РАЗПОРЕЖДАНЕ
№____________
гр. Варна, 7 януари 2021г.
Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на
седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова частно адм.дело № 42 по
описа
за 2021 год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.250 и сл. АПК.
Образувано
е по „жалба“ на Н.А.Н., ЕГН: **********,***, с правно основание чл.250 от АПК.
Жалбоподателят твърди, че началникът на Пътна полиция - Варна на 23.06.2020г. е
изискал от ВРС информация по ЧНД № 1332/20 като е получил материалите на
30.06.2020г., вкл. материали и от УМБАЛ „Св.Марина“ на 01.07.2020г. На 02.07.2020г.
инспектор В. С. е издала Заповед за налагане на ПАМ и въпреки това началникът
на ПП-Варна продължава да изисква информация като в писмо от 23.08.2020г.
„лъже“ ВРС, че ще издава заповед за налагане на ПАМ по чл.171, ал.1, буква „а“
от ЗДвП - каквато вече е издадена, поради което счита, че се цели събиране на
доказателства извън сроковете и след 02.07.2020г. Моли съдът да разпореди на
началника на Пътна полиция - Варна, на база служебното си положение, да спре да
изисква и събира незаконно информация. Твърди, че искането му от 23.08.2020г.
не се основава на закон, нито на производство по издаване на индивидуален
административен акт.
С
допълнителна молба С.д. № 232/07.01.2021г. жалбоподателят моли да бъде
освободен от заплащане на държавна такса.
От
приложените към жалбата писмени доказателства се установява следното:
Със
Заповед № 20-0819-001128/02.07.2020г. полицейски инспектор към ОДМВР-Варна,
сектор Пътна полиция - Варна, на основание чл.171, т.1, буква „а“ от ЗДвП,
спрямо Н.А.Н. е приложена принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
до отпадане на основанието за това. Установено е, че в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Варна е водена проверка относно лице, диагностицирано с психично
заболяване, за което са налице данни, че притежава СУМПС и управлява МПС. С
писмо рег. № 819000-29595/30.06.2020г. в сектор ПП - Варна е получено копие от
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
вх.№28961/20.05.2020г., назначена от ВРС по ЧНД № 1332/2020г. по Закона за
здравето с оглед принудителното лечение на Н.А.Н.. По документи, касаещи
здравословното му състояние, на Н. е поставена диагноза „параноидно личностно
разстройство“. Въз основа на тези данни със Заповед №
20-0819-001128/02.07.2020г. е прието, че Н.А.Н. не отговаря на медицинските и
психологически изисквания за водач на МПС, т.к. заболяването му фигурира в
Приложение № 2 към чл.5 към Наредба № 3 от 11 май 2011г. за изискванията за
физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на
медицински прегледи за установяване на физическа годност за водачите от
различни категории, поради което са налице предпоставки за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.1, буква „а“ от ЗДвП. Съгласно разписка към заповедта, същата е
съобщена на Н.Н. на 02.10.2020г.
Видно
от приложената към жалбата кореспонденция между н-ка на сектор Пътна полиция-
Варна и ВРС, с писмо УРИ 819000-28692 (резолюция от 29.06.2020г.) от ВРС са
изискани копия на наличната медицинска документация /съдебно психиатрични
експертизи, епикризи и др./, касаещи Н.А.Н.. Документите са предоставени с
писмо на ВРС по ЧНД № 1332/2020г. С писмо УРИ 819000-39371 (резолюция от
31.08.2020г.) от ВРС е изискана информация относно това дали е приключило ЧНД №
1332/2020г. и с какъв акт. И двете писма на н-ка на сектор Пътна полиция са
мотивирани с това, че изисканите документи са необходими за приключване
проверка и с оглед законосъобразно отношение и издаване на заповед за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.1, буква „а“ от ЗДвП.
При
така установените факти, искането се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно чл.250, ал.1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на
действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се
основават на административен акт или на закона. Безспорно се приема в съдебната
практика, че защитата, която законодателят предоставя по реда на чл.250, ал.1 АПК на лицата с правен интерес, т.е. чиито права и законни интереси са засегнати
от посочения в правната норма юридически факт, е срещу фактически, а не правни
действия. Тези фактически действия следва да са извършени от административен
орган или длъжностно лице и да не се основават на закона или на административен
акт. Доколкото търсената защита се изразява в безусловното прекратяване на
действията, то е необходимо те да не са преустановени.
В конкретния случай
неоснователно се твърди, че началникът на сектор ПП-Варна при ОДМВР-Варна без
основание изисква информация/документи от ВРС по ЧНД № 1332/2020г., т.к. тези
действия са предприети на основание разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
вр.чл.171, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДвП, според които за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения, службите за контрол по ЗДвП могат да прилагат принудителни
административни мерки, сред които и тази по чл.171, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, за
когото се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това.
В случая изисканата от
ВРС информация касае материалноправните предпоставки за прилагане и изпълнение на
посочената ПАМ, доколкото производството пред ВРС по ЧНД № 1332/2020г. е водено
по Закона за здравето с оглед
принудителното лечение на Н.А.Н.. Както е посочено и в самата заповед за
налагане на ПАМ, диагнозата на жалбоподателя попада в Приложение ІІ към чл.5 от
Наредба № 3 от 11 май 2011г., правилата по които са приложими при преценката за
наличие на основание за прилагане на ПАМ чл.171, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДвП.
Обстоятелството, че информация по ЧНД 1332/2020г. е изискана след 02.07.2020г.
- датата, на която е съставена заповедта, не обосновава извод, че действието е
извършено без правно основание, т.к. заповедта е връчена едва на 02.10.2020г.
Отделно, здравословното състояние на лицето, към което има отношение акта по
ЧНД № 1332/2020г. е от значение за изпълнението на ПАМ и срока на нейното
действие, доколкото същата се прекратява с отпадане на основанията за
налагането ѝ. Преценката във всички случаи е в компетентността на
службите за контрол по ЗДвП съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
поради което изисквайки информация от ВРС началникът на сектор Пътна полиция -
Варна е действал изцяло в изпълнение на закона.
По изложените съображения
искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Искането за освобождаване
от заплащане на държавна такса е основателно и следва да се уважи. Съгласно
чл.83, ал.2 от ГПК, приложим във връзка с чл.144 от АПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. В
случая от представените с молба С.д № 232/07.01.2021г. доказателства се
установява, че на Н.А.Н. е отпусната еднократна помощ по чл.16 ППЗСП в размер
на 375лв., считано от 01.12.2020г., няма получени обезщетения и пенсии за
периода 01.10.2020г. до настоящия момент, няма действащи трудови договори към момента.
С оглед горните
обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят не следва да бъде осъждан за
заплащане на държавна такса за производството.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав на основание чл.253,
ал.2 от АПК
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.А.Н., ЕГН: **********,*** срещу началника на Сектор Пътна
полиция, ОДМВР-Варна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБ в тридневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: