№ 951
гр. Бургас, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120201757 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Б. Т. Н., ЕГН: **********,
депозирана чрез адв. В. А. срещу Наказателно постановление № 23-0769-
000106/14.02.2023 г., издадено от Началник група в ОД МВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на
150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
В последно открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на
жалбоподателя на 18.04.2023 г., а жалбата е депозирана на 20.04.2023 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
1
за установено следното:
На 06.01.2023 г. е депозирано заявление от Д.Г.Д. с ЕГН: ********** –
ръководител сигурност на М., до Сектор „Пътна полиция”, в което изложил своите
констатации, че на паркинга на М. е бил унищожен пътен знак Д17.
По повод така подадения сигнал е възложена проверка на св.Х. К., заемащ
длъжнистта младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция”. Последният се
запознал с предоставен му видеозапис от охранителните камери на М.. След като
изгледал записа, констатирал, че на 04.01.2023 г. на паркинга на М. лек автомобил
„Сузуки Гранд Витара” с рег.№ **** при потеглянето си блъснал и съборил пътен знак
Д17, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети. След като слязъл и
огледал мястото на ПТП, водачът не останал на място, а напуснал
местопроизшествието.
Свидетелят К. направил справка за собственост на МПС и констатирал, че
процесното МПС е собственост на Люба Димитрова Н.а с ЕГН: **********. По
преписката е попълнена и декларация по чл.188 ЗДвП, в която жалбоподателят Б. Н.
собственоръчно посочил, че на 04.01.2023 г. около 11:38 часа управлявал „Сузуки
Гранд Витара” с рег.№Е *** **.
Св.К. призовал жалбоподателя и съставил АУАН с бланков №337348/10.01.2023
г., в който посочил, че поведението на Н. на 04.01.2023 г., изразяващо се в бутане и
събаряне на пътен знак Д17 на паркинга на М., изпълва обективните и субективните
признаци на административните нарушения, квалифицирани по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
АУАН бил предявен на Н., който не вписал възражения в него.
На 24.01.2023 г. Н. е депозирал такива, макар и извън инструктивния законов
срок, като посочил, че не знаел, че следва да уведоми органите на полицията, тъй като
деянието било осъществено на частен паркинг.
Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което на Б. Т. Н. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
на основание чл. 185 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и
непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. На практика и самият жалбоподател
не спори по установените факти.
2
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в ОД МВР, Сектор ‘‘Пътна полиция ‘‘, който към
дата 04.01.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег.
№ 8121з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към
ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния срок.
По същество съдът намира:
По нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Административнонаказателната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, въз основа на
която е определена санкцията, е обща и не въвежда конкретно правило за поведение,
поради което следва да се посочи конкретно правило за поведение, което е било
нарушено.
В обжалваното НП не е посочено коректно нарушената правна норма.
Цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща такава, предвижда
абстрактно задължение на водачите да реализират определено поведение, за да не
поставят в опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота
и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Нарушението на същата
предполага с поведението да е дерогирано друго специално предписание на ЗДвП,
респ. подзаконовите нормативни актове по прилагането му, каквито норми в
настоящия случай не са цитирани.
Следва да се посочи, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление, липсва отправено и ясно фактическо обвинение за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата има три хипотези - с поведението
си водача да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. От словесното
описание в наказателното постановление, не е ясно коя от трите хипотези е била
налице, която да е мотивирала наказващият орган да приеме, че е налице деяние,
представляващо административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
3
Липсата на ясно посочване кое свое задължение, което е предвидено в закона в
нарушил водачът, нарушава правото на защита на жалбоподателя и това води до
незаконосъобразност на наказателното постановление (в този смисъл Решение № 593
от 04.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 465/2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Бургас; Решение № 1547 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2043/2020 г. на XIV състав
на Административен съд – Бургас; Решение от 21.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 46/2019
г. на I състав на Административен съд - Стара Загора и др.).
По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че с оглед установените по делото факти, неправилно е било
квалифицирано и второто вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП. Посочената норма предвижда, че водач на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Установява се от материалите по делото, че жалбоподателят е слязъл от автомобила, но
след като не е установил вреди по по него, отново потеглил. Категорично се
установява, че няма пострадали лица от произшествието. Следователно при наличие
единствено на материални щети, съществува задължението, предвидено в чл. 123, ал.
1, т. 3, б. "а" ЗДвП. След като жалбоподателят е спрял и е огледал автомобила, не може
да му се вмени нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Независимо от това като
участник в ПТП с настъпили имуществени вреди, какъвто е настоящият случай,
жалбоподателят е бил длъжен да окаже съдействие да се установят вредите от
произшествието съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП. След като не е изпълнил това
свое задължение, безспорно жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. "а" ЗДвП. Допуснатото нарушение на материалния закон при квалифициране на
нарушението е съществено и води до отмяна на наказателното постановление и в тази
част.
С оглед изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно в
неговата цялост и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.3 т.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-000106/14.02.2023 г., издадено
от Началник група в ОД МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на Б. Т. Н.,
ЕГН: ********** за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5