Р Е Ш Е Н И Е № 377
гр.
Бургас, 07.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на деветнадесети декември, две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 147 по
описа на БОС за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба от Е.К.К.,
с адрес *** **********, чрез адв. Иван Евгениев Илиев
от АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев
№53, с която са предявени искове с
правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. 86 от ЗЗД срещу
ответника ДЗИ Общо застраховане АД, ЕИК *********, седалище гр. София, ул. бул.
Витоша №89Б, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 53 430
лева, частично вземане от вземане в пълен размер на 55 000лв,
представляващо застрахователно обезщетение по сключен между страните договор
„каско“ от 21.11.2019г. със застрахователна полица №440119021045066, със срок
на валидност 22.11.2019г.-21.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.01.2021г.
до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е ползвател
на застрахователни услуги по договор за „каско“ с предмет собствения му лек
автомобил БМВ, модел 535d XDRIVE, рег.№*******, рама *****************. Посочва, че на 26.11.2019г. съгласно изискванията на частта на полицата
„Условия за влизане в сила на застрахователното покритие“ в посочен от
застрахователя сервиз „Спекта ауто“
ЕООД е монтирано защитно устройство-собственост на ответното дружество, за
което е съставен протокол, като е заплатил и първата вноска по
застрахователната премия на 21.11.2019г. съгласно условията за влизане в сила
на застрахователното покритие. Излага, че на 13.01.2020г. надлежно уведомил
застрахователя за настъпила кражба на автомобила и на същата дата е съставен
протокол за предаване на изискуеми документи и вещи/ключове. Поддържа, че за
настъпилото събитие е уведомил органите на МВР с протокол от 12.01.2020г. чрез
пълномощника на собственика и ползвателя на автомобила към този момент А.Ж.,
като по случая е образувано досъдебно производство №ЗМ-23/2020г. по описа на
Второ РУ на МВР. Твърди, че наказателното производство е водено за престъпление
по чл. 346, ал.1 от НК и е спряно с прокурорско постановление по прокурорска
преписка№393/2020г. на БРП. За наличието на посоченото постановление ответното
дружество е било уведомено чрез предаването му на 30.06.2020г., както и на
удостоверение за банкова сметка ***, с което според ищеца е завършен
фактическият състав на предаване на необходимите документи. Посочва, че според
общите условия ответникът следвало да заплати обезщетение в 15-дневен срок,
като е в забава, считано от 16.07.2020г. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника ДЗИ Общо
застраховане ЕАД, с който
на първо място се прави възражение, че исковата молба е нередовна, не са ясни обстоятествата, на които се основава иска. Оспорва активната материална легитимация на ищеца, като счита, че по делото не са доказани
доказателства, че е собственик
на автомобила и, че има
право на застрахователно обезщетение.
На осн. чл. 349, ал.2 от КЗ оспорва
валидността на застрахователното
правоотношение поради липса
на застрахователен интерес към
сключването му. Посочва, че застрахователният
договор е нищожен,
тъй като ищецът не е собственик на автомобила. Оспорва всички обстоятелства, на които ищецът основава
претенцията си. Твърди, че
лек автомобил БМВ е внесен от Канада като скраб, претърпял
е значителни щети и е бил
негоден за движение по пътищата. Посочва,
че липсва идентичност между
автомобила-предмет на застрахователния
договор, представен за оглед
при сключването му и процесния автомобил. За заявения за откраднат автомобил според ответника е налице тотална щета по смисъла на КЗ и това не е автомобилът, представен за оглед на застрахователя при възникване на застрахователното
правоотношение. Твърди, че е налице
съзнателно неточно обявяване
и премълчаване на обстоятелства,
повлияли за настъпване на застрахователното
събитие, че са били налице съществени обстоятелства, известни на ищеца и от значение за риска, които
не са обявени на застрахователя. Оспорва декларирането пред разследващите органи, че лекият автомобил е откраднат на посоченото място след 9,30ч. на
10.01.2020г. Излага доводи, че е налице
основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 363, ал.4 КЗ и т.3.6 от Раздел I от ОУ. На следващо място
оспорва размера на исковете,
като счита претендираното застрахователно обезщетение за прекомерно завишено по размер, позовавайки
се на разпоредбата на чл.400 от КЗ. Прави възражение за прихващане със сумата от 1316,44лв., представляваща
стойността на три дължими
вноски от застрахователната премия. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Предявени са искове с правно чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. 86 от ЗЗД,
които са допустими. В тази
връзка БОС съобрази, че от страна на застрахователя е постановен на
31.08.2020г. окончателен мотивиран отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение по образуваната щета № 44010212000232, въз основа на отправено от
ищеца искане на 13.01.2020г.
БОС счете за неоснователно възражението на ответника за нередовност на
исковата молба, като в тази връзка счита за достатъчно ищецът да посочи, че е
налице покрит застрахователен риск и, че е настъпилото застрахователното
събитие „кражба“, което е
констатирал на съответната дата. Не
обуславя недопустимост на производството въпросът дали ищецът е собственик на процесния автомобил и е активно материално легитимиран да
получи застрахователно обезщетение, като след като същият твърди да е страна по
сключения с ответника застрахователен договор е налице надлежна активна
процесуална легитимация.
Окръжният съд, като взе
предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица№441009021045066
по сключена автомобилна застраховка „каско плюс“, със срок на валидност 22.11.2019г.-21.11.2020г.
с ответното дружество от А.Ж.Ж. в полза на ищеца Е.К.К. с предмет на застраховане лек автомобил марка БМВ, модел **********, рег.№*******, с
дата на първа регистрация 01.10.2015г.
При сключване на договора за застраховка е представено свидетелство за
регистрация на МПС, в което като собственик на автомобила е посочен ищецът Е.К..
Неразделна част от застрахователната полица е въпросник с анализ на
клиентски нужди съгласно чл. 325а от КЗ, с който е определена застрахователна
стойност на застрахованото МПС, с дата на първа регистрация 01.10.2015г. в
размер на 55 000лева. Посочено е, че лекият автомобил разполага с два броя
оригинални ключове, от които няма дубликати и е снабдено с работеща алармена
система.
На 26.11.2019г. е монтирана допълнителна GPS защита от Спектра Ауто ЕООД срещу кражба на МПС с
приложения по делото приемо-предавателен протокол.
Съгласно чл. 9, т.1.8 от действалите към сключване на застрахователния
договор общи условия на ДЗИ Общо застраховане ЕАД застрахователят не предоставя
застрахователно покритие на щети, настъпили в резултат на умишлени действия или
груба небрежност на застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи
заедно с него в едно домакинство, негови работници или служители, лица,
работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват,
ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности или лица, на които
застрахованият е предоставил МПС за ползване по договор за наем, за послужване,
на лизинг и други или при умишлено причиняване на застрахователно събитие от
друго лице, имащо право да получи застрахователно обезщетение. В чл. 9,
т.1.9 от ОУ отговорността на
застрахователя е изключена при действия на застрахования, които представляват
опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на
обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително
случилото се и/или представяне на документ с невярно съдържание. Предвидено е
задължение в чл.3, т.6 от ОУ на
застрахования и застраховащия да предоставят за оглед технически изправно МПС,
в добро състояние, с възможност за видимост на всички детайли, да осигури пълен
достъп до МПС с цел идентификация и да предостави всички заключващи механизми и
устройства за активиране на средствата за защита.
На 13.01.2020г. ищецът е подал уведомление до ответника за настъпило
застрахователно събитие, в което е посочил, че автомобилът е бил паркиран на
10.01.2020г. в 9,30 часа и на 12.01.2020г. в 14 часа е констатирал, че е
откраднат. С уведомлението е представил големия и малкия регистрационен талон,
както и 2 броя оригинални ключове на МПС.
Ответникът ДЗИ Общо застраховане АД е образувал щета №4410212000232, по
която на 31.08.2020г. е постановил окончателен отказ да изплати застрахователно
обезщетение. Като мотиви за отказа застрахователят е посочил, че при разчитане
на данните, съхранявани в ключа на автомобила и GPS данните, както и от информацията, получена от АПИ, са установени дата и час
на последното му управление, различни от декларираните.
С постановление от 18.05.2020г. на прокурор при РП-Бургас по прокурорска
преписка №383/2020г. е спряно образуваното досъдебно производство №454-ЗМ-23/2020г.
по описа на Второ РУ на МВР за кражба на лек автомобил БМВ, модел 535d, рег.№*******, водено срещу неизвестен извършител.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят А.Ж., който
обяснява, че е бил упълномощен от собственик на автомобила Е.К. да го
управлява. Спомня си, че вечерта на 09.01.2020г. го паркирал в ж.к. Славейков
на ъгъла на блок 63 срещу блок 148, където живее. Посочва, че на 10.01.2020г.
станал рано сутринта, за да го измести на подходящо място срещу трети вход на
блок 63, за да не го вдигне паяка, заключил автомобила, като и двата оригинални
ключа се намирали в свидетеля. След това с друг автомобил потеглил към гр.
Ахтопол, където престоял два дни и се върнал в гр. Бургас на 12.01.2020г. При
завръщането си установил, че автомобилът липсва на мястото, където го е паркирал.
Обадил се на полицията в същия ден, като на следващия уведомил застрахователя,
попълнил необходимата документация и предал по опис свидетелство за
регистрация-част 1 и 2, както и ключовете на автомобила.
Свидетелят Н.Н., който работи в ответното
дружество в отдел „Специална ликвидация“, в показанията си излага, че
автомобилът има монтирана GPS защитна система,
която при кражба се активира и дава информация за неговото движение и
местонахождение. Съобщава, че в ключовете на автомобила също се съхранява
информация на коя дата и в колко часа е стартиран двигателят. Според
твърденията на свидетеля от изисканите данни от застрахователя за разчитане
на GPS системата и ключовете се оказало, че застрахованото МПС се е движило с
оригинален ключ от ж.к. Славейков в гр.
Бургас в посока по магистралата за гр. София, където е засечен от камерите на
АПИ, като сигналът се губи в района на Костенец. Свидетелят посочва, че преди
това е работил 20 години в ОД на МВР-гр. Бургас, в отдел „Кражби на автомобили“, като
поддържа, че трудно може да се извърши кражба на автомобил, има нужда от поне
един час подготовка и обикновено, за да се отнеме автомобила без оригинален
ключ, това стана в тъмната част на денонощието. Според свидетеля не биха могли
да се допуснат часови отклонения в информацията от GPS системата, защото е свързана със сателит, като автомобилът в конкретния
случай е запален с оригинален ключ.
Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат кредитирани
предвид липсата на събрани по делото доказателства, които да ги опровергават.
Съдът възприема като обоснован дадения отговор от вещото лице Переклиев в заключението му по назначената авто-техническа експертиза, неоспорена от страните, че
информацията от ключовете и GPS системата нямат пълно съответствие и
припокриване по отношение на движението
на автомобила за дата, час и пробег, както и, че при несверяване на часовника на
автомобила не се отразяват коректно
данните в действително време. Видно от
приетото по делото заключение на вещото лице конкретният модел автомобил не
може да се задейства, без да се влезе в компютъра му с ключ, който е програмиран
за съответния автомобил. БОС цени заключението на вещото лице Переклиев, като от същото приема за установено по делото,
че застрахованият автомобил е бил в движение и е бил експлоатиран, като към
13.01.2020г. е с пробег 114 291 лева по съдържащата се информация в първия
ключ. Вещото лице е констатирало разминавания при съпоставяне на данните от ключовете и GPS системата за дата 10.01.2020г., според данните в ключ №1 автомобилът е
изгасен в 9.39 /лятно часово време/ или 10,39 часа /зимно часове време/, според
GPS
системата е запален в 10,31часа, изгасен в 19,08часа и
има пробег 399,46 км. от бул. Професор Яким Якимов – гр. Бургас в посока
автомагистрала Тракия, гр. Ихтиман. В заключението е определена средната
пазарна цена на застрахованото МПС към датата на застрахователното събитие, в
случай, че е внесен като тотална щета /скраб/ и след това е изцяло възстановен в размер на 26720
лева и в размер на 53 430 лева, без да се отчитат твърденията на ответника,
че е внесена като тотална щета, без фабричен двигател на производителя и в
състояние, в което не е бил годен за движение.
БОС счете за неоснователно възражението на ответника, че застрахователният
договор е нищожен на основание чл. 349, ал.2 от КЗ поради липса на
застрахователен интерес. По отношение на твърдението на ответника, че ищецът не
е собственик на застрахованото МПС съдът съобрази, че свидетелството за регистрация
на МПС, представено при сключване на застрахователната полица, е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика
на съответния автомобил / в този смисъл решение № 874 от 18.11.2009г.
по гр.д.№ 4074/08г. на ВКС, постановено по реда на
чл.290 от ГПК/. Обвързващата му материална
доказателствена сила относно собствеността върху автомобила не е оборена от
ответната страна, която носи тежестта да опровергае удостоверителното изявление
на длъжностното лице. Освен това за установяване правото си на собственост
върху застрахования автомобил ищецът е представил договор за покупко-продажба
на МПС от 09.02.2019г., по силата на който е придобил от Екстрийм
Системс ЕООД процесния автомобил за сумата от 2400 лева. При сключването на
договора е представен талона за МПС в оригинал, копие от митническа декларация
за внос и фактура № ********** от 09.02.2019г. с касов бон за заплащане на
продажната цена. Въпреки, че договорът за
покупко-продажба е сключен в обикновена писмена форма, а не в предвидената съгласно чл.
144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП форма за действителност, се касае за търговска сделка
като неспазването на формата за действителност
не води автоматично
до нищожност, за разлика от
гражданско-правните сделки, при които нищожността
настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да
доведе до нищожност на сделката,
изисква по арг. от чл.293 ал.3 ТЗ поведение на една от страните, от което може да се
заключи, че е оспорила действителността на нейното изявление.
На следващо място съдът отчита, че с
отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане с дължимите
разсрочени застрахователни вноски от ищеца. Предвид това е налице съдебно
признание на неизгодния за ответната страна факт относно съществуването на
валидно застрахователно правоотношение / в този смисъл решение № 213 от 29.01.2016г.
по т.д.№3307/2014г. на ВКС, I ТО/.
Твърдението на застрахователя, че е представен за оглед при сключването на застрахователния договор друг автомобил остана недоказано в процеса. За
доказването на така наведения от него положителен факт ответникът не е
ангажирал никакви доказателства в настоящото производство. Обстоятелството, че
автомобилът е описан като катастрофирал и без двигател в приложената по делото
митническа документация, с цел избягване на митнически задължения, не е
достатъчно, за да създаде категорична увереност относно горното обстоятелство.
Видно от приобщените по делото талон от КАТ-Бургас и служебни бележки от Бова кар ООД и М Кар Варна ООД преди
застраховането му застрахованият автомобил с фабричен двигател №***************
е преминал първоначален технически преглед на 01.04.2019г. в КАТ-Бургас, след като
му е бил извършен ремонт съгласно представените от ищеца в с.з. на 21.05.2021г.
фактури и стокови разписки за закупуване на резервни части и предоставени сервизни
услуги.
Предвид това съдът счете за
неоснователно възражението на ответника за неизпълнение от застраховащия на
задължението по чл. 3, т.6 от Раздел I на общите условия да представи за оглед
технически изправно МПС в добро състояние с възможност за видимост върху всички
детайли, както и да осигури пълен достъп до МПС с цел идентификацията му.
Не се установява по делото от
приложеното предложение-въпросник с анализ на клиентски нужди съгласно чл. 325а
към комбинираната полица да са налице съзнателно и неточно обявяване
или премълчаване на обстоятелства,
повлияли за настъпване на застрахователното
събитие, които да са известни на застрахования и от
съществено значение за риска, но да не са обявени на застрахователя при сключване на договора за застраховка.
За да възникне правото
на застрахователя на пълен или
частичен отказ от заплащане на обезщетение при съзнателно и неточно обявено или премълчано
обстоятелство при сключване на договора по смисъла на чл. 363, ал. 4 КЗ е необходимо
застрахователят да е поставил писмено въпрос преди сключване
на договора по реда на чл. 362, ал. 2 КЗ. В настоящата хипотеза от ответника не се доказва освен
това значително с оглед интереса му бездействие на застрахования по отношение на
задължения, установени в закона или поставени
в него тежест с конкретни клаузи в договора, чието неизпълнението е виновно и се намира в пряка причинна връзка със
същественото увеличаване на риска от настъпване
на застрахователното събитие или директно, водещо до реализиране на застрахователния риск, така, че при изпълнение на задълженията
на застрахования застрахователното събитие да не би настъпило.
В разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ са изчерпателно уредени хипотезите,
при които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение
-
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което
има право да получи застрахователното
обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия
с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при
неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие както и в други случаи, предвидени със закон, каквито са необявяване на съществени за
риска обстоятелства, за които застрахователят
е поставил писмено въпрос, съществували при сключването на застрахователния договор – чл. 363 и чл. 364 КЗ,
необявяване на съществени за
риска обстоятелства, за които при сключване на договора застрахователят е
поставил писмено въпрос и които са настъпили след сключването на
застрахователния договор – чл. 365 КЗ, неизпълнението
на задължението на застрахования да вземе мерки
за предпазване на застрахованото имущество от вреди,
да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки – чл. 395, ал. 3 и 4 КЗ,
неизпълнение
на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие в установените срокове с цел да попречи на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието,
или ако неизпълнението е направило невъзможно установяването им от
застрахователя – чл.
403, ал. 4 КЗ. При всички основания за отказ
следва да е налице пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования
и настъпването на застрахователното събитие, чието доказване в процеса подлежи на доказване от застрахователя. Предвид това, като прилага
неблагоприятните последици от доказателствената тежест за ответника, съдът
приема недоказаните факти за неосъществени, като счита, че по делото не се
доказва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на застрахования
и настъпване на вредите.
По делото липсват данни за умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования собственик на
автомобила, който има право да получи застрахователното обезщетение. От
събраните доказателства не се доказва и причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия, който да е действал с предвидения в закона умисъл и
специална цел - получаване на застрахователното обезщетение от застрахования.
При горните мотиви БОС приема, че в полза на
ищеца е възникнало правото на застрахователно обезщетение.
Действителната пазарна стойност на автомобила
към датата на настъпване на застрахователното събитие следва да бъде определена
в рамките на определената от вещото лице Переклиев –
53 430 лева, без да се отчита посочената стойност от вещото лице съобразно
останалите недоказани по делото възражения на
ответника относно състоянието на застрахованата вещ към датата на
застраховане. При настъпване на покрито
от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл.
386, ал. 2 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386
от КЗ /чл.
208, ал. 3 КЗ отм./ Съгласно разпоредбата на чл.
386, ал. 2 от КЗ обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната при пълна
увреда или възстановителната при частична увреда стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество чл.
400, ал. 2 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид - чл.
400, ал. 3 от КЗ. При частично или пълно унищожаване на имуществото
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото
имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде
по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
Предвид това предявеният частичен иск за
сумата от 53 430 лева застрахователно обезщетение от вземане в пълен
размер на 55 000 лева е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
При това положение съдът следва да разгледа
предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане на
ответника.
Ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 1316,44лв-общ размер на разсрочени
застрахователни вноски с падежи на 21.02.2020г.,
21.05.2020г. и 21.08.2020г., настъпили към датата на застрахователното
събитие.
Така мотивиран съдът приема, че предявеният
частичен иск за главница е основателен до размера от 52 113,56 лева, като
за горницата над посочения размер до предявения размер от 53 430 лева следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез възражение за прихващане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ. Срокът по чл.
405 не може да бъде по-дълъг от срока по
чл. 108, ал. 1 – 3
или 5 КЗ.
Предвид това застрахователят
изпада в забава с изтичането на 15 работни дни от
дата на представянето на всички доказателства, която е 30.06.2020г. /съгласно приложения опис на допълнително
представени доказателства по щета на стр.24 по делото/, т.е, считано от
16.07.2020г. Тъй
като съдебната компенсация действа за в бъдеще, от влизане в сила на решението,
с което се уважава възражението за прихващането, ответникът дължи обезщетение
за забава върху непогасената чрез прихващане главницата от 53 430 лева за
периода от 16.07.2020г. до датата, предхождаща предявяване на исковата молба -
26.01.2021г.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 4314,54 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане АД, ЕИК *********, седалище
гр. София, ул. бул. Витоша №89Б да заплати на Е.К.К., с адрес *** ЕГН**********, чрез адв.
Иван Евгениев Илиев от АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев №53, сумата от 52 113,56 лева /петдест и два хиляди сто и тринадесет лева и петдесет и
шест стотинки/-главница, предявена като
частично вземане от вземане в пълен размер на на 55 000лв, представляващо
застрахователно обезщетение по сключен между страните договор „каско“ от
21.11.2019г. със застрахователна полица №440119021045066, със срок на валидност
22.11.2019г.-21.11.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.01.2021г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
застрахователно обезщетение за горницата над уважения до предявения частичен
размер от 53 430
лева, като за сумата
от 1316,44 лева като погасен чрез възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника за дължимите разсрочени застрахователни вноски по застрахователната
полица с падежи 21.02.2020г., 21.05.2020г. и
21.08.2020г.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане АД да заплати на Е.К.К. сумата от 4314,54лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: