РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. В., 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500300 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.1, във връзка с чл.528 от
ГПК.
Подадена е жалба от Ф. С. Р. , ЕГН: ********** с адрес гр.В., ул. К.Б.
* №*, ап.*, чрез процесуален представител адв. Б. против постановление от
05.09.2022г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при ВРС И.С.,
постановено по изп.д. № №1180/2016, с което е наложена глоба на
жалбоподателката в размер на 400.00 лева за неизпълнение на режим на
лични отношения на 02.09.2022г. между детето А.П.М. и бащата П.Г.М..
В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно
постановено. Излага, чe глобата е наложена за неизпълнение на задълженията
на жалбоподателката, която е длъжник по изпълнителното дело като: в
депозирана молба от 26.08.22г. е отказала да предаде детето и с допълнително
волеизявление не е посочила готовност да го направи; на 02.09.2022г. не е
довела детето на мястото за доброволно предаване; на същата дата не го е
довела за принудително предаване; не е подготвила детето А.М. за срещата с
бащата, не го е поканила да отиде с баща си през определеното време в гр. С.
не е дала достъп и възможност за среща между двамата, като не е посочила
актуалното местонахождение на детето и не е посочила промяна в настоящия
си адрес;
Сочи се в жалбата, че за да бъде наложена глоба по чл.527, ал.3 от ГПК
следва на длъжника да е възложено, и то със съдебно решение задължение,
1
което да не е изпълнено, което не е налице в настоящия случай. Актуалното
съдебно решение- основание за издадения изпълнителен лист, не е възложил
задължения на жалбоподателката, за неизпълнение на които и е наложена
процесната глоба. Счита още, че неизпълнението на задължения по предаване
на дете не се санкционира по чл.527, ал.3 ГПК, която е обща разпоредба, а по
чл.528 ГПК, която като специална разпоредба изключва общата. По нататък
се сочи, че задълженията на жалбоподателката са лимитативно определени не
в съдебното решение, а в закона- чл.528, ал.2 ГПК, и тя няма други
задължения при изпълнение на съдебното решение за предаване на дете,
включително и тези, за които и е наложена глобата, посочени в
постановлението на съдебния изпълнител.
Относно конкретните прояви на неоказване на съдействие, посочени в
постановлението се твърди, че майката не е длъжна да подготвя детето за
срещите с бащата, а е длъжна само да му съобщи, че на конкретна дата трябва
да пътува с баща си и да го предаде, ако няма пречки. Бащата трябва да кани
детето и да го убеждава.
Майката не е длъжна, според жалбата, да посочва актуално местопребиваване
на детето си на различни държавни институции и на бащата.
Сочи се, и че са били налице обективни причини детето да бъде предадено,
предвид твърдия му и категоричен отказ да пътува с бащата.
Твърди се, че на 17.06.22г. детето било отвлечено от бащата, за което
съдебният изпълнител е уведомен, поради което и майката обективно не е
могла да изпълни задълженията си за предаване на детето.
Иска се делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание, като се сочат
доказателства за установяване нежеланието на детето да пътува с бащата и
причините за това, полагането на усилия от длъжника да съдейства за
упражняване на правото на бащата на лични контакти на територията на гр.В..
В мотивите си по обжалваното действие, ДСИ излага доводи за
допустимост, но неоснователност на жалбата.
Сочи се, че с молба взискателят е заявил желанието си да вземе при себе си
А.М. в съответствие със съдебното решение по гр.д.№2678/2019г.на ВРС и по
в.гр.д.№28/2019г на ВОС, и издадения изпълнителен листна 14.06.2021г.,
периодите през 2022г. за осъществяване на личните контакти.
Излага се, че постановлението за налагане на глоба е за осуетяване на
изпълнително действие, насрочено за 02.09.2022г., като не е налице
осъществен режим на лични контакти между бащата и детето,независимо,че
на проведена среща на 29.08.22г. в кабинета на ДСИ в присъствието на Ф. Ц.
и детето А.М. майката е изразила съгласие детето да се вижда с баща си,но
само когато то пожелае и че тя не може да му повлияе. От длъжника не е
изразена готовност да се изпълни съдебното решение, за което и е налице
изразено писмено несъгласие от страна на Ф. Ц. да предаде детето на
2
02.09.22г. , аргументирайки се с желанията на детето, и квалифицирайки като
отвличане осъщественият през м. юни 2022г. контакт с бащата. Сочи се, че
длъжникът с бездействието си и неводенето на А.М. на насрочените действия
и изразената писмено позиция, че не следва да се насрочват такива срещи
между баща и син поради нежеланието на А. да контактува с баща си прави
невъзможно изпълнението на влязло в сила съдебно решение, поради което и
е издадено обжалваното постановление.
Вя ОС като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на
ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в
изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните
в изпълнителния процес, против подлежащо на обжалване изпълнително
действие на съдебния изпълнител и в предвидения едноседмичен срок от
уведомяването на страната.
Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.527, ал.4 от
ГПК.
По искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание,
предвид възможността, предвидена в чл.437, ал.1 ГПК, намира същото за
неоснователно, тъй като исканията за допускане на доказателства са за
установяване на факти и обстоятелства, които са неотносими към спора
конкретното производство. С обжалваното постановление е наложена глоба
за неизпълнение на задълженията, посочени в постановлението: В депозирана
молба от 26.08.22г.Ф. Ц. е отказала да предаде детето и с допълнително
волеизявление не е посочила готовност да го направи; на 02.09.2022г. не е
довела детето на мястото за доброволно предаване; на същата дата не го е
довела за принудително предаване; не е подготвила детето А.М. за срещата с
бащата, не го е поканила да отиде с баща си през определеното време в гр. С.
не е дала достъп и възможност за среща между двамата, като не е посочила
актуалното местонахождение на детето и не е посочила промяна в настоящия
си адрес.
Поисканите гласни доказателства, включително и на детето, не е посочено
какви факти и обстоятелства ще установяват. Поисканите писмени
доказателства не са относими към спора, тъй като са във връзка с други
производства, но и установяването на постоянно нежелание на детето да се
вижда с баща си не е обстоятелство, което е част от предмета на доказване в
настоящото производство. Искането по чл.15, ал.1 от Закона за закрила на
детето също е неоснователно, с оглед характера на настоящото производство,
касаещ обжалване на постановление за налагане на глоба на родителя, в което
не се засягат права или интереси на детето.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От доказателствата в приложеното изпълнително производство се установява,
че съгласно изпълнителен лист от 14.06.2021г., издаден от Вид. РС по гр. д №
3
2678/2018г. на В районен съд РС и в.гр.д. № 28/2019г. на В ОС бащата
взискател - П.М. има право да взима при себе си А.М. всяка първа и трета
седмица от месеца от 17ч. на петъчния – до 17ч. на неделния ден с
преспиване, както и първата половина на Коледната ваканция и първата
половина на пролетната ваканция през нечетните години, на рождения ден на
бащата-07.08., два пъти по десет дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по
взаимно съгласие на родителите, след което да го връща на майката по
местоживеенето му..
С искане от 10.05.2022г. П.М. е съобщил на ДСИ при СИС при ВРС, че
възнамерява да вземе сина си на следните дати: 20.05.2022г. до 22.05.2022г.,
18.06.2022г.- 28.06.2022г., 20.07.2022г. до 30.07.2022г., 05.08.2022г. до
07.08.2022г., 19.08.2022г до 21.08.2022г.,от 02.09.2022г. до 04.09.2022г., от
16.09.2022г. до 18.09.2022г.
Видно от протокол от 29.08.2022г. на ДСИ в СИС при ВРС е проведен
разговор с длъжника Ф. Ц. и детето А.М. във връзка с предстоящата дата за
осъществяване на лични контакти за 10 дни на детето с бащата. Ф. С. заявила,
че не възразява детето да се реща с баща си,но само когато то поиско и тя не
може да му влияе.
Взискателят П.М. е поискал.насрочване на принудително изпълнение за
02.09.22г.Видно от покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена
лично на Ф. С. същото е уведомена за желанието на длъжника за
осъществяване на лични контакти с детето на посочената дата. Ф. С. е
поканена на 02.09.22г.в 14.00ч. да се яви и доведе детето доброволно на
детска площадка, находяща се в гр.В., до паркинга на съда като предаде
доброволно сина си А.М. с приготвен личен багаж на баща му П.М., след като
предварително е подготвила сина си за това.При липса на доброволно
изпълнение е насрочено принудително такова в 14.30ч. в сградата на РС В.,
ет., ст.3.
Видно от Протокол от 02.09.2022г. на ДСИ в СИС при ВРС , в 14.00ч.
длъжникът не се е явила и не е довела детето, не се е явила и в 14,30 в
кабинета на ДСИ.При посещение на М. на адреса входната врата е билра
заключена,на позвъняването на входния звънец не е отворил никой,не е
отговорено и при позвъняване на мобилния телефон ва Ф. С. и на детето А.М.
4
по думите на взискателя П.М.,когато се върнал в кабинета на ДСИ в 15,10ч.
Процесната глоба е наложена за това,че на 02.09.22г. в 14,00ч. Ф. С. Ц. не е
предала доброволно детето А.П.М. на баща му П.Г.М. на детската площадка
на паркинга до съда в гр. В.,както и не е довела на 02.09.22г. в 14,30ч. детето
в кабинета на ДСИ при ВРС за принудително предаване на бащата в
присъствието на специалисти,които да извършат соътветната подготовка за
това на и по този начин не е изпълнила постановеният от съда режим на
лични отношения.
Съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си, посочени в чл.528 ал.1
ГПК. Длъжникът е уведомена предварително за датите, в които взискателят е
поискал личен контакт, както и за конкретната дата 02.09.2022г. и за мястото
на доброволно предаване , като не е възразила относно датата, часа или
мястото на предаване, поради което съдът намира доводите в жалбата за
неоснователни. В изпълнителния лист са посочени конкретни периоди, но е
посочено,че лични контакти с бащата могат да бъдат осъществени и по всяко
друго време по взаимно съгласие на родителите. В случая не е налице
противопоставяне относно конкретната дата, видно от представената от
длъжника молба, в която са изложени основания изобщо за непредаване на
детето, поради поведението на бащата .
Личните контакти между детето и бащата не се осъществяват редовно, през
посочените в изпълнителния лист периоди и на практика винаги се стига до
съдействие от полицейските органи.От доказателствата в изпълнителното
дело е видно, че през м. юли 2022г. не е налице доброволно или
принудително изпълнение , в периодите по изпълнителен лист от
14.06.2021г., издаден от ВРС по гр. Д № 2678/2018г. на ВРС и по гр.д. №
28/2019г. на ВОС. нито на определената от взискателя дата в молба от
26.05.2022г., нито в други периоди, нито пък е изразена готовност да се
изпълни съдебното решение на друга дата. Нещо повече, осъщественият през
м. юни личен контакт между бащата и детето се определя от длъжника като
отвличане.
В молбата си в изпълнение на задълженията си, съгласно чл.528, ал.2 ГПК
длъжникът е посочил,че не е готова да предаде детето, не е посочила в кое
време и място е готова до го предаде , а като пречки за неизпълнението е
посочила общи и неясни обстоятелства, с оглед които детето не може да бъде
5
предадено на бащата нито на тази , нито на която и да е друга дата.
Поведението на длъжника представлява отказ от изпълнение на влязло в сила
съдебно решение, което не може да бъде толерирано.
Налагането на глоба за неизпълнение и непредаване от страна на
длъжника Ф. Ц. на детето А. на взискателя П.. М. е следствие на
бездействието и неводенето на А.М. на насрочените действия и непосочване
на конкретни пречки касаещи датата, нито посочване на други дати за
изпълнение. Доводите в жалбата на взискателя, че личните отношения се
изпълняват само при желание от страна на детето не кореспондират нито с
изпълнителната сила на съдебното решение, нито с предвиденото за същото
задължение изпълнение в чл.528 ГПК, включително и принудителното
предаване на взискателя със съдействието на полицейски органи, както и
задържане на длъжника при препятстване на изпълнението ,предвидено в
чл.529 ГПК Ако това беше така, законът нямаше да предвижда принудително
изпълнение на задължението за предаване.
Следва да се отбележи, и че ако е налице нежелание от страна на
детето, същото следва да бъде заявено лично, каквото в случая липсва, тъй
като детето не е доведено, липсва всякакъв контакт на ангажираните
държавни органи. Задължено лице по отношение на правото на родителя,
който не упражнява родителски права да осигурява режима на лични
отношения с детето, е другият родител, на когото са предоставени
родителските права, в която част доводите в жалбата са неоснователни.
Майката в случая е длъжник в изпълнителното производство и нейно е
задължението да окаже нужното съдействие, за да се изпълни съдебното
решение в частта за лични отношения между бащата и сина, като доведе
детето, за да се срещне с баща си. Дали ще се осъществи контакт или не няма
правно значение досежно изпълнението на задължението на майката, която
вече ще е предоставила възможност за такъв. На посочената дата няма данни
нито къде се е намирало детето , нито дали има или няма желание за личен
контакт с бащата, тъй като не му е предоставена възможност да изрази такъв в
производството по конкретното изпълнително действие.
Доводите за липса на активност от страна на неотглеждащия родител за
възстановяване на отношенията с детето, подкрепени с практика на ЕСПЧ са
неотносими в случая. При липса на какъвто и да е контакт на неотглеждащия
родител с детето, и при липса на активност от отглеждащия родител /в случая
майката/ ,според която тя няма задължение да кани детето за срещи с бащата,
а само да не пречи /видно от жалбата/, неотглеждащия родител не би могъл да
прояви активност, след като не знае местонахождението му. Неоснователни и
нелогични са доводите, че длъжникът не следва да съобщава
местонахождението на детето, нито да го води на насрочените дати за личен
контакт с взискателя, същата няма задължения за подготвяне на детето, или
оказване на съдействие, но взискателят следва да прояви активност за
възстановяване на отношенията с детето. Безспорно е, че ако се търси
възстановяване на контакта, активност трябва да бъде проявена и от двете
страни. Колкото по- дълго липсва контакт между неотглеждащия родител и
6
детето, толкова по –трудно ще бъде възстановяването му, още по- малко с
активност само от неотглеждащия родител, който не е ежедневно с детето,
нито е с детето в посочените в изпълнителния лист периоди.
Жалбоподателката излага, че действията и по преодоляване нежеланието на
детето да се среща с баща си не дават резултат, но отказва на всички органи и
институции, имащи отношение по случая контакт с детето, което не може да
се тълкува като желание за изпълнение на задълженията и, и не става ясно в
какво се изразяват действията и в тази посока.
Неоснователни са оплакванията и по отношение на правното основание, въз
основа на което е наложена глобата. Съгласно ТР № 3 ОТ 10.07.2017 г. по
тълкувателно дело. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС ,със съдебното решение, с
което правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия
родител, другият не се лишава от тези права. Той остава техен титуляр, но не
може да ги упражнява в пълен обем. Затова законът предоставя на този
родител правото на лични отношения с детето, чрез което се осигурява
възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така да
участва в отглеждането и възпитанието му. Това право се упражнява при
определения от съда режим. Тъй като местоживеенето на детето е при
родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за
последния възниква задължението да го предаде на другия родител за
времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения. В
случаите, когато задълженията за предаване или връщане на дете не се
изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително
изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо
действие, по смисъла на чл. 527 ГПК. Правото на лични отношения обаче не
може да бъде реализирано, а съответно и съдебното решение няма да бъде
изпълнено, ако детето не бъде реално предадено на родителя за периода на
осъществяването му.
Сочи се още в решението, че предприетото по отношение на него
принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката на
детето. Затова действията на страните и на съдебния изпълнител трябва да се
съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени
чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да
потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Дали се
налага такова съдействие се преценява въз основа на предоставените от
7
длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 ГПК данни. Затова в чл. 528, ал. 3 ГПК е
предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника
глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост да постанови принудителното
му довеждане. В този случай наложената глоба представлява санкция за
неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното, и на основание чл. 437, ал.4 от ГПК, Вят ОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ф. С. Р., ЕГН: ********** с адрес
гр.В., ул. К.Б. * №*, ап.*, чрез процесуален представител адв.Б. против
постановление от 05.09.2022г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при
ВРС П.В., постановено по изп.д. № №1180/2016, с което е наложена глоба на
Ф. С. Р. , ЕГН:********** в размер на 400.00 лева за неизпълнение на режим
на лични отношения на 02.09.2022г. между детето А.П.М. и бащата П.Г.М.
,изразяващи се в това,че на 02.09.22г. в 14,00ч. Ф. С. Ц. не е предала
доброволно детето А.П.М. на баща му П.Г.М. на детската площадка на
паркинга до съда в гр. В.,както и не е довела на 02.09.22г. в 14,30ч. детето в
кабинета на ДСИ при ВРС за принудително предаване на бащата в
присъствието на специалисти,които да извършат соътветната подготовка за
това и по този начин не е изпълнила постановеният от съда режим на лични
отношения.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8