихва от 13.01.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/, до
окончателното ѝ изплащане. Ищецът намира, че са нарушени правата му по
чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (съкр. ЕКЗПЧ) и
чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (съкр.
ЗИНЗС). Като конкретни обстоятелства сочи липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса
на санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; лоши хигиенни
условия като мухъл, лошо осветление и липса на достъп до свеж въздух, постоянно
наличие на дървеници и гризачи, както и бездействия на администрацията в това,
да не му бъде предоставена работа, което прави престоя му в Затвора-Пловдив
еднообразен и скучен, с което е лишен от възможността да намали размера на
наказанието си. Братът на ищеца починал в Затвора-Пловдив, но администрацията
на затвора не го завела на погребението, с което били нарушени основните му
човешки права.
7. В хода на съдебното дирене пред
първата инстанция било установено, че Е.А.А. изтърпява наказание 12 години и 6
месеца лишаване от свобода в Затвора-Пловдив с начало на изтърпяването
25.03.2014г. и към 13.01.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ се
намира там.
8. А. бил настаняван в няколко спални
помещения на пост №3, а именно: №39 със заповед №1199/01.08.2017г., №25 по
негова молба, №39 съгласно протокол №816/07.02.2020г. и №37 отново по негова
молба. Според данните в справката за периодите: от 05.02.2018г. до 06.02.2018г.; от 24.04.2018г.
до 27.04.2018г.; от 28.05.2018г. до 12.06.2018г.; от 15.06.2018г. до
19.06.2018г.; от 20.07.2018г. до 14.08.2018г.; от 02.02.2019г. до 08.02.2019г.;
от 11.09.2019г. до 26.09.2019г.; от 11.06.2020г. до 21.07.2020г.; от
25.07.2020г. до 28.07.2020г.; на 31.07.2020г. и от 04.12.2020г. до 13.01.2021г., ищецът е
пребивавал в килия с площ 47,8 кв.м. и 11 лица, килия с площ 31,32 кв.м и 7
лица; килия с площ 46,55 кв.м. и от 9 до 11 лица. В останалите дни за периода
01.01.2018г. – 03.12.2020г. ищецът е пребивавал в килия с площ 47,8 кв.м. и над
11 лица, килия с площ 31,32 кв.м и над 7 лица; килия с площ 46,55 кв.м. и над
10 лица
Във всички спални помещения, през периодите на
пребиваване в Затвора - гр. Пловдив, ищецът винаги е имал постоянен достъп до
санитарен възел и постоянно течаща вода. Всяко спално помещение е обзаведено
стандартно с легло и шкаф за всеки от настанените лишени от свобода.
Затворът-Пловдив се отоплява с централно парно
отопление, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация с размери 1,20х1,20/0,40 - 0,60х1,20, като проветряването
се извършва съобразно желанието на лишените от свобода. Къпането на лишените от
свобода се извършва по предварително утвърден график за разпределение на
времето за съответната група.
9. Според експертно становище от
затворническата администрация А. е трудно податлив на корекционна дейност,
същият е безотговорен, с липса на самокритичност и самоконтрол. По време на
изтърпяване на наказанието, А. бил назначен на работа в „Обособено
производство“, но поради несправяне с трудовите си задължения е спрян съгласно
протокол №3024/23.08.2019г. Ищецът не е изявявал желание да бъде включен в
групова корекционна работа. С него са провеждани беседи и е записан като ученик
в училището към Затвора-Пловдив за учемната 1019/2020 година. За учебната
2020/2021 година А. е отказал да се запише и да посещава учебните занятия.
Предлагано му е да се включи в групова работа „България-вчера, днес и утре“,
което той отново отказал.
10. При постъпване в Затвора-Пловдив на
лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна
на лишените от свобода домакинът им
осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да
ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и
ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. За поддържане на
хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен
лишен от свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е
задоволителна, предвид спецификата на обекта.
11. Относно поддържането на битовите и
хигиенни условия в Затвор – Пловдив са представени протоколи за изпълнени
обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
12. По делото са събрани свидетелските
показния на лишени от свобода, с които ищецът е бил настанен в общи помещения.
Свидетелите сочат, че в килиите са били между 10 и 13 човека, има дървеници и гризачи, топла вода
нямало, имало мухъл и течове. Когато братът на ищеца починал в затвора, не го
пуснали на погребението. Работа не му давали, спрели го от работа защото бил
болен и не бил включван в групова работа и програми. Незнаят да е отказвал
участие в такива програми.
13. При така установената фактическа
обстановка съдът приел, че искът следва да бъде разгледан по същество за периода
от 25.03.2014г. до 13.01.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ за
Затвора-Пловдив. Съдът
намерил за доказано, че в този период ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Изключение
правили периодите от 05.02.2018г. до 06.02.2018г., от 24.04.2018г. до
27.04.2018г., от 28.05.2018г. до 12.06.2018г., от 15.06.2018г. до 19.06.2018г.,
от 20.07.2018г. до 14.08.2018г., от 02.02.2019г. до 08.02.2019г., от
11.09.2019г. до 26.09.2019г., от 11.06.2020г. до 21.07.2020г., от 25.07.2020г.
до 28.07.2020г., на 31.07.2020г. и от
04.12.2020г. до 13.01.2021г.
На следващо място съдът намерил за доказана и
претенцията на ищеца за нанесените му вреди във връзка и повод това, че от
администрацията на Затвора – Пловдив не му била осигурена възможност да
присъства на погребението на брат му. В тази насока администрацията не
представила никакви доказателства, които да обосновават обективни пречки, които
да са нагали лишаване на ищеца от това му право.
Съдът намерил за неоснователна претенцията на ищеца
относно останалите заявени фактори на увреждане, тъй като във всяко едно спално
помещение в Затвора-Пловдив е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Във всички помещения в Затвора-Пловдив е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода студена вода. Топла вода е
имало в общите санитерни възли в отделенията. Осигурена е възможност за
естествена вентилация и пряк достъп до естетствена светлина, посредством
прозорци, чиито брой е съобразен с големината на помещението.
Недоказани останали и твърденията на ищеца за наличие
на дървеници и хлебарки през разглеждания исков период.
Съдът не приел за основателни и оплакванията в
исковата молба, че на ищеца не е давана работа.
Като съобразил вида, продължителността и естеството на
доказаните вреди, съдът намерил за справедливо, че за исковия период от
25.03.2014г. до 13.01.2021г./2486 дни от датата на депозиране на исковата
молба/ за престоя на ищеца в Затвора-Пловдив, с изключение на общо 134 дни в периодите
от 05.02.2018г. до 06.02.2018г., от 24.04.2018г. до 27.04.2018г., от
28.05.2018г. до 12.06.2018г., от 15.06.2018г. до 19.06.2018г., от 20.07.2018г.
до 14.08.2018г., от 02.02.2019г. до 08.02.2019г., от 11.09.2019г. до
26.09.2019г., от 11.06.2020г. до 21.07.2020г., от 25.07.2020г. до 28.07.2020г.,
на 31.07.2020г. и от 04.12.2020г. до
13.01.2021г., следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 4000 лева, а в останалата част претенцията да бъде
отхвърлена.
IV. От правна
страна.
14. По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба на ищеца възражения, съдът е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните
писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел, че няма
нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се определят минимално изискуемите
количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отоплението и
проветряването, достъпът до санитарните възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения.
Следва да бъдат споделени изводите на първата
инстанция по неоснователността на претенциите на ищеца за вреди, нанесени му
поради лишаването му от възможност да полага трудова дейност. Представените по
делото доказателства сочат, че ищецът е бил включван в трудовия процес, а
последвалото му спиране от работа е било поради обективни причини –
неизпълнение на поставените му задължения.
По делото се установява, че затворническата
администрация, чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация на
затворническите помещения. Също така е била създадена организация за почистване
на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение и на самите лишени
от свобода. На лишения от свобода е предоставяна храна по качество и
количество, съобразено с приложимите нормативни изисквания.
Приставени са и доказателства за провеждана
корекционна дейност с, която не е постигнала целения резултата, поради
недобросъвестност от страна на ищеца, а не поради бездействие от страна на
администрацията.
При наличието на писмени доказателства в подкрепа на
отречените от ищеца положителни факти и липсата на успешно проведен насрещно
доказване, съдът правилно е приел за недоказана претенцията в тези и части. Тези
правни изводи на първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Правилно са отхвърлени и претенциите на ищеца за
периодите, в които не се установява да е пребивавал в Затвора - Пловдив при
условията на пренаселеност.
Обсъдената до тук фактическа и правна обстановка
налага извод за неоснователност на касационната жалба на Е.А.А.
в посочените части.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност
за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация, съотнесена към безспорни
установената липса на минимално обитаемо пространство в мястото за лишаване от
свобода, обосновава законосъобразност на изводите на административния съд, че в
случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на
предявената искова претенция за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периода, предмет на исковата молба.
Правилни са също изводите на съда за доказаност на
претенцията за претърпени неимуществени вреди от ищеца, произтичащи от
необосновано преграждане правото на лишения от свобода да присъства на
погребението на близък роднина. В този аспект следва да се съобрази и
наложеното в съдебната практика разбиране,
че не всяко действие, което има определени емоционални последици,
съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които
причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице",
каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Иначе казано, причинените
страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание
или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. В случая именно тези типични граници на страдание от изпълнение на
наказаното лишаване от свобода са преминати като без ясна и обоснована причинна
на лишеният от свобода не е била осигурена възможността да отдаде почит на
починалият му близък роднина.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои релевантни за спора факти приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
В подкрепа на тези изводи следва да се съобрази и Докладът
за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно
жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се
изключва единствено площта на санитарния възел.
Условията на пренаселеност в мястото за лишаване от
свобода сам по себе си са бил достатъчен за да обоснова извод, че ответната
администрация, чрез своите служители не е изпълнила своите задължения и не е
осигурила на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на
човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да
обитава, извършвайки своите елементарни нужди. В случая не се касае за
необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които
самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното
съществуване на човек предполага. Този извод се подкрепя и в практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, отразена в решенията по делата
„Йорданов и Джелебов срещу България“, жалби № 31820/18 и 31826/18; „Иванов и други срещу България“, жалби № №
2727/19, 7036/19, 9835/19, 12559/19, 17168/19, 17773/19 и 21744/19.
Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение
на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените
вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в
затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването
на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се
установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката
или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на
нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив, където е изтърпявал наказание "лишаване от
свобода". Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на
живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на
служители на затворническата администрация не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото, изключителна пренаселеност,
несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство,
както правилно е прието в обжалваното решение.
По тези съображения касационната жалба на ГД
"Изпълнение на наказанията", гр. София, се явява неоснователна.
Касационната инстанция намира за основателни доводите
в касационната жалба на Е.А.А. за неправилност на обжалваното решение в частта,
с която е определен размерът на дължимото обезщетение. Първоинстанционният съд е стигнал до
законосъобразен извод, че предявеният от ищеца иск срещу ГД "Изпълнение на
наказанията" е частично основателен. Въпреки това при определяне размер на
дължимото обезщетение съдът не е съобразил насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива
база за размера на обезщетението между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs
Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.;
Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.). Посочената
база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в
Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната.
Според статистически данни на Евростат (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/b/b2/Minimum_wages%2C_July_2014_%281%29_%28EUR_per_month%29_YB15.png
) към юли 2014 г. минималните работни заплати в държавите — членки на ЕС,
варират от 174 до 1921 EUR на месец. Страните с най-нисък показател са
поставени в Група 1, в която националните минимални работни заплати към януари
2017 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите - членки на ЕС, в тази
група са: България (174 евро), Румъния,
Литва, Чешката република, Латвия, Унгария (277 евро), Словакия, Естония,
Хърватия и Полша.
Според статистически данни на Евростат (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/7/79/Minimum_wages%2C_January_2008_and_2017_YB17_I.png)
към януари 2017 г. минималните работни заплати в държавите - членки на ЕС,
варират от 235 евро до 1 999 евро на месец. Страните с най-нисък показател са поставени в Група 1,
в която националните минимални работни заплати към януари 2017 г. са по-ниски
от 500 евро на месец. Сред държавите — членки на ЕС, в тази група са: България
(235 евро), Румъния, Латвия, Литва, Чешката република, Унгария (450 евро),
Хърватия, Словакия, Полша и Естония.
Според статистически данни на Евростат (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Minimum_wages_highlight_FP2020-BG.png)
към януари 2020 г. (период, относим към датата на предявяване на исковата
претенция) минималните работни заплати в
държавите - членки на ЕС, варират от 312 до 2142 евро на месец. Страните с
най-нисък показател са поставени в Група 1, в която националните минимални
работни заплати към януари 2020 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред
държавите — членки на ЕС, в тази група са: България, Латвия, Румъния и Унгария;
техните национални минимални работни заплати варират от 312 евро в България до
487 евро в Унгария. Страните, в която националните минимални работни заплати
към януари 2020 г. са най-малко 500 евро, но под 1000 евро на месец са
поставени в Група 2 (Хърватия, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Полша,
Португалия, Гърция, Малта и Словения), като
най – високо е месечно вънагараждение
от 941 евро в Словения.
Посочените статистически данни налагат обоснован
извод, че минималните месечни възнаграждения в България за 2014г., 2017г. и
2020г. с явяват по-ниски от тези в Унгария съответно със 37%, 48% и 36% или средно 40,33 % за целия период.
В случая характеристиките на увреждането го отнасят
като пряка последица от неосигуряване на минимални жизнени условия за задоволяване
на основни жизнени потребности в мястото за лишаване от свобода. По аргумент от § 1, т. 1 от ДР на Закона
за социално подпомагане нивото на основни жизнени потребности е съразмерно на
нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред
отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна
заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения
стандарт, следва да се приеме, че по – ниският жизнен стандарт в България
оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за
лишаване от свобода да бъде в размер до
60 % (2,4 евро
на ден) от минимално
установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така както е
прието в практиката на ЕСПЧ.
Като коректив съдът съобрази и присъденото обезщетение
по дело Иванов и други срещу България (по жалба 17773/19/26/03/2019 г.) от ЕСПЧ
в размер на 11 евро на ден за уважена претенция по иска за нанесени вреди в
периода 2016г. – 2018г. при престоя на лишен от свобода в Затвора - гр.
Пазарджик, при следните компоненти на увреждане: 1) насекоми, плъхове, мръсотия
в килията; 2) ограничен достъп или липса на достъп до душ; 3) лошо качество на
храна; 4) неадекватна температура; 5) липса или ограничен достъп до течаща вода
и естествена светлина).
В случая, претенцията на ищеца се явява доказана за
наличието на пренаселеност в мястото за лишаване от свобода. Доказана е и
претенцията за нанесена неимуществена вреда в резултат на унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, по повод неосигурената от затворническата
администрация възможност за ищеца да присъства на погребението на близък
роднина, което събитие е настъпило на 13.12.2020г. Тези качествени и
количествени характеристики на увреждането оправдават и определянето на
пропорционален размер на обезщетението въз основа на обоснования базисен
минимален размер.
За доказаните периоди на увреждане - 3082 дни първоинстанционният съд е определил
обезщетение от 4000 лева, равняващо се на дневна база от 1,30 лева или 0,66
евро. Така определеното обезщетение, отнесено към обсъдената фактическа и
правна обстановка, действително се явява
занижено.
Приемайки, че кумулативно са налице елементите от
правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и
характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху
личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и
спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода,
съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки
на Европейския съюз, касационната инстанция намира за справедливо обезщетението
да бъде определено в размер от 2,40 евро на ден (4,69 лв.) за периода от
25.03.2014г. до 12.12.2020 г. и 5,3 евро на ден (10,37 лв.) за периода от
13.12.2020 г. до 13.01.2021г.
Така за претърпените неимуществени вреди по време на
престоя на ищеца в Затвора – гр. Пловдив от
25.03.2014г. до 13.01.2021г. /2486 дни от датата на депозиране на исковата
молба, с изключение на общо 134 дни в периодите от 05.02.2018г. до
06.02.2018г., от 24.04.2018г. до 27.04.2018г., от 28.05.2018г. до 12.06.2018г.,
от 15.06.2018г. до 19.06.2018г., от 20.07.2018г. до 14.08.2018г., от
02.02.2019г. до 08.02.2019г., от 11.09.2019г. до 26.09.2019г., от 11.06.2020г.
до 21.07.2020г., от 25.07.2020г. до 28.07.2020г., на 31.07.2020г. и от 04.12.2020г. до 13.01.2021г./, за доказаните 2352
дни на увреждане следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 11212,64 лева
(2320*4,69 + 32*10,37).
Горното налага извода, че касационната жалба на Е.А.А.
е частично основателна, а касационната жалба на ГД "Изпълнение на
наказанията" – изцяло неоснователна.
10. Предвид изхода на делото по правилото на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС претенцията на ГД "Изпълнение на наказанията" за присъждане на съдебни разноски се явява неоснователна.
Жалбоподателят А. не е отправили претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
1268 от 22.06.2021 г., постановено по адм. д. № 120 по описа на съда за 2021 г.
на Административен съд – Пловдив, XXVIII – ми състав, в частта, с която е
отхвърлена исковата претенция на Е.А.А., ЕГН **********,***, срещу Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, за
разликата от 4000 лева до 11212,64 лева, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати
на Е.А.А., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 7212,64 лв. за
претърпени неимуществени вреди за периода от 25.03.2014г. до 13.01.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2021г. - датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1268 от 22.06.2021 г., постановено по адм.
д. № 120 по описа на съда за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, XXVIII –
ми състав, в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.