Номер / .08.2022 год., град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
секретар: Веселка Крумова
прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 1767 по описа на съда за 2021 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от ОДМВР- Варна,
представлявани от директора чрез процесуалния му представител ст.ю.к.К.Л.-А.,
против Решение №260694/23.06.2021г по АНД №143/2021г на ВРС, ІІ с-в, с което е отменено издаденото от директора на ОДМВР-Варна НП
№436а-276/08.10.2020г и наложената на Х.Ж.К.,***, Глоба в размер на 300лв. на
осн.чл.209а ал.1 от ЗЗ. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като с подробно мотивирани
съображения се оспорват възприетите от ВРС изводи за характера на заповедта на
министъра на здравеопазването като нормативен административен акт, който е
следвало да бъде обнародван в ДВ, за да произведе правно действие; и за
квалификацията на нарушението като маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН. В
открито съдебно заседание касаторът не се представлява; ст.ю.к.Лукова с писмени
бележки поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения.
Касационният ответник Х.Ж.К., редовно уведомен, не се
явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е основателна.
Анализирайки събраните пред него релевантни доказателства,
въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 25.04.2020г около
09:00ч Х.К. се разхождал с още едно, неустановено лице по алея в Приморския
парк във Варна по време на въведена със Заповед №РД-01-143/20.03.2020г забрана
за посещение на паркове и градски градини. Двамата били спрени за проверка от
полицейските служители А.И.и Ж. Ж., но тъй като проверяваните не носели в себе си документи за самоличност, били
отведени във Второ РУ при ОДМВР-Варна. Там срещу Х.К. бил съставен АУАН за
установеното административно нарушение, квалифицирано по чл.209а вр.чл.63 ал.1
от Закона за здравето – за това, че на същата дата в гр.Варна, Приморски парк,
преминава през алеята, като не изпълнява въведените с т.1 от Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки;
актът бил предявен на нарушеля, който саморъчно вписал в него, че има
възражения, но такива не последвали в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации
на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, посочил, че не са
налице спорни обстоятелства, изискващи проверка, отчел наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, и изложил съображения защо случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен; цитирал заповедта на министъра на
здравеопазването, и конкретно – въведената забрана за посещения на паркове,
градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места, и на осн.чл.209а ал.1 от ЗЗ наложил на К. глоба в специалния
минимум от 300лв.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи; в сроковете по чл.34 от ЗАНН; те не са
обременени със съществени нарушения на процесуалните изисквания относно
законоустановените форма и съдържание, т.е. съдържат изискуемите с чл.42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити, съответно - в производството по издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни
основания.
Независимо от изложеното въззивният съд приел, че НП е
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон на две
основания: Първото от тях е възприетата маловажност на случая по см.чл.28 от ЗАНН, предвид че нарушителят и спътникът му са преминавали по напълно обезлюден
участък в Приморски парк, при реална липса в близост на лица, с които да е
възможно осъществяването на контакт и евентуалното им заразяване; липсата на
данни за предходни нарушения на въведените противоепидемични мерки от К., което
свидетелства за инцидентния характер на това му нарушение; краткият период на
приложение на конкретната противоепидемична мярка, оценена от обществото като
напълно неадекватна, погрешна и безполезна, и отмяната й към датата на издаване
на НП; съдът приел също, че да се третира поведението на въззивника като немаловажно, а като действителна
опасност за здравето на обществото е неправилно и несъстоятелно. На второ място
въззивният съд приел, че заповедта на министъра на здравеопазването за
въвеждане на противоепидемични мерки е нормативен административен акт, който не
е публикуван в ДВ съгл. изричното предвиждане на чл.5 ал.5 от КРБ, поради което
към датата на нарушението 25.04.2020г тя не е породила правно действие. А след
като не е била в сила, тя не може да послужи правнорелевантно за санкциониране
на поведение, несъответстващо на предписаното с нейните норми. С тези
съображения съдът отменил НП.
Настоящият касационен състав преценява така
достигнатите правни изводи на предходния като незаконосъобразни поради
неправилно приложение на материалния закон.
На първо място следва да бъде посочени като
незаконосъобразни мотивите на ВРС да приеме, че Заповед №
№РД-01-143/20.03.2020г на министъра на здравеопазването, издадена на осн.чл.63
ал.1 от Закона за здравето, представлява нормативен административен акт. Вярно
е, че към момента на постановяване на проверяваното решение съществуваше
изолирана съдебна практика в смисъла, възприет от въззивния съд – до момента на
изричното произнасяне на ВАС на РБ, че Заповедта представлява общ
административен акт по см.чл.65 от АПК. Конкретната заповед не урежда
абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни
причини, нито правила за Ковид- епидемии, а има за цел да уреди възникналата
ситуация във връзка с настъпила такава епидемия. При това заповедта е издадена
с изрично позоваване на чл.73 от АПК – позволяващ издаването на ОАА в неотложни
ситуации без обществено обсъждане. Същевременно АПК не предвижда обявяване на
ОАА в Държавен вестник, а урежда специално производство във връзка с тяхното
приемане и оповестяване, като в случаите, когато неотложно следва да се издаде
ОАА за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, е допустимо
да не се спазят някои от съответните разпоредби за уведомяване и участие на
заинтересовани лица в производството – в тези случаи съображенията за
издаването му се оповестяват в хода на изпълнение на акта. Посочената заповед е
оповестена чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни
пресконференции на Националния оперативен щаб и на интернет-страницата на
Министерството на здравеопазването и тя несъмнено е породила правно действие, а
и самият касационен ответник не е отрекъл, че е запознат със съдържанието на
заповедта, съответно – и с въведените с нея задължения. Нещо повече –
последващата отмяна на заповедта не резултира в отпадане отговорността на К.,
от една страна понеже тя не е отменена като незаконосъобразна съгл. ТР
№2/27.06.2016г по т.д.№2/2015г на ВАС, а от друга - и тъй като не е обявена за
нищожна, в който случай действието й би било заличено със задна дата. Освен
това в случая не може да намери приложение чл.3 ал.2 от ЗАНН, понеже заповедите
по чл.63 от ЗЗ са ОАА, и отмяната или изменението им не представлява изменение
на нормативна разпоредба съобразно изискването на ЗАНН; отделно от това в
конкретния случай административнонаказателната отговорност произтича не от
заповедта, а от чл.209а ал.1 от Закона за здравето, който не е отменен или
изменен в по-благоприятна редакция преди или след издаване на НП, вкл. и към
момента на настоящото произнасяне.
На второ място възприетите от ВРС като смекчаващи
отговорността на касационния ответник обстоятелства на практика представляват
изброяване на други, неизвършени от него административни нарушения, поради
което не могат да бъдат възприети като такива. Това, че към момента на
нарушението той и спътникът му са се намирали на напълно обезлюден участък в
Приморски парк, при реална липса във близост на други лица, които евентуално
биха били заразени, се дължи единствено на факта, че всички останали граждани
стриктно са спазвали установената със Заповедта на министъра на здравеопаването
противоепидемична мярка под формата на забрана за посещения на Приморски парк –
Варна, и по никакъв начин не може да бъде отчетено като заслуга на нарушителя,
а напротив – следва да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Невъзможността от поведението му да произтекат вредни последици за общественото
здраве в конкретната ситуация не се дължи на неговото поведение и не е резултат
от неговия избор, а от въздържането на останалите граждани на Варна да
нарушават установената от министъра на здравеопазването забрана.
Продължителността на действие на тази мярка и последващата й оценка от
обществото са ирелевантни при преценката на субективното отношение на дееца към
извършеното нарушение – той е бил длъжен да спазва тази мярка по начина, по
който са я спазвали стотици хиляди други жители на Варна, а не да преценява
дали и доколко тя е адекватна на моментната ситуация. В този смисъл, а и поради
изложеното в предходния абзац относно характера на Заповедта като ОАА, т.е.
невъзможността отмяната на установената с нея противоепидемична мярка да бъде
квалифицирана като по-благоприятен закон по см.чл.3 ал.2 от ЗАНН, липсват
основания нарушението да бъде квалифицирано като такова с по-ниска степен на
обществена опасност. В заключение - АНО е изложил в НП мотивирани съображения
защо счита, че случаят не е маловажен, и настоящият съдебен състав ги споделя
изцяло, като посочва, че единственото смекчаващо отговорността обстоятелство в
случая е факта, че нарушението е първо по ред за нарушителя; извън това то не
се отличава с нищо от обичайните случаи на нарушения от същия вид, и в
комбинация с липсата на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства
обосновава категоричен извод, че не представлява маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното и в отклика от предходния
съдебен състав настоящият приема, че извършеното от Х.К. административно
нарушение е безспорно доказано, обективно и субективно съставомерно, и правилно
квалифицирано по цитирания текст, предвиждащ административно наказание за лице,
което не изпълни въведените от министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, като на нарушителя е наложена глоба в специалния минимум от 300лв. по
приложимия текст. В производството по издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяната му, а
материалният закон е приложен правилно. Като не е преценил изложеното и е
отменил НП, ВРС е постановил незаконосъобразно поради неправилно приложение на
материалния закон решение, което следва да бъде отменено, след което НП следва
да бъде потвърдено, за да се даде възможност да настъпят целените с него правни
последици.
Искания за разноски от касатора не са направени.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221
ал.2 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 260694/23.06.2021г по АНД № 143/2021г на ВРС, ІІ с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА издаденото от директора на ОДМВР-Варна НП №436а-276/08.10.2020г и
наложената на Х.Ж.К.,***, Глоба в размер на 300лв. на осн.чл.209а ал.1 от Закона
за здравето.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.