Определение по дело №1206/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………..

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                 ЧЛЕНОВЕ:     ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                              СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Макариева частно гражданско дело N 1206 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И.Й.П. и П.Х.П.  срещу определението на Варненския районен съд, постановено на 22.04.2019г. по гр.д. № 983/2017г. с което е спряно производството по делото до приключване на спора по насрещен иск предявен от  ответника с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че изводите на съда за преюдициалност на спора по иска с правно основание чл.87., ал.3 ЗЗД спрямо предявения иск  справно основание чл.34 ЗС е неправилен. Предявеният по гр.д. № 983/2017 г. насрещен иск с правно основание чл.87., ал.3 ЗЗД не е преюдициален по отношение на предявения в производството по гр.д. № 983/2017г. иск за делба. В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна  по следните съображения:

Производството по делото е образувано по иск от И.Й.П. и П.Х.П. против Д.Й.Й. с правно основание чл.34 от ЗС. В хода на делото е постъпил насрещен иск от ответника с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

След като е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна и с протоколно определение от 11.12.2018 год., съдът е дал ход на същото по същество.Съдът е констатирал, че произнасяне по исковата молба по чл.34 от ЗС, преди произнасянето по насрещния иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗС е недопустимо и съдът неправилно е дал ход на делото по същество. Счел е че спорът по чл. 87, ал.3 от ЗС е преюдициален и следва произнасяне първо по него, преди произнасянето по иска за допускане и извършване на делба на процесните имоти. Отменил  е протоколното определение от 11.12.2018 год., с което е даден ход на делото по същество и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, е спрял производството по гр.д. № 983/2017г. по описа на РС-Провадия и е отделил материалите по насрещната искова молба от материалите по предявения иск, които са докладвани на Административния Ръководител-Председател на РС-Провадия за образуване на отделно производство.

Настоящият състав намира, че правилно ПРС е приел наличието на преюдициалност на спора по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД спрямо спора по предявения пред него иск с правно основание чл.34 ЗС .

            Спирането на съдебното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се допуска в случаите, когато в същия или в друг със се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора. Това е първата от хипотезите, при които спирането настъпва по силата на разпореждане на съда, наред с тази по т. 5 на чл. 229, ал. 1 ГПК – според ТР № 1/17.07.2001 г., на ОСГК на ВКС, респ. с т.т. 5 и 6 – според проф. Ж.Сталев.

               Основанието за спиране по посочения текст е налице само когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В разглежданата хипотеза основанието за спиране е налице само когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело (Опр. № 376/21.06.2010 г., по ч.гр.д. № 286/2010 г., на IV г.о.). По т. 4 е без значение видът на обуславящото дело - гражданско, наказателно или административно. Няма значение и кога е заведено същото, като е възможно това да е станало и по-късно по време от обусловеното дело.  Критерият е дали решението по другото дело би формирало сила на пресъдено нещо, обвързваща съда при преценката на обуславящите факти. Същественото за посочената законова възможност е от една страна връзката на обусловеност, а от друга - необходимостта тази предпоставка да бъде преценявана за всеки отделен случай.

         Спирането е временно преустановяване развитието на исковия процес, при което висящността на делото се запазва, както и значението на вече извършените процесуални действия, но се забранява извършването на процесуални действия на съда и страните, които са насочени към решаване на спора.

         Забраната за извършване на процесуални действия по спряното дело не е абсолютна, като същата се отнася само до същинските действия, свързани с разглеждане и решаване на спора по същество - провеждане на съдебни заседания, допускане и събиране на доказателства, провеждане на устни състезания. Няма пречка обаче да се иска обезпечение по спряно дело, вкл. обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК, да се издават преписи, удостоверения, да се конституират правоприемници по чл. 227 ГПК и т.н. Фактът, че делото е спряно, не е основание да се отказва извършването на такива действия.

         При исковете, които се разглеждат в първата фаза на делбеното производство се разрешават спорове относно имота, предмет на делбата, относно страните и относно делбените квоти, каквото е съдържанието на решението по 344, ал.1 ГПК /чл.282 -отм/. Относно всички тези факти решението по допускане на делбата има установително действие. Следователно в първата фаза на делбеното производство е допустимо съединяването на установителни искове, но не и на конститутивни искове, освен ако предявяването им е изрично предвидено /чл.30 от ЗН/.  В съдебната делба е недопустимо  съединяване  с иска чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на договор поради неизпълнение. Решенията по тези искове могат да са от значение за съсобствеността между страните и за квотите, но чрез предявяването им се упражняват потестативни права, т.е. това са конститутивни искове /с изключение на чл.14, ал.4ЗСПЗЗ/ и не отразяват състоянието на съсобственост към момента на предявяване на иска за делба. Предявяването им в делбеното производство не е изрично предвидено в чл.343 ГПК /чл.281 ГПК-отм./, поради което е недопустимо.

             Във случаите, когато споровете са преюдициални за съдебната делба и при висящо дело по посочения по-горе иск, делбата се спира при условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК /чл.182, ал.1, б.”г” ГПК-отм./

Като е спрял производството по делото ПРС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

    Потвърждава определението на Провадийския районен съд, постановено на 22.04.2019г. по гр.д. № 983/2017г., с което е спряно производството по делото до приключване на спора по насрещния иск с правно основание  чл.87, ал.3 от ЗЗД.

   Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните .

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: