№ 92
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. Атанасов
Петър Митев
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600166 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано във връзка с жалба от
повереник на СТ. Г. Й. срещу разпореждане от 11.01.2022 г. по НЧХД №
5273/2021 г. по описа на ВнРС.
С този съдебен акт, на основание чл.250 ал. 1 т. 1 пр. 2 от НПК е
било прекратено наказателното производство по цитираното дело.
За да постанови решението си, съдът е приел, че тъжбата, дала
основание за образуването на съдебното производство, не отговоря на
условията по чл. 81 от НПК, тъй като извършеното престъпление е от общ, а
не от частен характер и върнал тъжбата, като указал, че „ надлежният ред по
който следва да се инициира производството, е чрез сезиране на
прокуратурата“.
Правилността на това становище е оспорена с депозирана жалба по
реда на чл. 250 ал. 4 във вр. с 318 ал. 4 от НПК , а съображенията, изложени в
нея се поддържат и в заседанието пред въззивната инстанция.
Твърди се, че тъжбата отговоря на критериите, заложени в чл. 81 от
НПК, поради което се настоява за отмяна на атакуваното разпореждане и
връщане на делото на първата инстанция.
Жалбоподателят намира, че едва след провеждане на съдебно
следствие би могло да се установи, дали деянието е престъпление от честен
или общ характер и тогава съдът, основавайки се на чл. 287 ал. 7 от НПК да
промени извода на прокурора, че престъпление от общ характер няма.
1
Защитникът на подсъдимия намира, че разпореждането е правилно.
Акцентира на това, че именно по негов сигнал до Главния прокурор се е
стигнало до възобновяването на производството по НЧХД № 5273/2021 г. и
споделя становището, че производството, образувано във връзка с тъжбата
следва да се прекрати.
Въззивния състав, запознавайки се с материалите по делото и
извършвайки служебна проверка на обжалваното разпореждане, констатира
следното:
На 31 12 2018 г. е било образувано досъдебно производство за
причинена на СТ. Г. Й. средна телесна повреда. След шест месеца
производството по делото е бил спряно от прокурора с аргумент, че
причинената телесна повреда е лека и че дори и да се приеме, неин автор да е
посоченото от пострадалия лице, тя, увредата, била предизвикана от личен
мотив, който изключвал квалификацията на деянието като престъпление от
общ характер.
Ето защо прокурорът отказал да продължава наказателното
производство и го спрял, като указал на пострадалия, че може да се тъжи
пред съда.
В посочения от прокурора срок пострадалият сезирал съда с тъжба
за извършено престъпление от частен характер, което пък дало възможност да
бъде изготвено постановление за прекратяване на образуваното досъдебно
производство, основано на чл. 245 ал. 4 от НПК.
Съдът разгледал делото от частен характер, като постановил
осъдителна за извършителя присъда. Актът бил потвърден от окръжния съд.
По сигнал на защитата на осъдения, главният прокурор поискал
производството да бъде възобновено. Намерил, че съдилищата са допуснали
съществени процесуални нарушения, като не са изследвали в пълна степен
доказателствата по делото, водещи до несъмнен извод за осъществен състав
на престъпление от общ характер. Че са разгледали такова дело след
декларацията на прокурора, че няма да продължава разследване по
образуваното пред него дело, в изложението му било премълчано. Състав на
ВнАС удовлетворил искането и възобновил производството, като дал
указания за приложението на материалния закон, маскирани в становището
му за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
цялото наказателно производство и върнал делото за ново разглеждане от
етапа- действия на съдия докладчик.
Анализирайки смисъла на това решение и съобразявайки се с
задължителността на указанията по определени въпроси, избраният нов съдия
-докладчик върнал тъжбата на пострадалия, като му посочил, че следва да
сезира прокуратурата.
Дали престъпление е извършено и осъществява ли признаците на
телесна повреда, преследвана по частен ред, каквато е било и становището на
прокурора, за да намери повод за прекратяване на досъдебно производство,
или престъплението е от общ характер, е въпрос, отговорът на който
принципно следва да се търси по време на производството по делото, а не
2
преди започване на съдебното заседание.
Делото би могло да се разгледа и съдът да изследва подробно
въпроса относно длъжностните качества на пострадалия и извършителя, като
основание за преквалифициране на престъплението в такова от общ характер,
тъй като задължителността на указанията по чл. 426 във вр. с чл.355 ал. 1 т.2
от НПК не обхваща случаите в които се установяват различни фактически
положения. Актът му по чл. 287 ал. 7 от НПК тогава би бил окончателен и
ангажиращ прокуратурата.
В настоящия случай обаче, съдът е посочил, че е безсмислено да
провежда съдебно заседание, защото в тъжбата се съдържали твърдения, че
тъжителят и подсъдимият са длъжностни лица.
Създаденият чрез молбата за възобновяването на делото проблем
обаче, е друг. В настоящото производство въззивният състав не е
оправомощен за становище, утежнява ли се положението на осъдения чрез
евентуалното му обвиняване в престъпление от общ характер и какъв е
правният интерес на защитата от това. Не следва да се коментира и
преследваната прозираща цел, като част от линията на защита.
Според преценката на този състав обаче, съдебният акт следва да се
потвърди. И не заради това, че съображенията на първата инстанция се
споделят, а заради разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК.
Видно от диспозитивната част на решението за възобновяване,
възобновено е дело № 4266/2019 г. по описа на ВнРС. Производството по
дело за това деяние, като престъпление от общ характер е прекратено с
неатакувано постановление от 08.06.2020 г. Изводите на
първоинстанционният съд, че деянието не е престъпление от частен характер,
го поставят пред хипотезата по чл. 289 ал. 1 от НПК, тъй като не може
служебно да отмени ползващото се с относителен стабилитет прекратително
постановление.
И тъй като този „параграф 22“ не бива да става причина за отказ от
правосъдие, какъвто към момента е налице, съставът счита, макар и изрични
правомощия в тази насока в процесуалния закон да не са му делегирани, че
следва да изпрати делото на Окръжна прокуратура Варна, за запознаване и
преценка относно основателността на становището на Главния прокурор за
безспорно наличие на престъпление от общ характер и упражняване на
правомощия по чл. 243 ал. 10 от НПК.
С оглед на изложеното и на основание чл.341 ал. 1 във вр. с 338 от
НПК настоящият въззивен състав
РЕШИ:
Потвърждава разпореждане от 11.01.2022г. по НЧХД №5273/2021 г.
по описа на ВнРС.
Изпраща делото на Окръжна прокуратура Варна.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4