Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№

гр. Добрич, 30.10.2009 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:                                                                         

                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: С.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 1861/2008 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано е по искова молба на „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, бул. „*” № *, представлявано от управителя В*В*В* с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. М.Д., с която срещу М.Т.Н. с ЕГН ********** *** са предявени искове за заплащане на следните суми: 1 467,15 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през периода от 06.11.2001 г. до 11.02.2008 г., заедно със законната лихва върху нея от 29.07.2008 г. до окончателното плащане; 78,66 лв. (седемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 21.03.2008 г. до 29.07.2008 г. и 160,92 лв. (сто и шестдесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 1499/2008 г. по описа на ДРС. Претендират се и сторените по настоящото дело разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК М.Т.Н. е представила писмено становище по същество на искането, според което предявените искове за неоснователни и недоказани, по съображение, че през процесния период жилището, в което се твърди, че е доставена неплатената питейна вода не е било обитавано.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че през процесния период М.Т.Н. е била абонат на ищцовото дружество с открита партида на следния адрес: гр. Д*, ж.к. „Х*Б*” бл. *, вх. *, ап. *. Поради неплащане на дължимите от същата задължения за ползвана, отведена и пречистена вода към „*” ЕООД – гр. Д* на 19.02.2008 г. на Н. е била връчена покана за доброволно изпълнение, която покана е надлежно връчена с оформен отказ за получаване от адресата, надлежно подписана от свидетел. Задължението на ответницата за заплащане на сумата от 1 740,14 лв., представляваща цената на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 06.11.2001 г. до 27.08.2008 г., е надлежно документирано в представеното по делото извлечение от карнет № * на абонат № * – М.Т.Н..

С оглед установяване дължимостта на процесните суми по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – Е.Й. докладва на първо място, че счетоводството на „***” ЕООД – гр. Д* е редовно водено. За изследвания период – от 06.11.2001 г. до 11.02.2008 г. на името на М.Т.Н. са осчетоводени задължени в размер от 1 521,46 лв., като според експерта, тези счетоводни записвания са извършени по съставени данъчни фактури, въз основа на отчетено измерване за изразходвана вода по водомер, както и отчетено служебно начисляване поради констатирана неизправност на водомера по карнети. На следващо място г-жа Й. е категорична, че през процесния период отчитането на консумираната вода е ставало чрез вписване в карнети да отчитане на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система от оператора /по Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (Обн., ДВ, бр. 88/2004 г.) за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Към доказателствения материал по делото са приобщени и гласни доказателства –  чрез разпита водените от ответницата А*Г*С*, без родство, и Й*А* Ж* майка на М.Т.Н.. Първата свидетелка, в качеството й на живуща в същия жилищен блок, споделя, че жилището на ответницата през последните десет години е било обитавано за период от не повече от година – година и половина. Св. Ж* разказва, че след 1998 г. дъщеря се е установила да живее на друго място, като през това време процесния имот е бил обитаван епизодични, в порядъка на отделни месеци от наематели.

Твърденията на ответницата, че имотът й е бил дълготрайно необитаем, поради което и обективно не би могло да се разходват посочените от ищеца обеми вода, чийто цена претендира, са оспорени от страна на ищцовото дружество, като в подкрепа на тези оспорвания по делото е представено удостоверение с изх. № * г., издадено от „*” – гр. В*, в уверение на това, че техни абонати на обект – апартамент №****, находящ се в гр. Д*, ж.к. „*” бл. *, вх. * до м. ноември 2008 г. е бил О* Д* /син на ответницата/, а след това самата ответница. Към посоченото удостоверение е приложена справка относно показанията на разходвана ел. енергия, респективно нейната стойност, от които се установява, че през целия посочен период е била регистрирана консумация на ел. енергия в процесния имот, поради което могат да бъдат приети за доказани твърденията на ищеца, че жилището на ответницата е било обитавано /от нея или от трети лица, които същата е допуснала в имота/.

Съгласно чл. 203 от Закон за водите  (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм., бр. 84 от 2003 г., бр. 59 от 2007 г.) Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.

В обсъжданата хипотеза в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК като е образувано ч. гр. дело № * г. С определение № * г. ДРС е ОБЕЗСИЛИЛ издадената заповед № * г., въз основа на която М.Т.Н. с ЕГН ********** *** е била осъдена да заплати на „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, бул. „*” № *, представлявано от управителя В*В*В* с ЕГН **********, следните суми: 1 467,15 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през периода от 06.11.2001 г. до 11.02.2008 г., заедно със законната лихва върху нея от 29.07.2008 г. до окончателното плащане; 78,66 лв. /седемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 21.03.2008 г. до 29.07.2008 г. и 160,92 лв. (сто и шестдесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № * г. по описа на ДРС. При това положение, налице е правен интерес у ищеца от търсената искова защита, по силата на която ответницата да бъде осъдена да заплати посочените суми.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В процесния казус възникналите между страните взаимоотношения следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответницата, в качеството й на абонат на водопроводната мрежа. С извършеното на всички посочени по-горе действия, неоспорени от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи услугата и да заплати цената й. Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявените осъдителни искове са основателни и доказани. Доказателствата по делото са в насока, че плащане на цялата уговорена и фактурирана цена не настъпило, поради което следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесната сума от 1 467,15 лв., представляваща цената на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 06.11.2001 г. до 11.02.2008 г.

Задълженията на купувача по договор за покупко-продажба по силата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД се състои в това да заплати цената на предоставената услуга след като получи същата. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, ако няма определен ден за изпълнение, като обезщетението за забава, в размер на законната лихва, се дължи от деня на забавата /чл. 86 от ЗЗД/, т.е. покана би била необходима, когато няма определен срок на изпълнение. В обсъжданата хипотеза търсеното обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за периода: от 21.03.2008 г. до 29.07.2008 г. възлиза на 78,54 лв. /съобразно заключението на вещото лице/, като за горницата до заявените 78,66 лв. предявеният иск подлежи на отхвърляне.

В полза на ищеца се следва и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от 25.09.2008 г. /датата, на която исковата молба е изпратена по пощата/ до окончателното му изплащане.

Съответно, при така постановения резултат, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 168,27 лв. /сто шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, от която 68,27 лв. – платена държавна такса и 100 лв. – адвокатско възнаграждение. По отношение искането на ищеца да му се присъдят и сторените по ч. гр. дело № * г. по описа на ДРС разноски, същото е неоснователно, тъй като производството по дело е прекратено.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

                                    

Р  Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, бул. „*” № *, представлявано от управителя В*В*В* с ЕГН **********, следните суми: 1 467,15 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки/,представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през периода от 06.11.2001г. до 11.02.2008г., заедно със законната лихва върху нея от 25.09.2008г. до окончателното плащане; 78,54 лв. /седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 21.03.2008 г. до 29.07.2008 г., както и 168,27 лв. /сто шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за горницата от 78,54 лв. до 78,66 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                        

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: