Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 148 04.02.2019 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1417 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка
с чл.
68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по жалба на В.И.И.-Ж., ЕГН:**********,
съдебен адрес: ***, офис 4 чрез адв. А.М. против Решение
№ 162/13.04.2018г., с което е приключила преписка № 221/2012 г. на петчленен
състав на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД).
С жалбата се прави искане да се отмени
решението. Излагат се възражения, че КЗД неправилно е приела, че жалбоподателката не притежава необходимите образование и
квалификация за заемане на длъжността „старши експерт-еколог“, като тази
констатация противоречи на събраните по преписката доказателства. В резултат на
некредитиране на показанията на свидетеля Г.С. комисията неправилно е приела
липса на признаците в чл.4 от ЗЗД, а именно „лично и обществено положение“ и
„образование“ и тормоз, основан на посочените признаци. В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призована се явява лично и се представлява от адв.М. и адв.В., които поддържат
жалбата, ангажират доказателства и
представят писмени бележки.
Ответникът – Комисия за защита от
дискриминация, редовно призован, не изпраща представител. В представеното по
делото становище счита, че решението на КЗД е законосъобразно, съответства на
събраните по делото доказателства, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена. По делото е постъпила преписка № 221/2012 г.
Заинтересованите страни Община Поморие, И.А.- Кмет на
Община Поморие, Т.М.-Секретар на Община Поморие, Х.Я.- гл.юрисконсулт и Директор на дирекция
“ПНИАО“ в Община Поморие редовно уведомени, се представляват от адв.П.В., която счита че решението е законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. Не ангажира доказателства.
Въз основа на приетите по делото
доказателства и изложените от страните становища, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството пред КЗД е образувано по
жалба на В.И.И.-Ж. с вх.№ 44-00-2943/01.08.2012г. за
осъществена дискриминация спрямо нея на признак „лично и обществено положение“
и „образование“ от Кмета на Община
Поморие, Секретаря на Община Поморие, гл.юрисконсулт и Директор на дирекция
“АПИО“ в Община Поморие. След подадената жалба е
образувана преписка № 221/2012 г. по описа на КЗД с разпореждане № 514 от
27.09.2012г..
По делото е представено длъжностно
разписание на Община Поморие от 05.01.2012г., в което съществува длъжност „старши
експерт „Екология“, с изискване за образователна степен –бакалавър и
професионален опит- 2 години.
Със заповед №13 от 09.01.2012г. на
основание чл.328, ал.1, т.6 и т.11 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между
жалбоподателката и Община Поморие. Жалбоподателката е заемала длъжност старши експерт
„Еколог“, Дирекция „ТСУ и ООС“, като причини за прекратяване на трудовото
правоотношение е вписано, че служителят не притежава необходимото образование и
професионална квалификация за изпълняваната длъжност магистър със специалност или
специализация в областта на екологията и опазване на околната среда, служителят
не отговаря на изискванията за изпълнение на длъжността- преминато обучение по
разработване на общински програми за опазване на околната среда и
правоспособност за изготвяне на екологични оценки и оценки на въздействието
върху околната среда. Представена е Диплома за висше образование от ВИХВП-
Пловдив по специалност Технология на микроб. и ферм. Продукти,
с квалификация инженер-технолог по технология на виното и високо алкохолните
напитки, Сертификат за преминат курс на обучение „Разработване на общински
програми по опазване на околната среда“, както и връчена на жалбоподателката
длъжностна характеристика за длъжност старши експерт –еколог в Община Поморие
от 13.10.2010г. с минимално изискване за образование- завършено висше
образование степен „магистър“ /с екологическа специалност/ и професионален опит
по специалността.
С дата 09.01.2012г. длъжностната
характеристика за длъжност старши експерт –еколог в Община Поморие е изменена
като е посочено минимално изискване за образование –магистър, със специалност
или специализация в областта на екологията и опазването на околната среда и
допълнителна квалификация-преминато обучение по разработване на общински
програми по опазване на околната среда, правоспособност за изготвяне на ЕО и
ОВОС.
В писмо, изготвено от Дирекция „Инспекция
по труда“-Бургас до жалбоподателката, след извършена
проверка в Община Поморие, са посочени причините за прекратяване на трудовото
правоотношение между нея и Община Поморие, а именно че не притежава
необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната
длъжност.
По делото е представено решене на КПУКИ по
сигнал с рег. №093 от 20.03.2012г., с което е прекратено производството, като е
посочено, че само родствената връзка между Х.Я. и Д. Я. не е достатъчна, за да
се направи извод за конфликт на интереси, необходимо е едното свързано лице да
е извършило конкретно действие при изпълнение на служебните си задължения във
връзка с интереса на другото.
Жалбоподателката е подала жалба и до Областен управител -Област Бургас, с която иска съдействие за
представяне от страна на Община Поморие атестациите й за 2010г. и 2011г.. По
подадената жалба в Областна управа-Бургас е получен отговор с изх.№ 09-08-7 от
23.07.2012г. от кмета на Община –Поморие, с копие до жалбоподателката,
в който е посочено, че в личното трудово досие на В.И., където се съхраняват
атестациите липсват и не били открити формуляри за 2010г.-2011г.
С
уведомление изх.№ 44-00-3651 от 05.10.2012г. жалбоподателката
е уведомена, че е образувана преписка по депозираната от нея жалба. С
уведомление от 11.10.2012г. КЗД чрез докладчика по преписката е изискала да се
посочат конкретните действия/бездействия с дискриминационен характер извършени спрямо нея от Секретаря на Община Поморие, гл.юрисконсулт и Директор
на дирекция “АПИО“ в Община Поморие.
В отговор на уведомлението жалбоподателката е представила доказателства и е уточнила
действията на съответните длъжностни лица, с които е дискриминирана, а именно:
Х.Я. –гл. юрисконсулт е присъствала при
връчването на Заповед №13 от 09.01.2012г. на Кмета на Община Поморие, с което жалбоподателката се е почувствала унижена и дискриминарана. Я. е следвало да си направи отвод, а тя е
подписала Заповедта и е участвала при вземането на решение сестра й Д. Я. или жалбоподателката да остане на работа.
Секретарят на общината не е осъществил
контрол, тъй като според жалбоподателката атестациите
й за 2010г. и 2011г. са умишлено укрити от Г. и Х.Я., като директор на „АПИО“,
не е уведомил кмета на общината за предприемане на административни и
наказателни мерки срещу провинилите се служители.
Кметът на Община-Поморие е осъществил
дискриминация, като не е пуснал заповед за атестирането й.
Твърди, че тя и Д. Я. имат образование в
областта на земеделието, поради което е дискриминирана на признак образование.
С писма от 12.03.2013г. Община Поморие, И.А.- Кмет на Община Поморие, Т.М.-Секретар
на Община Поморие, Х.Я.- гл.юрисконсулт
и Директор на дирекция “ПНИАО“ в Община Поморие са уведомени за образуваната
преписка на признак „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“.
И е изискано становище в 7дневен срок. Указана е доказателствената
тежест на основание чл.9 от ЗЗД и е изпратена жалба с вх.№44-00-2943/01.08.2012г..
В отговор на жалбата е постъпило становище от заинтересованото
лице Я., Митев, в което се оспорва, че е допуснал нарушение на ЗЗД всеки един
от тях.
В становището на А.–кмет на Община Поморие също се
оспорват твърденията на жалбоподателката за допуснати
нарушения на ЗЗД, като изрично се посочват причините за прекратяване на
трудовото правоотношение. Представено е решение № VІ-90 от 01.10.2012г. по
гр.д. №1726 по описа за 2012г., с което е потвърдено решение №90 от
13.07.2012г. по гр.д.№116/2012г. на ПРС, с което е отхвърлен против Община
Поморие за признаване незаконността и отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 13 от 09.01.2012г., както и резултати от проверка във връзка с
„Инвестиционен проект за модернизация и проектиране на ПСОВ и съпътстващи
съоръжения на гр.Поморие.“ в хода на която са установени неверефицирани
разходи за 93729,20лв.
Насрочено е заседание за 30.04.2013г. на петчленен
състав на КЗД, за което са призовани жалбоподателката
и заинтересованите страни и им е предоставена възможност да се запознаят с
преписката.
От докладчикът по преписката е изготвен
доклад- заключение. Проведени са открити заседания, в които са разпитани
свидетели и е постановено РЕШЕНИЕ № 162/13.04.2018г., издадено по преписка №
221/2012 г. на петчленен състав на Комисията за защита от дискриминацията
(КЗД). В решението си установява, че с действията си Община Поморие, И.А.- Кмет на Община Поморие, Т.М.-Секретар
на Община Поморие, Х.Я.- гл.юрисконсулт
и Директор на дирекция “ПНИАО“ в Община Поморие, че
посочените лица с действията си не са извършили нарушение на чл.4 от ЗЗД по
защитените признаци „лично положение“, “обществено положение“ и „образование“.
При така изложените фактически данни,
които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен
срок (решението е връчено на 19.04.2018 г., а жалбата е депозирана на 08.05.2018
г., изпратена по пощата на 03.05.2018г.), в предвидена форма и с необходимите в
нея реквизити.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Процесното решение е издадено от легитимен състав на
КЗД, определен с разпореждане на председателя на КЗД, в рамките на
предоставената му от закона материална компетентност.
При извършената служебна проверка, съдът
приема, че производството пред КЗД се е развило законосъобразно, съгласно
нормите на ЗЗДискр, като не са допуснати съществени
нарушение на процесуалните правила. Решението съответства на изискуемата от
закона форма и съдържание. Спазена е разпоредбата на чл.
54 от ЗЗДискр., съгласно която след образуването на производство председателят
на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си
докладчик. Докладчикът е започнал процедура по проучване, съгласно изискването
на чл.
55 от ЗЗДискр., в която е събрал писмени доказателства, необходими за пълното и
всестранно изясняване на обстоятелствата. При осъществяване на своите
правомощия комисията е съблюдавала задълженията си по чл.
56 от ЗЗДискр., като е събрала ангажираните по делото доказателства, след
многократни отлагания на заседанията именно до постигане на пълнота на доказателствения материал. След приключване на проучването на страните е
дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали и да
вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение, като е представил
преписката на председателя на състава, който е насрочил заседание. Страните в
производството са редовно уведомени за заседанието на комисията. Заседанието е било
открито съобразно изискването на чл.
61 от ЗЗДискр. След изясняване на фактите председателят на състава е обявил
преписката за решаване. Процесното решение №
83/22.02.2018 г. на КЗД е взето с единодушие.
Видно от проведеното проучване, органът е
извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая
факти, при съблюдаване на формулираното в чл.
9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената
тежест в производството за защита от дискриминация. В този смисъл страната,
която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които
може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва
да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Установената от Комисията фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения
материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и
съответстваща на обективната истина. В решението са изложени мотиви,
обосноваващи постановения правен резултат.
Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Разпоредбите на ал. 2 и ал.3 от същия текст съдържат
определения на понятията "пряка дискриминация" и "непряка
дискриминация". Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано
или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал.
1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите
търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими.
И в двата случая (на пряка и непряка дискриминация),
за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между
начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано
и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.
е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства.
Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на
отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при
сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или
определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В
този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на
определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това
неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка
причинно - следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за
него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Тормозът
на основа на посочените признаци също се смята за дискриминация по силата на чл.
5 от ЗЗДискр.
Според дефиницията, дадена с §
1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тормоз е всяко нежелано поведение на основата на
защитените признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има
за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на
враждебна, обидна или застрашителна среда.
В разпоредбата на §
1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено легално определение на понятието
"неблагоприятно третиране". Това е всеки акт, действие или
бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо
друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или
лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица.
Следва да се отбележи, че законодателят не
е дал легално определение на защитения признак "лично положение",
„обществено положение“. За разлика от други защитени признаци като пол, раса,
религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на
човека, защитения признак "лично положение" няма еднозначно,
изначално прието в закона обективно съдържание. Това предполага и налага
установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен,
същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който
отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона.
По отношение на признака „обществено
положение“ и „образование“, следва да се установи че е налице неравно
третиране, поради заемането на определено обществено положение или конкретно
образование, при същите или сходни други обстоятелства.
Съдът като съобрази законовата
регламентация, намира възраженията на жалбоподателката
за неоснователни. С оглед събраните по преписката доказателства съдът споделя
извода на състава на КЗД, че спрямо жалбоподателката
не е осъществена пряка и непряка дискриминация по посочените признаци
"лично положение", „обществено положение“ и "образование".
Решаващият състав на КЗД е извършил проучване, провел е многобройни открити
заседания, в които е събрал значителен брой писмени и гласни доказателства,
след което законосъобразно и правилно е приел, че от събраните доказателства не
се установява дискриминация по посочените признаци.
Съгласно разпоредбата на чл.
9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната,
която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се
направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че
правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е
да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е
нарушено.
Основно възраженията на жалбоподателката се
свеждат до липсата на изготвени според нея атестационни формуляри за 2010г. и
2011г. в личното й трудово досие. Наличието на тези писмени доказателства биха
установили, че тя е изпълнявала добросъвестно служебните си задължения в
съответствие с изискванията на закона. Процесуалният представител на жалбоподателя,
с оглед твърдението на ответника за липса на атестациите, иска да бъде прието
от съда, че тези документи съществуват, тъй като от разпита на свидетелите пред
комисията се дава индиция за това обстоятелство.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не би могло да се направи
извод, че Община Поморие е възпрепятствала събирането на това доказателство,
тъй като само в този случай когато е безспорно съществуването на
доказателството и страната създава пречки за приобщаването му като
доказателство по делото, само в тази хипотеза следва да бъде прието, на
основание чл.161, ал.1 от ГПК, за доказан факта, че атестации за 2010г. и 2011г.
на В.И. съществуват. Съдът счита, че по делото е установено, че през този
период жалбоподателката е била пряко подчинена на
кмета на Общината, който от своя страна сочи, че не е изготвял атестации, което
е в подкрепа, че липсва възпрепятстване от страната за събиране на това
доказателство. Показанията на свидетелкатаА., че
нейната атестация също не е представена по заведеното от нея дело не променя
посоченото обстоятелство. Жалбоподателката сочи, че
не са кредитирани показанията на съпруга й Г.С. и С.А., а е възприета
декларацията на свидетеля З. Съдът счита, че в решението си комисията правилно
е оценила свидетелските показания като ги е съобразила с близките отношения
между страната и свидетеля, както и че показанията на свидетеля Ж. са резултат
на споделеното от съпругата му, което означава нейната оценка за случилото се,
което обуславя заинтересованост. Независимо от изложеното, Съдът счита, че
писмените доказателства-визираните атестации, съответно липсата им не променят
по никакъв начин относимите към предмета на доказване
факти. Безспорно Община Поморие, представлявана от кмета И.А.е прекратила
трудовото правоотношение с жалбоподателката, която е
заемала длъжност старши експерт „Еколог“, Дирекция „ТСУ и ООС“ със заповед №13
от 09.01.2012г. на основание чл.328, ал.1, т.6 и т.11 от КТ. Основание за
прекратяване на правоотношението е, че служителят не притежава необходимото
образование и професионална квалификация за изпълняваната длъжност магистър със
специалност или специализация в областта на екологията и опазване на околната
среда, служителят не отговаря на изискванията за изпълнение на длъжността-
преминато обучение по разработване на общински програми за опазване на околната
среда и правоспособност за изготвяне на екологични оценки и оценки на
въздействието върху околната среда. Също така е безспорно, че жалбоподателката притежава и е представила Диплома за висше
образование от ВИХВП- Пловдив по специалност Технология на микробиологичните и ферметационни продукти, с квалификация инженер-технолог по
технология на виното и високо алкохолните напитки, Сертификат за преминат курс
на обучение „Разработване на общински програми по опазване на околната среда“.
Съгласно връчената й длъжностна характеристика минималното изискване за
образование за длъжността старши експерт –еколог в Община Поморие от
13.10.2010г. е завършено висше образование степен „магистър“ /с екологическа
специалност/. От посочените по-горе доказателства се установява, че жалбоподателката не е притежавала към момента на
прекратяване на трудовия договор висше образование степен „магистър“ /с
екологическа специалност/. С решение №
VІ-90 от 01.10.2012г. по гр.д. №1726 по описа за 2012г., с което е потвърдено
решение №90 от 13.07.2012г. по гр.д.№116/2012г. на ПРС е прието, че посочената
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, като
работодателят правилно е приел, че работникът не отговаря на минималните
изисквания за длъжността. Наличието на влязло в сила съдебно решение с този
предмет изключва настоящият съдебен състав да разглежда отново трудовоправния спор –предмет на посоченото гражданско дело.
Предвид обстоятелството, че ЗЗДискр. защитава
обществените отношения, водещи до неравно третиране при сходни обстоятелства
следва да се разгледа фактическото и правно положение на другия служител, който
е останал на работа на посочената длъжност. За сравнение другият служител Д. Я.
е магистър по специалността „Агрономство“, специализация „Агроекология и растителна защита“, вписана е в публичния
регистър на експертите по ЕО и ОВОС и притежава удостоверение за обучение на
тема „Разработване на общински програми по опазване на околната среда“. При така
посочените доказателства, установяващи образователния
ценз на жалбоподателката и другото лице, заемащо
същата длъжност се установява, че жалбоподателката не
е отговаряла обективно на поставените минимални изисквания за длъжността,
поради което не може да се приеме, че е налице неравно третиране. Неравно
третиране би било налице ако се даде приоритет на субективна преценка, основана
на признаците по чл.4 от ЗДДискр. и в резултат на нея
се пренебрегне наличието на обективни предпоставки, което не е налице.
Жалбоподателката сочи, че с последващата
длъжностна характеристика от 09.01.2012г., която не й е връчена се въвеждат
завишени изисквания за длъжност старши експерт –еколог в Община Поморие, но тук
отново трябва да се отбележи, че придобитото от нея образование не отговаря и
на предходната длъжностна характеристика, която й е връчена.
Както е отбелязано в мотивите на решението, предмет
на настоящото дело, разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.2 от ЗЗДикр изрично определя, че не представлява
дискриминация „различното третиране на лица на основата на характеристика,
отнасяща се до признак по чл.
4, ал. 1, когато тази
характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или
условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално
изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за
постигането й;“. Безспорно минималното изискване въведено за длъжността
„еколог“, а именно да притежава образование с екологическа специалност е
напълно съответстващо на функциите, които следва да изпълнява назначеното на
нея лице. Целта на това изискване е в общинската администрация да има такъв
специалист със съответния образователен
ценз. Посочената цел и подбора на служители, които са по-квалифицирани, с
образование, съответстващо на длъжността не би могло да се приеме за
дискриминация.
По
отношение на Х.Я. –гл. юрисконсулт жалбоподателката
сочи, че дискриминационните действия/бездействия, които е осъществила са, че е
присъствала при връчването на Заповед №13 от 09.01.2012г. на Кмета на Община
Поморие, не си е направила отвод, а е подписала Заповедта и е участвала при
вземането на решение коя от двете -сестра й Д. Я. или жалбоподателката
да остане на работа. От една страна посочените обстоятелства не се установяват
от събраните по делото доказателства, а от друга не се сочи дискриминация по
кой от признаците по чл.4 от ЗЗДискр осъществяват, с
тези й действия.
Жалбоподателката твърди, че секретарят на общината не е
осъществил контрол по отношение на атестациите й за 2010г. и 2011г., поради
което не са налични в трудовото й досие, както и Кметът на Община-Поморие е
осъществил дискриминация, като не е издал заповед за атестирането й. Както беше
отбелязано по-горе липсата на посочените атестационни формуляри за 2010г. и
2011г. в трудовото досие на жалбоподателката по
никакъв начин не повлияват на правно значимите факти за решаването на спора. Съдът
счита, че посочените пропуски биха могли да означават неизпълнение на служебни
задължения, но не и дискриминация по посочените признаци.
Жалбоподателката сочи, че е секретар НФСБ-Поморие от
2012г., което е след прекратяване на трудовото правоотношение и няма значение
за спора. Участието в протести, организирани от движение „Да Антимафия“ не мотивират признака „обществено положение“,
който може да се квалифицира съгласно законовата регламентация по чл.4 от ЗЗДискр. В хода на воденото производство пред комисията по
защита от дискриминация и в хода на настоящето съдебно производство,
оспорващият не установи с годни доказателства поддържаните от него твърдения за
дискриминация по признак "лично положение", "обществено
положение", "образование", което налага да се приеме, че доводите,
които е развил както в производството пред комисията, така и в жалбата си и по
същество на спора, са недоказани и неоснователни.
Следва да се посочи, че за да бъде
установено дискриминационно третиране на едно лице, спрямо друго е необходимо
да се установи обективно наличен противоправен
резултат за това лице, при упражняването на някаква дейност или при
неизвършването на определена дейност и то именно заради наличен негов признак
или няколко признаци от подробно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а в настоящият случай липсва такова
установяване, което е основание да приеме, че жалбата е неоснователна.
В заключение съдът намира, че по делото не
са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на
решението на КЗД. В съответствие със задълженията си, сезираният държавен орган
е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред
него производство, след което е постановил решението си. В него са изложени
мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на
акта сочи, че КЗД е проверила и преценила подробно събраните по преписката
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
С оглед изложеното следва, че оспореният
акт е постановен от компетентен колективен орган, в кръга на неговите нормативноустановени правомощия (глава
трета от ЗЗДискр.), въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването
му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити,
което го прави валиден и процесуално законосъобразен акт. Решението на КЗД е
прието при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с материалния закон.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателят дължи направените от заинтересованите страни разноски в
съдебното производство за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител
на ответника сочи прекомерност на адвокатското възнаграждение, като не посочва
аргументи. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Затова по повод направеното адв.М. възражение следва да се извърши преценка на
евентуалната прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът съобрази представения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.1385/, с който е заплатено адвокатско възнаграждение от Община
Поморие на адв. В. за 1000лв. Съгласно разпоредбата
на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес възнаграждението е 500
лв. Договореният размер на адвокатското възнаграждение е 1000лв., но съдът
счита че делото е с фактическа сложност, поради обема на ангажираните
доказателства, броя на страните в производството, специфичните обществени отношения, предмет
на защита. Съдът счита че възнаграждението не може да бъде квалифицирано като
прекомерно, поради което следва да бъде присъдено в договорения размер от 1000лв.
На основание чл.
143, ал.4 АПК и с оглед
своевременно направеното искане от процесуалния представител на КЗД,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените
по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с степента на участие на
процесуалния представител в производството.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.
172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Бургас:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.И.-Ж., ЕГН:**********, съдебен адрес: ***, офис 4
чрез адв. А.М. против Решение № 162/13.04.2018г.,
издадено по преписка № 221/2012 г. на петчленен състав на Комисията за защита
от дискриминацията (КЗД).
ОСЪЖДА В.И.И.-Ж., ЕГН:********** да заплати разноски по делото
на Комисия за защита от дискриминация, адрес: гр. София, бул. "Драган
Цанков" № 35 в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.И.И.-Ж., ЕГН:********** да заплати разноски по делото
на Община Поморие в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: