Р Е Ш Е Н И Е
№ 261 20.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На деветнадесети декември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9515 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христо Смирненски” №9, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов, чрез процесуален представител, срещу Г.Й.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № 3052341, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя, сумите в размер на 1205,18 лева, от които главница: 592.86 лева, договорна лихва: 60.57 лева, за периода от 04.11.2017 година до 03.04.2018 година, 45.00 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране: 24,14 лева, законна лихва за забава за периода от 04.04.2018 година до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2882 от 30.07.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 5630 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.
С определение от 01.02.2019 година производството по делото е прекратено частично по отношение на иска, в частта, в която ищецът е поискал да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 45.00 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране: 24,14 лева, законна лихва за забава за периода от 04.04.2018 година до датата на подаване на заявлението в съда. Определението е влязло в сила.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 05.10.2017г. между Г.Й.Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем 3052341, по силата на който е предоставен заем от 700 лева. Длъжникът е следвало да върне сумата по заема, ведно с договорна лихва в размер на 60,57 лева, като заплати общо 783, 90 лева на 6 месечни погасителни вноски. Заемът е следвало да се заплати до 03.04.2018 г. Впоследствие вземането е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. Длъжникът е уведомен за цесията.
В исковата молба е конкретизирано, че ответната страна е платила по договора сума в размер на 213, 11 лева.
Посочено е, че към датата на подаване на исковата молба главницата, дължима по договора, е в размер на 592,68 лева.
По отношение на неустойката в исковата молба и в молба за уточняване на претенцията е изложено следното:
В сключения между страните договор, ответникът се е
задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя
едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява
еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се
дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия
момент дължимата неустойка е в размер 412,30 лв.
Поради
изложеното ищецът предявява исковете си.
Към исковата молба ищецът прилага писмени доказателства.
В преклузивния
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответника,
назначен на основание чл.47 от ГПК – адвокат П.К., дава писмен отговор на предявения иск, в
който го оспорва. В писмения отговор е направеното възражение за нищожност на договора за заем като противоречащ
на конкретни разпоредби на Закона за потребителския кредит, както и на
Наредба №19 от 20.10.2016 година на БНБ.
Изложени са и твърдения, че следва да намерят правилата за неоснователно
обогатяване в широк смисъл поради което искът за главница следва да бъде
отхвърлен като предявен на договорно основание. Ответникът се позовава на
съдебна практика. Оспорва приложени към исковата молба писмени доказателства –
договора за заем, предложение за сключване на заем, договор за цесия и
приложение № 1 към договора за цесия с твърдението, че са неверни и
удостовереното с тях не отговаря на действителното фактическо положение.
Пояснява, че тези документи не се ползват с материалната доказателствена
сила на свидетелстващите документи. Посочено е още, че доказателствата са
нечетливи. По изложените съображения от името на ответника е отправено искане
за постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В съдебно заседание особеният представител на ответника и упълномощен от него адвокат – А.Г., поддържа становището по иска, дадени в писмения отговор и сочат доказателства. В заседание по същество на спора излагат подробни фактически и правни доводи за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
С определение от публично съдебно заседание на 21.10.2019 година като трето лице – помагач на ответника по негово искане е конституирано дружеството „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано по отделно от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов. Фактическите твърдения в молбата от посоченото дружество са за това, че на основание договор за цесия от 03.05.2019 година, с който „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД придобиване вземането предмет на спора.
В съдебно заседание от името на третото лице – помагач не се явява процесуален представител. В писмени молба са направени искания по доказателствата и са изложени подробни фактически и правни доводи за основателност на предявените искове.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Като писмени доказателства за установяване на твърденията, изложени в исковата молба, са представени договор за паричен заем № 3052341, сключен на 05.10.2017 г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, който и предвид направеното оспорване от процесуалния представител на ответника е представен в оригинал. В оригинал е представено и искане за отпускане на кредит.
Съгласно чл.183 от ГПК, когато по делото се представя документ той може да бъде представен в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не направи това заверения препис се изключва от доказателствата по делото.
В случая с определение от 12.09.2019 година на страната са дадени указания за представяне в оригинал на посочените доказателства в срок до следващото съдебно заседание. Преди съдебно заседание на 18.11.2019 година по делото са представени оригиналите на договор за заем и предложение за сключване на договор. От името на ответната страна е направено възражение, че оригинала на договора не е в четлив вид. Направено е и искане за изключване от доказателствата по делото на договора. Впоследствие, преди последното проведено по делото заседание, са представени с официална заверка на съдържанието по смисъла на чл.183 от ГПК от нотариус Договор за цесия и Приложение № 1 към него относно договора за заем индивидуализиран в исковата молба. Поради изложеното не са налице основания за изключване на тези доказателства от делото.
По повод направените възражения настоящият състав констатира, че в конкретния случай договора за заем е нечетлив и в приложения към делото оригинал, освен в преписа. По – конкретно налице е пречка да бъде прочетено съдържанието на документа на страници 5, 6 и 7. Следва да бъде посочено подпис за заемополучател е положен на страница 7 от документа. При това положение настоящият състав приема, че от това доказателства не може да бъде направени извод, че автор на документа е лицето, което го е подписало за заемополучател, тъй като подписа не е положен непосредствено след края на четлив текст, който следва да обективира волята на страните по договора.
С горните мотиви настоящият състав приема, че от приложените по делото доказателства не се установява постигане на съгласие между “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника Г.Й.Д. за сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание. Следва да бъде посочено още, че невъзможността текста на договора да бъде прочетен в посочените части препятства и преценката за спазване на нормите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск е да бъде отхвърлен. Не следва да бъдат обсъждани останалите направени възражения в писмения отговор за нарушения на ЗПК, подзаконов нормативен акт, както и служебно да бъде извършвана преценка за наличие на неравноправни клаузи, поради липсата на извод за възникнало облигационно правоотношение между страните на посоченото основание.
По разноските, направени по водене на делото, настоящият състав приема следното:
В последното съдебно заседание от името на ответника е поискано адвокатското възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на ответника да бъде увеличено с още 200 лева, предвид броя на проведените съдебни заседания, на основание чл.7, ал.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По основателността на това искане настоящият състав приема, че възнаграждението е определено в размер, който е максимално допустим от закона по правилото на чл. 47, ал.6 от ГПК и правилото на чл.7, ал.2, т.2 от посочената наредба, предвид възможността възнаграждението да бъде определено в размер от ½ от посочената стойност. Поради в случая не следва да бъде правена преценка дали са налице предпоставките за определяне на допълнителен размер на възнаграждението за явяване в повече от две съдебни заседания. По изложените съображения следва да бъде постановено определение, с което молбата да бъде оставена без уважение.
При този изход от спора и предвид чл. 78 от ГПК следва да бъде оставено без уважение и искането на ищеца за присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христо Смирненски” №9, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов, чрез процесуален представител, срещу Г.Й.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № 3052341, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя, сумите в размер на 1205,18 лева, от които главница: 592.86 лева /петстотин деветдесет и два лева, осемдесет и шест стотинки/, договорна лихва: 60.57 лева /шестдесет лева, петдесет и седем стотинки/ за периода от 04.11.2017 година до 03.04.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.07.2018 година до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „ Д- р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано по отделно от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, като трето лице помагач на страната на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от адвокат А.Г., преупълномощена от особения представител на ответника – адвокат П.К., за увеличаване на възнаграждението да процесуално представителство на ответника Г.Й.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, с още 200 лева, поради това, че по делото са проведени четири съдебни заседания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Христо Смирненски” №9, партер, офис 1-2,
представлявано от Росен Георгиев Антов, чрез процесуален представител, за
осъждане на ответника Г.Й.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати
разноските, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.