ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358
гр. Велико Търново, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети август две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия Банев Адм.
д. № 362 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
88, ал. 3 от АПК.
Същото е образувано по частна жалба,
подадена от М.Г.Г. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 99/ 22.05.2023
г. на министъра на околната среда и водите, в частта му, с която е оставена без
разглеждане като недопустима поради липсата на правен интерес, жалбата на М.Г.
срещу Решение № ВТ-14-ЕО/2023 от 11.04.2023 г. на директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Велико Търново. Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на решението на горестоящия административен орган,
като намира възприетата от него фактическа обстановка за непълна и неточна,
което е обусловило и погрешните му правни изводи относно наличието/липсата на
неин правен интерес от обжалването на решението на директора на РИОСВ – Велико
Търново. Изтъква, че нейни недвижими имоти са в непосредствена близост до
проектираната бъдеща фотоволтаична електроцентрала и изграждането на последната
може пряко да окаже негативно влияние върху околната среда и качеството на
живот, както на самото оспорващо лице, така и на всички живущи в района. Поради
това счита за необходимо извършване на оценка на въздействието върху околната
среда /ОВОС/ още на този етап на процедурата, като по този начин ще се даде в
достатъчно висока степен анализ и оценка на очакваните промени в следствие
реализирането на този инвестиционен проект, и възможните рисковете за околната
среда и човешкото здраве в района. Излага съображения относно тези възможни
рискове. Намира, че РИОСВ и МОСВ са възприели безкритично становище на РЗИ -
Велико Търново, което от своя страна представлява бланкетно, декларативно
писмо, базирано единствено на информация от инвеститора, без собствен анализ,
оценка и обосновка. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за
незаконосъобразност на обжалвания акт, поради издаването му при допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие
с материалноправните разпоредби на закона. От съда се иска да отмени решението
на МОСВ в обжалваната му част и преписката да бъде върната за разглеждане на
жалбата на М.Г. Решение № ВТ-14-ЕО/2023 от 11.04.2023 г. на директора на РИОСВ
– гр. Велико Търново. Не се претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – министърът
на околната среда и водите, заедно с жалбата и административната преписка представя писмен
отговор, в който заявява становище за недопустимост на оспорването и по
същество за неговата неоснователност. Изтъква, че макар жалбата на М.Г.
да е оставена без разглеждане, оспореният от нея административен акт на
директора на РИОСВ - Велико Търново е отменен и преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне, което е и целта на подадената от Г.
жалба. Счита, че поради това за жалбоподателката не е налице правен интерес от
оспорването, както и че жалбата й пред съда фактически е лишена от предмет. По
същество ответникът развива съображения за процесуална и материалноправна законосъобразност
на оспореното решение. Акцентира върху обстоятелството, че със същото е
отменено Решение
№ ВТ-14-ЕО/2023г. на директора на РИОСВ - гр. Велико Търново, с което е
преценено да се извърши екологична оценка на проектите за изменяне на Общ устройствен план на Община
Павликени и Подробен устройствен план - план за застрояване на ПИ с
идентификатори 11380.201.8 и 11380.201.14 по КК и КР на землището на с.
Вишовград, община Павликени, но административната преписка е върната за
ново произнасяне по подаденото уведомление от Община Павликени, при спазване на
дадените от горестоящия орган указания. Излага
и съображения, че в случая компетентният орган не е допуснал прилагането
само на една оценка по смисъла на чл. 91, ал. 2 от ЗООС, поради което изготвянето на екологична оценка на проектите
не съставлява пречка за евентуално последващо определяне като приложима,
на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на ОВОС.
С тези ответникът моли подадената от М.Г.
жалба да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, алтернативно да
отхвърли същата като неоснователна.
Въз основа на събраните доказателства, вкл.
тези, съдържащи се в административната преписка, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка със заявено от „Солар Вижън Пауър Плант“
АД с ЕИК *********, инвестиционно
предложение за изграждане на обект „Фотоволтаична централа с мощност от минимум
25 MW,
находяща се в ПИ с идентификатор 11380.201.8 и в ПИ
с идентификатор 11380.201.14 в землището на с. Вишовград, общ. Павликени, обл.
Велико Търново“, с Решение № 577 по Протокол № 45/ 23.06.2022 г. на Общински
съвет Павликени, е разрешено изменението на Общия устройствен план на Община
Павликени в обхвата на посочените поземлени имоти и изработването на проекта за
Подробен устройствен план – План за застрояване /ПУП-ПЗ/ с промяна
предназначението на земеделска земя, за същите поземлени имоти, одобрено е
задание по чл. 125 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ за изработване
на проектите, дадени са предварителни съгласия за промяна предназначението на
земеделска земя и за учредяване възмездно право на строеж и на кмета на
общината е възложено да упълномощи инвеститора да извърши всички необходими
действия по възлагане, съгласуване и одобряване на ПУП и процедурите по ЗООС и Закона за опазване на земеделските земи.
След разменена кореспонденция между кмета на Община Павликени, чрез
пълномощника му „Солар Вижън Пауър Плант“ АД и директора на Регионална дирекция
по околната среда и водите /РИОСВ/ - Велико Търново, от кмета на общината е
отправено искане с вх. № 3391(5)/ 13.12.2022 г. по чл. 8а, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми
/Наредбата за екологичната оценка/, с предоставяне на поисканата от
административния орган информация. В хода на процедурата от служители на РИОСВ
– Велико Търново са били извършени проверки по документи и на място /с оглед
постъпили становища от заинтересованата общественост/, изискано е и е
представено становище от директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ -
Велико Търново и е направена консултация с директора на Регионалния исторически музей /РИМ/ - Велико Търново. Въз
основа на данните от проверките от директора на РЗИ – Велико Търново е
преценено, че следва да се извърши екологична оценка на проектите за изменение на
общия устройствен план на Община Павликени и ПУП - ПЗ на поземлени имоти с
идентификатори 11380.201.8 и 11380.201.14 по КК и КР на землището на с.
Вишовград, община Павликени. На основание чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от ЗООС същият
е издал Решение № ВТ-14-ЕО/ 11.04.2023 г. за извършване на екологична оценка на
двата проекта, с което е определил и изискванията към съдържанието и обхвата на
същата, с мотиви, че при прилагането на проектите, има
вероятност от поява на значително отрицателно въздействие върху околната среда,
в частност върху компонент „биологично разнообразие“, както и вероятност от
негативно повлияване върху нерегистрирани културно-исторически обекти.
Решението на директора на РИОСВ – Велико Търново е било оспорено по реда на
Глава шеста от АПК пред министъра на околната среда и водите, като жалби срещу
него са били подадени от кмета на Община
Павликени /чрез управителя на „Солар Вижън Пауър Плант“ АД/ и от М.Г.Г. ***. С Решение
№ 99/ 22.05.2023 г. на министъра на околната среда и водите, жалбата на М.Г.
срещу е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Със същото
решение, по жалба от кмета на Община Павликени, горестоящият административен
орган е отменил Решение
№ ВТ-14-ЕО/ 11.04.2023 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново като
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила
и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган, при
спазване на дадените указания. Като основание да бъде оставена без разглеждане
жалбата на Г., органът е посочил липсата на правен интерес на същата да обжалва
издадения от директора на РИОСВ акт, доколкото със същия е решено да се извърши
екологична оценка, като е определена и необходимата за това процедура по реда на Глава шеста, Раздел II от ЗООС. Решението на МОСВ е съобщено на М.Г. на
22.05.2023 г. /л. 9/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена чрез органа,
който го е издал, на 26.05.2023 година. С определение от 20.06.2023 г. от жалбоподателката е указано да представи
доказателства за твърденията си, че е собственик на урегулирани поземлени
имоти, граничещи с ПИ 11380.201.8 и ПИ 11380.201.14 по КК и
КР на землището на с. Вишовград. В отговор на с молба вх. № 3320/ 29.06.2023 г.
същата е представила договор за покупко-продажба от 24.02.2022 г., сключен
между Община Павликени и М.Г., с предмет закупуване от Г. на 8 броя урегулирани
поземлени имоти /УПИ/ в кв. 64 по ПУП на с. Вишовград и Нотариален акт № 165/
19.12.2022 г. на нотариус с район на действие района на РС – Павликени, за
закупуване на същите имоти, заедно с още два УПИ в кв. 65 на населеното място,
от „Дизайн кънекшън“ ООД – гр. Стара Загора с ЕИК *********, с управител М.Г.Г.. Представени са също заверени копия от Скица № 1133/ 30.11.2022 г. на
Община Павликени, ортофотокарта и разпечатка от КАИС на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър. От ответника е представена административната преписка,
съдържаща посочените по-горе документи, уведомление за инвестиционно
предложение и документацията по инвестиционния проект за фотоволтаична
централа.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, пред
компетентния да я разгледа съд и от външна страна отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК. Неоснователни са възраженията за недопустимост на
оспорването, поради липсата на правени интерес. Такъв в случая е налице и
произтича от отказа на горестоящия орган да разгледа по същество подадената
пред него жалба от М.Г., т.е. отричане правото на същата да оспори акта,
издаден от директора на РИОСВ – Велико Търново. Именно съществуването на това
право е предмет на спора по настоящото дело, независимо от крайния изход на
развилото се пред горестоящия орган производство, в случая приключило с отмяна
на издадения административен акт по жалба на друг правен субект. Жалбата е
подадена при спазване на срока по чл. 197 от АПК и с оглед на горното се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Оспореното решение
е издадено от материално компетентния административен орган по чл. 88, ал. 3 от
ЗООС, вр. с чл. 93, ал. 1 от АПК и чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите. Решението на
министъра на околната среда и водите е издадено в предвидената от закона
писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за
постановяването му, вкл. в частта му, с която е оставена без разглеждане
жалбата на М.Г.. Не се установява в производството да са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, като в оспорената му част актът е постановен
при наличие на нормативно предвидени правомощия за оставяне на жалбата без
разглеждане.
Съгласно
чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК, наличието на правен интерес от оспорването на
конкретния административен акт, е една от абсолютните процесуални предпоставки
за възникването и съществуването на правото на жалба и съответно - условие за
допустимост на оспорването по административен ред. Наличието на пряк и личен
правен интерес от оспорването е обвързано с неблагоприятното засягане от
конкретния ИАА на правната сфера на дадено лице, чрез прекратяване,
ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на
нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения. В аналогичен смисъл е
и разпоредба на чл. 88, ал. 3 от ЗООС, в приложимата редакция /обн. ДВ бр. 42 от 2022 г., в сила от
07.06.2022 г./, съгласно която
заинтересуваните лица може да обжалват становището по екологична оценка или решението, с
което е преценено да се извършва или да не се извършва екологична оценка, по
реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му.
Видно е, че и цитираната норма на специалния закон ограничава кръга от субекти
имащи право да оспорят посочените в нея актове, до тези, чиято правна сфера е
непосредствено негативно засегната от конкретния акт, т.е. „заинтересуваните
лица“, без такова право да е предоставено на по-широкия кръг от лица,
принадлежащи към „засегнатата общественост“ по смисъла на § 1, т. 25, вр. с т.
24 от ДР към ЗООС.
В
контекста на горното, съдът намира за правилна преценката на горестоящия орган,
че оспорването от М.Г.Г. на конкретното решение на директора на РИОСВ – Велико
Търново е недопустимо, доколкото този акт не рефлектира негативно в правната
сфера на жалбоподателя. Както вече са посочи, със същото компетентният орган е преценил, че
следва да се извърши екологична оценка и на двата проекта - ОУП на Община Павликени и ПУП - ПЗ на
конкретните поземлени имоти. Тоест, взето е решение за провеждане на
процедурата по Глава шеста, раздел втори от ЗООС, като съобразно мотивите на
решението и определените
с него изисквания към съдържанието и обхвата на ЕО, в нея се включва и оценка
за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от ЗБР. Доколкото М.Г. не е възложител на
проектите и предвид изложените в жалбата й съображения, с горното си съдържание
актът на директора на РИОСВ – Велико Търново по никакъв начин не
засяга негативно нейната правна сфера. Обратно решението за провеждането на
процедурата я ползва, както и всички живущи в с. Вишовград, като възможно засегнати
от евентуално отрицателно въздействие върху околната среда, вкл.върху биологичното
разнообразие в района. Отделно от това самата процедура по
извършване на ЕО следва да приключи с административен акт /становище по чл. 88,
ал. 1 от ЗООС/, който подлежи на самостоятелно обжалване от заинтересуваните
лица.
В
тази връзка следва да се отбележи, че всъщност решенията с които е преценено да
се извърши екологична оценка, по своето правно естество са актове по чл. 21,
ал. 5 от АПК, поставящи началото на процедура, която приключва именно с
издаването на становището по чл. 88, ал. 1 от ЗООС от министъра на околната
среда и водите или на директора на РИОСВ. Поради това тези решения поначало не
притежават характеристиките на административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, в
който смисъл е и константната съдебна практика. Този извод не се променя от
изрично въведената обжалваемост на същите с изменението на чл. 88, ал. 3 от
ЗООС от
07.06.2022 година. С въпросното изменение е дадена възможност за защита
интересите на възложителя на плана или програмата, в чиято правна сфера този
вид решения пораждат редица задължения, вкл. това да възложат и извършването на
екологичната оценка /чл. 86 и чл. 87 от ЗООС, Глава трета и Глава четвърта от
Наредбата за екологичната оценка/. Поради това, според настоящия съдебен
състав, в хипотези от вида на разглежданата, именно и единствено възложителите
на плановете/програмите за които е преценено, че следва да се извърши ЕО, са
лицата имащи право на жалба срещу решението на компетентния орган, като
засегнати по отрицателен начин от този акт, а както се посочи, в случая М.Г.
няма това качество.
Правен
интерес от оспорване не обосновава и вида на определената от компетентния орган
процедура по оценка на съвместимостта на изменението на ОУП на Община Павликени
и изработване на проект за ПУП-ПЗ за двата поземлени имота. В случая не е
спорно, че инвестиционното предложение за изграждане на фотоволтаична централа,
не попада сред категориите, посочени в Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС,
то не засяга и защитена зона по ЗБР. При това положение преценката дали за
същото следва да бъде извършена екологична оценка или оценка за въздействие
върху околната среда, се извършва от административния орган в условията на
оперативна самостоятелност. Отделно, както е отбелязал и горестоящият орган,
директорът на РИОСВ е приел, че ПУП-ПЗ очертава рамка за бъдещо развитие на
инвестиционно предложение по Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от
ЗООС, като не е допуснал прилагането само на една оценка по смисъла на чл. 91,
ал. 2 от ЗООС. Това, по аргумент от чл. 92, ал. 1 от ЗООС означава, че в случая
провеждането на процедурата по извършване на ЕО, не изключва последваща такава
по извършване на ОВОС преди реализиране на инвестиционното предложение.
Съобразно горното не е налице дори вероятност интерес на жалбоподателката да
бъде непосредствено засегнат от процесното решение, а евентуално негативен за
нея правен резултат би могло да породи едва становището на компетентния орган
по екологичната оценка, евентуално от решението му по ОВОС.
За
пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателката
представя документи, с които цели да докаже, че е собственик на съседни
или намиращи се в непосредствена близост на ПИ 11380.201.8 и ПИ 11380.201.14 по
КК и КР на землището на с. Вишовград, чието предназначение се променя. В случая процедурите по извършване на
ЕО на проектите
за изменение ОУП на
Община Павликени и на изработен ПУП - ПЗ на ПИ с идентификатори 11380.201.8 и
11380.201.14 в землището на с. Вишовград, се провеждат в рамките на
производства съответно по чл. 124, респ. чл. 124а от ЗУТ, вр. с чл. 136, ал. 1
от същия закон /арг. от чл. 127, ал. 1, съответно чл. 128, ал. 6, т. 1 и ал. 7
от ЗУТ/. Макар становището по ЕО/решението да не се извършва ЕО, да са
самостоятелни административни актове, приключващи специално регламентирани
производства и съответно подлежащи на самостоятелен съдебен контрол, в ЗООС
липсва нарочна дефиниция за понятието
„заинтересувани лица“, имащи право да обжалват тези административни актове,
няма и препраща норма към дефиниция от друг закон. Дискусионно е дали при това
положение приложими при определянето на тази категория лица са чл. 127, ал. 12
и ал. 13 от ЗУТ по отношение на лицата, имащи право да оспорват резултатите от
съгласувателната процедура за изменение на ОУП, съответно тези на чл. 131, ал.
1 и ал. 2 от ЗУТ – по отношение на тези, които могат да оспорват проекта за
ПУП-ПЗ. Ако се възприеме тезата за приложимост на посочените норми, М.Г.
безспорно не попада сред кръга от лица по чл. 127, ал. 13 от ЗУТ, доколкото
няма доказателства и не се твърди в нейни имоти да се предвижда изграждане на обекти – публична собственост на
държавата или общината, или по отношение на такива да се установяват
ограничения на собствеността от вида на изброените в посочената норма.
Представените от жалбоподателката писмени доказателства не установяват и
качеството й на заинтресовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, към
датата 11.04.2023 г. – датата на издаване на решението на директорът на РИОСВ –
Велико Търново. Същите сочат възможно такова качество единствено на „Дизайн Кънекшън ООД – гр. Стара
Загора, което от 19.12.2022 г. е собственик на всички изброени в жалбата
урегулирани поземлени имоти, като граничещи с ПИ 11380.201.8 и ПИ 11380.201.14
в землището на с. Вишовград. Фактът, че
М.Г. е собственик на дружествени дялове и/или е управител на посоченото
дружеството не обуславя за нея качеството на заинтересовано лице по никоя от
хипотезите на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, вкл. по т. 4 или т. 5 от същата алинея.
Търговското дружеството - собственик на десетте броя УПИ в кв. 64 и в кв. 65 по
ПУП на с. Вишовград е самостоятелен правен субект, поради което именно то /а не
управителят, съдружник или собственикът на капитала/, евентуално би могло да
притежава качеството на „заинтересовано лице“ по смисъла на обсъдените по-горе
норми. На последно място, съгласно НА № 165/ 19.12.2022 г. и
от приложените към него скици, никой от посочените в него УПИ не граничи
непосредствено с ПИ 11380.201.8 или с ПИ 11380.201.14 в землището на с.
Вишовград, а единствено с други УПИ и улици. В тази връзка следва да се
отбележи, че ЗУТ признава качеството на
заинтересувани лица на съседи през улица, само когато се допускат намалени
разстояния /чл. 131, ал. 1, т. 3 от ЗУТ/, а в хипотезата на промяна на
предназначението на поземлени имоти, каквато е налице в случая, това качество
се признава единствено на непосредствените съседи.
Предвид всичко
изложено по-горе, настоящият състав намира за правилни изводите на министъра на
околната среда и водите, че подадената пред него жалба от М.Г.Г., срещу Решение
№ ВТ-14-ЕО/2023 от 11.04.2023 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, е била процесуално
недопустима на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК, вр. с чл. 88, ал. 3 от
ЗООС. Като е оставил
същата без разглеждане, горестоящият административен орган е постановил
правилно решение. Жалбата на М.Г.Г. Решение № 99/ 22.05.2023 г. на министъра на
околната среда и водите, в тази му част, е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
Независимо от
изхода на спора, разноски на страните не следва да се присъждат, тъй като не са
били поискани.
Водим от горното
и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на М.Г.Г. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 99/
22.05.2023 г. на министъра на околната среда и водите, в частта му, с която е
оставена без разглеждане като недопустима, жалбата на М.Г.Г. срещу Решение №
ВТ-14-ЕО/2023 от 11.04.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите – Велико Търново, и е прекратено производството по тази жалба.
Определението не
подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: