Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
София, 25.02.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 13882 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на С.О. срещу Постановление за разноски от 16.06.2020 г. по
изп.дело № 20208510400893 по описа на ЧСИ М.П., с което СИ отказва да намали
размера на разноските за адвокатско възнаграждение и размера на обикновените и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Частният
жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
единственото действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране
на молба за образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде
намалено до размер на сумата от 100 лв. Моли да бъде и намалена
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира разноски, в това
число юрк.възнаграждение.
Взискателят
по изпълнителното дело не е депозирал отговор в законоустановения
срок.
В приложените
по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските
са доказани по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда
да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20208510400893 на
ЧСИ М.П., с рег. № 851 е образувано по молба на ЗД „Б.И.“ АД – като взискател, срещу
С.О. – като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 07.02.2020 г. по гр.д.
№ 17076/2013 г. на СРС, 60 с-в за сумата от 8 367,76 лв. – представляваща обезщетение
за нанесени на 27.11.2009 г. щети по л.а. БМВ 7301 с рег.№ *******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2013 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 184,71 лв. - разноски.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2020 г., от който е
видно, че страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
без ДДС, като същото е изплатено авансово изцяло в брой.
В изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение
от 08.06.2020 г., в която е обективирано и постановлението за разноски е
посочено, че задължението по изпълнителното дело е в размер на 17 903,97 лв.,
от които главница в размер на 8 367,76 лв. със законна лихва в размер на
6 104,37 лв. за периода 17.04.2013 г. – 23.06.2020 г., 1 184,71 лв.
присъдени разноски, 720 лв. разноски по изп.дело – адв.възнаграждение с вкл.
ДДС, 1 527,13 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 23.06.2020 г.
На 15.06.2020 г. от длъжника С.О. е подадено възражение
по изпълнително дело № 20208510400893 до ЧСИ М.П. за намаляване на разноските
за адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 16.06.2020 г. ЧСИ М.П. е отказал
да намали претендирания адвокатски хонорар и размера на пропорционалната такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като е потвърдил размера на останалите начислени по
ТТР към ЗЧСИ обикновени такси.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице
ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва
съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя, чрез процесуалния му
представител адв. М.Г.. Предвид изложеното и на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата взискателят има право на
разноски за процесуално представителство както за образуване на изпълнителното
производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. От представеното споразумение за адвокатско възнаграждение се
установи, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е размер на 600
лв. без ДДС, но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено
възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебния
изпълнител е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, действала за
процесния период /изм. ДВ. бр. 45 от 15.05.2020 г./ за образуването на
изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в минимален размер
от 100 лв. Според настоящия съдебен
състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1,
тъй като от представените книжа по изпълнителното дело е видно, че единственото
процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя, е депозиране на
молба за образуване на изпълнително производство. От същите не се установи от страна
на процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да
попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В
тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се
откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното
от ЧСИ П.възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 100
лв.
Жалбата срещу постановлението за разноски, обективирано в
поканата за доброволно изпълнение, в частта на определената от ЧСИ
пропорционална такса в размер на 1 378,50 лв. по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се явява неоснователна.
Това е така, защото съгласно т.26, б. „а“ от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от 10 000 лв. до 50 000 лв. е 820 лв. + 6 на сто за горницата
над 10 000лв. Според забележка т. 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размера на
паричното вземане не се включван авансовите такси. В същия не следва да се
включват и никакви такси и разноски по
самото изпълнителното дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист. Изрични в този смисъл са и мотивите на решение № 517/28.06.2010г. по
гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ ГО. Освен това следва да се има предвид, че под
понятието „парично вземане“ се включва само дългът, предмет на изпълнението, но
не и разноските по него. В противен случай би означавало да се събират такси
върху разноските, което не отговаря на законодателната идея. Следователно
материалният интерес по изпълнителното производство е сумата, която е присъдена
с изпълнителния лист, в случая 15 624,30 лв. Ето защо, задължението на
жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната такса по т. 26, б. „а“ от
ТТР към ЗЧСИ от 1 378,50 лв. / с вкл. ДДС/.
Неоснователно е и искането за намаляване на приетите като
дължими разноски за такси за ЧСИ по т. 1, 3, 5, 9 и т. 31 от Тарифата. Видно от
преписа на изпълнителното дело, СИ е извършил действията, за които са начислени
тези такси, поради което и съдът не следва да ги намалява.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е
наличието на потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на
действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да прецени
законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос.
Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези действия вреди
(в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител. Пред вид изложеното в това производство не се разпределят разноски
за страните.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника С.О., Постановление
за разноски от 16.06.2020 г. по изпълнително дело № 20208510400893 на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ, в частта с която СИ отказва да намали размера на разноските
за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 100 лв. до размера на 720
лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление за разноски от 16.06.2020 г. по изпълнително дело №
20208510400893 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.