Решение по дело №37/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 94
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 21 юни 2020 г.)
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20205200500037
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  94

 

гр. П., 11.03.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на тринадесети февруари…..……...….…………………

през две хиляди и двадесета година.............................. в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛ                                                                             МАРИАНА ДИМИТР

 

при секретаря Г. Младен........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…................……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Пал..…..…...в. гр. дело № 37 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК – делба, първа фаза. С решение № 1438/28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 4102/2018 г. Пазарджишкият районен съд е допуснал до съдебна делба между съделителите Ж.Д.Д., ЕГН **********, Д.А.Д., ЕГН **********, двамата от гр. П., ул.“АЛ.С.“ № 108, ет.1, ап.2 и Г.А.Д., ЕГН **********,***, следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.1179.2.2 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес: П., ул. „Ал.С.“ 108, ет. 1, ап. 2, с площ 41,57 кв.м., заедно с мазе № 2 и 1,7968% от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи – самостоятелни обекти с идентификатори 55155.506.1179.2.1, 55155.506.1179.2.3, 55155.506.1179.2.5;

         - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.1182.19 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес: П., ул. „П.Б.“, представляващ гараж № 50, с площ 19 кв.м., при съседи: гараж № 51, гараж № 49, улица и гараж № 77, при квоти: 5/8 ид. части за Ж.Д.Д., 1/8 ид. част за Д.А.Д. и 2/8 ид. части за Г.А.Д..

         Отхвърлил е иска на Ж.Д.Д. против Г.А.Д. за признаване за установено, че недвижимите имоти, предмет на иска за делба, предявен от Г.Д., а именно: апартамент в гр. П. с идентификатор 55155.506.1179.2.2 и гараж в гр. П. с идентификатор 55155.506.1182.19, са собственост изцяло на Ж.Д.Д..

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Ж.Д. чрез нейния процесуален пълномощник, в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че по делото били събрани безспорни доказателства, че наследодателят на страните е бил с 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и към момента на закупуване на делбените имоти е получавал само пенсия. Било доказано безспорно също така, че сумата от 10 800 лв., записана като продажна цена в нот. акт  № 105, том ІІ, рег.№ 2649, н.д. № 247/29.12.2004 г., с който покойният наследодател е продал на М.Г.П. своя дял от апартамент в гр.СТ.З., не били реално получени. Неправилен бил анализът  на РС на нормите на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, и чл.165, ал.2. ГПК. Неправилно районният съд бил приел, че сделката от 2004 г. не била насочена към увреждане на ответниците по иска за делба, поради което неправилно било прието, че не следвало да се вземат предвид показанията на свидетелите, посочени от Ж.Д.. Съответно неправилно било прието, че не било опровергано удостоверяването, че по тази сделка А. Д. е получил сума в размер на 10 800 лв., тъй като нотариалният акт не се ползвал с материална доказателствена сила относно предаването на отразената в него сума.

Съдът не бил взел предвид тежкото здравословно състояние на А. Д. и факта, че той нямал доходи от труд дейност, поради което  имотите били откупени изцяло със средства на Ж.Д..

Искането е да бъде отменено изцяло решението, като бъде уважен изцяло предявеният насрещен иск за приемане за установено, че Ж.Д. е изключителен собственик на делбените имоти,  както и да се отхвърли иска за делба, ведно с присъждане на разноските.

         В законния срок е постъпил отговор от Д.А.Д., с която поддържа въззивна жалба като оснтелна и моли решението на РС да бъде отменено като неправилно и необоснно, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск за делба да бъде отхвърлен. Съображенията в писмения отговор са аналогични на доводите, изложени в жалбата.

         В срок е постъпил и писмен отговор от Г.А.Д., който счита решението на РС за правилно и моли да бъде потвърдено. Излага доводи в подкрепа на своето становище.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В искта си молба против ответниците Ж.Д. и Д.Д. ищецът Г.Д. е твърдял, че тримата са наследници по закон на А. И. Д., починал на 04.12.2016 г. – съответно преживяла съпруга и двама сина. Приживе общият наследодател притежавал следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.1179.2.2 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес: П., ул. „Ал.С.“ 108, ет. 1, ап. 2, с площ 41,57 кв.м., заедно с мазе № 2 и 1,7968% от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи – самостоятелни обекти с идентификатори 55155.506.1179.2.1, 55155.506.1179.2.3, 55155.506.1179.2.5;

         - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.1182.19 по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес: П., ул. „П.Б.“, представляващ гараж № 50, с площ 19 кв.м., при съседи: гараж № 51, гараж № 49, улица и гараж № 77, които били придобити от наследодателя и съпругата му Ж.Д. през време на брака, сключен на 18.12.1996 г. при режим на СИО, като последната била прекратена със смъртта на наследодателя. Притежаваната от А. Д. ½ ид.ч. от съсобствените имоти била наследена от негта съпруга Ж.Д., от ищеца Г.А.Д. и И. А. Д. – деца на наследодателя от първия му брак и Д.А.Д. – син на наследодателя от брака му с Ж.Д..

         С нот. акт № 1, том І, рег. № 53, н.д. № 1/04.01.2018 г. И. Д. дарила на ищеца Г.Д. собствената си 1/8 ид.ч. от описаните в искта молба делбени имоти, в резултат на което ищецът се легитимира като собственик на 2/8 ид.ч. Същият твърди, че с ответниците не могат да се споразумеят относно подялбата на наследството, останало от наследодателя А. Д., поради което моли след установяване на твърденията, изложени в искта молба, процесните имоти да бъдат допуснати до делба между Ж.Д., Г.Д. и Д.Д. при права, както следва: 5/8 ид.ч. за Ж.Д., 2/8 ид.ч. за Г.Д. и 1/8 ид.ч. за Д.Д..

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ж.Д. и Д.Д. с изразено становище за неоснтелност на иска за делба. Ответниците са твърдели, че А. Д. не е имал никакъв принос за придобиването на делбените имоти, тъй като считано от 26.08.1999 г. той бил с трайно намалена работоспособност 95% с чужда помощ. От този момент до смъртта си на 04.12.2016 г. той не работел поради силно влошеното му здравословно състояние и единственият източник на доходи била инвалидната му пенсия в размер на 147 лв. За закупуването на имотите Ж.Д. била теглила кредити, които изплащала сама от своята заплата като служител в Община П.. За да се справи с финансовите затруднения тя работела допълнително сезонна работа както на българското черноморие, така и в чужбина. С оглед на така изложените обстоятелства ответницата Ж.Д. е предявила насрещен иск с правно оснние чл.23, ал.1 от СК против Г.Д. с искане да бъде призната за изключителен собственик на делбените имоти и искът за делба да бъде отхвърлен като неоснтелен.

         Искът по чл.23, ал.1 от СК е приет за съвместно разглеждане с иска за съдебна делба и в законния срок от Г.Д. е постъпил писмен отговор, в който е оспорил твърдението, че наследодателят А. Д. нямал други доходи извън получаваната от него пенсия. Ответникът по насрещния иск е твърдял, че с нот. акт №  105, том ІІ, рег.№ 2649, н.д. № 247/29.12.2004 г., А. Д. продал на бившата си съпруга М.Г.П. своя дял от съсобствен апартамент в гр.СТ.З., срещу което получил сума в размер на 10 800 лв., които били достатъчни за закупуването на имотите, предмет на иска за делба. Претенцията е искът с правно оснние чл.23, ал.1 от СК да бъде отхвърлен като неоснтелен.

         С обжалваното решение районният съд е приел, че правната квалификация на насрещния иск не е чл.23, ал.1 от СК, както е твърдяла ищцата, а чл.124 от ГПК във връзка с чл.19, ал.3 /отм/. и се е произнесъл по така квалифицирания иск. Със същото решение е допуснал до делба процесните имоти при права 5/8 ид. части за Ж.Д.Д., 1/8 ид. част за Д.А.Д. и 2/8 ид. части за Г.А.Д..

         Въззивният съд намира за недопустимо обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по насрещния иск, по следните съображения:

         Съгласно т.3 „а“ от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС с иска за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законовите дялове. В мотивите на постановлението ВС на РБ е приел, че съдебна делба следва да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена. Т следва от правилото на чл. 34 ЗС. В случаите, когато с решението по конститутивен иск се създава съсобственост (чл. 14, ал. 1, изр. 2 СК от 1968 г., чл. 14, ал. 4 и 5 СК от 1968 г., чл. 19, ал. 3 ЗЗД при обявяване за окончателен на предварителен договор за покупка на идеална част от недвижим имот, чл. 87, ал. 3 ЗЗД и т.н.) тя не съществува, преди да е влязло в сила решението по този иск. Поради т искът за делба на съсобственост не може да бъде съединен с иска за създаването й или за създаването на различни от законните дялове. В своята практика ВКС трайно приема, че при обективно съединяване на искове те трябва да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред и тъй като делбата е особено исково производство, с нея не могат да се съединяват други искове, които се разглеждат по общия исков ред. Именно поради т иск за пълна или частична трасформация на имущество, придобито през време на брака, може да се съедини с иск за делба само ако се поддържа при условията на евентуалност, т.е. ако не се признае пълна или частична трансформация, имотът да се включи в делбата при равни дялове на бившите съпрузи.

         В предявения от Ж.Д. насрещен иск ищцата е твърдяла, че имотите, предмет на иска за делба, са нейно лично имущество, макар и придобити по време на брака, тъй като придобиването им е станало с лични средства на Ж.Д. – кредити, които е теглила и погасявала лично. Едновременно с т ищцата е заявила, че наследодателят нямал принос за придобиването на имотите, тъй като по същото време бил с призната 95% намалена работоспособност с чужда помощ и получавал социална пенсия в размер на 147 лв. Петитумът на искта молба гласи: „Моля да ни призовете на съд и като се убедите в оснтелността на претенциите на Ж.Д.Д., да постановите решение, с което със сила на пресъдено нещо да я признаете за изключителен собственик на подробно описаните в настоящата иск молба недвижими имоти на оснние чл.23, ал.1 от СК“.

         Макар и зле предявена поради излагане на съображения както за пълна трансформация на имуществената общност в лично имущество, така и за липса на принос от страна на покойния съпруг, петитумът сочи на предявен положителен установителен иск за пълна трансформация на имущество. От цифровото изписване на правната квалификация в решението на районния съд не става ясно каква е дадената правна квалификация, защото е посочен чл.19, ал.3 /отм/, но не е посочен законът, на чийто чл.19 се позва съдът. Ако става дума за СК /отм./, липсват доводи защо съдът се позва на отменения семеен кодекс при положение, че бракът е прекратен със смъртта на наследодателя през 2016 г. при действието на СК от 2009 г. По-същественото в случая е, че съдът не се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран /чл.23, ал.1 от СК/, а по иск за опровергаване на съвменстия принос /чл.21, ал.4 от СК/, с какъвто не е бил сезиран: искът по чл.21, ал.4 от СК е отрицателен установителен иск за отричане на съвместния принос, но такъв петитум не е формулиран от нито една от страните.

Както беше посочено по-горе, съединяването на иск за трансформация – пълна или частична - с иска за делба е недопустимо съобразно т.3 „а“ от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г. на Пленум на ВС, тъй като искът по чл.23, ал.1 от СК е конститутивен и чрез него ищцата цели да промени законно определените права на наследниците в наследството. Нещо повече – тъй като единият от съпрузите е починал, искът за пълна трансформация на имуществото от СИО в лична собственост трябва да бъде предявен срещу всички наследници, тъй като в този случай те се явяват необходими другари, а видно от насрещния иск той е предявен само срещу Г.А.Д.. Тъй като искът по чл.23, ал.1 от СК се разглежда по общия исков ред и е недопустимо неговото съединяване с особеното производство за делба, след неговото предявяване е трябвало да бъде отделен от производството за делба и въз осн на него да бъде образувано самостоятелно производство /след отстраняване на нередовностите на искта молба/. Доколкото обаче този иск би имал преюдициално значение за изхода на делото за делба, същото е трябвало да бъде спряно до приключването с окончателен съдебен акт на спора по чл.23, ал.1 от СК.

По изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която районният съд се е произнесъл по иска с правно оснние чл.23, ал.1 от СК, поради което в тази своя част то следва да бъде обезсилено. Производството по този иск следва да бъде отделено и върнато на районния съд за образуване на самостоятелно производство и предприемане на процесуални действия по отстраняване нередовностите на искта молба и евентуалното разглеждане на спора по същество. Производството по допускане на делбата следва да бъде спряно пред въззивния съд до приключване на спора по чл.23, ал.1 от СК с влязъл в сила съдебен акт, съгласно указанията, дадени в т.1 на ТР № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГТК.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОБЕЗСИЛВА решение № 1438/28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 4102/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта, с която е  отхвърлил иска на Ж.Д.Д. против Г.А.Д. за признаване за установено, че недвижимите имоти, предмет на иска за делба, предявен от Г.Д., а именно: апартамент в гр. П. с идентификатор 55155.506.1179.2.2 и гараж в гр. П. с идентификатор 55155.506.1182.19, са собственост изцяло на Ж.Д.Д..

         ОТДЕЛЯ насрещния иск, предявен от Ж.Д.Д. против Г.А.Д. за признаване за установено, че недвижимите имоти, предмет на иска за делба, предявен от Г.Д., а именно: апартамент в гр. П. с идентификатор 55155.506.1179.2.2 и гараж в гр. П. с идентификатор 55155.506.1182.19, са собственост изцяло на Ж.Д.Д. и го ВРЪЩА на Пазарджишкия районен съд за отстраняване на нередовностите на искта молба и образуването му в самостоятелно производство по общия исков ред.

         СПИРА производството по първоначалния иск за съдебна делба, предявен от Г.А.Д., ЕГН **********, против Ж.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.А.Д. с ЕГН ********** – в.гр.д. № 37/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд до приключването с влязъл в сила съдебен акт по иска с правно оснние чл.23, ал.1 от СК.

         Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено.

         В частта, с която производството по в.гр.д. № 37/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е спряно, решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

         В частта, с която производството е разделено, решението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: